РЕШЕНИЕ
Номер 122101.09.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIII въззивен граждански състав
На 25.0*.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Йорданка Г. Майска
Секретар:Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена И. Лазарова Въззивно гражданско дело №
2020210050204* по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
29*13/31.0*.2020г. на БРС от М. А. А. , ЕГН: ********** и И. М. А., ЕГН:
********** и двамата от с.К., Община Несебър, ул.“П.м.“ № *, със съдебен
адрес – гр.Бургас, ул. „Пиротска“ № 26 – партер, офис № 2 – адвокат Сава
Каров, срещу решение № 1*33/21.0*.20г. по гр.д.№ 222*/20г. по описа на
БРС, с което е постановена мярка за закрила на детето П.И.М., ЕГН:
**********, р.на ***г., по реда на чл.4, ал.1, т.5 ЗЗД – настаняване в
специализирана институция – Център за настаняване от семеен тип –
гр.Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, ул.“Кооператор“ № 35, за срок от една
година, считано от настаняването му по административен ред – 25.03.2020г.
или до настъпване на законни основания за за изменение или прекратяване
на мярката за настаняване. Въззивниците твърдят, че съдът не е съобразил
всички събрани доказателства, не е преценил правилно ангажираните такива,
постановил е решение при наличието на процесуални нарушения и
нарушение на материалния закон. На изложените основания молят
решението да бъде отменено и постановено ново, с което молбата на Д „СП“
бъде отхвърлена и им бъдат присъдени направените в двете инстанции
разноски.
Въззиваемата Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Бургас, оспорва
1
жалбата, твърди, че постановеното решение е правилно и съобразено със
закона. Моли да бъде потвърдено, прилага доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.2*, ал.6 ЗЗД, от легитимирани лица и
е допустима.
Районният съд е разгледал молба с правно основание чл.26, вр. с чл.2*
ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по молба от Агенция за
социално подпомагане, Д „СП“ - гр.Бургас, представлявана от А.Конкьова, с
искане за настаняване на непълнолетния П.И.М., ЕГН: **********, р.на
***г., в Център за настаняване от семеен тип за деца в гр.Бургас, ж.к.“Меден
Рудник“, ул.“Кооператор“ № 35, за срок от една година, считано от
настаняването по административен ред. Твърди се, че П. е на навършени *
години, (към настоящия момент на навършени * години), десето от общо
четиринадесет деца, отглеждани от М. А. А. и е дете в риск. Излагат се
твърдения за липса на родителски капацитет на майката и на мъжа, с когото
тя понастоящем живее на съпружески начала, както и на липса на средства за
отглеждане на детето. Въведени са аргументи за неблагоприятни за детето
битови условия в настоящия им дом в с.К., за влошено психическо
състояние на майката и невъзможност да отглежда детето по начин,
съобразен със съвременните условия на живот. При подробно описаната в
исковата молба обстановка, в която живее детето П., след извършена
преценка от мултидисциплинарен екип към АСП, Д „СП“ – гр.Бургас и
достигане до заключение за наличие на пряка и непосредствена опасност за
живота и здравето на П., е депозирана настоящата молба. Ангажирани са
доказателства.
Заинтересованата страна – М. А. А. и И. А. М. , я оспорва чрез своя
процесуален представител. В проведеното открито съдебно заседание
излагат аргументи за отхвърляне на молбата.
След подробно запознаване със социалния доклад от 24.06.2020г. на Д
2
„СП“ гр.Поморие, съдът установи следното: малолетният П. е десето от
четиринадесетте деца на майката М. А., припознат от И. А. М. през 2019г. От
фактическото съжителство на М. А. с Б. С. И. са родени още девет деца.
Понастоящем М.А. съжителства с И. А. М. и ражда още четири деца, като
част от тях и част от заварените деца с неустановен произход от бащата, са
припознати от М.. Посочено е, че едно от децата на А. е починало като бебе,
второ е настанено в институция поради здравословни проблеми и
впоследствие осиновено, трето е настанено в семейство на роднини, а
двегодишното дете Ю. е изчезнало безследно. Първоначално, през време на
съжителството на М.А. с Б.И., майката, биологичният баща и децата,
включително малолетния П., са живели в с. К. до м.11. 201* год., след което
се преместили в с.Равнец поради зачестили конфликти между бившия
партньор и настоящия партньор на А.. Жилището в с.Равнец е
представлявало преустроено в триетажна къща бивше кафене, собственост
на бабата и дядото на А.. Санитарно-битовите условия са били добри, но
жизненото пространство - недостатъчно за многочленното семейство. В
жилището е нямало храна, а семейството е подпомагано с храна и парични
средства от живущи в същата махала. Майката е консултирана да подаде
заявление за ползване на социална услуга, но това не се е случило. Според
изготвения в хода на производството пред БРС социален доклад,
местоживеенето на М.А. и Ив.М. към 01.04.2020г. е отново в с.К.,
общ.Несебър, ул.“П.м.“ № *, в двуетажна къща, незаконно построена и с
предписание за премахване, собственост на неизвестно лице. След тази дата,
към 12.06.2020г. семейството отново се мести - на ул.“П.м.“ № **, с.К.,
общ.Несебър и се настанява в дома на И. А., при добри битови условия,
макар и тоалетната да е външна и да няма баня. Хигиенните нужди на
семейството се задоволяват посредством маркуч с течаща вода, изведен в
тоалетната. Общо М.А. и Ив.М. са сменяли седем пъти адресите си на
местоживеене, не са трайно установени и съответно – не могат да осигурят
стабилност и сигурност за децата.
М. А. и И. М. са неграмотни, постоянно търсят съдействието на
институциите за издръжка и обгрижване на децата, имат регистрирани
множество обаждания на Националната телефонна линия за деца (НТЛД),
подпомагани са от НПО „Надежда и домове за децата“.
3
На 1*.03.2019 г. е изчезнал Ю. – едно от малките деца в семейството,
след което А. е изпаднала в много тежко емоционално състояние, отказвала е
да приема храна и вода, припадала е няколко пъти за една седмица и е
викала линейка. На 22.03.2019 г. в дома на семейството е дошла полиция и е
отвела за разпит детето А., при което майката е изпаднала в истерия,
обадила се е на НТЛД и е заявила, че не издържа на напрежението, ще убие
децата си и ще се самоубие. След този сигнал е извършено повторно
незабавно посещение в дома на семейството от служители на ОЗД, като
майката е била в още по-тежко емоционално и физическо състояние, била е
неадекватна и не е била в състояние да полага грижи за себе си и за нито
едно от децата. Пред социалните работници тя е потвърдила, че има
намерение да убие децата и да се самоубие. Посочено е още, че М. А. не
работи, а съжителят й И. М. заявява, че работи нерегламентирано, което не е
потвърдено при извършената проверка. Към датата на изготвяне на
социалния доклад – 24.06.20г., М.А. и Ив.М. имат регистрация в Д „БТ“,
гр.Поморие, но тази на М. е прекратена и не може да се направи преценка за
доходите им, съответно – за възможностите да осигурят прехраната и
задоволяването на елементарните битови нужди на детето. В социалния
доклад е посочено, че двамата работят нерегламентирано и се занимават с
дейности като почистване на дворове, цепене на дърва, сезонни беритби.
От проучването на социалния работник, изготвила доклада, се
установява, че майката и лицето, с което съжителства, не могат да планират
в дългосрочен план и да задоволят адекватно потребностите на детето в
образователен и емоционален план. Макар и да го посещават в
институцията, в която е настанено и да е установена взаимната им
привързаност и емоционална връзка, по мнение на социалния работник,
двамата нямат възможност да се грижат адекватно за децата и да ги
издържат, каквото задължение имат по закон.
При всичко така установено, съдът съобрази следното: Съгласно
разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 и т.3 ЗЗД: „Може да бъде настанено извън
семейството дете: 2. чиито родители, настойници или попечители без
основателна причина трайно не полагат грижи за детето; 3. чиито родители,
настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го
отглеждат“.
4
От събраните доказателства – извършения социален доклад и други
писмени доказателства става ясно, че майката и настоящият й партньор не
живеят в собствено жилище, а това, което обитават, е с основни битови
условия, без баня, с външна тоалетна. Освен това лицето, осигурило им
подслон, ги е приело, защото временно не може да се движи – със счупен
крак е, но не е ясно колко време би им предоставяло част от собствения си
имот. Двамата нямат постоянни доходи, с които да осигурят дори
прехраната на децата.
От извършения социален доклад се установява, че майката изпада в
тежки и лабилни емоционални състояния, в които заплашва да убие децата
си и да се самоубие – т.е. не може да се направи заключение, че е сериозен
родител, който подкрепя децата си, служи за пример за подражание и
възпитава у тях онези нравствени и морални качества, които ще ги изградят
като правилно развити личности, готови да посрещат препятствията в
живота. В същото време пред настоящата инстанция са приложени редица
декларации в свидетелство на това, че роднините на детето П. изразяват
несъгласие да го отглеждат и да се грижат за него, поради липса на средства
и възможности.
Настоящото производство има характер на акт на съдебна
администрация. Съдът, след като подробно се запознае с фактическата
обстановка по делото, може да приеме мерки в интерес на детето, счетени за
най-подходящи с оглед правилното му психо-физиологично развитие. Съдът
се запознава подробно, но не е обвързан от изразеното желание на
родителите в крайните си изводи, а се стреми да защити по най-ефикасен
начин интересите на детето.
При описаната фактическа обстановка, БОС приема, че се доказа
наличието на предвидените в разпоредбата на чл.25, ал.1, т. 2 и т.3 ЗЗД
условия, за да се предприеме настаняване на детето П. в социална услуга от
резидентен тип. По този начин за срока на настаняване му ще бъдат
осигурени подходящи битови условия и ще бъдат задоволени здравните му,
образователни и социални потребности. Налага се заключение, че
решението на БРС е правилно и съобразено със закона и следва да бъде
потвърдено.
5
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1*33/21.0*.20г. по гр.д.№ 222*/20г. по
описа на БРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6