Решение по дело №2042/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е 816

гр.Сливен, 16.07. 2019 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Сливенският районен съд, гражданско отделение – Х-ти граждански състав в публично съдебно заседание на  петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Нина Коритарова гр. дело № 2042/2019 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на допълнително начислена сума за електрическа енергия с правно основание чл.124, ал.1  ГПК.

В исковата  молба ищецът М.П. Миланов, ЕГН: ********** *** чрез адв. К.К. твърди, че на 12.04.2019 г. бил получил уведомително писмо от ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 и приложени към него фактура, справка за коригиране на сметка и копие от констативен протокол за техническа проверка № 430708/05.02.2019 г., от което разбрал, че му е била начислена допълнителна сума от 844,62 лв. за изразходена електроенергия за периода от 11.11.2018 г. до 05.02.2019 г. т.е. за 86 дни. На 05.02.2019 г. била извършена проверка и била констатирана грешка при отчитането на електромера. Счита, че не дължи така начислената му сума, тъй като не бил уведомен за проверката и не бил присъствал лично на нея. Цитира чл. 28 от ОУ на ответното дружество. Електромерът бил собственост на ответното дружество и бил монтиран извън процесния обект като достъп до него имали само служители на дружеството. Цитира чл. 54, ал. 1, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 10, ал. 1 и чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ. Ред за уведомяване на клиента не бил предвиден в ОУ на ЕВН ЕС, което било в нарушение на закона. Позовава се на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ и твърди, че не е станало ясно как е бил определен периода от 86 дни, за които му е била начислена допълнителната ел. енергия. Било налице неравноправна клауза по см. на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26 ЗЗД.

Иска се от съда постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 844,62 лв., представляваща цената на доставено  и използвано допълнително количество ел.енергия, начислена за минал период от време  от 11.11.2018 г. до 05.02.2019 г. в обект, находящ се в с. Тополчане, обл. Сливен. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск, като се счита за неоснователен.

Ответникът твърди, че на 05.02.2019 г. служители на дружеството били извършили проверка на обекта на ищеца и констатирали грешка при отчитането на потребената ел. енергия от монтирания в обекта електромер и правилната схема на свързване била възстановена в присъствието на полицейски служител, като било спазено изискването на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, който бил подписал съставения констативен протокол. Посочва, че съгласно практиката на ВКС констативният протокол съставлявал официален свидетелстващ документ, който се бил ползвал с материална доказателствена сила. Била преизчислена електрическата енергия при спазване на изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а” от ПИКЕЕ и било начислено допълнително количество ел. енергия в размер на 4369 кв.ч, а периодът бил определен като първата дата 11.11.2018 г. била датата на регулярния отчет на показанията на електромера, която била най-близка до и попадаща в максималния период от 90 дни назад, считано от датата на проверката на която е била констатирана манипулацията. Била издадена и оспорената от ищеца фактура, която е била изпратена на адреса му с уведомително писмо. Посочва, че било налице законово основание за начисляване на процесната сума и дружеството не било длъжно да доказва виновно поведение от страна на ищеца. В ОУ на ЕВН бил определен изричен ред за уведомяване на клиента за извършената корекция-чл. 28 от ОУ.

С оглед изложените съображения ответното дружество иска да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен. Претендират се деловодни разноски.

Ищецът чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа исковата претенция и съображенията, изложени в нея.

Ответникът – "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, редовно призован не изпраща представител по закон или по пълномощие. Депозирано е писмено становище от юриск. Кристиян Николов, който счита предявения иск за неоснователен и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Писмо изх. № 8164883 от  28.03.2019 г. е изпратено до  ищеца с което го уведомяват, че на 05.02.2019 г. е била извършена проверка на мерене на електрическата енергия на процесния обект находящ се в с. Тополчане на клиент с клиенстки номер ********** и било констатирано, че електромерът не отчитал правилно, за което бил съставен констативен протокол № 430708/05.02.2019 г. в присъствието на двама свидетели и на един представител на РУП Сливен, тъй като била констатирана неправомерна намеса в схемата на свързване на СТИ чрез монтирането на шунт. За извършената проверка е било изпратено писмо до ищеца заедно с констативния протокол, което е било получено от него на 12.04.2019 г. Въз основа на констатациите от извършената проверка е била начислена допълнителната ел. енергия за процесния период изготвена е била справка и е била начислена съответната сума, за която е била издадена Фактура № ********** от 28.03.2019 г. за сумата от 844,62 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищеца не дължи сумата от  844,62 лв., представляваща цената на доставено  и използвано допълнително количество ел.енергия, начислена за минал период от време  от 11.11.2018 г. до 05.02.2019 г.в обект, находящ се в с. Тополчане, обл. Сливен, начислена по Фактура № ********** от 28.03.2019 г. е основателен и доказан по следните съображения:

При предявен отрицателно установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да установи, че спорното право е възникнало и съществува, а ищецът правният си интерес от предявяването на такъв иск и фактите, които го изключват, унищожават или погасяват, т.е. ответното дружество следваше да установи в производството пълно и пряко факта, от който е възникнало и съществува претендираното от него вземане и едва след това ищецът да установи възраженията си за неговата недължимост.

Между страните не се спори, че ищецът има качеството потребител на електрическа енергия за процесния обект, находящ се в с. Тополчане, обл. Сливен.

В случая се касае за оспорване от страна на ищеца на допълнително начислена сума за електрическа енергия за периода от 11.11.2018 г. до 05.02.2019 г., като извършена едностранна корекция на сметката от страна на електроснабдителното дружество.

Спорни се явяват обстоятелствата дали е имало законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия, дали корекцията е надлежно извършена и дали тя е породила парично задължение за ищеца.

С оглед периода, за който е извършено начисляването на сума за допълнително количество електрическа енергия, към настоящия случай са отчасти приложими Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., частично отменени с Решение № 1500 на ВАС на РБ от 06.02.2017г. Тъй като самата проверка, при която е констатирано монтиране на мост между входящия и изходящ фазов проводник е извършена на 05.02.2019 г., т.е след като голяма част от разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл.48 - чл.51, то приложими са и правилата, приети от ответното дружество в одобрените от ДКЕВР и съответно надлежно публикувани, Общи условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС.

По въпроса дали е имало законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката за минал период съдът счита, че такава е допустима по принцип, с оглед  приетото изменение на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.

До този момент с устойчивата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване, и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.

Със създаването на новата т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, се постановява, че общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12 г. – тоест процесният период попада във времевия й обхват.

Така предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Това виждане е закрепено в Решение №111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014 г., I т. о, в което се посочва още, че с изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Осъществяването на това право обаче, е обвързано със задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите.

Константната практика на ВКС и съдилищата се опира на цитираното решение, което прогласява, че „с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“

Безспорно в ПИКЕЕ е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия.

Такава регламентация е налице и в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН-България, като правилата за измерване на количествата ел.енергия, принципите, начините и местата за измерване са уредени в чл. 26-чл.37, а начинът на коригирането на сметки при неточно измерване и редът на уведомяване на клиента при извършване на корекцията на сметката, са уредени в нормата на чл. 54, съгласно която: „В случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверка по реда на тези Общи условия, както и в случай, че при метрологична експертиза по реда на тези Общи условия бъде установено несъответствие на метрологичните и техническите характеристики с нормираните, което се различава от установеното при проверка от ЕВН ЕР, ЕВН ЕР съставя констативен протокол и уведомява в срок от 7 (седем) дни Клиента и ”ЕВН България Електроснабдяване” АД за преизчислените количества електрическа енергия.

От своя страна в ОУ е предвидено с чл. 63, че „В случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя констативен протокол, той се подписва от представители на ЕВН ЕР и Клиента. (2) Ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели. (3) В случаите на ал.2 констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.“

В ОУ на ЕВН ЕР е предвидено право на извършване проверка на СТИ - чл. 35.

Съответно в общите условия на ответното дружество – ОУ на ЕВН ЕС, е предвидена възможността за корекция на сметки, която е обвързана и обусловена от изпълнението на процедурата по извършването на проверка, констатирането на условията за извършване на корекцията и посочване на вече направеното начисляване.

Съгласно разпоредбата на  чл.28, ал.1 на ОУ „ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи, заедно със справки за начислената енергия, изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период“. Втората алинея посочва, че „в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.“

С оглед изложеното дотук, съдът счита, че са налице всички законови изисквания, съгласно разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които обуславят правото на електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на ищеца.

Констативният протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбата на чл.63, ал. 1 - 3 от ОУ на ЕВН ЕР, като констативният протокол следва да е подписан от представители на ЕВН ЕР и Клиента, а ако Клиентът не присъства и/или откаже да подпише констативния протокол, то ЕВН ЕР има право да състави констативния протокол в присъствието на свидетели, но в този случаи констативния протокол се изпраща на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен на деня на неговото получаване.

В настоящия случай  може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена, тъй като двамата свидетели  са достатъчно индивидуализирани - обозначени са с по  три имена, нямат отбелязани никакви други идентифициращи ги белези – ЕГН, адрес, които да позволят откриването им и евентуалния им разпит.

Спазено е изискването на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ /неотменена с Решение №1500/06.02.2017г. на ВАС/, като по делото е установено, че след констатираният външно поставен мост, служителите на „ЕВН ЕР“ ЕАД, извършващи проверката, след неоткриването на абоната, са се обадили на полицията и на място е дошъл и присъствал на проверката един служител на полицията – РУ на МВР – Сливен. Тъй като при проверката е констатиран монтиран мост, т.е налице е промяна на схемата на свързване, то е задължително при проверката да присъстват органи на полицията, които да подпишат протокола. Съдът намира, че по този начин е спазено изискването на чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ.

По делото е установено, че ответното дружество е изпълнило задължението си по чл.63, ал.3 от ОУ на ЕВН ЕР – да изпрати на абоната с препоръчано писмо с обратна разписка съставения, не в присъствието му, констативен протокол. На ищеца, на посочения от него в дружеството адрес, на който е регистрирана партидата му, е изпратен по пощата с обратна разписка препис от констативния протокол от извършената на 05.02.2019 г. проверка, така и справка за корекцията и нарочно уведомително писмо. Документите  са получени от абоната съгласно собствените му твърдения.

Актът на изпращане на уведомлението е със самостоятелно значение и е необходим, за да е надлежно упражнено от доставчика законоустановеното му право да извърши едностранната корекция на сметка за минал период.

Щом е спазено изискването да са установени в ОУ на договорите  правилата за извършване на корекция на сметката и редът за уведомяване на клиента за това,  и щом е изпълнено задължението да се уведоми клиента за извършената корекция, като в уведомителното писмо са посочени основанията, конкретните обстоятелства, причините за неточното измерване и приложеният способ на преизчисляване на задължението, доставчикът на електрическа енергия може да претендира заплащане на стойността след корекцията на сметката, ако е обосновал надлежно начина на формиране на размера на задължението.

По отношение на периода, за който е направена корекцията – 90 дни, следва да се посочи, че съдът намира, че този период е неправилно определен.

Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай, следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата, които следва да са определени според законоустановените критерии. Доставчикът следва да посочи в уведомлението продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, /което в случая е сторено/, ако в него не е указано според коя от хипотезите е определил началната дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия, той е длъжен да докаже това в исковия процес. Крайният момент е винаги датата на констатиране на неправилното/неточно измерване. Началният следва да бъде или датата на монтажа на СТИ, или датата на предходната извършена проверка на СТИ, според това коя от двете е по-близка, но при всички случаи тя не може да обуславя период по-дълъг от 90 дни.

