РЕШЕНИЕ
№ 778
гр. В., 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело
№ 20251420102575 по описа за 2025 година
К. В. В. с ЕГН:********** от гр.В. ,ж.к.”Д.”, ** чрез адв.А. К. от АК гр.В. с адрес на
кантората гр.В., бул.”Х.Б.”** е предявила иск против П. на Р.Б. гр.С. ,ул.”В.”**, с който иска
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв, (десет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото
срещу ищеца наказателно производство, което е прекратено, ведно със законната лихва от
деня деня на влизане в законна сила на прокурорския акт по прекратено наказателно
производство, както и сторените в процеса разноски.
Предявения иск е с правно основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с която оспорва исковата
претенция като недопустима, като съда не споделя тези съображения с оглед установената
константна практика на ВКС на РБ по отношение на това кой носи отговорността при този
вид искови претенции,респективно като неоснователна и недоказана по съображения
подробно изложени в отговора.
В исковата молба се излагат доводи и съображения, че на 28.01.2024 г. около 11:15ч. при
управление на лек автомобил „**“, модел ** с per. № ** в гр. В., ж.к. ,Д." до ** (пред
кварталния магазин **) ищеца бил спрян за проверка от полицейски патрул, с трима
униформени. Като водач на МПС, бил изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол. Пробата бела отрицателна и му била извършена и проверка, и с техническо
средство „Д.Т." с №** за употреба на наркотични вещества, която се оказала положителна
отчитайки наличие на метадон.
Съставен му бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия №** и
1
иззето СУМПС. Обяснил на полицаите, че никога не е употребявал наркотични вещества
или техни аналози и няма как техническото средство да отчете положителна проба. Настоял
да му бъде направена повторна такава, но те отказали. На мястото на проверка имало още
два полицейски автомобила и много полицейски служители. Хора от квартала минавали
покрай ищеца, други надничали от терасите. Продавачките от магазина излезли да видят
какво се случва. Жената, с която живее на семейни начала и детето им, приятели и познати
пристигнали също на мястото. Жена му Г. попила униформените какво се е случило и за
какво е проверката, а те на висок глас й разпоредили да се маха, защото е хванат с
наркотици, в противен случай и тя ще бъде обискирана и задържана. Друг негов познат
също попитал полицаите какво с е случва, а те му отговориха: „Господине, не се намесвайте,
води се разследване за наркотици".
След това униформените му издали талон за медицинско изследване под **. Пред очите на
всички бил показно задържан и отведен от полицейския патрул, който гое транспортирал до
МБАЛ „Х.Б."- В. за даване на кръвна проба и урина за химическо изследване, след което
незабавно бил приведен в РУ- В. и лишен от свобода за срок до 24 часа по Закона за МВР
със Заповед peг . №1795зз-23 от 28.01.2024г. г. на старши полицай ППД П.Ц., както и
обискиран.Няколко часа по- късно, в 14:30 часа бил освободен, тъй като бил адекватен.
Прибрал се пеша. Жена му и дъщеричката им, която била едва на 3 годинки плачели.
Телефона му не спрял да звъни. Обаждали му се съседи, познати, роднини. Питали го какво
ще правя сега без кола, защото той единствено е правоспособен водач на МПС в
семейството. Детето е малко и често боледува. Единствено ищеца полага грижи и за
възрастните му баба и дядо по майчина линия, които също живеят във В.. Майка му е
онкологично болна жена. В следобедните часове на деня на задържането му следвало да
пътува до Г., където й предстоела на следващия ден операцията, за да можа да се погрижа за
нея след изписването от болницата. Куфарите им с багаж били в багажника на колата.
По повод задържането му на следващия ден сутринта - 29.01.2024г. в 10:36 часа била
публикувана статия и снимки в електронното издание „Б.“ озаглавена „Ченгета заградиха
шофьор във В., подкарал ** на метадон“. На снимките ясно се виждал той, автомобила му,
мястото на проверката. Месеци по-късно от публикацията са заличени инициалите на името
му, които бяха публикувани на 29.01.24г.В. е малък град. Мълвата за задържането му се
разпространила много бързо.
Ищеца твърди,че никога в живота си не е вземал наркотици и изпитвал силен срам и
неудобство как това ще се отрази не само на неговата репутация и достойнство, а и на тези
на семейството му, които се ползват с много добро име в квартала, където живеем. Голяма
част от приятелите му започнали да отбягват контакт с него, защото не искат да си имат
работа с „наркоман". От тогава му измислили и прякор „метадончо“, „метадоновия от
комплекса", с който го наричат и до момента. Известно време избягвал да излиза извън дома
си, затворил се в себе си. Част от съседи и познати не го поздравявали като го срещат на
улицата или на обществени места. Доведения му син С., отказвал да ходи на училище,
защото всички са му се присмивали, че баща му е наркоман. Това било стигнало и до
знанието на директора на училището, в което е записан и посещава С., за което ищеца бил
2
извикан на нарочна среща.
Отделно от това бил злепоставен и на работното си място. От 27.05.2021г. ищеца работи на
постоянен трудов договор в „Т.П.“ ООД на длъжност стъклар. В продължение на месеци
работодателят му бил разпоредил в началото на всеки работен ден да преминава на проверка
за носените от мен вещи. Бил третиран на работа и в обществото като наркоман.
В продължение на месеци бил подложен на постоянни полицейски проверки и следен от
патрул.
След като му било несправедливо отнето свидетелството за управление на МПС, бил
поставен в състояние на пълна зависимост от други хора и от обстоятелства, които
ежедневно застрашавали нормалния му ритъм на живот. Като единствен правоспособен
водач в семейството, от него зависи транспортирането на детето му, което често боледува,
доведения му син, на жената с която живее, както и грижите за възрастните му и болни баба
и дядо. Живеел с чувство за вина и безпомощност, когато жена му или децата му трябвало да
се придвижват с такси или градски транспорт, което допълнително натоварвало както
семейния им бюджет, така и емоционалното му състояние.Работното му място се намира
извън район, обслужван от градски транспорт. Затова всеки ден трябвало да върви пеша в
дъжд, студ или жега, само за да не закъснее и да не загуби единствения им източник на
доход.В резултат на това, бял принуден да закупя на 26.06.2024г. електрическа тротинетка на
изплащане ,която ще изплаща две години.
От полицията не му давали никаква информация по случая, освен заявеното от полицаите в
момента на задържането ми, че срещу него ще бъде образувано бързо наказателно
производство по чл. 3436. ал.З от НК. Започнал да чета интернет и разбрал, че наказанието,
което го заплашва, е от една до три години лишаване от свобода. Провел консултация и с
адвокат, който го информирал, че наравно с наказанието лишаване от свобода в НК са
предвидени и още три наказания, като заплащане равностойност на управлявания тогава от
него автомобил (който е на значителна стойност), глоба и лишаване от правоуправление.
Почувствал безизходица. Никога преди това не е имал отношения с полиция и
прокуратура.Многократно ходил в полицията и в прокуратурата и се интересувал какво
става с делото, но не получавах никаква информация.
Ищецът поддържа, че от преживяния шок получил силно сърцебиене, задух, главоболие,
започнали да го болят и зъбите оплаквания, които не е имал никога преди. Имал проблеми
със съня и концентрацията. Това състояние на тревожност продължило повече от половин
година. Приемал обезболяващи и сънотворни медикаменти на билкова основа, но нямало
значителна промяна в състоянието му.
Твърди се, че на 15.10.2024г., близо девет месеца след като бях задържан, бях уведомен, че с
Постановление на РП В. се прекратява воденото против него наказателно производство по
Пр.Пр. 733/2024г. От прокурорския акт разбрал, че според заключението на съдебно химико
токсикологична експертиза на В. с рег.......... в представените от мен биологични проби кръв
и урина не са установени наличие на наркотични и упойващи вещества и предвид липсата
на данни за извършено престъпление по чл.343, ал.З НК наказателното производство се
прекратява. Според ищеца е нарушено правото му да бъде разгледано и решено делото в
3
разумен срок, тъй като химическата експертиза бела изготвена за срок повече от шест
месеца- необосновано дълъг срок за изготвяне на заключение. Изпитвал чувство на срам
пред близки и приятели, чувство за несигурност, безизходица, притеснения пред
работодател и колеги и дали ще запази работата си. Бил подложен на унижения и третиран
като наркоман и престъпник. Придвижвал се пеша, с градски транспорт и таксита в
продължение на 6 месеца, докато не закупил тротинетка. Продължил обаче да ползва
таксита, когато се налагало да води своите деца и прародители на доктори, както и да
пазарува хранителни продукти за тези семейства. Изпитвал ежедневно унижение и безсилие
от невъзможността да реагира своевременно в ситуации, в които семейството му разчитало
на него - включително при спешни нужди от медицинска помощ или пазаруване от
отдалечени магазини.
Твърди се, че на 11.03.2025г. от масивен инсулт починал и дядо му, който не успя да
превъзмогне факта, че околните наричали внука му наркоман. Твърди се, че ищецът
претърпял запомнящи се за цял живот душевни страдания и значителни неудобство, които
засегнали честта и достойнството му, бил лишен от правото на управление на МПС за
период девет месеца, лишен от право свободно да се предвижва и да изпълнява
задълженията си на баща, син, внук и служител. Това чувство на ограничение и
несправедливост се натрупвало и го довело до състояние на тревожност, безсъние и
физически неразположения, каквито никога не бил изпитвал до момента.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:
Видно от материалите по досъдебно производство № 99/2024 г. по описа на РУ - В., пр. пр.
№ 733/2024 г. по описа на РП - В., същото е започнало на осн. чл.356 сл. от НПК на
28.01.2024 г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за това, че К. В. В. на
28.01.2024г. около 11.15ч. в гр.В. ** е управлявал лек автомобил Б. ..........с рег.№** след
употреба на наркотични вещества – медатон.
Установено било, че В. докато се движел по ул. „М.П.“ до ** бил спрян за полицейска
проверка от полицейски екип в състав Д.Д., П.Ц. и Г.А.. Водачът на автомобила бил тестван
за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна, както и бил тестван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство „Д.Т.“ с № **, който отчел положителна проба
за употребени наркотични вещества, а именно метадон.
На К. В. бил съставен АУАН с № ** и му бил издаден талон за медицинско изследване **.
Той бил транспортиран до МБАЛ“Х.Б.“ гр.В., където дал кръв и урина за химическо
изследване.
По делото е приложен протокол за обиск на К. В. от 28.01.2024 г. от 11.15ч., както и заповед
за задържане на К. В. от 28.01.2024 г. за срок от 24ч. за извършеното нарушение.
Видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство след заключение
на съдебно химико токсилогична/токикохимична/ експертиза на ВМА рег.** от извършените
изследвания на предоставените проби от кръв и урина от К. В. не се е установило наличие
на наркотични/упойващи вещества.
4
След анализ на събраните доказателства е установено че в случая не е извършено
престъпление по смисъла на чл. 3436, ал. 3 от НК, поради липса на обективен елемент от
състава на престъпление. Безспорно след химичен анализ на предоставените от К. В.
биологични проби не е установено наличие на наркотични вещества, което изключва
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества на 28.01.2024г., поради което и
не е налице престъпно поведение от негова страна. Пробата от техническото средство „Д.Т.“
с № ** безспорно е отчело фалшиво положителен резултат за употреба на наркотични
вещества, в случая метадон, от страна на К. В., което обаче не се потвърждавало от
последвалото химическо изследване.
В този смисъл липсата на обективен елемент от състава на престъпление, изключвало
извършването на такова, за което наказателното производство следвало да се прекрати и с
цитираното наказателно постановление е прекратено досъдебното производство по ДП
........... по описа на РУ-В., пр. пр. 733/2024г. по описа на РП - В. образувано за престъпление
по чл. 343б, ал.3 от НК.
По делото е приложена фактура №1435 от 26.06.2024 г. издадена от Е. ООД в полза на К. В.
за сумата от 3990.00 лева.
С трудов договор №336 от 27.05.2021 г. К. В. В. е назначен на длъжност „стъклар“ в цех за
дограма при Т.П. ООД.
