№ 2054
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Р.Д.
при участието на секретаря В.Г.Н.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110148276 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД е предявило срещу Й. П. СТ. установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за следните
суми: сумата 86.01 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за имот с абонатен номер . за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 07.04.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 12.83 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
23.03.2021 г.; сумата 31.34 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.03.2018 г. –
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
5.40 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 23.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19507/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по
системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определен срок, като неплащането
на дължимите суми е довело до изпадане на ответника в забава. Ето защо, претендира
горните суми.
Ответникът твърди, че е погасил процесните вземания, като представя платежни
нареждания от 12.10.2021 г. и 20.12.2021 г.
С молба от 12.01.2022 г. ищецът признава, че ответникът е платил процесните
задължения, както и сторените разноски за държавна такса в настоящото и в заповедното
1
производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът бил дал
повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
страните е сключен валиден договор за доставка на топлинна енергия, че ответникът има
качеството потребител, като собственик или ползвател на топлоснабдения имот; че
ищцовото дружество е изпълнило точно задълженията си по договора, а именно да престира
топлинна енергия, по вид, обем и цена, в съответствие със заявените в заявлението по чл.
410 ГПК и исковата молба. Доколкото ответникът не е оспорил валидността на
облигационното отношение, с което са обвързани страните, доставките на топлинна енергия
до процесния имот и качеството си на потребител на топлинна енергия на топлоснабдения
имот, и това се установява от приложените по делото писмени доказателства, то тези факти
не се нуждаят от допълнително доказване.
Липсва спор между страните и досежно това, че всички процесни вземания са
заплатени от ответника след подаване на исковата молба в съда.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните. Предвид
гореустановеното, вземанията на ищеца за главници и мораторна лихва върху тях към датата
на устните състезания са изцяло погасени, чрез извършеното в хода на делото плащане.
Ето защо, исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
Доколкото извършеното плащане на главниците за топлинна енергия, дялово
разпределение и мораторната лихва върху тях съставлява както признание на исковете, така
е и основание за тяхното отхвърляне поради погасяването им в хода на производството,
единственият спорен въпрос между страните остава дължимостта и размера на разноските.
Съдът намира, че с оглед изхода на делото и с арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът с
поведението си са дали повод за завеждане на делото, тъй като не е заплатил изискуемите
свои задължения към ищеца, съществуващи преди образуване на настоящото производство.
Ето защо, ответникът следва да понесе изцяло разноските по производството, макар и
исковете да са отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане. Разноските
възлизат за двете производства общо в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. С. срещу Й. П. СТ., ЕГН **********, с адрес в гр. С. искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
19507/2021 г. по описа на СРС, 145 състав: сумата от 86.01 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер . за периода от
2
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.04.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата от 12.83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 23.03.2021 г.; сумата от 31.34 лв. – такса за
дялово разпределение за периода м.03.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
07.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 5.40 лв. – обезщетение за забава върху
таксата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 23.03.2021 г. поради
извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА Й. П. СТ., ЕГН **********, с адрес в гр. С. да заплати на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на „ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в
гр. С. сумата от 100 лв. – разноски за заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „ДРУЖЕСТВО“ ЕООД
като трето лице-помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3