В настоящия случай, началният момент е датата на регулярен отчет на показанията на електромера по твърдения на ответното дружество, които останаха недоказани от негова страна независимо, че съдът им беше изрично указал, че не сочат доказателства относно определянето на началната дата на процесния период. Не беше доказана предходна проверка на СТИ на клиента, нито представен констативен протокол за същата. В настоящото производство съдът приема, че начислената сума не се дължи, тъй като ответникът не е обосновал как е формирал периода на извършената корекция от 90 дни. Разпоредбите на ПИКЕЕ и ОУ дават рамките на този период и максималната му продължителност, но конкретното му определяне за всеки един случай следва да става на базата на точно посочване на началната и крайната дата и по каква причина са приети те.

Доставчикът следва да посочи в уведомлението продължителността на периода, в който отчитането е било неправилно, /което в случая е сторено/, ако в него не е указано според коя от хипотезите е определил началната дата за преизчисляване на количеството електрическа енергия, той е длъжен да докаже това в исковия процес.

От начина на формулиране на законовата разпоредба на чл. 48 от ПИКЕЕ е видно, че максималният срок от 90 дни се прилага само когато някой от другите срокове е по-дълъг от него, а не при всички случаи, когато не може да се определи началният момент на неточно отчитане.

Крайният момент е винаги датата на констатиране на неправилното/неточно измерване. Началният следва да бъде или датата на монтажа на СТИ, или датата на предходната извършена проверка на СТИ, според това коя от двете е по-близка, но при всички случаи тя не може да затваря период по-дълъг от 90 дни.

Като изключение от тези постановки съдът може де приеме единствено хипотезата, в която СТИ е от такъв вид, позволяващ да се отчете в реално време момента на нерегламентираното му отваряне /нарушаване на клемния капак/ и той би се счел за начален момент на неточното измерване, независимо че такава хипотеза не е изрично въведена в цитираните разпоредби. Това следва от общите правни принципи, относими към договорните взаимоотношения, тъй като облигационното отношение изисква определеност и адекватност на насрещните престации.

В настоящия случай,  не е възможно да определи началния момент на неточното отчитане, тъй като не бяха представени от ответната страна доказателства, че самото СТИ е преминало през първоначална проверка и датата на която е било монтирано, нито бяха представени доказателства за извършване на предходна проверка на СТИ.

Ответното дружество не е мотивирало по никакъв начин защо приема, че се дължи начисляване на електроенергия точно за 90 дни, поради което съдът намира така определената сума за произволна и в нарушение на разпоредбата на чл. 48 от ПИКЕЕ, съответно – на чл. 54, ал. 1 от ОУ.

Непосочването на основанието за приемане на началната дата на периода може да се приравни на непосочване въобще на период, поради което едностранното преизчисляване и коригиране на сметките за минал период е неприемливо, тъй като допуска доставчикът произволно да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия.

Предвид изложеното, поради ненадлежно доказване наличие на задължение на ищеца за заплащане на допълнителна ел. за посочения период, предявеният отрицателния установителен иск следва да се уважи.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 50 лева заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., тъй като приема за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на адвоката на ищеца, тъй като делото не съставлява фактическа и правна сложност. Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКРОСНАБДЯВАНЕ" АД с ЕИК ********* с адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, че М.П. Миланов, ЕГН: ********** *** НЕ ДЪЛЖИ сумата от  844,62 лв., представляваща цената на доставено  и използвано допълнително количество ел.енергия, начислена за минал период от време  от 11.11.2018 г. до 05.02.2019 г. в обект, находящ се в с. Тополчане, Община Сливен, начислена по Фактура № ********** от 28.03.2019 г.

ОСЪЖДА "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКРОСНАБДЯВАНЕ" АД с ЕИК ********* с адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 да заплати на М.П. Миланов, ЕГН: ********** *** разноски по делото в размер на 350 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните

РАЙОНЕН СЪДИЯ: