№ 76
гр. Елхово, 03.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, I -ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Административно
наказателно дело № 20222310200219 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ
„УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ЯЗОВИРИТЕ“ /ДПУСЯ/, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Княз
Александър I“ №12, представлявано от изпълнителния директор инж. Ц.М.Б.,
депозирана чрез пълномощник- юрисконсулт М. К., против Наказателно
постановление № НЯСС– 72 от 17.03.2022 година на председателя на ДАМТН
П.Г., с което за две нарушения по чл.190а, ал.2, вр. чл.190а, 1, т.3 от Закона за
водите, на основание чл.200, ал.1, т.39 от с.з. на жалбоподателя са наложени
имуществени санкции в размер на по 1000.00 лева, или в общ размер на
2000.00 лева.
В жалбата против наказателното постановление са наведени доводи
за незаконосъобразност на същото и се желае отмяната му. На първо място
въведеният от жалбоподателя довод за незаконосъобразност на наказателното
постановление е допуснато нарушение в хода на АНП по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
съгласно която норма, не се образува административно- наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Според
жалбоподателя, тъй като в случая констатираното нарушението е под
формата на бездействие- неизпълнение на предписание, началният момент, от
който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е
налице довършено нарушение, е денят, следващ изтичането на
регламентирания срок за изпълнение на задължението- в случая 31.05.2021г.
1
В подкрепа на това твърдение жалбоподателят сочи, че самият АНО в АУАН
и НП е приел, че нарушението е извършено на 01.06.2021г., от която дата
следва да започне да тече тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН. Тъй като АУАН е съставен на 20.09.2021г., т.е. след
изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, това представлява
абсолютна отрицателна предпоставка за образуване и допустимо развитие
на административно- наказателното производство. С изтичането на
давностния срок административно- наказващият орган- председателят на
ДАМТН, е загубил възможността да реализира наказване на извършителя на
нарушението. Като не е съобразил нормата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН
административно- наказващият орган е процедирал извън установения
тримесечен срок за съставяне на АУАН и е постановил незаконосъобразно
наказателно постановление, което подлежи на отмяна.
На второ място, като основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, от жалбоподателят се сочи допуснато
съществено нарушение на администартивно- производствените правила,
състоящи се в несъобразяване на наказващия орган с разпоредбата на чл. 54,
ал. 1. т. 2 от ЗАНН, поради това, че нарушението, описано в НП № НЯСС-72
от 17.03.2022г. на председателя на ДАМТН не е доказано по несъмнен начин.
Доводите на жалбоподателя касаят това, че АУАН е съставен на 20.09.2021г.,
дадените задължителни предписания на контролния орган с Констативен
протокол № КП № 06-02-129 от 11.12.2020г., а именно: „Да се премахне
храстовидната растителност от водния откос" и „Да се премахне
храстовидната растителност от въздушния откос", са със срок за изпълнение
31.05.2021г., като от съдържащото се в АУАН описание на обстоятелствата,
при които е било извършено, респективно установено нарушението не става
ясно, дали на дата 01.06.2021г. контролният орган е направил проверка на
място, при която да е установил неизпълнението на дадените предписания.
Според жалбоподателя липсват доказателства, че на 01.06.2021г.
председателят на ДАМТН или определени от него лица са извършили
проверка, за да установят, че предписанията не са изпълнени в указания срок.
Третият поддържан от жалбоподателя довод за незаконосъобразност
на наказателното постановление, се състои в неправилно посочване и
приемане от страна на административно- наказващият орган, че в случая се
касае за осъществени от страна на жалбоподателя фактически състави на две
нарушения на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, която
задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да
изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Според
жалбоподателя, ако се приеме, че е налице нарушение, то в случая се касае за
едно такова, а именно по чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ. В подкрепа на това се
сочи, че дадените от контролните органи предписания са еднотипни по своя
характер, а именно „да се премахне храстовидната растителност". Водният и
въздушният откос са част от едно също съоръжение, от един и същ елемент
на язовира съгласно дефиницията на т. 94, а именно от язовирната стена.
2
Предписанията имат и една и съща цел- поддържане на язовира и
съоръженията към нея в техническа изправност.
