№ 16679
гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110121728 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗД „*********“ АД срещу ЗАД
„*********“ АД.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърдения,
че на 31.08.2023 г. в гр. Русе, на паркинга на магазин „Кауфланд“ – Ялта, бул.
„******“ № 8, управлявайки лек автомобил с марка „Тойота Корола”, с рег. №
***********, водачът му К. И. реализира ПТП, при което уврежда лек
автомобил с марка „Шкода Октавия“, с рег. № **********, управляван от Г.
К., който към момента на увреждането има сключена валидна застраховка в ЗД
„*********“ АД – полица № ************/14.10.2022г. Изплатена е сума,
представляваща застрахователно обезщетение, в размер на 1764.04 лева.
Съгласно двустранен протокол за ПТП вина за настъпването му има водачът
на лек автомобил с марка „Тойота Корола”, с рег. № ***********, вследствие
на което са настъпили материални щети. Делинквентът е представил валидна
към момента на ПТП застраховка „Гражданска отговорност”, сключена при
ответника. След изплащане на застрахователното обезщетение и
суброгирането в правата на застрахованото лице от ЗД „*********“ АД е
изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 1779.04 лева /с
включена сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски/, като ответникът е
заплатил на 22.11.2023г. сумата от 889.52 лева, представляваща част от
претендираната сума и е останал незаплатен остатъкът, предмет на
настоящото производство. Прилага писмени доказателства, които като
относими към предмета на делото следва да бъдат приети. Претендира
разноски.
1
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който изразява становище по
допустимостта и основателността на исковата претенция. Не оспорва, че към
датата на процесното ПТП „ГО“ на увреждащия автомобил е застрахована при
същия, както и съществуването на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ при ищеца за увредения автомобил. Не
оспорва изплащането на застрахователното обезщетение. Оспорва механизма
на настъпилото ПТП. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на увреденото МПС. Оспорва твърдението на
ищеца, че всички вреди се намират в причинната връзка с процесния
инцидент. Евентуално посочва, че действително причинените вреди са в по –
нисък размер. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени се обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сума в размер на 889.52 лева –
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от датата на ИМ – 15.04.2024
г. до изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сума в размер на 45.83 лева – обезщетение за забава за периода от
01.12.2023г. до 14.04.2023 г.
Възникването на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка "Каско" срещу застрахователя по имуществена застраховка
"Гражданска отговорност" на делинквента се обуславя от осъществяване на
следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: да е сключен
договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на
увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
С изготвения по делото проект на доклад, обективиран в Определение №
25450/20.06.2024 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото, са отделени следните факти:
наличието на валидно сключено застрахователното правоотношение по
застраховка Каско; наличието на валидно сключено застрахователното
правоотношение по застраховка ГО; заплащането от страна на ищцовото
дружество на сума в размер на 1764.04 лева – застрахователно обезщетение;
заплащането от ответника в полза на ищеца на 22.11.2023г. на сумата от 889.52
лева, представляваща част от застрахователното обезщетение.
В настоящото производство не е спорен механизмът на настъпване на
процесното ПТП, който се установява по категоривен начин и от събраните по
делото доказателства, в това число приетата без възражения от страните
2
САТЕ, а именно – на 31.08.2023 г. около 15:00 часа, водачът на лек автомобил
„Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № ********** се движи в паркинга на
магазин „Кауфланд“, находящ се в град Русе, с посока изход от паркинга към
улуци „*************“. По същото време и на същото място се движи лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с peг. № *********, същия се
позиционира от дясната страна по посока на движението на лек автомобил
„Шкода“. Малко преди изхода на паркинга с улица „*************“,
траекториите на двете превозни средства се пресичат, като настъпва
контактно ПТП с материални щети, изразяващи се с увреждания по предна и
дясна част на лек автомобил „Шкода“, модел „Октавия“ с рег.№ ********** и
лява странична част на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с peг.
№ *********.
Така установения механизъм съответства както на събраните по делото
писмени доказателства, в това число съставения от водачите двустранен
констативен протокол за ПТП от 31.08.2023 г., така и на показанията на св. Г.
Т. К. – водач на лек автомобил „Шкода“ /разпитан по делегация – гр.д. №
6292/2024 г. по описа на РС-Русе/ и св. К. Г. И. – водач на лек автомобил
„Тойота“ /разпитан по делегация – гр.д. № 6342/2024 г. по описа на РС-Русе/.
Спорният въпрос по делото е правен и касае вината за настъпване на
процесното ПТП.
По делото е представен план/схема за организация на движението на
„Хипермаркет Кауфланд Русе-Ялта“ (л. 149), съгласуван със становище изх. №
от 16.10.2019 г. на началника на сектор „ПП“ – Русе при ОДМВР-Русе (л.
189). Преценени съвкупно със скица и сателитно изображения към
заключението на САТЕ (л. 157), на които е посочено мястото на настъпване на
процесното ПТП, в съответствие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, настоящият съд достигна до извод, че в случая не се установява
противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в
причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП. Това е така, тъй
като контактът между двата автомобила е реализиран на кръстовище на
равнозначни пътища по смисъла на чл. 48 ЗДвП, поради което водачът на л.а.
„Шкода“, застрахован при ищеца е бил длъжен да пропусне л.а. „Тойота“,
който е навлязъл в кръстовището от дясната му страна. Безспорно двата
автомобила са се движели по алеи в паркинг, предназначени за преминаване
на ППС, които представляват път по смисъла на § 6, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, като инцидентът е станал на място, където двата пътя се
пресичат, т.е. на „кръстовище“, съобразно легалната дефиниция по § 6, т. 8 ДР
на ЗДвП. В района на реализираното ПТП няма поставена вертикална или
хоризонтална маркировка, която да указва път с предимство, за някой от
водачите (такава няма на територията на целия паркинг, с изключение на
обозначени пешеходни пътеки), поради което при нерегулирано кръстовище,
предимство на преминаване, съгласно чл. 48 ЗДвП има дясностоящото ППС.
Във връзка с тезата на ищеца, че застрахования при него водач се е движил по
главен път, а другият л.а. се е включил в него, идвайки от „междинна
пресечка“ и за пълнота следва да се посочи, че двата автомобила са се
движели по платна за движение с еднакъв брой пътни ленти (по една в посока
3
на движение) и с идентичен габарит (обща широчина) от 6,50 м. (по 3,25 м. за
всяка пътна лента), поради което тази теза е несъстоятелна, още повече, че път
с предимство се обозначава единствено с въведената пътна маркировка и не
зависи от субективната оценка на водачите. Липсата на регулация с пътни
знаци на процесното кръстовище, води до извод за пресичане на равнозначни
пътища,поради което приложение следва да намети разпоредбата на чл. 48
ЗДвП. Горният извод не се променя от представения по делото двустранен
констативен протокол, в който водачите са се посочили съответно като
виновен и невинен. Същият представлява частен свидетелстващ документ и
не обвързва съда с материална доказателствена сила, относно вината на
водачите, доколкото това обстоятелства не представлява признат неизгоден за
страната факт, а правен извод, който почива на съвкупно ценените и
приобщени по делото доказателства.
Следователно, от установената фактическа обстановка е видно, че
инцидентът е причинен в резултат на противоправното поведение на
застрахования при ищеца водач на МПС – свидетелят Г. Т. К., който е нарушил
разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, при липса на доказано противоправно поведение
на другия участник в ПТП. С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на
събрания доказателствен материал, съдът намира, че по делото не се
установява противоправно поведение на застрахования при ответника водач
на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП, поради
което в полза на застрахователя по имуществена застраховка на другия
автомобил не е възникнало регресно вземане срещу застрахователя на
гражданската отговорност на сочения делинквент, т.е. предявеният иск за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение е неоснователен
и следва да бъде отвхърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи възникването на главния дълг и забава в погасяването на същия
за процесния период. Предвид извода за неоснователност на главния иск, то
неоснователен е и искът за присъждане на обезщетение за забава, поради
което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски възниква единствено за ответника. Такива се претендират, съобразно
списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на сумата от 325 лв., от която 5 лв. – д.т.
за СУ, 70 лв. – депозити за свидетели и 250 лв. – депозит за САТЕ, които
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, заедно със сумата от 100 лв. –
юрк. възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „*********“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***********“ № 43 срещу
4
ЗАД „*********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „***********“ № 1, осъдителни искове с правно основание
чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сума в размер на 889.52 лева – представляваща
изплатено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ на увредено
лице и ликвидационни разноски по щета № ********** и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 45.83 лева – обезщетение за
забава за периода от 01.12.2023г. до 14.04.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД „*********“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„***********“ № 43, да заплати на ЗАД „*********“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***********“ № 1, сумата
от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5