РЕШЕНИЕ
№ 21813
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110114378 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу С. Е. С.
и В. Д. С., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в
условията на разделна отговорност (по ½ част) сумата в общ размер на 2971,02 лв., от които
2442,70 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
недвижим имот - магазин, находящ се в гр. ***, бул. „***“, бл. ***, през периода м.02.2021 г.
до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 528,32 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 30.04.2021 г. до 05.03.2024.
Ищецът твърди, че ответниците са собственици на процесния имот и като такива –
потребители на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗЕ.
Поддържа, че до имота на ответниците е била доставена топлинна енергия, която те са
потребили, без страните да са били обвързани от договорна връзка по смисъла на чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ (писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди), поради
което са се обогатили за сметка на ищеца със стойността на доставената топлинна енергия,
както и са изпаднали в забава за заплащане на посочената главница за топлинна енергия.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С. Е. С. и В. Д. С. са подали отговори на
исковата молба, с които твърдят, че са погасили чрез плащане претендираните от ищеца
суми, за което представят доказателства – разписки от 07.06.2024 г.
На 26.07.2024 г. е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че с извършените от
ответниците плащания в размер на 3064 лв. (две плащания по 1532 лв.) са погасени 2442,70
лв. – главница, 528,32 лв. – мораторна лихва, 81,46 лв. – законна лихва и 11,52 лв. –
държавна такса, като остават дължими държавна такса в размер на 112,32 лв. и
юрисконсултско възнаграждение.
1
В о.с.з. на 26.11.2024 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. Т., заявява, че
процесните суми са изцяло погасени, поради което претендира единствено държавна такса в
размер на 112,32 лв. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че през
процесния период ответниците са били собственици на топлоснабдения имот, че са
потребявали топлинна енергия в имота за стопански нужди, както и са ползвали услугата
дялово разпределение, че не е имало годно правно основание ответниците да потребяват
тази енергия, стойността и количеството на потребената топлинна енергия и на
възнаграждението за дялово разпределение на същата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадане на длъжниците в забава.
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
В случая с оглед потвърденото от ищеца плащане на сумата в общ размер от 3064 лв.
от ответниците, което по своето естество представлява признание относно наличието на
дълг на посоченото основание, съдът приема, че всички юридически факти от фактическия
състав на процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Видно от представените по делото доказателства за плащане – 2 бр. разписки от ***
07.06.2024 г., всяка от които за сумата от 1539,13 лв., както и съобразно изричното
признание на процесуалния представител на ищеца в молбата му от 26.07.2024 г.,
поддържано и в о.с.з. на 26.11.2024 г., след завеждане на исковата молба в съда, ответниците
изцяло са погасили претендираните по делото суми.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, вземанията на ищеца за главница и мораторна лихва към
датата на устните състезания са изцяло погасени чрез извършеното в хода на делото
плащане. Ето защо исковете по чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени
като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответниците с поведението си са
дали повод за завеждане на делото, поради което следва да понесат изцяло разноските по
производството, макар и исковете да са отхвърлени поради извършено в хода на процеса
погасяване. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на 212,32 лв., от
които 112,32 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
(определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане
на правната помощ), които на основание чл. 78, ал. 2 ГПК следва да се възложат в тежест на
ответниците.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу С. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
2
„***“ № ***, и В. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***,
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на разделна отговорност
(по ½ част) сумата в общ размер на 2971,02 лв., от които 2442,70 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за недвижим имот - магазин,
находящ се в гр. ***, бул. „***“, бл. ***, аб. № ***, през периода м.02.2021 г. до м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 528,32 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода от 30.04.2021 г. до 05.03.2024, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Е. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 106,16 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № ***, да
заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 106,16 лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3