Съгласно удостоверение за раждане издадено от С. О. на 10.12.2021 г. К. В. има родена на
06.12.2021 г. дъщеря С.-Н. К. В..
Приложено е удостоверение за наследници на К. Л. Г./починал на 11.03.2025 г., както и
препис-извлечение от акт за смърт на К. Л. Г..
По делото са разпитани свидетелите: Л. П. Н. и Г. Л. К..
В показанията си свидетелят Л. Н. твърди, че с ищеца се познават от доста години, колеги
са и много близки приятели. Свидетелят твърди, че през 2024 година в края на месец януари
на ищеца му била отнета книжката за което свидетелят разбрал от Б. – В., където на
снимките видял ищеца и неговата кола. В статията пишело, че книжката на В. му е отнета
заради положителен тест на метадон. Свидетелят твърди, че същия ден вечерта се чул с К., а
на следващия ден се видял на работа с него като през този период от време двамата работели
в Т.„П.“ - В.. Колегите също разбрали за този случай и започнали подигравки към К. като
през този период К. бил подлаган на психически тормоз и началниците и шефовете следели
да не вкарва някакви наркотични вещества във фирмата. Н. поддържа, че К. също променил
отношенията си към колегите като не дружел толкова много с тях и седял по встрани от нас,
не ходел с тях на обяд. Свидетелят твърди, че няколко месеца К. бил без шофьорска книжка
до месец октомври 2024 г. и тъй като до тяхното работно място няма автобус и няма градски
транспорт, до работата го возели колеги, а той си купил електрическа тротинетка за да може
да се предвижва до работа. Свидетелят твърди, че през тази година бил лишен да ходи на
почивка, тъй като не можел да шофира. Н. поддържа, че освен колегите си той има много
познати, които му се подигравали по различен начин, като го наричаха „метадоновия
дебелак“.
В показанията си свидетелката Г. К./живееща на семейна начала с ищеца/ твърди, че на
5
28.01.2024 година К. трябвало да замине в Г. при майка си и си бил приготвил
багажа.Свидетелката тръгнала през този ден да заведе детето при майка си и да изпрати К.
да пътува и в този ден му се обадил ищеца, че е спрян за проверка като К. веднага отишла
при него. Видяла, че първо му направили тест за алкохол, който бил отрицателен като тази
проверка се извършвала пред кварталното магазинче за хранителни стоки. Втората проба
била за наличие в кръвта му на наркотични вещества и докато не бил излязъл още резултата
дошла и трета полицейска кола да извършат опис на личния му автомобил. След това
излязъл втория тест, който бил положителен за наличие в кръвта му на веществото метадон.
Свидетелката твърди, че тя и ищеца поискали втори тест, но му било отказано. Събрали се
хора комшии и клиенти от магазина и полицаите се държали много грубо с него. Казали, че
К. употребява наркотици и че ще го задържат. Свидетелката твърди, че следобед ищеца се
прибрал пеша от Районното, тъй като нямал пари в себе си за да си извика такси. Телефона
му не спрял да звъни от всички които били чули за случая, приятели колеги чак до към
вечерта до 21.00- 21.30 и К. бил разстроен. Обяснявал, че не е употребявал наркотици, а на
следващия ден към обяд излязла статия в Б. с негови снимки на която се виждал той и колата
му като в публикацията пишело, че полицията е спряла наркоман, който е шофирал лекия си
автомобил. Свидетелката твърди, че баба му и дядо му също са разбрали за случая. Дядо му
плачел, като му се молел, да спре да използва наркотици. Свидетелката твърди, че ищеца я е
возил до работа, а детето на болница когато е боледувало, но след това тя си е взимала такси.
До мястото за работа на ищеца, свидетелката твърди, че го е возила тя и ищеца си е взел
тротинетка за тази цел. Свидетелката твърди, че след този случай, ищеца започнало често да
го боли главата, не можел да спи, бил тревожен и нощно време обикалял стаята и се
разхождал. Започнал да се храни нощно време и качил килограмите, получил камъни в
жлъчката. Започнали и зъбите да го болят много. Свидетелката твърди, че през този период
от време постоянно идвали патрулки, които да следят К. за наркотици.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, държавата носи отговорност за вредите
причинени на граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено.
В настоящото производство се установява, че е образувано досъдебно производство,
водено за престъпления по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това че при
пътна проверка – на 28.01.2024, е констатирано, че К. В. е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещевства – амфетамин, установено с дрегер „Дръг-тест 5000“, без лицето да е
привличено като обвиняем. Няма спор и относно факта, че и производството е прекратено с
Постановление от 14.10.2024 г. поради установяване чрез химикотоксикологична експертиза
на липса на наркотични вещества в кръвта и урината на изследваното лице. Не съществува и
спор относно факта, че В. не е привличан като обвиняем, а е разпитван единствено в
качеството му на свидетел. Безспорно е и, че при пътната проверка, той е задържан за 24
часа в поделенията на МВР.
В конкретният случай формално наказателното производство е образувано против
6
неизвестен извършител и ищецът не е бил привлечен като обвиняем по него, нито е участвал
в извършените процесуални действия. От друга страна няма съмнение, че именно срещу
жалбоподателя като автор на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е заведено досъдебното
производство и въпреки че той не е привлечен като обвиняем, а наказателното производство
е прекратено, ангажирането на отговорността на държавата е налице. Необходимо е да се
посочи, че това по-широко тълкуване на нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за нуждите на
този закон е трайно установено от практиката на ВКС /напр. Определение ............ по гр. д.
№ .......... на ВКС, III г. о. – "Когато досъдебното наказателно производство е образувано
срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно
деяние, уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото
лице, което е могло да извърши престъпното деяние. Определение № 840/07.12.2020 г. по гр.
д. № 2124/2020 г., III г.о.; Решение № 431/11.04.2016 г., гр. д. № 2329/2015 г., IV г. о.;
Определение №610/03.07.2018 г. по гр. д. № 1586/2018 г.; Решение №5/05.03.2021 г. по гр. д.
№ 1984/2020 г., III г. о. и др./.
Настоящият съдебен състав съобрази и това, че с решение № 50084/30.05.2023 г. по гр.д. №
1961/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т.3 от
ЗОДОВ за неимуществени вреди, причинени от наложените принудителни мерки"задържане
за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС" до решаване на въпроса за отговорността по ЗДвП, при образувано
наказателно производство по чл. 343б, ал. 3 от НК, което е прекратено поради липса на
доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е деликтен
иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато
обвинение. Когато е налице неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице,
дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради
липса на доказателства, отговорността е на прокуратурата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ. Обобщавайки това, следва да се посочи, че отговорността на държавата за вреди от
дейността на правозащитните органи не се влияе от това чрез кои органи тя е действала,
което е от значение само за процесуалната легитимация.
Видно и от приетото в Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, в мотивите на същото е
посочено, че прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието
престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за
прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са
доказателства по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинение от доказателствата по делото.
Съобразявайки горепосоченото следва да се приеме, че е налице незаконното обвинение в
извършване на престъпление, поради което за ищеца е възникнало правото да търси
репариране на претърпените вреди. Видно от разпоредбата на чл. чл. 2 от ЗОДОВ вредите се
изразяват в емоционални, психически, психологически страдания на пострадалия, накърнена
чест, достойнство, добро име в обществото, както и физиологични
7
страдания свързани с промяна на здравословното състояние на пострадалия. В исковата
молба изрично са посочени, че това са неимуществени вреди, изразяващи се в унижение,
неудобство, притеснение, злепоставяне пред роднини, приятели и колеги, стрес, уплаха,
притеснения. Съдът кредитира събраните гласни доказателства, като дадени от лица, които
имат лични възприятия, както и с оглед на това, че изложените факти не са опровергани от
нито едно друго доказателство, и доказват че случилото се е отразило негативно на
психиката на В. – влошил отношенията си с приятелите си, затворил се, имал проблеми на
работното място, променил начина си на живот. Освен това преобладаващата съдебна
практика приема, че е нормално по време на цялото наказателно производство лицето да
изпитва неудобство, унижение, страх притеснение и страх от осъждане. Даже и при липса на
изрично доказване на тези страдания следва да се приеме, че се дължи обезщетение именно
за обичайните неимуществени вреди /така Решение № 165/16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015
г., III г. о., ВКС, Решение № 270/16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ВКС/. В
настоящия случай се установиха обичайните последици, които всеки би изпитвал в подобна
ситуация, като следва да се прецени и факта, че става въпрос за млад човек към момента на
образуване на производството, който е водил нормален и спокоен живот, бил е трудово
ангажиран, не е имал някакви противообществени прояви, още по-малко да е бил уличаван в
извършване на престъпления.
