№ 453
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300501512 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от СТ. Г. К. против
решение № 261165/13.04.2021г. по гр.д.№ 5271/2020г. на ПдРС, ХІV гр.с., в частта, с която
същата е осъдена да заплати на въззиваемата страна „ОТП факторинг България“ЕАД сумата
от 8248,07 лева- главница за вноски с падежи от 15.06.2015г. до 15.05.2020г. по договор за
кредит за текущо потребление от 11.10.2011г., сключен между О.К. и „Банка ДСК“ЕАД,
обезпечен с договор за поръчителство от същата дата, вземанията по който са прехвърлени
на „ОТП факторинг България“ЕАД с договор за цесия от 06.11.2013г., както и сумата
2073,65 лева- главница за вноски с падежи от 15.06.2020 г. до 15.02.2021 г. по договор за
кредит за текущо потребление от 11.10.2011г., сключен между О.К. и „Банка ДСК“ЕАД,
обезпечен с договор за поръчителство от същата дата, вземанията по който са прехвърлени
на „ОТП факторинг България“ЕАД с договор за цесия от 06.11.2013г..
Във въззивната жалба на първо място се сочи, че обжалваното решение е
недопустимо като такова, постановено по недопустим иск. В тази насока се твърди, че за
въззиваемата страна, в качеството на ищец, и за жалбоподателя, в качеството на ответник,
липсва валидна активна и пасивна процесуална легитимация по причина на нищожността на
договора за цесия, легитимиращ въззиваемата страна като кредитор. Сочи се също така, че
пред първоинстанционния съд е било заявено възражение за изтекла погасителна давност,
което не било разгледано. Иска се отмяна на решението на РС в обжалваната част и
1
отхвърляне на исковете.
От въззиваемата страна „ОТП факторинг България“ЕАД е подаден отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие със събраните доказателства, излагат се
подробни мотиви относно действителността достоверността на договор за цесия и за начина
му на съобщаване на жалбоподателя в качеството на длъжник.
По гр.д.№ 5271/2020г. на ПдРС, ХІV гр.с. са предявени искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „ОТП факторинг България“ЕАД против СТ. Г. К. за това същата да бъде
осъдена да заплати на ищеца- въззиваема страна в настоящето производство, сумата от
8976,09 лева- главница с настъпил падеж за периода от 15.05.2015г. до 15.05.2020г., сумата
от 3363,86 лева- предсрочно изискуема главница по вноски за периода от 15.06.2020г. до
11.10.2021г. и сумата от 3770,54 лева- обезщетение за забава по т. 19.2 от общите условия за
периода от 15.05.2017г. до 18.05.2020г.. В исковата молба се твърди, че между „Банка
ДСК“ЕАД и О.К. бил сключен горепосочения договор за кредит от 11.10.2011г., по който й
била отпусната сума в размер от 15000 лева, като неразделна част от договора били общите
условия. С.К. поръчителствала по договора за кредит по силата на договор за
поръчителство, сключен с банката на същата дата. Поради неизпълнение на задълженията
на кредитополучателя банката обявила кредита за предсрочно изискуем и подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, което било уважено. Впоследствие
с договор за цесия от 06.11.2013г. вземанията по договора за кредит били прехвърлени в
полза на „ОТП факторинг България“ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения, като
кредитополучателят и поръчителя били надлежно уведомени за прехвърлянето. Заповедта за
изпълнение била обезсилена само по отношение на поръчителя С.К. в резултат от подадено
от нея възражение по чл.414 от ГПК. Твърди се, че е спазен срокът по чл. 147 от ЗЗД, тъй
като претенцията е била насочена по реда на чл.417 от ГПК против главния длъжник К. и
заповедта за незабавно изпълнение влязла в сила по отношение на нея.
С подадения от С.К. отговор на исковата молба са заявени възражения за нищожност
на договора за цесия и за изтекла погасителна давност.
На база на приетите по първоинстанционното дело договор за кредит и договор за
поръчителство пряко и категорично се установява, че на О.К. е отпуснат кредит в размер от
15000 лева от „Банка ДСК“ЕАД и жалбоподателката е поръчителствала като обезпечение по
договора за кредит. Банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по приложеното ч.гр.д. № 13954/2013г. на ПРС. Заповедта е връчена на
поръчителката С.К., от нея е подадено възражение в срок и тъй като от кредитора не е
подаден установителен иск по чл.422 от ГПК с определение от 18.05.2017г. заповедта и
изпълнителния лист са обезсилени по отношение на нея. След издаване на заповедта за
незабавно изпълнение е сключен договор за цесия от 06.11.2013г. между „Банка ДСК“ АД и
„ОТП факторинг България“ЕАД, с който вземанията по договора за кредит са прехвърлени
2
на цесионера, ведно с всички привилегии и обезпечения. Цесионерът е упълномощен да
уведомява длъжниците от името на банката за извършената цесия. В конкретния случай
уведомяването е извършено с връчването на препис от исковата молба. В тази връзка следва
само да се добави, че не се констатират пораци на договора за цесия, които да обосновават
неговата нищожност.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
предсрочно изискуемо, ако кредиторът е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост
на кредита. В извлечението от счетоводните книги по ч.гр.д. № 13954/2013г. на ПРС е
посочена дата на предсрочната изискуемост- 18.04.2013г.. Липсват доказателства за
уведомяване на кредитополучателя. Съдейки по съдържанието на извлечението от
счетоводните книги, към онзи момента банката е възприела настъпването на предсрочната
изискуемост като автоматична последица от забавянето на плащанията над 90 дни и
неплащането на 3 и повече месечни вноски. Това обаче противоречи на цитираното
тълкувателно решение, поради което следва да се приеме, че изискуемостта на вземанията е
настъпила, съобразно с погасителния план към договора за кредит.
По делото на ПдРС е прието и заключение по ССЕ, изготвено от в.л.В.Ш., от което се
установява, че кредитът е усвоен, от кредитополучателката са извършени плащания,
последното от които на 15.03.2013г., след което са останали дължими главница, включваща
падежирали месечни вноски, в общ размер от 21245,34 лева, от които 10532,69 лева-
главница, и 10712,65 лева- възнаградителна лихва. От заключението се установява също
така, че извършените от жалбоподателката плащания са в общ размер от 4183,14 лева.
Исковата молба по първоинстанционното дело е подадена на 20.05.2020г.. По
отношение вземанията по договор за банков кредит е приложима общата 5- годишна
погасителна давност, тъй като разсрочването на задължението на кредитополучателя на
погасителни вноски не го превръща в такова за периодични плащания. В съдебната
практика- така например решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г. о.;
решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV г. о., решение № 38/26.03.2019
г. по т. д. № 1157/2018 г. на ІІ т. о. и др., трайно се приема, че уговореното между страните
връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. Следователно погасителна давност е изтекла само по отношение на
вноските с падежи преди 20.05.2015г.. На база на заключението по ССЕ се установява, че
сборът на неплатените падежирали вноски за главница за периода от 15.06.2015г. до
15.05.2020г. е в размер от 8248,07 лева, в какъвто размер са присъдени същите с
обжалваното решение. Съобразно с разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съгласно която
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право, исковата претенция се явява основателна и по отношение на падежиралите
през периода 15.06.2020г. до 15.02.2021г., които са в общ размер от 2073,65 лева. Ето защо,
3
решението на ПдРС, ХІV гр.с. ще следва да бъде потвърдено изцяло в обжалваното му част.
Съобразно с изхода на делото, в полза на въззиваемата страна „ОТП факторинг
България“ЕАД бъде присъдено юрк.възнаграждение в минималния размер от 100 лева по
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като се има предвид, че
реализираната от процесуалния представител на въззиваемата страна правна защита се
свежда единствено до подаване на отговор на въззивната жалба.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261165/13.04.2021г. по гр.д.№ 5271/2020г. на ПдРС,
ХІV гр.с., в частта, с която СТ. Г. К. от гр.Пловдив, ул.“***, ЕГН: ********** е осъдена да
заплати на „ОТП факторинг България“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“№ 19, ет.2
сумата от 8248,07 лева- главница за вноски с падежи от 15.06.2015г. до 15.05.2020г. по
договор за кредит за текущо потребление от 11.10.2011г., сключен между О.К. и „Банка
ДСК“ЕАД, обезпечен с договор за поръчителство от същата дата, вземанията по който са
прехвърлени на „ОТП факторинг България“ЕАД с договор за цесия от 06.11.2013г., както и
сумата 2073,65 лева- главница за вноски с падежи от 15.06.2020 г. до 15.02.2021 г. по
договор за кредит за текущо потребление от 11.10.2011г., сключен между О.К. и „Банка
ДСК“ЕАД, обезпечен с договор за поръчителство от същата дата, вземанията по който са
прехвърлени на „ОТП факторинг България“ЕАД с договор за цесия от 06.11.2013г..
ОСЪЖДА СТ. Г. К. от гр.Пловдив, ул.“***, ЕГН: ********** да заплати на „ОТП
факторинг България“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“№ 19, ет.2 сумата от 100 лева-
юрк.възнаграждение за процесуално представителство по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4