ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Варна, 08.10.2019г.
Варненски окръжен съд в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Бажлекова в. гр. дело № 1852/19г., намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на И.Д.К., чрез
пълномощника адв. Г.Т.- ВАК срещу решение № 3341/19.07.19г.,
постановено по гр.д. № 3194/18г. на ВРС, в частта, с която е отхвърлен предявените
от въззивницата срещу А.И.К. и Г.Д.К. искове с правно
основание чл.19, ал.3 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 1/6 ид.ч. до предявените 1/4 ид.ч. от обект с идентификатор 10135.71.165.5,
представляващ сграда за търговия, на един етаж с площ от 11 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“Панайот Хитов“ №6, при условието
А.И.К. да ползва безвъзмездно същия имот над уважените части до пълната
½ ид.ч., съгласно предварителен договор от
01.06.2016г. Твърди , че решението е неправилно, тъй като съдът не е взел предвид факта, че въззивницата,
като дъщеря на прадавача, се е отказала от оставеното
от него наследство и отказът е вписан в съответния регистър на ВРС. Счита за
правилни изводите, че продавачът по предварителния договор е притежавал
½ ид.ч. от процесния
обект, както и, че между въззивницата и нейния баща –
продавач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на ½ ид.ч. от имота, като купувачът е заплатил изцяло
уговорената цена. Оспорва като
неправилен изводът, че въззивницата е собственик на
1/6 ид.ч. от магазина, предмет на договора. След
отказът от наследство от страна на И.Д.К., частта от магазина, принадлежала на
наследодателя, се наследява от неговата съпруга А.К. и сина му Г.К. – ответници по делото. Претендира се отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да се уважат изцяло.
В
предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Представени
са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС.
Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.
Страните
не са направили искания по доказателствата.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
По
изложените съображения и на основание чл.267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в о.с.з. на 26.11.2019г. от 10 часа, за
която дата и час да се уведомят страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: