Е Ш Е Н И Е № 260026
гр.
Пловдив, 04.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 02.12.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14946 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД срещу Н.И.К. за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 455.14 лева, представляваща стойността на
доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за
периода 05.04.2017 г. до 07.06.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в ***,
както и сумата в размер на 51.59 лева – обезщетение за забава върху главницата
за периода 30.06.2017 г. до 31.05.2019
г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда
– 27.06.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
10732/2019 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат
твърдения, че отчета в процесния имот за процесния период е извършван въз
основа на показанията на две измервателни устройства с № *** и ***. Отчетът е бил реален, като в карнетоте в
графа „Подпис на потребител“ фигурира подпис на потребител. Твърди се, че
ответникът има качеството потребител, в качеството му на наемател на ОП
„Жилфонд“. Иска уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с който оспорва иска. На първо място счита исковете за недопустими, доколкото са заведени срещу процесуално нелигитимирано лице, доколкото същото не се явява потребител. Оспорва се качеството потребител на ответника. Оспорва подписите поставени в карнетите за Н.К.. Счита, че неоснователно се търся цялата сума от ответника, доколкото видно от карентите, като потребител е посочено и лице З. Ж. Ж.. Оспорва се ищецът да е доставил за процесния период, в процесния период твърдяното количество вода, на претендираната стойност. Счита, че карнетите не са водени редовно и отразяванията в тях са неясни. Твърди се, че водомерите не са отговаряли на законовите изисквания и са били неизправни. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 10732/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По
възраженията за недопустимост, заявени от ответника съдът се е произнесъл в
Определение от 22.01.2020 г., като ги е приел за неоснователни.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
В разпоредбата на чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, е предвидено, че получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между доставчика и потребителя не се изисква.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора.
В пар.1, т.2, б. „б“ от ЗРВКУ кръгът на потребителите е разширен, като е предвидено, че потребител на „ВиК“ услуги са както собствениците, така и ползвателите на имоти в етажна собственост, в това число и наемателите, доколкото в посочената разпоредба не е използван изрично термина притежател на вещно право на ползване, както това е посочено в Наредбата, за да се приеме, че се касае единствено до лица, на които е учредено вещно право на ползване.
В
самите Общи условия на ищцовото дружество,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г., както и ОУ, одобрени
от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., действащи в процесния период, е
предвидено, че потребител на услугите предоставени от „ВиК“ оператора може да
бъде и наемател при определени условия, а именно подаване на декларация за това
от ответника. Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество от
2006 г., когато партидата в ищцовото дружество е заведена на ответника, е посочено, че когато липсва декларация с изрично
изразено съгласие за солидарна отговорност на собственика с наемател, операторът
открива и води партидата на собственика или ползвателя, който заплаща
предоставените ВиК услуги. Нещо повече с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018
г. по т.д. № 2/2017 г. ОСГК в т.1 е дадено разяснение на понятието ползвател,
като се приема, че ползватели са и лицата, които ползват имота, в който се
доставят услугите от топлопреносните дружества, на облигационно основание,
стига да имат сключен договор с доставчика, като последното обстоятелство се установява
и със завеждане на индивидуална партида на името на ползвателя. Макар и това
решение да касае потребителите на топлоенергия, предвид близката, дори
идентична уредба в частта относно качеството потребител на топлоенергия и ВиК
услуги, съдът счита, че следва да намери приложение и по отношение на
потребителите на ВиК услуги.
Качеството потребител на ответника се установява по безспорен начин въз основа на приложената по делото преписка, касаеща наемно правоотношение на ответника с предмет общинско жилище, находящо се в ***, стопанисвано от ОП „Жилфонд“ към Община Пловдив. От преписката се установява, че наемното правоотношение е възникнало на 14.10.2005 г. по силата на сключен срочен договор за наем с Община Пловдив /л.109/, трансформиран в безсрочен.
