Решение по дело №637/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано след като с Решение № 13699/17.12.2024 г., постановено по адм. дело № 7697/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), е отменено Решение № 999/22.05.2024 г., постановено по адм. дело № 115/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Административно дело № 115/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил е образувано по жалба от М. Й. В., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат Г. В., срещу Заповед № Л-197/12.01.2024 г., издадена от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) към министъра на правосъдието, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността „надзирател I-ва степен” в Затвора – София, I-ва категория, считано от датата на връчване на заповедта. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на заповедта на основанията по чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Претендира се отмяната ѝ.

В хода на съдебното производство адвокат Г. В. поддържа жалбата и претендира направените разноски по производството в размер на 1760 лева, съгласно представения списък.

Ответникът – главният директор на ГДИН, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Л. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

М. В. е надзирател I-ва степен в Затвора – София, I-ва категория. Процесното дисциплинарно производство е образувано със Заповед № Л-4221/06.10.2023 г. на главния директор на ГДИН. Заповедта е издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 12 от ЗМВР във връзка с предложение с вх. № 15675/06.10.2023 г. по описа на ГДИН от началника на Затвора – София, и с нея е определен съставът на дисциплинарно разследващия орган. Със същата заповед жалбоподателят временно е отстранен от длъжност – за срок от два месеца. Дисциплинарно разследващият орган е изготвил Обобщена справка рег. № 11499/06.12.2023 г. до главния директор на ГДИН. В справката са описани подробно поводът за образуваното дисциплинарно производство, получените предварителни данни, установената фактическа обстановка и събраните доказателства. В същата е посочено, че са налице достатъчно данни да се приеме, че на 21.09.2023 г. и 26.09.2023 г. в качеството си на длъжностно лице – постови надзирател на втора група в Затвора – София, младши инспектор М. В. е извършил две тежки нарушения на служебната дисциплина – злоупотреба с власт или доверие (чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР) и деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата (чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР). Посочено е, че на 11.09.2023 г. и 21.09.2023 г. М. В. е създал необходимата организация за намирането на мобилен телефон, нож и шило, и поставянето им в матрака на леглото на лишения от свобода И. Ц. И., с цел впоследствие да бъдат открити и И. да бъде наказан и спрян от работа, като В. целенасочено и преднамерено е ръководил част от действията на лишените от свобода Л. Л. и С. А., а на 26.06.2023 г. лично, заедно с младши инспектор Г. С., е участвал при намирането на забранените вещи и предмети. На основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР с Покана рег. № 14640/22.12.2023 г. по описа на ГДИН, връчена на 08.01.2024 г., на В. е предоставена възможност в тридневен срок от връчването ѝ да представи писмени обяснения или възражения по резултатите от извършената проверка, както и да посочи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. Той е представил Писмени обяснения и възражения вх. № 565/10.01.2024 г. На 12.01.2024 г. е издадена процесната заповед, с която главният директор на ГДИН е приел, че младши инспектор М. В. е извършил деянието, описано в обобщената справка, и е квалифицирал поведението му като такова, съставляващо злоупотреба с власт или доверие по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, и като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Заповедта е връчена жалбоподателя на 12.02.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна, по следните съображения:

Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), в кръга на неговите правомощия. Заповедта е издадена в предвидената от чл. 59 от АПК и чл. 210 от ЗМВР писмена форма. Същата съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяната ѝ на това основание. Не е налице нарушаване на правилата за индивидуализация на нарушението – заповедта изрично се позовава на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, като са изложени мотиви, че и за двете установени тежки нарушения на служебната дисциплина се предвижда еднакво по вид наказание – уволнение (вж. Решение № 13699/17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2024 г., II о.).

Заповедта обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Дисциплинарната отговорност по глава осма от ЗМВР е лична и виновна. Всеки държавен служител от състава на МВР, както и служител по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, какъвто е жалбоподателят, отговаря за своите действия или бездействия, извършени виновно (умишлено или по непредпазливост в двете ѝ форми – небрежност и самонадеяност) в нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност. Следователно, нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на служителя. В тежест на дисциплинарно наказващия орган е да установи конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение.

