Р Е Ш Е Н И Е №260026
14.08.2020 г., гр. Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 19408 по описа на същия съд за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото
на исков спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис - сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, против Н.М.Х. , ЕГН ********** ***, с правно
основание в чл. 422 от ГПК, вр. с чл.
79, чл. 86, чл. 92 ,чл. 99 и чл. 240 от Закона за
задълженията и договорите, и чл. 6 и
следващите от Закона за потребителския кредит.
Ищцовото
дружество черпи права от два договора.
Твърди се,
че на 23.03.2017 год. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с
номер *****. Съобразно договореното, Х. получил в заем сума от 1000 лева.
Заемът следвало да се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance, която имала определен
кредитен лимит. Кредитополучателят се задължил да върне усвоената част от
кредита, ведно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 43.2 % и дневен лихвен процент в размер на 0.12 % , за срок от две години, като лихвата
се изчислявала върху усвоената и непогасена главница; годишния процент на на
разходите по договора бил 45.9%.
На
04.04.2017г, Х. усвоил сумата от 1000 лева, представляваща горна граница/лимит на отпуснатите средства.
Съгласно
договора, при всеки отделен случай на неизпълнение, ответника следвало да
представи обезпечение на кредитора под формата на поръчителство. Това
задължение на Х. не било изпълнено; при неизпълнение и на това си задължение
длъжникът се задължил допълнително да плати
неустойка в размер на 10 % от усвоената сума на главницата . На това
основание , в тежест на Х. била начислена сума от 200 лева.
Договорено
било да се заплати при забавата и сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в срок в
тридневния срок до представяне на обезпечението, като при забава за плащане и на тази сума се дължат разходи за действия
по събиране на задължението в размер на 2,50 лв. за всеки ден на просрочието до
заплащане на сумите. На това основание, в тежест на Х. била начислена такса
„разходи „ в размер от 80 лева.
Ответника
не заплатил сумите по договора. Вземането било обявено за предсрочно изискуемо.
Понеже страните се съгласили , че при настъпване на предсрочна изискуемост,
кредитополучателя дължи и еднократна такса
в размер на 120 лева, включваща разходи за дейност на служител по
събирането на вземането, такава също била начислена в тежест на ответника .
На
11.10.2017 год. вземането на „Аксес Файнанс“ ООД било прехвърлено на ищеца,
който поканил отново ответника да плати, като го уведомил на сключването на
цесията . Плащане отново не постъпило. Ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение, връчена на Х. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ищцовото дружество, комуто е дадено указание по реда на чл. 422 от ГПК, моли да се установи вземане при следните
размери: 1000 лв. представляваща главница по договора за кредит „Бяла карта“;
75,60 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.04.2017 год. –
06.06.2017 год.; 200 лв. представляваща неустойка за периода 06.05.2017г. –
06.06.2017 год.; 80 лв. такса разходи за събиране за периода 06.05.2017г. –
06.06.2017 год.; 120 лв. представляващи такса разходи за дейност на служител;
86.51 лв. представляващи обезщетение за забава считано от 06.08.2017 год. до
датата на подаване на заявлението в съда, и законната лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането,
и да се присъдят направените в настоящото и заповедното производство разноски.
Ответникът оспорва иска
чрез назначения особен представител.
Не се спори по
съществуването на договора за кредит, но се възразява ответникът да не е бил
уведомен за наличието на цесията. Оспорва се Х. да е получил отпуснатата по
кредита сума, като се отрича да е получил физически вещта , представляваща кредитна карта. Не бил
и усвоил сумата по нея, дари да я е получил. Оспорва се да е настъпила
изискуемост на вземането – не били налице предпоставки за предрочната изискуемост на кредита ,
а доколкото срокът на договора не бил
изтекъл, не бил настъпил и договорения падеж. Моли се исковете да бъдат
отхвърлени и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Вещото лице по
проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение , че сумата от 1000
лева, представляваща кредитен лимит по договора, е изцяло усвоена чрез три броя
транзакции по картата на дата 04.04.2017г. Няма извършени плащания от ответника
в полза на цесионера; към датата на изготвяне на експертизата , както и към
датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда , размера на
задълженията на Х. е е един и същ: 1000 лв.главница, 75.60 лв. договорна лихва
за периода 05.04.2017 год. – 06.06.2017 год.; 200 лв. неустойка за
непредставено обезпечение за периода
06.05.2017г. – 06.06.2017 год.; 80 лв. такса разходи за събиране за периода
06.05.2017г. – 06.06.2017 год.; 120 лв., представляващи такса разходи за
дейност на служител; 86.51 лв. представляващи обезщетение за забава, считано от 06.08.2017 год. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Установителните по реда на чл. 422 от ГПК искове са допустими, сроковете
по чл. 411 и 422 от ГПК са спазени, има идентичност между вземането , така, както е описано в
исковата молба , и това, заповядано за плащане по частното гр. дело 6878 по
описа на ПРС за 2018г.