С жалбата е въведено и евентуално искане, в случай, че съдът
прецени, че не са допуснати сочените в жалбата нарушения при издаването на
наказателното постановление и приеме, че жалбоподателя е извършил деяние,
което съставлява нарушение, да приеме, че в случая са налице основанията на
чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай на административно
нарушение, с оглед на липсата на вредни последици, а от тук и по- ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените
случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
С жалбата се претендира присъждане на направените в съдебното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирано писмено становище се излагат подробни
съображения във връзка със законността на издаденото наказателно
постановление, като се желае същото да бъде потвърдено.
РП- Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
По силата на Договор за дарение №ДС-13- 00003 от 31.10.2019г.,
вписан в СЛВ- гр. Елхово вх. Рег. № 2029 от 04.11.2019г., акт № 172, т.VII, д.
№ 8, община Елхово е прехвърлила безвъзмездно на държавата чрез
областния управител на област Ямбол правото на собственост върху язовири-
публична общинска собственост, сред които и язовир, представляващ
поземлен имот с идентификатор 73328.35.22 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Трънково, общ. Елхово, обл. Ямбол, с площ от
451 143 кв.м., което се установява приложените към АНП Акт № 3945 за
публична държавна собственост от 02.12.2019г. и Договор за дарение от
31.10.2019г. По силата на съставения Акт № 3945 за публична държавна
собственост, на ДПУСЯ са предоставени права за управление на процесния
язовир, като по силата на чл. 139а, ал. 6, вр. чл. 196, ал. 3, вр. чл. 139д от
Закона за водите, ДПУСЯ упражнява правата и изпълнява задълженията на
собственик на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир
„Трънково".
На 10.12.2020г. свидетелите Д. Д. и Е. М., първия на длъжност
„главен инспектор“, а втората на длъжност „ст. инспектор“ в РО НЯСС
„Югоизточна България“ офис Ямбол, към ГД НЯСС при ДАМТН, заедно с
представител на ДПУСЯ– Л.Х., експерт хидроинженер, извършили проверка
на техническото и експлоатационното състояние на язовир с ПИ 73328.35.22,
3
находящ се в землището на с. Трънково, общ. Елхово, обл. Ямбол,
предоставен за управление на ДПУСЯ. Констатациите от проверката са
отразени в съставения Констативен протокол № 06- 02- 129 от 11.12.2020г. от
проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатацията, приложен като доказателство по делото. В
хода на проверката е било установено, че водния и въздушния откос на
язовира са обрасли с храстовидна растителност. В същият протокол са дадени
на основание чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ и предписания на собственика на
язовира, две от които да се премахне храстовидната растителност от водния
откос и да се премахне храстовидната растителност от въздушния откос, в
срок до 31.05.2021 година. Констативния протокол е подписан от лицата,
извършили и присъствали на проверката, вкл. и от представителят на ДПУСЯ,
след което е бил изпратен на ДПУСЯ.
След изтичане на посоченият срок за изпълнение на дадените две
предписания с Констативен протокол № 06- 02- 129 от 11.12.2020г., на
30.06.2021г. отново е била извършена проверка от свидетелите Д. Д. и Е. М.,
заедно с представител на ДПУСЯ– Л.Х.–експерт хидроинжинер в ДПУСЯ, на
същият язовир с ПИ 73328.35.22, находящ се в землището на с. Трънково,
общ. Елхово, обл. Ямбол. В хода на тази проверка, извършена чрез оглед и
обход, е било установено, че водният откос на язовира е обрасъл с
храстовидна растителност, а въздушният откос е обрасъл с храстовидна и
висока тревна растителност. Във връзка с извършената втора проверка е
съставен Констативен протокол № 09- 01- 40 от 30.06.2021г. приложен по
делото. Въз основа на установеното на терен, проверяващите са приели, че не
са били изпълнени дадените предписания в Констативен протокол № 06- 02-
129 от 11.12.2020г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията
към нея и документацията за експлоатацията да се премахне храстовидната
растителност от водния и въздушния откос със срок до 31.05.2021 година.
Констативния протокол от 30.06.2021 година е подписан от лицата,
извършили проверката, както и от присъствалият на проверката посочен в
него представител на ДПУСЯ. След проверката и предвид констатираното
неизпълнение на дадените с предходен протокол предписания, до изп.
директор на ДПУСЯ е изпратена покана с изх. № 85-02–470 от 18.08.2021
година за явяване за съставяне на АУАН по Закона за водите във връзка с
Констативен протокол № 09- 01- 40 от 30.06.2021г., като е указано да се яви
той лично или упълномощен от него представител на 20.09.2021 година в
13.00 часа на посоченото в поканата място– РО НЯСС– ЮИБ на ГД НЯСС
при ДАМТН в гр. Ямбол. Със същата покана изп. директор на ДПУСЯ е
уведомен, че при неявяване на посочената дата, АУАН ще бъде съставен в
негово отсъствие по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Поканата е връчена на
адресата на 23.08.2021г., видно от приложеното към АНП известие за
доставяне. Изп. директор на ДПУСЯ е упълномощил П.Г.П.– ръководител РЗ,
ТП Ямбол да представлява ДПУСЯ пред ДАМТН и всички структурни звена
на Агенцията, като извърши всички необходими правни и фактически
4
действия във връзка със съставянето, връчването и получаването на АУАН по
ЗВ във връзка с Констативен протокол № 09-01-40 от 30.06.2021 година. На
посочената в поканата дата- 20.09.2021г. се явил упълномощеният от Изп.
директор на ДПУСЯ Петър Петров и свидетелката Е. М., в присъствието на
свидетелите Д. Д. и М. И., първият свидетел по установяване на нарушението,
а втората свидетел по съставянето на АУАН, както и на Петър Петров,
съставил против ДПУСЯ Акт за установяване на административно нарушение
№ 09–012 от 20.09.2021 година за това, че на 30.06.2021г. при извършена на
основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите проверка на язовир ПИ
73328.35.22, находящ се в землището на с. Трънково, общ. Елхово, обл.
Ямбол, с предоставени права за управление на Държавно предприятие
„Управление и стопанисване на язовири“, съгласно АПДС № 3945 от
02.12.2019г., за който е бил съставен Констативен протокол № 09-01-
40/30.06.2021 г., е установено, че не са били изпълнени предписанията на
контролен орган, дадени с Констативен протокол № 06- 02- 129 от
11.12.2020г., а именно да се премахне храстовидната растителност по водния
откос и да се премахне храстовидната растителност по въздушния откос,
двете предписания със срок за изпълнение 31.05.2021г. и с това на
01.06.2021г. ДПУСЯ е нарушило чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ. АУАН е подписан
от актосъставителя М. и свидетелите Д. и И., както и от редовно
упълномощеният от Изп. директор на ДПУСЯ Петър Петров. Съставеният
АУАН е бил връчен на Петров, като при съставянето на АУАН последният не
е вписал възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили в ДАМТН
писмени възражения във връзка със съставеният АУАН от Зам. изп. директор
на ДПУСЯ. В същите се твърди, че контролния орган не е установил, че
ДПУСЯ е извършило на 01.06.2021г. сочените нарушения по чл. 190а, ал.2 от
ЗВ, че ДПУСЯ е предприело действия, с които да се осигури почистването на
водния и въздушния откос от храстовидна растителност.
На 17.03.2022г. въз основа на съставения АУАН № 09-012 от
20.09.2021г., Председателя на ДАМТН гр. София П.Г., издал обжалваното
Наказателно постановление № НЯСС– 72, с което на основание чл.200, ал.1,
т.39 от ЗВ на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, ЕИК ***, представлявано от Изп. директор Ц. Б., е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, по 1000.00 лева за всяко от
двете нарушения, описани в обстоятелствената част на наказателното
постановление, за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2, вр. с ал.1,
т.3 от Закона за водите. АНО е коментирал в издаденото НП постъпилото в
срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН възражение, като е посочил, че същото е
неоснователно. Така издаденото Наказателно постановление е връчено на
ДПУСЯ на 11.04.2022 година, видно от приложеното известие за доставяне.
Жалбата против това НП е подадена пред АНО на 19.04.2022 година. От
приложената към АНП Заповед № А- 466 от 11.08.2021г. на Председателя на
ДАМТН, се установява материалноправната компетентност на определени
служители на ДАМТН, между които и Е. М., Д. Д. и М. И. да контролират
5
предписанията на комисиите по чл.138а, ал.3 от ЗВ, да контролират мерките
за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация, да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирните стени и/или
съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение и да
съставят актове за установяване на нарушения по чл. 200, ал.1 т. 13а, 18, 22 и
т.38-43 вкл. от ЗВ.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените към
административно-наказателна преписка писмени доказателства- НП №
НЯСС-72/17.03.2022г. на председателя на ДАМТН- София, известие за
доставяне № 21000013028936, писмени възражения от Изп. директор на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, АУАН №
09-012/20.09.2021г., Разписка от ръководител рег. звено ТП- Ямбол
инж.Петров, Заповед № 466/11.08.2021г. на Председателя на ДАМТН, покана
за съставяне на АУАН, известие за доставяне от 26.08.2021г., Договор за
дарение № ДС-13-00003 от 31.10.2019г., Констативен протокол № 09-01-
40/30.06.2021г., Писмо до г-н Ц. Б., Констативен протокол № 06-02-
129/11.12.2020г., Акт № 3945 за публична държавна собственост на язовир в
земл. на с.Трънково, обл.Ямбол, Заповед № РД- 328/25.08.2021г. на Изп.
директор на ДП „УСЯ“. В подкрепа на писмените доказателства са и
събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства чрез показанията
на свидетелите Е. М.– актосъставителят, Д. Д.- свидетел по установяване на
нарушението, М. И.- свидетел по съставянето на АУАН. Същите изразяват в
пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от всеки от
тях действия, респ. бездействия на жалбоподателя и освен това, няма данни
по делото, които да създават съмнения относно обективността и
безпристрастността на тези свидетели, поради което съдът ги кредитира.
Свидетелите М. и Д. са категорични в показанията си, че по време на
извършената на 30.06.2021г. на процесния язовир ПИ № 73328.35.22, находящ
се в землището на с. Трънково, обл. Ямбол, са констатирали, че не са били
изпълнени от ДПУСЯ, на което са предоставени права за управление на
язовира дадените с Констативен протокол № 06-02- 129 от 11.12.2020г.
задължителни предписания- да се премахне храстовидната растителност от
водния откос на язовира, със срок на изпълнение 31.05.2021г. и да се
премахне храстовидната растителност от въздушния откос на язовира със
срок на изпълнение 31.05.2021г. Събраните по делото доказателства- писмени
и гласни, по категоричен начин сочат, че към 30.06.2021г. не са били
изпълнени дадените задължителни предписания след проверката язовира на
10.12.2020г. за премахване на храстовидната растителност от водния и
въздушния откос на язовира, което не се и отрича от жалбоподателя.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с
правен интерес да обжалва наказателното постановление и в
6
законоустановения 14-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните
съображения:
Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно
процесуалноправна законосъобразност на атакуваното НП, съдът не
констатира да са налице процесуални нарушения, представляващи формални
предпоставки за отмяна на издаденото НП. Административно- наказателната
отговорност на жалбоподателя– ДПУСЯ е ангажирана в напълно редовно
възникнало и развило се производство по установяване на нарушението и
издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната
форма, при спазване на процесуалните изисквания и съдържат всички
изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В
АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и
конкретно формулирано словесно описание на нарушенията, с техните
обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената разпоредба.
Актосъставителят и АНО правилно са посочили нарушената норма – чл.190а,
ал.2, вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, която визира задължения на собствениците
на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на
комисията от упълномощени лица, които са дадени в изпълнение
правомощията им по чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, вкл. и да се посочи срок за
тяхното изпълнение /на което кореспондира задължението на собствениците
на язовирните стени и/или съоръженията към тях да ги изпълнят в този срок/.
Самият чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ сочи, че се наказва с глоба или имуществена
санкция в размер от 1000 до 20000 лв., физическо или юридическо лице,
което не е изпълнило предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по
чл. 190а, ал.2 от ЗВ. С оглед на това е налице пълно съответствие между
описаните административни нарушения и посочената правна квалификация.
Направеното от жалбоподателя възражение, че не са спазени сроковете по чл.
34, ал.1 и 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП, съдът не
възприема. Нормата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, действала към момента на
съставяне на акта, е предвиждала, че не се образува административно-
наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Съгласно съдебната
практика предвиденият по-дълъг срок се прилага само в случаите, когато
извършителят е неизвестен, а когато извършителят е известен, органите,
осъществяващи функции по установяване на административни нарушения
следва да отчитат само по-краткия тримесечен срок. В настоящия случай
нарушението и нарушителят са открити от контролните органи на 30.06.2021
г. при извършената последваща проверка. В този смисъл, след като актът е
съставен на 20.09.2021 г., то се налага изводът, че е бил спазен тримесечния
срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. Наличието на извършено нарушение е било
констатирано и установено при последваща проверка, извършена от
контролните органи на 30.06.2021 г., поради което не би могло да се приеме,
7
че нарушителят е бил открит, преди да е било установено извършването на
самото нарушение, нито пък да се предполага, че такова ще бъде извършено
от субектът, на който е било дадено предписанието. Именно и затова
тримесечният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН е започнал да тече от момента,
когато органът, контролиращ изпълнението на дадените задължителни
предписания, е констатирал, че същите не са изпълнени, което в случая е
направено на 30.06.2021г. Актът е съставен и в рамките на едногодишния
срок от извършване на нарушението, поради което не са налице основания да
се приеме, че същият е съставен в нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Атакуваното НП е издадено в шестмесечния срок от съставяне на акта.
За неоснователни се преценят и доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на издаденото НП, свързани с фактическото описание на
нарушенията и техния брой. В конкретния случай се касае за неизпълнение на
две предписания, дадени от контролните органи с констативен протокол от
11.12.2020г. – да се премахне храстовидната растителност по водния откос на
язовира и да се премахне храстовидната растителност от въздушния откос на
язовира. С неизпълнението на дадените две предписания от страна на
жалбоподателя са осъществени съставите на две административни нарушения
и той правилно е санкциониран за всяко едно от тях. Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че в случая се касае за две еднотипни
предписания, като и двете предписания са свързани с един и същ елемент от
язовира- язовирната стена. Макар и предписанията да касаят еднородна по
вид дейност- премахване на храстовидна растителност, те касаят различни
елементи от язовирната стена- въздушен откос и въздушен откос, състоянието
на всеки от които е от значение за техническата и безопасната експлоатация
на язовирната стена. Поради изложеното съдът намира, че в хода на
производството не са допуснати твърдените в жалбата процесуални
нарушения.
Досежно материалноправната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, съдът намира следното:
Не е спорно, че на ДПУСЯ е възложено управлението и
стопанисването на процесния язовир, находящ се в землището на село
Трънково, общ. Елхово, представляващ ПИ № 73328.35.22, което се
установява и от Акт за публична държавна собственост № 3945 от 02.12.2019
година. В качеството на управляващ и стопанисващ язовира, на ДПУСЯ са
дадени задължителни предписания с Констативен протокол № 06-02-129 от
11.12.2020 година от контролни органи, имащи право да дават такива
предписания съгласно ЗВ, с указания в срок до 31.05.2021 година да се
премахне храстовидната растителност от водния откос на язовира и да се
премахне храстовидната растителност от въздушния откос на язовира. Не се
спори, че предписанията са доведени до знанието на представляващият
ДПУСЯ. Въпреки задължителния си характер, тези предписания не са били
изпълнени в определения срок, а и до 30.06.2021г., което от своя страна се
установява по безспорен начин от показанията на свидетелите М. и Д.. Чрез
8
бездействието си в определения срок, жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на констатираните нарушения. Срокът за
изпълнение на предписанията е до 31.05.2021 година и следователно за
жалбоподателя е съществувала правноустановената възможност да изпълни
предписанията до тази дата. Нарушението е констатирано след изтичане на
дадения срок, на 30.06.2021 година, като правилно АНО е посочил като дата
на извършване на нарушенията 01.06.2021г.– денят, следващ изтичането на
даденият срок за изпълнение на посочените предписания премахване на
храстовидната растителност от водния и въздушния откос на язовира.
Административно– наказателната отговорност на едноличните
търговци и юридическите лица се ангажира по реда на чл. 83 от ЗАНН.
Отговорността е свързана с неизпълнение на задължения на ЮЛ и ЕТ към
държавата или общините при осъществяване на тяхната дейност. В
конкретния случай при осъществяване на дейността си, ДПУСЯ не е
изпълнило задълженията си, произтичащи от разпоредбите на Закона за
водите- не е изпълнило предписания на контролен орган, поради което следва
да понесе съответната санкция. Преценката обхваща единствено
съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността
факти и обстоятелства, без да се преценя съответствието на предписанията с
материалните и/или с процесуалните изисквания на Закона, като защитата
срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни
предписания и срока за изпълнението им, е следвало да се реализира по друг
процесуален ред и в друго производство, като по делото не са налице данни
ДПУСЯ да е реализирала това свое право.
От обективна страна са осъществени признаците на състава на
административни нарушения по чл. 190а, ал.2, във вр. с чл. 190а, ал.1, т.3 от
ЗВ, като вменените нарушения са извършени чрез неизпълнение на
задължение за изпълнение на определени действие, което е безспорно
установено. Предприетите впоследствие действия след извършване на
проверката и след съставяне на процесния АУАН, които жалбоподателя е
посочил в представеното писмено възражение по съставеният АУАН, не
заличават факта на неизпълнение на задълженията по горепосочената
разпоредба от ЗВ от страна на ДПУСЯ, като управляващ въпросния язовир и
съоръженията към него. В случая адресат на издаденото задължително
предписание е било ДПУСЯ, което е юридическо лице, следователно
правилно е определен вида на наказанията, като са наложени имуществени
санкции. Същите са определени в минималния размер на предвидения в
закона такъв - от 1000 до 20000лв. Съдът намира, че наложените санкции от
1000.00 лева са правилно определени, като са били взети предвид всички
обстоятелства, визирани в чл. 27 от ЗАНН. Наложените наказания
съответстват на конкретната степен на обществена опасност на деянията и се
явяват съответни на целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН,
поради което и същите се явяват справедливи.
Съдът счита, че в случая не се касае за маловажен случай на
9
административни нарушения и не са налице предпоставките за приложение
на разпоредбата чл.28 от ЗАНН, като напълно споделя направения извод в
тази насока от АНО в обжалваното НП. Легалното определение на понятието
„Маловажен случай“ се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, като това е този случай,
при който извършеното престъпление, в случая административно нарушение,
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление/нарушение от съответния вид. Нарушението не би могло да се
квалифицира по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните
обществени отношения, очертани в чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗВ, а именно-
предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот,
и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност,
свързани с вредното въздействие на водите. А това се постига чрез
извършване на контрол за техническото състояние и безопасната
експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях – чл. 2, ал. 2, т. 8
от ЗВ. Неизпълнението на дадените предписания и респ. занижен контрол за
тяхното изпълнение в посочените срокове биха довели до непредвидими
последици за аварии и злополуки, а в някои случаи с огромни мащаби. Освен
това, законодателят е определил относително висок минимален /1000 лв/, а и
особено висок максимален размер /20000лв/ на санкцията за това нарушение,
с което е показал отношението си към този вид деяния.
Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител – юрист
Елена В.Златева искане за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът
намира за основателно. В случая съдът приема, че жалбоподателят е
извършил сочените адм. нарушение и следва да понесе административни
наказания, предвидени по Закон. Съгласно чл. 63д, ал.1 и 4 от ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК, като в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Доколкото в
нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК няма установено правило за определяне и
присъждане на възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт,
следва във връзка с чл. 144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от
ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ /възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева/, като дължимите разноски следва
да бъдат определени в минималния размер от 80.00 лева с оглед изготвяне
само на писмено становище без участие в с.з., и тази сума да се присъди в
тежест на жалбоподателя.
Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, вкл. и
юриск. възнаграждение не следва да бъде уважено предвид изхода от делото–
липсва отмяна на обжалваното НП, прието е, че има извършено адм.
10
нарушение.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № НЯСС– 72 от 17.03.2022 година, издадено от Председателя
на ДАМТН гр. София П.Г., с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона
за водите на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“,
ЕИК ***, представлявано от Изп. директор Ц. Б., са наложени две
имуществени санкции в размер на по 1000.00 лева за всяко едно от
извършените административни нарушения- неизпълнение на предписания по
чл.190а, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“, ЕИК ***, със седалище в гр. София, бул. „Княз Александър І“, №
12 и адрес за кореспонденция гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“, № 9,
представлявано от Изп. директор Ц. Б., ДА ЗАПЛАТИ на ДАМТН гр. София,
представлявана от П.Г., направените по делото разноски за осъществена
защита от юрисконсулт в размер на 80.00 лева
НЕ УВАЖАВА искането на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ София, представлявано от Изп. директор Ц. Б., за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Ямбол по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
11