Дисциплинарното наказание на М. В. е наложено за нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР – „злоупотреба с власт или доверие”, и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата”. За да е осъществен фактическият състав на „злоупотреба с власт или доверие”, следва служителят, на когото е възложено изпълнението на определени функции и задачи, да се възползва преднамерено и неправомерно от служебното си положение. Деянието, за което е санкциониран дисциплинарно, следва да е насочено към извличане на определена облага – лична или за трето лице, към поставяне на себе си или другиго в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебното положение, оказаното доверие или към увреждане на ведомството, с което се накърнява доверието на органа по назначаването. От субективна страна осъществяването на фактическия състав по т. 8 на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР изисква наличието на умисъл, т.е. съзнателно предприети действия, респ. бездействия при осъществяване на служебните функции и задачи, които са извън очертаните правомощия на служителя, с цел постигане на желания резултат (вж. в т. см. Решение № 11633/30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7055/2024 г., II о., Решение № 8820/25.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2615/2023 г., II о., Решение № 13739/05.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6857/2020 г., 5-членен с-в и Решение № 497/12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11381/2017 г., 5-членен с-в). Съставът на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР изисква поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, т.е. такова поведение, с което не се опазва доброто име на институцията, към която служителят се числи. По отношение на понятието „деяние, уронващо престижа на службата” следва се има предвид и възприетото в Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по тълкувателно дело № 4/2007 г. на ВАС становище, че не е задължително престижът да е вече уронен, а е достатъчно поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в институцията, и не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на същата (вж. в т. см. Решение № 9642/02.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5215/2024 г., II о.). С процесната заповед са приети за нарушени разпоредбите на чл. 16, изр. 1 и чл. 21 от Етичния кодекс на държавните служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, утвърден със Заповед № ЛС-04-4/02.01.2018 г. на министъра на правосъдието (Етичния кодекс). Съгласно чл. 16, изр. 1 от Етичния кодекс държавният служител не допуска на работното си място поведение, несъвместимо с добрите нрави, а съгласно чл. 21 от същия държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия.

От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин извършването от М. В. на посочените в оспорената заповед нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР. От същите не може да обоснове еднозначен и категоричен извод, че В. е създал необходимата организация за намирането на мобилен телефон, нож и шило, и поставянето им в матрака на леглото на лишения от свобода И. Ц. И., с цел впоследствие да бъдат открити и И. да бъде наказан и спрян от работа, като В. целенасочено и преднамерено е ръководил част от действията на лишените от свобода Л. Л. и С. А.. При разпита му в хода на съдебното дирене по адм. дело № 115/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил свидетелят И. И. заявява, че на 23-24.09.2023 г. други лишени от свобода му казали, че ще бъде „нареден” от надзорно-охранителния състав, със знанието на двама дежурни офицери – Д. К. и С. Д., с един брой нож и един брой телефон, т.е. че ще му бъдат подхвърлени. Сочи и че на 25.09.2023 г. е уведомил И. Д. – инспектор социална и възпитателна работа (ИСДВР) в Затвора - София, за получената информация. При разпита ѝ в хода на съдебното дирене по настоящото дело същата заявява, през месец септември 2023 г. лишеният от свобода И. И. ѝ съобщил, че от други лишени от свобода е разбрал, че ще му бъдат подхвърлени забранени вещи в спалното помещение – мобилен телефон и нож, и посочил като евентуален извършител лишения от свобода Л. Л., както и че подозира, че са замесени и служители от надзорно-охранителния състав, но не е посочил имена и не ѝ отговорил защо някой служител би имал интерес да участва в подобно деяние. Свидетелката заявява и че не е изготвила докладна записка във връзка разговора с И. И., както и че никой не ѝ е съобщавал информация, че М. В. участва в действия по внасяне на забранени вещи и предмети в спални помещения на лишени от свобода. Свидетелят К. К. (дежурен главен надзирател в Затвора - София) заявява, че в средата на месец септември 2023 г. М. В. му съобщил в дежурната стая, че има напрежение между лишените от свобода Л. А., по прякор Врабеца, и И. И., а също и че инспектор С. Д. се е скарал с лишения от свобода И. И., и го попитал дали знае нещо по случая, като К. му отговорил, че не знае и разговорът приключил. Заявява и че не е разпореждал на М. В. да изготви доклад относно данните за напрежение между лишените от свобода Л. А. и И. И., доколкото възникването на напрежение между лишени от свобода е ежедневие. От приетите като доказателства сведения на служителите в Затвора – София М. М. (ИСДВР), И. С. (главен надзирател), В. В. (командир на отделение), Р. М. (надзирател), И. С. (надзирател) и С. Д. (главен надзирател), и докладни записки от младши инспектор А. П. и младши инспектор В. Г., също не се установява участие на жалбоподателя в създаването на необходимата организация за намирането на мобилен телефон, нож и шило, и поставянето им в матрака на леглото на лишения от свобода И. И.. Съдът не кредитира сведенията, дадени на 05.10.2023 г. от лишените от свобода Л. А. Л., И. Ц. И., А. А. В. и Г. П. П., доколкото макар и регистрирани с входящи номера на 06.10.2023 г. (съответно вх. № 15614, вх. № 15618, вх. № 15615 и вх. № 15617), не са събрани в хода на дисциплинарното производство, образувано със Заповед № Л-4221/06.10.2023 г. на главния директор на ГДИН, и не са приобщени към материалите по същото. Съдът не дава вяра на сведението, дадено от С. А. на 10.10.2023 г., както и на свидетелските му показания, дадени в хода на съдебното дирене по настоящото дело, относно участието на жалбоподателя в създаването на необходимата организация за намирането на мобилен телефон, нож и шило, и поставянето им в матрака на леглото на лишения от свобода И. И., доколкото при разпита му свидетелят заявява, че е бил принуден да даде информацията и че е написал сведението след като служители от звено „Вътрешна сигурност” са му показали записите от камерите в затвора, на които се вижда той, и след като са му казали, че камерите показват неща, за които лъже, и са го предупредили да не лъже, за да не навреди на предсрочното си освобождаване („… Казаха „кажи истината, да се спасиш ти, да си движиш при твоите деца, ако лъжеш, ще навреди на предсрочното освобождаване.”). От извършения в хода на съдебното дирене по настоящото дело повторен оглед на информацията, находяща се на диск № 1 и диск № 2, приложени като веществени доказателства по адм. дело № 115/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, не може да се направи еднозначен извод за твърдяното в процесната заповед поведение на жалбоподателя и да се проследи механизма на деянието, респ. да се прецени дали действията му са осъществени по начина, описан в заповедта. Записите от системата за видеонаблюдение в Затвора – София на посочените дискове са без звук и от тях не може да се установи дали на процесните дати между М. В. и лишените от свобода Л. Л. и С. А. са провеждани разговори във връзка с твърдяната в оспорената заповед организация за намирането на мобилен телефон, нож и шило, и поставянето им в матрака на леглото на лишения от свобода И. И.. Доколкото съдът не кредитира сведението, дадено на 05.10.2023 г. от Л. Л., както и сведението, дадено от С. А. на 10.10.2023 г. и свидетелските му показания относно участието на жалбоподателя в създаването на твърдяната в заповедта организация за намирането на тези вещи и поставянето им в матрака на леглото на И. И., не следва да се извършва съпоставка между данните във видеозаписите и горепосочените сведения и показанията на свидетеля С. А. относно съдържанието на разговорите.