Съдът, като взе предвид изложеното от
страните като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
І.
Възникване , съществуване , изискуемост на вземането :
Копие от договор за кредит „Бяла карта
„ е представено на л. 5 от делото . Този
договор има зе предмет следното: Х.
получава назаем сума в максимален размер от 1000 лева, която се задължава да
върне заедно с лихва като възнаграждение на кредитора, при фиксиран лихвен
процент от 43.20 % на годишна база , и годишен процент на разходите от 45.90 %.
Получаването на кредитната карта е удостоверено в самия договор, където , в чл.
2 ал. 3, има клауза с характер на
разписка за получаването на картата с уникален № ***** , както и персоналния
идентификационен номер за използването й ( ПИН). Подписа на ответника под договора не е
оспорен; сумата по кредитния лимит е изцяло усвоена на дата 04.04.2017, като съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице. Доколкото договорът за заем, включително
усвояем чрез нарочен платежен инструмент, е договор реален, то съдът трябва да
приеме, че същият е сключен.
По
отношение на изискуемостта на вземането в пълен размер:
Договора между страните е сключен на дата
23.03.2017г., със срок от шест години , уговорен в чл. 4.1; няма по делото
нарочно волеизявление за прекратяване или разваляне поради неизпълнение. Има
обаче две уведомителни писма , в които длъжника
е да поканен да плати на ищеца
всички суми по договора , и доколкото те са приложени към исковата молба и
връчени на насрещната страна , то с връчването им , предсрочната изискуемост е
обявена.
Тъй като договорът попада под дефиницията
на чл.9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на
закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите.
Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 59 от дата 29.07.2016г.
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18
декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12.
2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което
, „годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен
процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“.
Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по
договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е
под стойност от 50.05 %.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа
посочване на общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са
изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора; изискването за
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания е неприложимо предвид характера на договора , при който определянето
на времето на усвояване и стойността на
усвоената част от лимита са предоставени на преценката на кредитополучателя.
Има информация за наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може
да бъде упражнено.
ІІ. Не се намериха основания за общата
недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК, но са нищожни
клаузите на чл. 21 и чл. 16 от договора,
който предвиждат неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на
кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите нрави; липсата на представени обезпечения е
безспорен факт. С оглед дадените от ВКС
в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се
каже , че тази неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава
вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради
неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата
причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й единствено
като санкция не може да обоснове
законосъобразност. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка
е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.
Тази клауза е и неравноправна по смисъла
на чл. 143 от Закона за защита на потребителите
– тя води до значително неравновесие между договорените права на
страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по
договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не
доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието
по чл. 146 от ЗЗП.
Плащане на това вземане не се
дължи.
ІІІ. Неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите са и и клаузите на чл. 22
ал. 4 и ал. 5 във връзка с чл. 12 ал. 1
предл . второ от договора, които предвиждат задължение за заемателя да плаща по 2.50 лева
на ден при неизпълнение на неустоечно задължение в размер на 15 % от главницата, която такса съставлява разходи по събиране на
задължението. По силата на ал. 5 на чл.
22 , се дължи различна такса , обвързана отново със дейността по събиране на това вземане, тоест,
начисляват се две различни суми за неизпълнение на неустоечно задължение.
