№ 1317/28.03.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 17311 по описа на съда за 2017 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е
по предявен от „М.” ЕАД, ЕИК *, с адрес: ***, чрез процесуалния му
представител – адв. В.Г., срещу А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 140.25 лв.,
представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № *
г., за която е издадена фактура № *г., която сума е предмет на заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХХХІХ състав.
В исковата си молба и
уточняващата молба към нея от 08.12.2017 г. ищецът „М.” ЕАД излага, че в негова
полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А.К.Д.
относно процесната сума. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът
е възразил срещу заповедта, поради което искът за установяване на вземането е
предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.
415 ГПК. Твърди, че между страните е сключен договор за мобилни услуги № *, с
клиентски № *, съгласно
който на клиента А.К.Д. са предоставяни услуги за телефонен номер * по тарифен план Мт. М. S за срок от 24 месеца. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по посочения договор, като не е
заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени
договорни услуги, което е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати
едностранно сключения с абоната договор и да му начисли неустойка за
предсрочното му прекратяване. Поддържа, че в срока на действието на договора за
мобилни услуги е издал на абоната следните фактури: фактура от 27.01.2014 г., с
падеж на плащане 11.02.2014 г., за отчетен период 23.12.2013 г. – 22.01.2014
г.; фактура от 26.02.2014 г., с падеж на плащане 13.03.2014 г., за отчетен
период 23.01.2014 г. – 22.02.2014 г. и фактура от 27.03.2014 г., с падеж на
плащане 11.04.2014 г., за отчетен период 23.02.2014 г. – 22.03.2014 г.
Доколкото стойността на тези фактури не била погасена от абоната, ищецът
прекратил едностранно сключения договор за мобилни услуги, поради което била
начислена и процесната неустойка в размер на 140.25
лв., за което била издадена и съответна фактура от 02.07.2014 г. Твърди, че
клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги и
в Общите условия на оператора, като ищецът има право да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими
от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Твърди,
че за самото прекратяване на договора законът не изисква нито форма за
валидност, нито за доказване, тъй като настъпва по силата на договора поради
неизпълнение на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги.
Поддържа, че претендираната неустойка е начислена при
едностранно прекратяване на договора поради забава от страна на абоната,
продължила повече от 124 дни, съгласно ОУ на ищеца. Посочва, че считано от м.
07.2014 г. договорът е прекратен, поради което неустойката е начислена като
сбор от дължимите абонаментни такси от прекратяването му – м. 07.2014 г. до м.
12.2015 г. /крайният срок на договора/ - общо 17 бр. месечни такси. По
изложените съображения моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски
за заповедното и за исковото производство.
Ответникът А.К.Д. не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Въз основа на
подадено от ищеца заявление е издадена заповед № *
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д.
№ * г. по описа на ВРС, ХХХIХ
състав, срещу длъжника А.К.Д. за заплащане на посочените в заповедта суми,
включително претендираната в настоящото производство
– 140.25 лв.
Заповедта за
изпълнение е връчена редовно на длъжника на 15.08.2017г. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК същият е подал писмено възражение срещу заповедта. За възражението
заявителят е уведомен на 13.10.2017 г. Настоящият иск за установяване
съществуването на претендираните вземания е предявен
на 13.11.2017 г., в срока по чл. 415 ГПК.
В проведено по делото на 12.03.2018 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение с нарочна молба от
09.03.2018 г.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяване му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, а
именно: договор за мобилни услуги от 28.12.2013 г. и приложение № 1 към него,
както и фактури за неплатени месечни абонаментни такси по договора от
27.01.2014 г., 26.02.2014 г. и 27.03.2014 г.
Следва да се отбележи още, че
ответникът не е оспорил размера на претендираната сума,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на процесния
договор от 28.12.2013 г.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва
да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора,
разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство
направените от негова страна разноски са в общ размер от 205 лв., от които 25
лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена освен за неустойката в размер на 140.25
лв., така и за сумата 41.47 лв. – лихва за забава, която не е предмет на
настоящия установителен иск. Това обстоятелство обаче
следва да бъде отчетено в съответствие с искането за присъждане на разноски.
Ето защо и след направените изчисления съдът приема, че в полза на страната
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 158.21 лв., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
В настоящото
производство ищцовото дружество представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждането на сумата в общ размер от
205 лв., от която държавна такса – 25 лв. и адвокатско възнаграждение – 180
лв., която следва да бъде присъдена на страната,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „М.” ЕАД,
ЕИК *, с адрес: ***, сумата 140.25 лв. /сто и четиридесет лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги № * г., за която е
издадена фактура № * г., която сума е предмет на заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХХХІХ състав, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „М.” ЕАД, ЕИК *, с адрес: *** лв.
/сто петдесет и осем лева и двадесет и
една стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № *
г. по описа на ВРС, ХХХIХ състав,
както и сумата 205 лв. /двеста и пет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: