№ 1504
гр. Варна, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501598 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Oбразувано e по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 281 636 /05.04.2021г., подадена от
„Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Надежда 2, ул. „Х. Силянов“ 41, представлявано от Ю.М.К. –
управител, срещу решение № 260 919 / 15.03.2021г., постановено по гр.д. №
18 350 / 2019г. на ВРС, 9 с-в, в ЧАСТИТЕ, с които е:
ОТХВЪРЛЕН предявения от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, срещу
ЕТ „Агро-С. Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата в общ размер от 2 615.88 лева – сбор от мораторните лихви
1
върху рентата за стопанските години 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г.
по същия договор за аренда, начислени общо за периода 01.10.2016 г. –
26.03.2019 г. и формирани от сумите: 1459.16 лева по рента за 2015/2016 г. за
период 01.10.2016 г.-26.03.2019 г; 871.96 лева по рента за 2016/2017 г., за
период 01.10.2017г.-26.03.2019 г.; 284.76 лева по рента за 2017/2018 г., за
периода 01.10.2018 г.-26.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение № 2547/29.03.2019 г., издадена
по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4736/2019 г. по описа на РС-Варна, както
и е
ОСЪДЕН, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „Юлстрейд“
ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Агро-С. Д.“, ЕИК *********,
сумата в размер на 4 345.35 лева, представляваща осъществено без основание
арендно плащане за стопанските 2015/2016 г.; 2016/2017 г. и 2017/2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
2/ въззивна жалба вх. № 282 383 /08.04.2021г., подадена от ЕТ „Агро-
С. Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Мария Луиза“ № 9, представлявано от физическото лице- търговец С. И. Д.,
срещу решение № 260 919 / 15.03.2021г., постановено по гр.д. № 18 350 /
2019г. на ВРС, 9 с-в, в ЧАСТТА, с която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, в
отношенията между страните, че ЕТ „Агро-С. Д.“, ЕИК *********, ДЪЛЖИ
на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер от 17 374.68 лева,
представляваща сбор от неплатената рента по договор за аренда от 27.08.2008
г. с нотариална заверка на подписи рег. № 16007/10.12.2008 г. и анекс от
27.09.2014 г. към същия договор, дължима за стопанските 2015/2016 г.,
2016/2017 г. и 2017/2018 г., относно ползването на общо 144.789 дка земи в м-
ст “Равнището“ и м-ст „Ст. Дървета“ в землището на с. Златия, общ.
Вълчедръм, обл. Монтана, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение № 2547/29.03.2019 г., издадена по реда на
чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4736/2019 г. по описа на РС-Варна.
Във въззивната жалба вх. № 281 636 /05.04.2021г., подадена от
„Юлстрейд“ ООД, се излага, че решението е неправилно, противоречащо на
2
чл. 17 ЗАЗ, както и на чл. 20, 20а и 86 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД. Същото е
необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като
в него се правел противоречив извод за падежа и изискуемостта, респ.
забавата при плащане на задължение по аренда, а оттук за мораторната лихва,
както и изводите на в.л. от счетоводната експертиза се приемали за
обосноваване на правен извод относно неоснователността на получено от
ответника плащане по насрещния иск в дисонанс с останалите доказателства в
тази част. Жалбоподателите излагат, че процесното задължение по заплащане
на рента имал ясен падеж, уговорен между страните при сключване на
договора. Задължението било за парична сума и за него важало правилото
„срокът кани длъжника", като покана за поставяне началото на падеж и
изискуемост не била необходима. В процесния случай съдът си противоречал,
тъй като бил определил ясна дата на падежа на задължението на арендатора -
ответник, след което приел, че имало начален срок на падежа, но нямало
краен срок. Всъщност приетия от съда начален срок бил едновременно и
краен. Покана не била необходима. Необосновани били доводите на съда и по
уважения насрещен иск. Обсъждайки възможността за един и същи
земеделски имот да съществуват паралелни правоотношения по аренда/наем,
съдът игнорирал свободата на договаряне между страните и в противоречие с
чл. 20 и 20а ЗЗД, както и чл. 55 ЗЗД, позовавайки се само на изводите на
счетоводната експертиза, присъдил в осъдителната част на решението
посочената сума на ответника, като приел да е недължима. В случая
присъдената сума по насрещния иск била безспорно дължима и това се
установявало от основанието на извършеното от ответника, претендирано да е
недължимо плащане, което основание за плащане се подкрепяло от налично
договорно правоотношение, обуславящо правото на ищеца да го задържи като
получено на основание /без оглед на това дали е по паралелно
правоотношение за същите имоти/. Моли съда да отмени решението в
обжалваните части и да му присъди разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 281 636 /05.04.2021г., подадена от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК
*********.
Във въззивна жалба вх. № 282 383 /08.04.2021г., подадена от ЕТ
„Агро-С. Д.“, ЕИК *********, се излага, че решението в обжалваната му
3
част е неправилно, незаконосъобразно, постановено при допуснато от страна
на ВРС нарушение на материалния закон, немотивирано и необосновано с
оглед събраните по делото доказателства. Твърди, че за срока на създаване и
действие на изследваните правоотношения в ЗАЗ, до изменението му през
07.02.2017 год. е съществувала законовата възможност всеки един от
съсобствениците в земеделски имот, да сключи договор за аренда по
отношение целия и по тази причина е съществувал текста на чл.З ал.5 от ЗАЗ
със следната редакция .-"Договор за аренда по ал. 4 не може да се
противопостави на арендатор по договор за аренда, сключен със съсобственик
на същия имот, който е бил вписан по-рано в службата по вписванията." В
този смисъл и договорът за аренда, сключен между ЕТ „М. А.-Юлстрейд-Ю.
К." - Арендодател и физическо лице М.К.А.-Арендатор, както и последващия
между М.К.А. - преарендодател и ЕТ „Агро-С. Д."- преарендатор не биха
могли да се противопоставят на Арендатора по Договора за аренда от
27.08.2008 год., и Анекс към същия договор от 27.09.2014 год. с предмет
ползването на общо 144.789 дка зем.земи в землището на с.Златия,
Общ.Вълчедръм, Обл.Монтана, ЕКАТТЕ:31053, местности „Равнището" и м-
ст "Ст.Дървета". От това следвало неопровержимия извод, че създаденото по-
късно правоотношение между М.К.А. - преарендодател и ЕТ „Агро-С. Д."-
преарендатор с предмет процесните ниви, не следвало да породи за
жалбоподателя задължение за заплащане на рента, при условие, че
преарендодателят М.К.А. не може да изпълни своето задължение и осигури
правото за ЕТ „Агро-С. Д." да ползва земеделската земя за посочените
стопански години, тъй като това вече се извършва по действуващото
предходно създадено правоотношение от 2008 год. Независимо от
обстоятелството че и в двете правоотношения, като арендатор и преарендатор
участвал жалбоподателят, от значение била фигурата на Арендатора и в това
в договорните отношения от 2008 год. била заместващата страна ЕТ „М. А. -
Юлстрейд-Ю. К.", впоследствие за последната стопанска година "Юлстрейд"
ООД, а в това по договора за преаренда бил с преарендодател физическо лице
М.К.А.. Твърди, че между посочените лица други правоотношения,
предполагащи извършване на каквото и да е било плащане не съществували.
Обстоятелството, че издадените от Арендодателя фактури носели в себе си
различен запис, като индивидуализация на плащането не променяло крайния
извод, изложен по-горе. Видно от самите фактури, те не носели подпис на ЕТ
4
„Агро-С. Д.“ и самият той не бил в състояние да влияе върху тяхното
съдържание, тъй като то се формирало от техния издател. Счита за безспорно
доказано обстоятелството, че плащането било извършено при условията на
чл.75 ал. 1 от ЗЗД и като такова било прието от страна на ЕТ "М. А.-
Юлстрейд-Ю. К." впоследствие за последната стопанска година "Юлстрейд"
ООД. В тази връзка сочи, че е неправилен извода на съда, че „липсва
плащане по първото арендно правоотношение от 2008 год., доколкото
представените от ответника доказателства в тази насока касаят друго
правоотношение, учредено на 27.10.2014 год. между ответника и лицето М.
А.". Евентуално плащане по отношение на физическото лице М. А. не
предполага издаване на фактури от страна на търговците ЕТ "М. А.-
Юлстрейд-Ю. К.", а впоследствие за последната стопанска година
"Юлстрейд" ООД и изпълнение по техни банкови сметки. Твърди, че като
последица от грешно направения извод бил и следващия направен от съда, че
общо платените за трите стопански години суми в размер на 21 718.80 лв. в
полза на ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К." в последствие за последната стопанска
година "Юлстрейд"ООД били платени от ЕТ „Агро-С. Д." - без основание, но
той бил предявил осъдителен иск само за сумата от 4 345.35 лв. С този си
извод, съдът елиминирал поведението на ответника и събраните в
производството доказателства, като уважавайки неоснователно
установителния иск в размер на 17 374.68лв., облагодетелствал ищеца с
възможност да получи втори път сума, която вече му била заплатена, като за
„компенсация" един вид оставял за ответника отворена процесуалната
възможност в нарочен допълнително утежняващ го процес да претендира
като неоснователно заплатена от него и разликата над уважената му
претенция от 4 345.35 лв - именно същите тези 17 374.68 лв„ които вече бил
заплатил. Предвид изложеното следвало да се приеме че плащането от страна
на ответника било извършено при условията на чл.75 ал.1 от ЗЗД и било
прието от ЕТ "М. А.-Юлстрейд-Ю. К.", впоследствие с правоприемник
"Юлстрейд" ООД. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и за присъждане на разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „Юлстрейд“ ООД, с който се оспорват доводите
изложени във въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд
5
гр.Варна решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Безспорна била възможността за установяване на паралелни правоотношения
с един и същи предмет /в случая аренда на земеделски имоти/ между частично
съвпадащи страни. Едновременното им съществуване не се отразявало на
тяхната действителност в какъвто смисъл се излагали несъстоятелни доводи
във въззивната жалба. Още повече, че сам ответникът участвал в тези
паралелни правоотношения като неизменна страна, дължаща плащане.
Доводите за непротивопоставимост, цитирани във въззивната жалба при
конкуренция на повече от един аренден договор за идентични земеделски
имоти също били неоснователни, защото цитираната от въззивника правна
норма, уреждаща последиците от конкуренцията, предвиждала наличие на
повече от един договор за идентичен земеделски имот, но между различни
страни, а не както в процесния случай - със съвпадащ арендатор във всяко
едно правоотношение. В този смисъл проблем на ответника било защо
участвал безусловно в тези правоотношения, а когато се поставял въпрос за
плащане, той ги отричал. Принципът бил сключените договори да се спазват
и изпълняват. Възражения от рода на поставените в отговора на исковата
молба и повторени във въззивната жалба на ответника следвало да се
направят преди или по време на периода на ползване /изпълнение на
арендата/ и приемане на съставените между страните фактури, а не едва след
като вече спорът относно дължимостта на плащането бил пренесен в съда
след осъществено ползване или неползване, останало в мълчание през време
на процесните договорни срокове що се касаело до надлежно уведомяване на
кредитора относно претендираното от страна на арендатора виновно
поведение на арендодателя. Моли се по тези съображения за потвърждаване
на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
В открито съдебно заседание, за въззивника „Юлстрейд“ ООД се явява
представляващият го управител, както и процесуален представител, които
поддържат въззивната жалба и молят за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваните част и за присъждане на разноски по приложен
списък.
В открито съдебно заседание, за въззивника ЕТ „Агро-С. Д.“ не се явява
представител, като с писмено становище заявява, че поддържа подадената
жалба и моли за нейното уважаване, прилага списък с разноски, които
претендира.
6
За да се произнесе по подадените въззивни жалби, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявени от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК ********* срещу ЕТ „Агро-С. Д.“,
ЕИК103753164 – С. И. Д., обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 86 от ЗЗД за
установяване между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът
дължи на ищеца сумата в общ размер от 17 374.68 лева – сбор от неплатената
рента по договор за аренда от 27.08.2008 г. с нотариална заверка на подписи
рег. № 16007/10.12.2008 г. и анекс от 27.09.2014 г. към същия договор,
дължима за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г., относно
ползването на общо 144.789 дка земи в м-ст “Равнището“ и м-ст „Ст.
Дървета“ в землището на с. Златия, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, както и
сумата в размер от 2 615.88 лева – сбор от мораторните лихви върху рентата
за стопанските години 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г. по същия
договор за аренда, начислени общо за периода 01.10.2016 г. – 26.03.2019 г. и
формирани от сумите: 1459.16 лева по рента за 2015/2016 г. за период
01.10.2016 г.-26.03.2019 г; 871.96 лева по рента за 2016/2017 г., за период
01.10.2017г.-26.03.2019 г.; 284.76 лева по рента за 2017/2018 г., за периода
01.10.2018 г.-26.03.2019 г., за които суми е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение № 2547/29.03.2019 г., издадена по реда на
чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4736/2019 г. по описа на РС-Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение за процесните суми, за които била издадена заповед по
чл. 417 от ГПК. След като длъжникът възразил, за ищеца се породил
интересът от настоящите искове.Твърди още, че въз основа на договор за
продажба на наследство от дата 19.05.2017 г. и договори за продажба от
18.12.2013 г., 24.10.2014 г. и 05.04.2018 г. е придобил права върху общо
144.789 дка земи в м. „Равнището“ и м. „Ст. Дървета“ в землището на с.
Златия, общ. Вълчедръм, обл. Монтана. Така и на осн. чл. 17 от ЗАЗ ищецът е
встъпил като арендодател в правоотношението по договор за аренда от
27.08.2008 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 16007/10.12.2008 г. и
анекс от 27.09.2014 г. към него, предоставящ за ползване въпросните 144.789
7
дка земи в полза на ответника, срещу годишна арендна цена от 40.00 лева на
месец, платима до 01-во число на м. 10-ти за всяка стопанска година.
Качеството на арендодател е било придобито и въз основа на договор за
продажба на търговско предприятие от 03.10.2016 г. с нотариална заверка от
същата дата, чрез който предприятието на ЕТ „М. А.-юлстрейд-Ю. К.“ – Ю.
М. К., е било закупено от ищеца „Юлстрейд“ ООД. Ищецът твърди още, че
ответникът и арендатор бил уведомен надлежно за заместването в арендното
правоотношение, а продажбата на търговското предприятие било вписано в
ТР, с което надлежно е възникнало и задължението на ответника да плаща
именно на ищеца по договора за аренда на исковите 144.789 дка земи в обл.
Монтана. И тъй като за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г.
плащания нямало, претендира общата за тях арендна цена, както и лихва за
забава върху нея, в исковите размери.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор. В
него той оспорва основателността на исковете, като инкорпорира и насрещен
иск. Същият отделно е заявен и в последващ документ. По същество
ответникът не оспорва /с оглед на уточняващата молба пред РС-Варна/
сключването на договора за продажба на наследство от дата 19.05.2017 г. и на
договорите за продажба от 18.12.2013 г., 24.10.2014 г. и 05.04.2018 г., с които
ищцовото дружество е придобило права върху общо 144.789 дка земи в
землище на с. Златия, общ. Вълчедръм, обл. Монтана. Не оспорва още
действителността на договора за аренда от 27.08.2008 г. с нотариална заверка
на подписите рег. № 16007/10.12.2008 г. и анекса от 27.09.2014 г. към него,
предоставящ за ползване въпросните 144.789 дка земи на ответника.
Исковете обаче ответникът оспорва изцяло. В тази връзка изрично
спори да е бил надлежно уведомен за заместването в арендното
правоотношение точно от ищеца по делото, поради което и ответникът не е
дължал плащания на ищеца, а на предходните арендодатели. На следващо
място твърди, че задълженията за плащане на арендна цена за исковите имоти
и стопански години са изплатени в цялост, като дори са и надплатени. Това е
така, защото твърди, че за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018
г. е плащал не по 40.00 лева, а по 50.00 лева за всеки декар ползвана земя. За
стопанска 2015/2016 г. е била издадена именно от праводателя на ищеца - ЕТ
„М. А.-юлстрейд-Ю. К.“ –фактура № 89/27.08.2015 г. за 7239.45 лева, платена
8
именно по сметка на издателя. Пак така за стопанската 2016/2017 г. е била
издадена именно от праводателя на ищеца - ЕТ „М. А.-юлстрейд-Ю. К.“ –
фактура № 123 от 23.08.2016 г. за 7239.45 лева, платена именно по сметка на
издателя. А за стопанската 2017/2018 г. е била издадена фактура №
38/29.08.2017 г. вече от самия ищец „Юлстрейд“ ООД за 7239.45 лева платена
пак по сметка на издателя. С тези плащания ответникът е изпълнил валидно и
в цялост задълженията си по договора за аренда и поради това твърди липса
на неизпълнение, липса на забава и липса на основателност на предявените
искове.
