РЕШЕНИЕ
№ 4292
гр. Варна, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20243110115643 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Г. К. П. срещу С. И. У. и П. Р.
Х. иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределяне ползването на съсобствен
недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО находящо се: в гр. В., представляващо имот с
идентификатор ****.1896, с площ по документ за собственост - 204 кв.м., а по скица с площ
- 186 кв.м., номер по предходен план 109, кв. 819, при съседи: ****.876, ****.875, ****.870,
****.871 и ****.872.
Ищцата твърди, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот
представляващ: ДВОРНО МЯСТО изходящо се: в гр. В., представляващо имот с
идентификатор ****.1896, с площ по документ за собственост - 204 кв.м., а по скица с площ
- 186 кв.м., номер по предходен план 109, кв. 819. Те са собственици на % ид.ч. от дворното
място по силата на покупко-продажба, обективирана в НА 32, т. CXIV, дело № 26877 от 2006
г. Ищцата твърди собственост по НА № 134, том 4, peг. № 1782, дело № 636 от 2019 г., въз
основа на който й е дарен имота. Сочи, че от последните години имат спорове относно
разпределението на правото на ползване на урегулирания поземлен имот с площ 186 кв.м. и
доброволно не могат да уредят този спор, с което се обосновава и правен интерес от
предприетата защита.
Твърди се, че в имот с идентификатор ****.1896 по КК гр. Варна има 4
самостоятелни обекта: обекти с идентификатори ****.1896.3, ****.1896.4 и ****.1896.5
собственост на ищцата, а обект с идентификатор ****.1896.6 е собственост на ответниците.
Ищцата Г. П. е собственик на ½ ид. ч от дворното място. Ответниците са собственици на ½
ид. ч. от имота /Като за П. - 1/4 ид.ч от имота, а за С. - 1/4 ид.ч от имота/ и са собственици на
основание покупко-продажба на основание нотариален акт № 135 от 2006 г.
Между съсобствениците се е установило неразбирателство, което налага решаване на
спора по съдебен ред. Претендират разноски.
1
Ответниците С. И. У. и П. Р. Х. изразяват становище в срока за отговор, като
възразяват, че е било постигнато споразумение, досежно разпределение на правото па
ползване в делбеното производство по гр. дело № 3373/1986г.
Сочат, че от Районен съд - Варна, на 10.12.1986г. е одобрена спогодба по гр. дело №
3373/1986г., съгласно протоколно определение от 10.12.1986г., влязло в законна сила на
10.12.1986г. и по силата, на което имотът е разделен на два дяла, в които има обособени два
самостоятелни жилищни обекти и има прекарана /изградена/ междинна ограда, с обособено
ниво на ползване на парцела. Разпределено е ползването между съсобствениците на всеки
един от дяловете, описани в пункт 1 и пункт II от съдебната спогодба.
Ответниците считат, че следва да се зачете силата на присъдено нещо на влязлата в
сила съдебна спогодба, респективно съдебно решение, с което имота е разделен на два дяла,
всеки от които е поставен в дял на съделителите участвали в производството, съответно е
разпределено правото на ползване между тях, следва да бъде зачетена по аргумент на чл. 297
ГПК, а съгласно чл. 298, ал. 2 с.з. влязлото в сила решение има действие и за наследниците
на страните, както и за техните правоприемници, респективно конститутивния ефект на
съдебната спогодба има действие и за ищцата Г. К. П., като правоприемник на съделителите
Ц.Г.Т. и В.Т.С. - участвали в делбеното производство по гр. дело № 3373/1986г. по описа на
ВРС, съответно подписали съдебната спогодба и на които е поставен в дял описания в
съдебния акт по пункт II дял, в лявата страна на имота.