Видно
от Уведомление от Н. К., същата счита наемния договор за прекратен от
01.06.2018 г., на която датата е предаден ключа от процесното жилище. /л.144 -
146/, като признава, че до тази дата е ползвала наемното жилище с полагане на
подписа си. Горното води до извода, че ответницата
като наемател на процесния имот, има качеството потребител, доколкото е и
безспорно, че последната има открита на свое име партида при ищеца като
потребител с № ***.
Безспорно е че
процесният имот е водоснабден и е присъединен към водопроводната система на
„ВиК“, което прави ответника, като собственик на същия, потребител
на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1,
ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25, ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки за това.
В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния период 05.04.2017 г. до 07.06.2018 г. за процесния имот отчитането е извършвано въз основа на две измервателни устройства с номера *** - баня и *** - кухня, като през целият период отчетът е бил реален.
Видно от карнетите, водени и за двата водомера в имота на ответника /л.8-9/ за посочения период начисляването е било по показанията на посочените водомери, които безспорно са водомерите в процесния имот.
В карнетите са налице подписи на представител на потребителя, по смисъла на чл.21, ал.4 от ОУ на ищцовото дружество, което се установява от приетата по делото Съдебно-почеркова експертиза /л.179/, а именно от лицето Н. С. С. от дата 05.02.2018 г., която в договора за наем е посочена като дъщеря на ответницата и живуща в процесното жилище. Макар и да липсват подписи за някои от периодите, достатъчно за съда е, че е налице подпис на карнета от датата 05.02.2018 г., което от своя страна съдът приема, като признание на потребителя, че именно отразените в карнета са стойностите отчетени от водомера за целия период от 05.04.2017 г. до 05.02.2018 г. В тази връзка съдът не споделя възражението на ответника, че не са отчетени правилно стойностите на водомерите през процесния имот, доколкото представителя на ответника – нейна д., се е съгласила с отразеното в карнетите, което представлява признание на неизгоден за потребителя факт. Същата е присъствала на отчета като ползвател на имота и с оглед близката роднинска връзка с ответника, съдът приема, че е неин представител.
Още повече видно от констативен протокол от 01.06.2018 г. при предаване на наемното жилище от наемателя Н. К. е констатирано, че показанията на водомера в кухнята са 181, а на водомера в банята са – 356, каквито именно са крайните стойности за края на отчетния период по карнетите, който констативен протокол е подписан от ответницата.
С оглед изложеното съдът
намира, че исковата претенция за главница е доказана по основание.
Относно размера на претенцията е изслушана и приета ССчЕ /л.100/, която съдът кредитира, като вещото лице по нея е дало заключение, че за процесния период 05.04.2017 г. до 07.06.2018 г. стойността на начисленото количество вода общо за двата водомера е в размер на 455.15 лева, разбита и по водомери, като липсват плащания по фактурите от страна на ответника.
Предвид което съдът приема, че искът е доказан в пълен
размер и следва да бъде изцяло уважен.
Основателно е и искането за установяване на дължимостта
на главницата, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 27.06.2019 г. до
окончателното изплащане.
По отношение на
иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 30.06.2017 г. – с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК услуги през м. април 2017 г., като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Съгласно изслушаната и приета ССчЕ задължение за мораторна лихва за периода 0.06.2017 г. до 31.05.2019 г. възлиза в размер на 51.59 лев, поради което и този иск се доказа по основание и размер.
По отговорността за разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на същия право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 120 лева –депозит за ССчЕ и 300 лева – депозит за особен представител, 50 лева – депозит за СПЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски за ищеца, които следва да му бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.1 ГПК съразмерно с уважената част от претенцията са 75 лева – за заповедното производство и 645 лева - за исковото производство.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати на Районен съд – Пловдив сумата в размер на 50 лева – депозит за СПЕ.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л. сумата в размер на 455.14 лева,
представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него
питейна и отведена канална вода за периода 05.04.2017 г. до 07.06.2018 г. за
водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 51.59 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 30.06.2017 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 27.06.2019 г. до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10732/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л. Н., следните суми: 645 лева – разноски в исковото производство и 75 лева –
разноски по ч.гр.д. № 10732/2019
г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
НА Районен съд –
Пловдив сумата в размер на 50 лева – депозит за Съдебно-почеркова експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