Въз основа на горните твърдения твърди, че не само е платил изцяло,
но е и дори надплатил с общо с 4345.35 лева повече от дължимото по
договора. Поради това предявява насрещен иск /уточнен окончателно с молби
от 27.12.2019 г./, за осъждане на „Юлстрейд“ ООД да заплати на ЕТ „Агро-С.
Д.“, ЕИК ********* – С. И. Д. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
сумата в размер от 4 345.35 лева – платена без правно основание и
съставляваща горницата над задълженията на арендатора по договора за
аренда от 27.08.2008 г. с нотариална заверка на подписи рег. №
16007/10.12.2008 г. и анекс от 27.09.2014 г. към него, до пълните преведени
суми по фактури № 89/27.08.2015 г.; № 123/23.08.2016 г. и № 38/29.08.2017 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.09.2019 г. до пълното
плащане. Моли за отхвърляне на началните искове и за уважаване на
насрещния.
Ответникът по насрещния иск депозира отговор в законовия срок, като
оспорва насрещния иск с обобщените доводи, че надплащане няма, тъй като
сочените от ответника плащания не са направени в полза на ищеца или на
праводателя на ищеца, а на други лица. Моли за отхвърляне на насрещния
иск.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован,
не се представлява. С молба вх. № 268405 от 20.09.2020 г. поддържа
предявените установителни искове и отговора на насрещния осъдителен иск.
Обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв.
Пламен Болградов оспорва предявените установителни искове, моли за
9
оставянето им без уважение и за уважаване на предявения осъдителен
насрещен иск.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни
изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от
въззивниците такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.
Първата докладвана въззивна жалба разгледана по същество се явява
частично основателна, а втората изцяло основателна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно от приобщеното ч.гр.д. № 4736/2019 г. на ВРС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК срещу ЕТ „Агро-С. Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, да заплати на
„Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, жк. Надежда 2, ул. „Х. Силянов“ 41, сумите както следва: - 17 374,68
лв., представляваща сбор от незаплатена рентна цена за стопанските
2015/2016г. в размер на 5791,56 лв., за 2016/2017г. – в размер на 5791,56 лв. и
2017/2018г. в размер на 5791,56 лв., съгласно договор за аренда от 27.08.2008
г. с нотариална заверка на подписи рег. № 16007/10.12.2008 г. на нот. В.М., с
рег. No 373 на Нотариалната камара, с район на действие – РС – Козлодуй и
сключения към него анекс от 27.09.2014 г. с нотариална заверка на подписите
рег. No 551 / 30.01.2015г. на нотариус В.М.; - 1459,16 лв. – законната лихва
10
върху рентната цена за 2015 / 2016г., начислена за периода от 01.10.2016г. до
26.03.2019г.; - 871,96 лв. – законната лихва върху рентната цена за
2016/2017г., начислена за периода от 01.10.2017г. до 26.03.2019г.; - 284, 76
лв.- законната лихва върху рентната цена за 2017/ 2018г., начислена за
периода от 01.10.2018г. до 26.03.2019г. Срещу издадената заповед е
постъпило възражение в срок, като на заявителя е указано да предяви
установителен иск в срок, който същият е спазил.
С аренден договор от 27.08.2008 г. с нотариална заверка на подписи рег.
№ 16007/10.12.2008 г. на нот. В.М., с рег. No 373 на Нотариалната камара, с
район на действие – РС – Козлодуй, който е вписан в Службата по
Вписванията – Лом с вх. рег. No 9133 / 15.12.2008г., М. И. М., П.Н.Б.,
М.С.Б., М.К.С.; А.Д. И.а, Д.З.Г., Е.П.Ф., В.Б.Т., Р. И.а Б.-Г., П.С.Г. и Б.В. –
всички, действащи чрез пълномощник В.Г., и в качеството им на наследници
на общия наследодател Н.Н.Г., като арендодатели са предоставили за
временно възмездно ползване на арендатора ЕТ „Агро-С. Д.“ нива в м-ст
„Равнището“ с площ от 65.969 дка, трета категория, представляващ имот №
163009; нива в м-ст „Ст. Дървето“ с площ от 69.234 дка, трета категория,
представляващ имот № 069010 и нива в м-ст „Равнището“, с площ от 9.586
дка, трета категория, представляващ имот № 163003 - всички, находящи се в
землището на с. Златия, общ. Вълчедръм, обл. Монтана за срок от 7 /седем/
стопански години, считано от стопанската 2008/2009 г. до 2014/2015 г., като
срокът на договора се счита за автоматично продължен същия период, в
случай, че нито една от страните не отправи писмено предложение за
прекратяване, направено най-късно три месеца преди изтичане на уговорения
срок. В чл. 7 от договора страните са уговорили заплащане на арендна цена в
размер на 16.00 лева за декар на ползувана земеделска земя, собственост на
арендодателите, дължима за всяка стопанска година, следваща срока на
договора, като се заплаща след приключване на всяка стопанска година.
С нотариално заверен анекс от 27.09.2014 г., вписан в СВ-гр. Лом с вх.
Рег. № 2410 /27.03.2015г., акт № 262, том 6 към договор за аренда на
земеделска земя от 2008 г. с вх. Рег. № 9133/15.12.2008 г., подписан между И.
М.ов И., /като наследник на М. И. М./, М.К.С., А.Д. И.а, Д.З.Г., Е.П.Ф.,
В.Б.Т., Р. И.а Б.-Г., П.С.Г. и М.С.Б., действащи чрез пълномощника си С.Г.,
всички в качеството им на наследници на общия наследодател М. И. М. като
11
арендодатели и ЕТ „Агро-С. Д.“ като арендатор, срокът на договора за аренда
от 2008 г. е удължен до 01.10.2020 г., а считано от стопанската 2013/2014 г.
арендната цена е увеличена на 40.00 лева за декар ползувана земеделска земя,
собственост на арендодателите.Изрично в анекса е записано, че до момента на
подписване на анекса между страните няма неуредени имуществени
проблеми и същите нямат претенции една към друга.
С нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти земеделска
земя № 114, том XXVII, рег. № 13346, дело № 2108 от 18.12.2013 г., Н. И.а
М., М.К.С., П.Г.Д. и Р. И.а Б.-Г. са продали на ЕТ „М. А.-Юлстрейд-Ю. К.“
своите наследени 1/16 /една шестнадесета/ ид. части от процесните три
ниви по договора за аренда – нива с площ от 69.235 дка в м-ст „Ст. Дървето“,
представляваща имот № 069010; нива с площ от 65.971 дка в м-ст
„Равнището“, представляваща имот № 163009 и нива с площ от 9.586 дка в м-
ст „Равнището“, представляваща имот № 163003, всичките, находящи в
землището на с. Златия, общ. Вълчедръм, обл. Монтана.
С нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти земеделска
земя № 67, том XXI, рег. № 10338, дело № 1604 от 24.10.2014 г., И. М.ов И. и
Ц. М.ов И. са продали на ЕТ „М. А.-Юлстрейд-Ю. К.“ своите наследени 1/5
/една пета/ ид. части от процесните три ниви.
С нотариално заверен договор за продажба на наследствени права от
19.05.2017 г., вписан в СВ – гр. Лом с вх. Рег. № 3582/23.05.2017 г., акт №
115, том 8, „Юлстрейд“ ООД е закупило от Н.О.А., Е.П.Ф., П.С.Г., Д.З.Г.,
П.С.Г. и А.Д. И.а наследството оставено от наследниците С.Н.Г. и С.В.Г. за
цена от 6800.00 лева. С констативен нотариален акт № 101, том XIV, рег. №
8305, дело № 1277 от 08.09.2017 г., издаден и въз основа на описания по-горе
договор за продажба на наследствени права се установява, че ищцовото
дружество е признато за собственик на още 2/15 ид. части от процесните
ниви.
С нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти земеделска
земя № 195, том V, рег. № 2811, дело № 392 от 05.04.2018 г., В.Б.Т., Д.П.Г.,
Д.П.М. и А.П.П. са продали на „Юлстрейд“ ООД наследените 11/120
/единадесет сто и двадесети/ идеални части от процесните ниви.
12
След извършена служебна справка в АВ – ТРРЮЛНЦ, а и от
представения нотариално заверен договор за продажба на търговско
предприятие от 03.10.2016 г., вписан в СВ-гр. лом с вх. Рег. № 709/02.02.2017
г., акт № 247, том 2, се установява, че ЕТ „М. А.-Юлстрей-Ю. К.“ продава на
„Юлстрейд“ ООД търговското предприятие като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения срещу цена от 606 532.00 лева, платима
на сто и двадесет равни месечни вноски от по 5 054.00 лева. Вписването по
партидата на търговците в ТРРЮЛНЦ е извършено на 15.12.2016г.
Установява се, че на 27.10.2014г. между М.К.А. като физическо лице в
качеството му на преарендодател и ЕТ „Агро-С. Д.“ като преарендатор, е
сключен договор за п реарендуване на земеделски земи с нотариална заверка
на подписите и вписан в СВ-гр. Лом на 27.10.2014 г. с вх. рег. № 7327, том 15.
По силата на договора, преаредодателят предоставя на преарендатора
описаните в договора земеделски земи, сред които и трите процесни ниви.
Като основание на своето право преарендодателя сочи сключения от него
Договор за аренда на земеделски земи № 20, том VIII от 25.06.2014 г., вписан
в СВ-гр. Лом под № 132, том XIV, дв. вх. рег. № 6205 от 27.06.2014 г.
Договорът за преарендуване е сключен за срок от 5 /пет години/, считано от
01.10.2014 г. до 01.10.2019 г. при заплащане на арендна цена от 50.00 лева за
дка по банкова сметка на преарендодателя М.К.А., а именно IBAN:
BG51BPBI79441049787002, открита в „Юробанк и Еф Джи-България“.
Издадена е фактура № 89/27.08.2015 г. с доставчик ЕТ „М. А.-
Юлстрейд-Ю. К.“ и получател ЕТ „Агро-С. Дичевки“ по два договора за
аренда от 27.10.2014 г. сред които и описаният по-горе договор за преаренда /
вх. рег. № 7327, том 15 на СВ-Лом/, и за общо 490.928 дка земя, като е
начислена арендна цена в размер от 24 546.00 лева или по 50.00 лева на дка за
стопанската 2015/2016 г. Като доказателство за извършеното плащане е
прието платежно нареждане с наредител ЕТ „Агро-С. Д.“ и получател ЕТ „М.
А.-Юлстрей“, от което е видно, че на 09.09.2015 г. първият е превел по сметка
на втория сумата в общ размер от 145 809.05 лева с основание „фактури 84,
85, 88, 89, 86 и 87“.
Издадена е и фактура № 123 / 23.08.2016 г. с доставчик ЕТ „М. А.-
Юлстрейд-Ю. К.“ и получател ЕТ „Агро-Свтелозар Дичевки“, съобразно
13
която по същия договор за преаренда / вх. рег. № 7327, том 15 на СВ-Лом/, за
263.56 дка е начислена цена в размер от 13 178.00 лева / по 50.00 лева на дка/.
Като доказателство за извършеното плащане е ангажирано платежно
нареждане с наредител ЕТ „Агро-С. Д.“ и получател ЕТ „М. А.-Юлстрей“, от
което е видно, че на 03.11.2016 г. първият е превел по сметка на втория
сумата в общ размер от 37 218,63 лева с основание „наем земя 2016/2017 и
присп. наем 2015/2016, 2016/2017“.
С трета фактура No 38 / 29.08.2017г. с доставчик „Юлстрейд“ ООД и
получател ЕТ „Агро-Свтелозар Дичевки“, по процесния договор за преаренда
/ вх. рег. № 7327, том 15 на СВ-Лом/, за 263.56 дка е начислена цена в размер
от 13 178.00 лева /отново по 50.00 лева на дка/. Като доказателство за
извършеното плащане е ангажирано платежно нареждане с наредител ЕТ
„Агро-С. Д.“ и получател физическото лице М.К.А., но с отбелязване в
основанието „в полза на „Юлстрейд“, от което е видно, че на 29.12.2017 г.
първият е превел по сметка на втория сумата в общ размер от 14 969,40 лева с
основание „наем земя 2017/2018 фактури 34,37, 38, 39“.
По делото е представено и уведомление-покана, изходящо от
„Юлстрейд“ ООД, адресирано до ЕТ „Агро-С. Д.“, за което не са ангажирани
доказателства да е било връчвано на ответника към датата, на която е
посочено, че същото е изготвено. С уводомлението се сочи, че за процесните
ниви № 069010; № 163009 и № 163003 има сключени два договора за аренда –
Договор за аренда от 2008г., продължен с Анекс от 2015г., който анекс бил
сключен след като част от физическите лица, подписали анекса са се
разпоредили с идеалните си части в полза на „Юлстрейд“ ООД, и договор за
аренда от 2013г. с М.К.А. като физическо лице, вписан в СВ-гр. Лом,
респективно Договор за преаренда, сключен между М.К.А. в качеството му на
преарендодател и ЕТ „Агро-С. Д.“ като преарендатор. В уведомлението се
съдържа изявление на ищцовото дружество, че анексът вписан в СВ-гр. Варна
на 27.03.2015 г. му е непротивопоставим, поради което ищецът предлага да се
прекрати по взаимно съгласие договорът за аренда от 2008г.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице – Р. Х.в
С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият състав
кредитира и възприема като съответстващо с останалия доказателствен
14
материал по делото. Следва да се отбележи, че кредитно известие №
161/18.12.2017 г. и Анекс от 13.12.2017 г. към горепосочения Договор за
преаренда от 27.10.2014 г., въз основа на които и вещото лице е дало отговор
на част от въпросите, не са част от доказателствения материал по делото, но
съдът следва да кредитира и възприема заключението на вещото лице,
доколкото същото отразява счетоводните записвания и на двете страни по
делото, които са отчели кредитното известие. От заключението се
установява, че за процесните ниви са заплащани за всяка една от процесните
стопански години 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г. по 50.00 лева на 1
декар. Горепосочените фактури № 89/27.05.2015 г., № 123/23.08.2016 г. и
38/29.08.2017 г. са осчетоводени от ищеца и от ответника. По тях има
плащания, които са осчетоводени от ищцовото дружетсво и ЕТ „М. А. –
Юлстрейд – Ю. К.“, като към фактура № 123/23.08.2016 г. има издадено
кредитно известие № 161/18.12.2017 г. във връзка с намаляване на сумата по
фактурата за 103.010 дка на стойност -5 150.50 лева. По това кредитно
известие няма върнати пари от ЕТ „М. А. – Юлстрейд – Ю. К.“ на ответника,
но в счетоводството на ЕТ „Агро-С. Д.“ със сумата на кредитното известие е
намалено общото задължение към ищеца. Констатира се от констативно-
съобразителната част на заключението, че за издаването на кредитното
известие на вещото лице е предоставен Анекс от 13.12.2017 г. към
горепосочения Договор за преаренда от 27.10.2014 г., като съобразно този
анекс договорът се прекратява за стопанската 2016/2017 г. за 103.010 дка от
процесните ниви. Т.е. със сумата по кредитното известие в размер от -5 150.50
лева е намалено общото задължение на ЕТ „Агро С. Д.“ към ЕТ „М. А. –
Юлстрейд – Ю. К.“ във връзка с процесните ниви. Вещото лице сочи, че ако
се приеме, че разликата между платените 50.00 лева и претендираните 40.00
лева арендна цена за декар е надплатеното, както се твърди от ищеца по
насрещния иск, то за целия период са надплатени 4 343.67 лева, но след
приспадане на кредитното известие на стойност -5 150.50 лева, то се
получава, че няма надплатени суми.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими,
предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след
издаване на заповед № 2547/29.03.2019г. за изпълнение на парично
15
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 4736/2019г. по описа на Районен съд – Варна.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за аренда от 27.08.2008г. с предмет процесните
ниви и за срок на действие процесните стопански години; настъпилите
правоприемства, респ. встъпването на ищеца в правото на арендодател;
изискуемостта на задължението за плащане на арендна цена и изпадането на
ответника в забава; размера на задълженията.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
установяване на горното – да докаже, че е погасил своите задължения, т.е.
своята изправност, както и своите правоизключващи, правопогасяващи и
правоотлагащи възражения. По насрещния осъдителен иск ответникът ЕТ
„Агро-Свлетлозар Д.“ следва да установи, че е престирал парична сума под
формата на надплатена рента, както и размера на надплатената сума, а
„Юлстрейд“ ООД основанието за получаване на търсената надплатена сума,
представляваща арендна цена.
В този смисъл е и разпределението на доказателствената тежест,
извършено от първоинстанционния съд с доклада по делото.