Ответниците сочат, че от изложеното в исковата молба става ясно, че ищцата Г. К. П.,
като собственик на имота от 2019 г. и Ж. Д. П. /неин съпруг/ не са съгласни с описаната
съдебна спогодба и разпределеното въз основа на нея право на ползване между
съделителите. Молят иска да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Ответниците С. И. У. и П. Р. Х. се легитимират, като собственици на недвижим имот
находящ се в гр. В., представляващ жилищна сграда в дясната страна на парцела, гледано от
към улицата, състоящ се от покрит вход, салон, стая, кухня и пристройка от покрит вход,
стая с кухненска ниша, изба под последната стая, баня и тоалет с квадратура и граници
посочени в първичния документ за собственост, заедно с ½ от дворното място, цялото с
площ от 204 кв.м., представляващо поземлен имот № 109, кв. 819, по плана на 16-ти м.р. на
гр. Варна, видно от представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 135, том 7, рег. № 19082, дело № 1171/2006 г. по описа на нотариус при Районен съд -
Варна Жана Кирчева.
Съгласно представения по делото Нотариален акт № 111, том 5, рег. № 10488, дело №
771/2007 г. по описа на нотариус при Районен съд - Варна Жана Кирчева, на 24.07.2007 г.
В.Т.С. и Ц.Г.Т., като собственици на ½ ид.част от дворно място находящо се в гр. В., цялото с
площ от 204 кв.м., представляващо поземлен имот № 109, кв. 819, по плана на 16-ти м.р. на
гр. Варна, са учредили безвъзмездно и безсрочно право на строеж на съсобствениците си С.
И. У. и П. Р. Х., за построяването върху посочения недвижим имот на предвиденото в ПУП-
ПРЗ и архитектурен проект – надстройка “таванско помещение с надзид до 1,50 м.“ със
застроена площ от 60 кв.м., състоящо се от: коридор, две спални, баня-тоалет, разположени
над втори етаж на съществуваща жилищна сграда, в дясната страна на парцела, гледано от
към улицата, състояща се от покрит вход, салон, стая, кухня и пристройка от покрит вход,
стая с кухненска ниша, изба под последната стая, баня и тоалет с квадратура и граници
посочени в първичния документ за собственост.
Ищцата Г. К. П. е придобила по силата на даР.е обективирано в Нотариален акт №
134, том 4, рег. № 7182, дело № 636/2019 г. по описа на нотариус при Районен съд - Варна
Александър Ганчев, собствеността върху: 1/ 6/12 ид.ч. от ПИ с идентификатор ****.1896 по
2
КККР на гр. Варна, находящ се в гр. В., целия с площ от 186 кв.м. по кадастрална скица, а по
документ за собственост 204 кв.м., с номер по предходен план 109, кв. 819; 2/ сграда с
идентификатор ****.1896.4 по КККР на гр. Варна, разположена в лявата страна на поземлен
имот с идентификатор ****.1896, находящ се в гр. В., с предназначение жилищна сграда
еднофамилна.
Представен по делото е Протокол от 10.12.1986 г. по гр.д. № 3373/1986 г. по описа на
РС Варна, с който съдът е одобрил постигната съдебна спогодба както следва: 1/ С. П. Д.а и
К. В. Д. получават в общ дял ½ ид.ч. от дворно място находящо се в гр. В., цялото с площ
204 кв.м., съставляващо парцел – XV-110 в кв. 819 по плана на 16-ти подрайон на гр. Варна,
½ ид.ч. от дворни подобР.я и насаждения, заедно с жилищната сграда в дясната страна на
парцела гледано от към улицата, състоящо се от покрит вход, салон, стая, кухня и
пристройка от покрит вход, стая с кухненска ниша, изба под последната стая, баня и тоалет;
2/ Ц.Г.Т. и В.Т.С. получават в общ дял ½ ид.ч. от дворно място находящо се в гр. В., цялото с
площ 204 кв.м., съставляващо парцел – XV-110 в кв. 819 по плана на 16-ти подрайон на гр.
Варна, ½ ид.ч. от дворни подобР.я и насаждения, заедно с жилищна сграда в лявата страна
на парцела гледано от към улицата, състоящ се от входно антре, две стаи, кухня, външен
тоалет, складово помещение.
Видно от Нотариален акт № 174, том LXIII, дело № 17162/1997 г. на нотариус при
Варненски районен съд - Ал. Ганчев, С. Н. Д.а прехвърля на двамата си сина С. В. Г. и К. В.
Д. имот жилищна сграда в дясната страна на парцела, гледано от към улицата, състоящ се от
покрит вход, салон, стая, кухня и пристройка от покрит вход, стая с кухненска ниша, изба
под последната стая, баня и тоалет, заедно с ½ ид.ч. от дворното място цялото с площ 204
кв.м, съставляващо имот пл.№ 109, кв. 819, по плана на 16-ти м.р., находящ се в гр. В..
По делото е приет препис от гр.д. № 3373/1986 г. по описа на РС Варна.
Представени по делото са доказателства за предявен иск от С. И. У. и П. Р. Х. срещу
Г. К. П. на 28.06.2024 г. по чл.109 от ЗС и образувано гр.д.№ 7970/24г. на ВРС.
По делото е представен Протокол за трасиране и кординиране от 15.05.2024 г., за имот
с идентификатор 00182.500.400, с адрес гр. А..
Видно от представени по делото скици, Скица на сграда № 15-96568/21.01.2025г. на
СГКК – Варна; Скица на сграда № 15-96571/21.01.2025г. на СГКК – Варна; Скица на ПИ №
15-764732/26.07.2024г. на СГКК – Варна; Скица на сграда № 15-965038/14.09.2023г. на СГКК
– Варна и Скица на сграда № 15-522509/12.06.2019г. на СГКК – Варна, имот с
идентификатор ****.1896 е с адм.адрес в гр.В., като единствено сграда с идентификатор
****.1896.6 е с адм.адрес в гр.В..
От приложено по делото писмо от Община Варна, Район Младост /л. 223/ се
установява, че административен адрес в гр. В. № 8 се отнася за поземлен имот с
идентификатор ****.1896 по КККР на гр. Варна, а административен адрес в гр. В. е даден за
сграда с идентификатор ****.1896.6 по КККР на гр. Варна.
От назначената по делото СТЕ, заключението по която е обективно и компетентно
дадено, неоспорена от страните и приета от съда се установява, че парцел XV-110, кв.819 по
плана на 16 п.р. на гр. Варна, за който е била постигната съдебна спогодба по гр. дело
№3373/1986г. по описа на ВРС не е идентичен с парцел ХVI-109 (отреден за ПИ 109), кв.819
по плана на 16 п.р. на гр. Варна. В заключението си вещото лице е изложило, че двата имота
са съседни, както и че парцел XV-110, кв.819 не е идентичен на имотите описани в
процесните нотариални актове. Изготвени са два варианта за разпределяне ползването на
имот с идентификатор ****.1896 по КККР на гр. Варна, посочени на скици № 1 и № 2 към
експертизата. Установява се, че в процесния имот има изградена ограда – частично дървена,
частично от метална конструкция с квадратен профил 20/20 с обшивка от поликарбон,
височина на оградата 3 м., на места 1.25 м., отразена на комбинирана скица № 3. По част от
3
оградата има зидана чешма с дължина 2.20 м и височина 1,25 м.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно постановките на ТР № 13/10.04.2013 г. по т. д. № 13/2012 г. ОСГК на ВКС, в
производството по чл. 32 ЗС съдът следва да изследва дали е налице съсобственост между
страните и какви са квотите им в съсобствеността. Не се спори между страните, че дворното
място е съсобствено, както и че не могат да разпределят ползването на общите части от
сградата. От представените по делото доказателства се установи, че ищцата П. е собственик
на ½ ид.ч. от дворното място с идентификатор ****.1896 по КККР на гр. Варна, а
ответниците собственици на останалите ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.
