№ 37362
гр. София, 23.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20231110111844 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417, т. 10 ГПК подадено от „Моят Кредит” ЕООД срещу А. С. М..
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10 ГПК заявителят може да поиска
издаването на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена,
се основава на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга
на заповед, както и облигация или купони по нея; когато ценната книга обезпечава
вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага
договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия. За да предвиди задължение на поемателя по ценната
книга да представи договора и приложенията, вземането по които се обезпечава с
представения документ, е за да се обезпечи възможността на заповедния съд да
извърши проверка по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съгласно които съдът издава
заповед за изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. В случая разпоредбите на чл. 411 ГПК са
приложими и в производство по чл. 417, т. 10 от ГПК, доколкото заявителят е посочил
изрично, че издаденият от длъжника запис на заповед обезпечава изпълнението на
задълженията му по договор за кредит и в тази хипотеза на изследване подлежи и
каузалното правоотношение (ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС).
В случая към заявлението кредиторът е представил заверен препис от договора за
1
кредит, от който произтича неговото вземане, приложенията към него и общи условия,
съобразно изискването на чл. 417, т. 10 от ГПК. Това дава възможност на съда да
извърши преценка относно наличието или не на неравноправни клаузи, от които
произтича вземането, или част от вземането на заявителя, както и дали искането
противоречи на закона и добрите нрави. С уточнителна молба с вх. № 76574/20.03.2023
г. заявителят е посочил, че записът на заповед обезпечава главница в размер на 500 лв.,
от която е частично платена сумата от 191,31 лв.; договорна лихва в размер на 55,11
лв., от която е частично платена сумата от 39,67 лв.; неустойка по чл. 12, ал. 4 от
договора в размер на 374,65 лв., от която е частично платена сумата от 281,02 лв.; 60
лв. такса по допълнително споразумение и 80 лв. такса, начислена на основание чл. 18
от договора при неизпълнение. При тези данни може да се обоснове извод, че с
настоящото заявление по представения запис на заповед се претендира главница в
размер на 308,69 лв., договорна лихва в размер на 15,44 лв., неустойка в размер на
93,63 лв.; 60 лв. такса по допълнително споразумение и 80 лв. такса, начислена на
основание чл. 18 от договора при неизпълнение. В конкретния случай, настоящата
инстанция намира, че е налице обоснована вероятност някои от вземанията на
заявителя да се основават на неравноправни клаузи, както и, че част от тях
противоречат на закона и добрите нрави.
Такова вземане, според настоящия състав е вземането в размер 374,65 лв. за
неустойка, поради неизпълнение на задължение на кредитополучателя по чл. 12 от
договора. В посочената разпоредба е уговореното задължение за кредитополучателя в
срок от 3 дни от подписването на договора, да предостави на кредитора една от
следните гаранции: действието на трето физическо или юридическо лице, изразяващо
се в поемане на солидарно задължение в полза на заемателя; банкова гаранция или
ипотека върху недвижимо имущество; поръчителството на физическо лице, което
следва да отговаря на посочените в договора условия. Съдът намира, че осигуряването
на изискваните по договора обезпечения само по себе си обезпечава изпълнението на
главното задължение на кредитополучателя, а именно да върне заетата сума в
уговорените срокове и в случай на неизпълнение, в зависимост от предоставеното
обезпечение/гаранция, кредиторът да може да предприеме действия по изплащане на
банковата гаранция или осъждане на поръчителя или солидарния длъжник. В общия
случай предоставянето на обезпечение/гаранция е условие за сключване на договора,
респективно при непредоставянето му от страна на кредитополучателят, кредиторът не
би предоставил заемната сума или ако я предостави, това ще се отрази на размера на
уговорената лихва – към повишаването й. В случая обаче, задължението за
предоставяне на банкова гаранция, осигуряване на солидарен длъжник или поръчител е
уговорено след сключването на договора за кредит, след като сума е предоставена на
кредитополучателя. Това неминуемо обоснова извод, че при сключването на договора
кредиторът е бил наясно, че обезпечение/гаранция няма да бъде предоставено.
2
Освен това, изхождайки от характера на неустойката – да обезщети изправната
страна за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат установявани по
размер, на практика от непредоставянето на гаранции и обезпечения не може да
настъпи вреда, доколкото банковата гаранция и поръчителството представляват
допълнителна гаранция за изпълнение на едно парично задължение. Вреди могат да
настъпят от неизпълнението на главното задължение на кредитополучателят да върне
заетата сума. Липсата на предоставени гаранции и обезпечения не представлява вреда,
а е фактор свързан с кредитния риск. За това непредставянето на изискваните
обезпечения не може да се санкционира с неустойка. Увеличеният кредитен риск
следва да намери отражение във възнаграждението (лихвата) по кредита, като общото
възнаграждение (годишен процент на разходите) не може да надвишава петкратния
размер на законната лихва- чл. 19 ал.4 от ЗПК.
Всичко това – уговарянето на задължение за предоставяне на гаранции и
обезпечения, и то след сключването на договора за кредит и предоставянето на
заемната сума; санкционирането на това неизпълнение с неустойка; начисляването на
неустойката преди да е налице неизпълнение на главното задължение и дължимостта й,
независимо дали длъжникът е изправен навежда на извода, че тази неустойка има
характера на лихва. С процесната неустоечна клауза, кредиторът се е опитал да
заобиколи въведеното в Закона за потребителския кредит ограничение на размера на
годишния процент на разходите, като я е охарактеризирал като разход свързан с
кредитния риск при неизпълнение на едно акцесорно задължение - за предоставяне на
обезпечение. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпените вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В същото решение като критерии при преценката на съда дали дадена
неустоечна клауза е нищожна, поради противоречие на добрите нрави, са заложени: 1)
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и
др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4)
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, като изброяването е примерно. В този смисъл,
уговорената в чл. 11 от договора неустойка не обезпечава парично задължение, а както
бе посочено по-горе представлява цената, която кредитополучателят следва да плати
поради повишения кредитен риск за кредитополучателя. И по-горе бе изложено, че
3
вреди от непредоставянето на изискваните гаранции не може да има, още повече към
момента на сключване на договора (към този момент съдът дължи преценка на
посочените критерии), когато кредитополучателят не е бил в неизпълнение на главното
задължение на кредитора.
Следователно клаузата в договора за кредит, на която заявителят основава
процесното вземане и с която съответно е уговорено, че кредитополучателят дължи
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна
поради противоречието й със закона.
Друго вземане, за което съдът не би могъл да издаде заповед за изпълнение е това
такса в размер на 60 лв., дължима на основание договор за предоставяне на
допълнителна услуга. Видно от приложения към заявлението договор за допълнителна
услуга се касае до услуги „избягване на предсрочна изискуемост“, „възможна промяна
на погасителен план“. Съдът намира, че така уговореното възнаграждение за
„допълнителни услуги“ е свързано с дейността на кредитодателя с управлението на
кредита. Независимо дали кредитополучателят се е възползвал или не от
предоставената допълнителна услуга, същата на практика представлява предварително
уговорено и заплащано заедно с погасителната вноска възнаграждение с
обезщетителен характер за продължаването на срока на договора, на което
кредитодателят няма право поради изричната забрана на чл. 33, ал. 2 от ЗПК –
кредиторът има право на обезщетение за забава в размер на законната лихва. От друга
страна, по съществото си така начислената такса представляват разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите –
индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва
от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно чл.
19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен
лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита
не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съпоставянето с
4
размера на таксата за процесната допълнителна услуга и начислената договорна лихва,
с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото
ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Друго вземане, което се основава на нищожна клауза е за сумата от 80 лева,
представляваща такси, покриваща разходите при неизпълнение, начислена на
основание чл. 18 от договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 33 от ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва. Следователно ЗПК е ограничил възможността
кредиторът да събира разходите по събиране на просрочено вземане при неизпълнение
на кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, до възможността да
претендира обезщетение за забава в размер не по-голям от размера на законната лихва.
Кредиторът, уговаряйки клауза за дължимост и начисляване на такса, покриваща
разходите за събиране на просрочено вземане, наред с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, същата е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК,
поради което клаузата противоречи на закона и се явява нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр.1 от ЗЗД.
Предвид извода на съда за нищожност на посочените клаузи и изявлението на
заявителя, че длъжникът е направил плащане в общ размер на 512 лв. съдът следва да
вземе предвид така извършените плащания и да извърши преценка за действителния
размер на дължимите суми по договора за кредит. След отпадане на нищожните клаузи
по договора за кредит, включително договора за допълнителна услуга, дължими по
договора за кредит са единствено предоставената по договора сума – главница и
уговорената договорна лихва. След като съпостави извършеното плащане от длъжника
в общ размер на 512 лв. с приложения погасителен план (без да взима предвид частта,
включваща неустойка) непогасена се явява единствено част от последната вноска за
главница в размер на 43,10 лв.
Следователно заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, с която се
претендира сумата над 43,10 лв. до пълния претендиран размер от 557,76 лв., която
сума покрива неустойка за непредоставено обезпечение, такса за допълнителна услуга
и такса при неизпълнение.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за
вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
5
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с вх. № 61110/06.03.2023 г.,
подадено от „Моят Кредит” ЕООД срещу А. С. М. в частта за сумата над 43,10 лв. до
пълния претендиран размер от 557,76 лв., която сума покрива неустойка за
непредоставено обезпечение, такса за допълнителна услуга и такса при неизпълнение
по Договор за заем № 67822/20.04.2022 г. и Договор за предоставяне на допълнителна
услуга от20.04.2020 г., обезпечени със запис на заповед, издадена на 20.04.2022 г. за
сумата 929,76 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6