Определение по дело №159/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 66
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20213000500159
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 66
гр. Варна , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500159 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби на И. К.
С., чрез процесуален представител адв.И. против решение № 260027/03.07.2020г. и
допълнително решение № 260007/01.02.2021г., постановени по гр.д. № 2069/2018г. по описа
на ОС - Варна.
С първото от двете обжалвани решения първоинстнационният съд е отхвърлил
предявените от въззивника против С. К. С. и В. Д. С. иск за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба, сключен между И. И. С. и К. С. Г. като продавачи и В. Д. С.
като купувач, обективиран в нот.акт № 187, том І, рег. № 2820, д. № 166/2011г. на нотариус с
рег. № 382, поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и
предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на същия
договор като привиден, на основание чл.26 ал.2 ЗЗД и обявяване на прикритото съглашение
- договор за дарение, на основание чл.17 ал.1 ЗЗД.
С решението си от 01.02.2012г. по реда на чл.250 ГПК съдът е допълнил съдебния си
акт като е отхвърлил и предявения от въззивника иск с правно основание чл.30 ЗН за
възстановяване на запазената му част от наследството на К. С. Г. чрез намаляване на
дарственото разпореждане, предмет на прикритата сделка, който иск е обективно съединен с
исковата претенция по чл.17 ЗЗД.
Изложените във въззивната жалба оплаквания срещу решение № 260027/03.07.2020г.
са за неговата необоснованост и неправилност, направата на изводи от съда при допуснати
процесуални нарушения, в противоречие с установеното от доказателствата и материалния
закон. Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност събрания доказателствен материал и
доводите на страните, неправилно е кредитирал показанията на св.И. С., без да отчете
1
тяхната противоречивост и заинтересоваността на този свидетел, основал е изводите си на
приети преклудирани писмени доказателства, които са и оспорени от въззивника, както и
неоснователно е отказал направено от него искане за назначаване ССЕ вр. оборване тяхната
доказателствена сила. Наведени са и доводи по съществото на спора. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на решението и уважаване на предявения като
главен иск за нищожност на процесния договор като противоречащ на добрите нрави, а при
извод за неговата неоснователност да се уважат предявените евентуални искове.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна -
въззиваемите С. К. С. и В. Д. С., в който се изразява становище за неоснователност на
жалбата и предявените искови претенции.
Във въззивната жалба срещу второто решение също са направени оплаквания за
неговата необоснованост и неправилност. Сочи се, че съдът не е формирал мотиви за
неоснователността на иска по чл.17 ал.1 ЗЗД, които да са основание и за отхвърляне на иска
по чл.30 ЗН. Навеждат се аргументи по съществото на спора по чл.17 ал.1 ЗЗД. Поддържа се
искането, направено с първата въззивна жалба, а именно при уважаване на евентуалния иск
за симулация на договора и разкриване на действителното съглашение за дарение да се
уважи и иска за възстановяване на запазената част чрез намаляне на дарението до 1/8 ид.ч.
Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор, идентичен с подадения такъв по
жалбата срещу основното решение.
Така докладваните жалби са подадени в срок, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалването, с оглед на което са допустими.
В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК вр. проверка валидността на
обжалваните решения и задължителните разяснения по ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС,
настоящият състав намира, че същите са постановени по нередовна искова молба. Както в
исковата молба, така и в депозираните по реда на чл.129 ГПК уточнителни молби се
съдържат нееднозначни твърдения относно вида на симулацията и относно прикритото
съглашение, които рефлектират и върху редовността на исковата претенция за
възстановяване на запазената част - веднъж се твърди, че намерението на страните по
прикритата сделка е за дарение в полза на двамата ответници, като в същото време се
поддържат и твърдения за дарение само в полза на ответника С.С.; с оглед на това
противоречие липсва и ясен петитум срещу кой/кои лица е предявен иска по чл.30 ЗН, респ.
твърдения за релевантни към този иск факти по приемане на наследството.
Наред с това, макар и първоинстанционинят съд да е давал указания за посочване на
правния интерес от искането за прогласяване нищожността на договора /както по главния
иск по чл.26 ал.1 ЗЗД, така и по еветуално съединения иск по чл.26 ал.2 ЗЗД/ съдът приема,
че конкретни указания за уточняване правен интерес от оспорване на сделката в цялост, а не
съобразно наследствената квота на ищеца в наследството на наследодателя К. С. не са
2
давани.
Ето защо производството по делото и по предявените искове седва да бъде оставено
без движение и на въззивника-ищец се дадат указания за отстраняване на така
констатираните нередовности на исковата молба.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в.гр.д. № 159/2021г. по описа на
АпС - Варна и по предявените от И. К. С. искове.
УКАЗВА на ищеца И. К. С., че в 1-седмичен срок от съобщението следва да уточни,
с преписи за ответниците:
1. Правния си интерес от оспорване действителността на процесния договор в
неговата цялост, както по иска с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, така и по евентуалния иск
по чл.26 ал.2 ЗЗД, като съобрази, че не е единствен наследник на баща си К. С., а
предяваването на чужди права по правило е недопустимо, както и обстоятелството, че
другият прехвърлител не е починал.
2. Да наведе еднозначни твърдения относно соченото от него прикрито съглашение -
между кои лица, евентуално в полза на кого е сключено /кои лица твърди, че са надарени/.
3. Да посочи срещу кого е предявен иска по чл.30 ЗН, като отчете уточненията по т.2
от настоящите указания. В случай, че се твърди дарение в полза на двамата ответници или
само на В.С., да уточни по какъв начин е приел наследството на баща си.
При неизпълнение в срок първоинстанционните решения ще бъдат обезсилени, а
производстото по предявените от него искове - прекратено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3