По изложените съображения не са налице и доказателства, установяващи по безспорен начин, че при изпълнение на служебните си задължения М. В. е обективирал поведение, несъвместимо с посочените от дисциплинарно наказващия орган разпоредби на Етичния кодекс. Съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да бе доказано, че жалбоподателят е извършил нарушение на служебните си задължения, като е участвал в създаването на необходимата организация за намирането на мобилен телефон, нож и шило, и поставянето им в матрака на леглото на лишения от свобода И. И., и е нарушил горепосочените разпоредби на Етичния кодекс, деянието му не може да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла съответно на чл. 203, ал. 1, т. 8 и т. 13 от ЗМВР, а би било основание за налагане на друг вид дисциплинарно наказание, доколкото от събраните по делото доказателства не се установи наличието съответно на преднамерено поведение от негова страна, което да е съзнателно насочено към извличане на определена облага – лична или за трето лице, както и поведение, довело до уронване на престижа на службата.

Предвид гореизложеното оспорената заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (юридическото лице, в чиято структура е органът ответник) следва да бъде осъдена да заплати на М. В. претендираните от него разноски по производството в размер на 1760 лева (10 лева – платена държавна такса, 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение по адм. дело № 115/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, и 750 лева – платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело). Като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, и обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, съдът намира за неоснователни възраженията по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК за прекомерност на всяко от горепосочените адвокатски възнаграждения. Жалбоподателят не претендира направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по адм. дело № 7697/2024 г. по описа на ВАС, поради което същите не следва да му се присъждат.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № Л-197/12.01.2024 г., издадена от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на М. Й. В., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [жк], [адрес], сумата в размер на 1760 (хиляда седемстотин и шестдесет) лева – разноски по производството.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.