Последното е форма на анатоцизъм и
затова е недопустимо. Тези клаузи , с оглед размерите на
договорените за плащане с тях суми , водят и до значително неравновесие между
правата на кредитора и задълженията на длъжника , доколкото при един юридически
факт – забава в плащането , възникват множество самоцелни санкционни
задължения; и двете такси са начислени в
тежест на Х., без да има данни за реално направени разходи. В тази
си част , исковете са неоснователни .
ІV. На
следващо място , на л. 19 от делото фигурира и копие , заверено от страната, от
рамков договор за цесия от дата 07.11.2014 между ищеца и първоначалния
кредитор, като се установява от приложението към същия , че вземането на
цедента против ответника е предмет на договора , след като фигурира там, под №
185 . Ищецът е между страните по договора за цесия действителен носител на
материалното право, като самото вземане
е прехвърлимо – в договора за кредит изрично е записана такава възможност за
кредитодателя. Цесията е породила действие и в отношенията между длъжника
и цесионера , доколкото представено е
уведомление по смисъла на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите до Х. ( л . 27). Уведомлението е изпратено на посочения в договора адрес, но
не може да бъде прието да е породило действие , тъй като се е върнало
непотърсено, а цесионера встъпва в
правата по договора по отношение на длъжника си едва след като последният бъде
уведомен за цесията. Тоест, до този
момент цесионера не може да се ползва от договорката между страните по договора
в чл. 28 ал. 3 – всички изпратени до последнят известен адрес на кредитополучателя изявления да се считат
връчени и узнати от последния. Независимо от това , уведомление за извършената
цесия от името на цесионера като пълномощник на цедента фигурира и като приложение към исковата молба, при
което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това отношение,
съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението да е
редовно. Тук трябва да се каже , че възражението за несъобщаване на договора за
цесия би могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане не
първоначалния кредитор, цедента, след сключването на договора за цесия , но
преди длъжника да бъде уведомен за нея. При липса на каквото и да било плащане,
а такова не се твърди , е без значение това, дали цесията е съобщена на
длъжника.
Или, ищецът е легимиран като кредитор по
прехвърленото вземане.
V. Дължи се върху всяка вноска и обезщетение за
забавата от датата след датата на падеж до
датата на плащането или – при неплатените вноски – до датата, предхождаща тази подаване на заявлението за издаване на заповед
за плащане, като искът по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забавата е
основателен при наличие на такава; съдът кредитира заключението на вещото лице
за размера на това обезщетение.
VІ. Констатира
се , че не е довнесена изискуемата за производството държавна такса в размер от
218.76 лева., за която сума следва ищеца да бъде осъден да я заплати по сметката на съда за таксите.
Предвид изхода на спора, разноските
следва да се понесат от ответника, пропроционално на уважената част от
исковете. Общия размер на направените разноски, включително подлежащата на
плащане такса по предходния абзац , става
870 лева, като възнаграждението на ищеца
за процесуално представителство от
юрисконсулт за исковото производство се определя на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер от 150 лева. Така , пропорционално на уважената част, дължат се на
ищеца разноски в размер от 647.22 лева ( 870/1562.11*1162.11). Ответникът е бил представляван от назначен
особен представител и не е направил разходи за защитата си.
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Н.М.Х.
, ЕГН ********** ***, че в отношенията между страните , ответникът дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащане на следните суми по договор за кредит
„Бяла карта“ № *****, сключен с „Аксес файнанс „ ООД, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 4575/ 21.05.2018г. по частното
дело № 6878 по описа на ПРС за 2018г.: 1000 лв. – главница , 75,60 лв.,
договорна лихва за периода 05.04.2017 год. – 06.06.2017 год.; 86,51 лв.
представляващи обезщетение за забава считано от 06.08.2017 год. до датата на
подаване на заявлението в съда – 30.04.2018г., и законната лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ исковете да се установят вземания
по договора за сумите от 200 лв. представляваща неустойка за
непредставено обезпечение за периода 06.05.2017г. – 06.06.2017 год.; 80 лв.
такса разходи за събиране за периода 06.05.2017г. – 06.06.2017 год. и 120 лв.
представляващи такса разходи за дейност на служител, като неоснователни .
Осъжда „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис- сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, да заплати по
бюджета на съдебната власт, чрез сметката на ПРС за таксите , сумата от 218.76
лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА
Н.М.Х. , ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по
двете производства в размер от 647.22 лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав
на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