Настоящият състав намира, че от представените по делото писмени
доказателства – в тяхната съвкупност се установява, а и страните не спорят,
че на ответника са били реално предоставени за временно и възмездно
ползване процесните земеделски земи – три ниви, както следва: нива,
представляваща имот № 163009 с площ от 65.969 дка в м-ст „Равнището“;
нива, представляваща имот № 069010 с площ от 69.234 дка в м-ст „Ст.
Дървето“ и нива, представляваща имот № 163003 с площ от 9.586 дка в м-ст
„Равнището“ - всички, находящи се в землището на с. Златия, общ.
Вълчедръм, обл. Монтана. Именно ищецът е в качеството си на арендодател,
на който се дължи плащане по това правоотношение с ответника. Страните
не спорят по настъпилото правоприемство по договора за аренда от 2008г.
във връзка с придобитите от ищеца идеални части от процесните ниви и
прехвърлянето на търговското предприятие. Възраженията за надлежно
уведомяване по чл. 17 от ЗАЗ са ирелевантни, предвид, че не са наведени от
16
ответника твърдения за извършено плащане на предишен арендодател, а
напротив твърди се плащане към ищеца. Съдът не възприема и становището
за паралелни арендни правоотношения, а счита, че е налице поредица от
договорки, които са довели като краен резултат до предоставянето от ищеца
на ползването на процесните ниви от ответника. Всички сключени арендни
договори, анекс и договор за преарендуване, които съдът след като прецени в
тяхната съвкупност и с оглед на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, тълкува с
оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Единственият възможен извод, предвид и предприетите от страните
оспорвания и направени твърдения, е че същите са последователно сключени
като допълнение и изменение на едно и също арендно правоотношение –
между ищеца и ответника. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че
всички договори са сключени в съответствие с изискванията на Закона за
арендата в земеделието, извършени са надлежни вписвания на същите в
Службата по вписванията, а страните не оспорват нито правата на ищеца като
арендодател, нито на ответника като арендатор и в тази връзка с оглед
разпоредбата на чл. 3 от ЗАЗ, съдът е задължен да приеме, че всички договори
и анекси ще се тълкуват като допълнение и изменение на едно и също
арендно правоотношение. С оглед на горното и правото на ищеца да получи
надлежно арендно плащане като арендодател категорично се установява. В
случая без значение от кого ще се изпълни задължението за заплащане – дали
от арендатора М. А. или както в случая е изпълнен неговият дълг директно от
преарендатора – ответник към арендодателя - ищец, с което ответникът
безспорно е изпълнил и задължението си към ищеца за плащане на арендна
цена за ползването на процесните земи за процесните периоди.
Спорът се концентрира около размера на арендната цена - дали е тази по
анекса от 2014г., сключен към договор за аренда от 2008г. или тази по
договор за преарендуване от 2014г., сключен с физическото лице М. А..
Съобразно договор за преарендуване от 2014г. цената по същия е в размер на
по 50 лв. на дка за стопанска година, но същата се дължи на физическото
лице М. А., а не на ищеца, а договорката, която е била направена между
ищеца и ответника по анекса от 2014г. е за сумата от по 40 лв. на дка за
стопанска година, поради което и съдът приема, че това е и дължимата сума
по процесното правоотношение. А, както се установява от платежните
17
нареждания и издадените фактури и от заключението на вещото лице,
обсъдени обстойно по-горе, ответникът е изпълнил задължението си за
плащане на тази сума към ищеца и не е надплатил сумата от по 50 лв. на дка.
С оглед на горното исковата претенция на ищеца по отношение на
главницата се явява неоснователна, като неоснователна се явява и
претенцията на ответника по насрещния иск.
По претенцията за установяване на законната лихва за забава за
посочените от ищеца периоди:
Съобразно чл. 8 ал. 5, изр. първо от Закона за арендата в земеделието,
ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи в първия работен ден
след изтичането на стопанската година. Страните са уговорили в чл. 7 от
Договора за аренда от 2008г., че дължимата рента за процесния период се
заплаща след приключване на всяка стопанска година, като съдът приема, че
с тази договорка страните не са уговорили друго по смисъла на чл. 8 ал.5 от
ЗАЗ и плащането е дължимо в първия работен ден след изтичането на
стопанската година. Договорките за плащане по чл. 8 до чл. 10 от Договора за
преарендуване от 2014г. касаят плащане към физическото лице М. А., а не
към ищеца, поради което и не са приложими. Съобразно гореизложеното и
плащането на арендната цена за стопанската 2015/2016г. е било дължимо на
03.10.2016г. , за стопанската 2016/2017г. – на 02.10.2017г. и за стопанската
2017/2018г. – на 02.10.2017г. и от тези дати ответникът би изпаднал в забава.
Плащанията съответно са извършени: за стопанската 2015/2016г. – на
09.09.2015г., за стопанската 2016/2017г. – на 03.11.2016г. и за стопанската
2017/2018г. – 29.12.2017г. или установява се, че плащанията са били
извършени авансово в течение на стопанската година, за която се отнасят и
поради тази причина лихви за забавено плащане не се дължат.
Въззивният състав достигна до различни изводи от тези на
първоинстанционния съд досежно дължимостта на арендното плащане по
установителния иск и за сумата, претендирана по насрещния иск, като
решението в тази част следва да бъде отменено. По отношение на
дължимостта на лихвите за забава върху арендното плащане по
установителния иск съдът достигна до същия извод, макар поради различни
мотиви и в тази част решението следва да се потвърди.
18
По разноските:
В хода на заповедното производство ищецът „Юлстрейд“ ООД не е
обективирал изрично искане за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски и такива не са присъдени с оспорената заповед по чл. 417 от ГПК,
то и такива не се присъждат в рамките на исковото.
За първоинстанционното производство по установителния иск разноски
следва да се присъдят на ответника, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК. Същият
е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочил, че претендира
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв., заплатена
държавна такса в размер на 174 лв. и заплатено възнаграждение за вещо лице
в размер на 250 лв. От тези суми следва да се присъди единствено сумата от
700 лв. за адвокатско възнаграждение, за което е представено надлежно
доказателство за извършено плащане по установителния иск и която сума е
дори под минималните размери, установени по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.Разликата до 1400 лв. за адвокатско
възнаграждение, сумите за заплатена държавна такса и възнаграждение на
вещо лице са във връзка с предявения насрещен иск, а за него не се дължат
разноски на ответника.
За първоинстанционното производство по насрещния иск разноски
следва да се присъдят на ответника по насрещния иск или на ищеца
„Юлстрейд“ ООД, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК. Същият претендира за
разноски по насрещния иск, който е приет за разглеждане и разгледан в
производството, сумата от 580 лв., за плащането на която е представено
надлежно доказателство и която сума е дори под минималните размери,
установени по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Разликата до сумата от 2980 лв. за адвокатско
възнаграждение не се дължи, доколкото същата е във връзка с предявения от
ищеца установителен иск и по насрещен иск, който не е бил приет и разгледан
в производството. А сумата от 400 лв. в представения от ищеца списък е за
заплатена държавна такса за неоснователния му установителен иск.
За въззивната инстанция на ищеца се дължат разноски по въззивната му
жалба в частта срещу решението на ВРС по насрещния иск, която съдът
намира за основателна. Ищецът претендира сумата в размер на 630 лв. – за
19
заплатено адвокатско възнаграждение, като по направеното възражение за
прекомерност от страна на ответника, същото следва да се намали до
предвидения по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум от 535 лв. На ищеца – въззивник се дължи и сумата
от 86,90 лв. за заплатена държавна такса по въззивната му жалба в частта
срещу решението на ВРС по насрещния иск.
За въззивната инстанция на ответника се дължат разноски по въззивната
му жалба в частта срещу решението на ВРС по установителния иск за
главниците по арендното плащане, която съдът намира за основателна.
Ответникът е представил доказателства за заплащане на 1300 лв. за
адвокатско възнаграждение по изготвянето на въззивната жалба и за
заплатена държавна такса в размер на 297,49 лв., които следва да му се
присъдят.
След съдебна компенсация на ответника ще се присъди сума в размер на
1095,59 лева за две инстанции, платима от ищеца.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260 919 / 15.03.2021г., постановено по гр.д. №
18350 / 2019г. на Районен съд - Варна, 9-ти съдебен състав, В ЧАСТТА, с
която е прието за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, в отношенията между страните, че ЕТ „Агро-С.
Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Мария Луиза“ № 9 ДЪЛЖИ на „Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Надежда“, ж. к. „Надежда
2“, ул. „Х. Силиянов“ № 41, сумата в размер от 17 374.68 лева,
представляваща сбор от неплатената рента по договор за аренда от 27.08.2008
г. с нотариална заверка на подписи рег. № 16007/10.12.2008 г. и анекс от
27.09.2014 г. към същия договор, дължима за стопанските 2015/2016 г.,
2016/2017 г. и 2017/2018 г., относно ползването на общо 144.789 дка земи в м-
ст “Равнището“ и м-ст „Ст. Дървета“ в землището на с. Златия, общ.
20
Вълчедръм, обл. Монтана, за която сума е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение № 2547/29.03.2019 г., издадена по реда на
чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4736/2019 г. по описа на РС-Варна, както и В
ЧАСТТА, с която на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, „Юлстрейд“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Надежда“, ж. к. „Надежда 2“, ул. „Х. Силиянов“ № 41, е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „Агро-С. Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9 сумата в размер на 4 345.35
лева, представляваща осъществено без основание арендно плащане за
стопанските 2015/2016 г.; 2016/2017 г. и 2017/2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.09.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението, КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ ,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Надежда“, ж. к. „Надежда
2“, ул. „Х. Силиянов“ № 41, срещу ЕТ „Агро-С. Д.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, да бъде прието за установено между
страните, че ЕТ „Агро-С. Д.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9 ДЪЛЖИ на „Юлстрейд“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Надежда“, ж. к. „Надежда 2“, ул. „Х. Силиянов“ № 41, сумата в размер от
17 374.68 лева, представляваща сбор от неплатената рента по договор за
аренда от 27.08.2008 г. с нотариална заверка на подписи рег. №
16007/10.12.2008 г. и анекс от 27.09.2014 г. към същия договор, дължима за
стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г., относно ползването на
общо 144.789 дка земи в м-ст “Равнището“ и м-ст „Ст. Дървета“ в землището
на с. Златия, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, за която сума е издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение № 2547/29.03.2019 г.,
издадена по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4736/2019 г. по описа на РС-
Варна, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Агро-С. Д.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, срещу
21
„Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Надежда“, ж. к. „Надежда 2“, ул. „Х. Силиянов“ № 41, насрещен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, да бъде осъден
ответникът по насрещния иск „Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „Агро-С. Д.“, ЕИК *********, сумата в размер на 4 345.35
лева, представляваща осъществено без основание арендно плащане за
стопанските 2015/2016 г.; 2016/2017 г. и 2017/2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.09.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 919 /15.03.2021г., постановено по
гр.д. № 18 350/2019г. на Районен съд - Варна, 9ти с-в в останалата му
обжалвана част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Юлстрейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Надежда“, ж. к. „Надежда 2“, ул. „Х. Силиянов“
№ 41, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Агро-С. Д.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 9, сумата от 1095,59
лв. / хиляда деветдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ , разноски в
производството за две инстанции, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и след
съдебна компенсация.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22