Безспорно е че в понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпени болки и страдания, които формират
общото негативно въздействие върху физиката и психиката на потърпевшия. В случая са
налице факта на незаконното обвинение, задържане за 24 часа, отнемане на свидетелството
за правоуправление и контролния талон, които са изиграли негативна роля и са довели до
ограничаване възможността за водене на обичайния начин на живот.
Съвсем естествено е страната да се е чувствала неловко пред близки и познати и да ограничи
социалните си контакти, в какъвто дух са показанията на разпитаните свидетели. Относно
размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази всички обстоятелства по
делото,
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/23.12.1968 г. във връзка с ТР № 3/22.04.2005 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, и
изхождайки от това, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, намира че в
конкретния случай дължимото обезщетение следва да се присъди в размер от 4000 лв.
Справедливият размер на обезщетението, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е
функция на обективно съществуващите в действителността критерии, които се прилагат
спрямо конкретните обстоятелства. В общия случай това са вида и интензитета на
неимуществените вреди, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начинът
на живот, семейната среда, професионалната ангажираност, тежестта на престъплението, за
което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените мерки на
принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и
публичност на обвинението, разстройство на здравето – интензитет и медицинската
8
прогноза за развитието на заболяването. С оглед на това при конкретната преценка на
размера на обезщетението, ще следва да се вземе предвид, че се касае за едно досъдебно
производство, продължило девет месеца и половина месеца, извършено е полицейско
задържане за 24 часа, като процесуално-следствените действия се изразяват във вземане на
биологични проби и назначаване на експертиза и разпит в качеството на свидетел.
Установява се от разпитаните свидетели Л. Н. и Г. К., че воденото производство е довело до
професионални и семейни проблеми, психическо безпокойство, и тревожност, трудност в
обичайния ритъм на живот, предвид затрудненията в придвижването в населеното място, в
което живее и до работа. Следва да се отчете и факта, че лицето е с чисто съдебно минало,
при което страха от осъждане е много по-голям, отколкото биха били изживяванията на едно
осъждано лице. При съобразяване на тези критерии съдът намира, че горепосоченият размер
на обезщетение от 4000 лв. се явява справедливото такова на понесените вреди в
конкретната ситуация. Това е сумата, с която биха се репарирали притесненията, стреса и
страха от осъждане на лицето. До останалият размер от 10000 лева предявеният иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху уваженият размер на олезщетениието от 4000.00 лева следва да се присъди законна
лихва от датата, когато е влязло в законна сила постановлението запрекратяване на
наказателното производство / т. 4 от ТР № 3/2005 год. потълк. д. № 3/ 2004 год на ОСГК на
ВКС на РБ/, поради което законна лихва върху това обезщетение се дължи считано от датата
на претендира 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да се заплатят съдебно-деловодни
разноски в размер на 604 лева съобразно уважената част от спора.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р.Б., представлявана от Г. п., с адрес в гр.С., бул."В." ** да заплати на К. В.
В. с ЕГН:********** от гр.В.,ж.к.”Д.”, ** сумата в размер на 4 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 343б,ал. 3 от НК, за което образуваното наказателно производство е
било прекратено тъй като не съставлява престъпление, на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от пр. 1
от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата над 4000
лева до пълният предявен размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., представлявана от Г. п., с адрес в гр.С., бул."В." ** да заплати на К. В.
В. с ЕГН:********** от гр.В.,ж.к.”Д.”, ** съдебно-деловодни разноски пред настоящата в
размер 604 лева съобразно уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. В. в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
9
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10