Ищцата не ползва имота съобразно правата си, съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС и съдът
следва по реда на чл. 32 ЗС да направи фактическо разпределение на ползването му. Съдът
при определяне начина на ползване на съсобствен имот съобразно с разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 ЗС се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на
съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобР.я, на най-целесъобразното
ползване на имота от съсобствениците и то по фактическото положение на този имот към
момента на разрешаването на спора - при наличието на построените към този момент
жилищни, стопански и други постройки, огради. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът
замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците
относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с
общата вещ. Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие „служене с общата вещ“ означава
прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда
субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация
по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява по посочения по-горе начин /при съобразяване с
фактическото състояние и с предназначението на вещта/ и съдът няма право да предписва
или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни
дялове за ползване. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС /решение № 409 от
26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I г.о. и решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ГК., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № ЗЗ8
от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 176/2008 г., III г. о., ГК, решение № 59 от 4.03.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 67/2008 г., II г. о., ГК, решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4297/2007
г., I г. о., решение № 3528 от 30.11.1981 г. по гр. д. № 2532/1981 г., I г. о. и решение № 1150 от
2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007, т., V г. о. и др./
В настоящото производство съдът изследва собствеността, с оглед правилното
разпределяне ползването на имота, като решението не се ползва със сила на присъдено нещо
относно правото на собственост на страните. Настоящото производство има характера на
спорна съдебна администрация и идва да замести липсващото или взето във вреда на общата
вещ съгласие на съсобствениците относно реалното й ползване и с оглед правото на всеки
съсобственик да си служи с общата вещ.
По делото остана недоказано възражението на ответниците, че със съдебна спогодба
по гр.д. № 3373/1986 г. по описа на РС Варна, за делба на дворно място с площ от 204 кв.м.
находящо се в гр. В. № 8, съставляващо парцел – XV-110 в кв. 819 по плана на 16-ти
подрайон на гр. Варна, заедно с построеното в същото къща е разпределено и ползването на
имота. От заключението на в.л. по СТЕ, се установява, че постигнатата спогодба се отнася за
друг имот - парцел XV-110, кв.819 по плана на 16 п.р. на гр. Варна, който е съседен на
процесния. Както и дори да е допусната грешка при изписване на имота, то утвърдената от
съда спогодба не урежда въпроса относно разпределяне ползването на имота, а единствено
поставя в дялове идеални части от дворното място.
Поради изложеното и предвид даденото от вещото лице, прието и неоспорено
заключение по експертизата, както и становището на ищеца, че не се противопоставя
разпределението да е по вариант едно, съдът достига до извода, че най-целесъобразно е
4
разпределението на ползване на имот с идентификатор идентификатор****.1896 по КККР
на гр. Варна да се извърши по първия вариант предложен в експертизата на л. 226 от делото
и онагледен на скица 1 към нея. Вариант едно следва да се утвърди със съдебното решение,
като за ищцата Г. К. П. се поставя дял първи за ползване - 92 кв. м. защрихован със зелен
цвят на скица 1. Площта от 94 кв.м. защрихован с червен цвят на скица 1, представляващ дял
втори се поставя в общ дял за ползване на ответниците С. И. У. и П. Р. Х.. Настоящото
производство е само за разпределяне ползването. Ищцата чрез процесуалния си
представител в о.с.з. изрично заявява, че не възразява относно предоставянето в повече за
ползване площ от 2 кв. м. за ответниците, както и вариант І от заключението не изисква
допълнителни преустройства. Ето защо, този вариант удовлетворява в най-висока степен
потребностите на страните и следва да се утвърди.
По разноските: В настоящото производство, доколкото всяка една от страните се
ползва от решението, макар и формално да има противопоставени страни – ищец и
ответник, предвид особения му характер, общите правила за разпределение на тежестта за
разноски, регламентирани в чл.78 ГПК, проявяват отклонение. Доколкото производството по
чл. 32 ЗС е с характера на спорна съдебна администрация и съдебното решение ползва
всички съсобственици, то в първоинстанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, така както ги е сторила, независимо от изхода на спора. За разлика от
исковото производство, в настоящото не се решава със сила на присъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се определя ред и
начин за упражняване на материалните права и задължения между страните, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на
страните като ищец и ответник. Аргумент за това е ТР №3/27.06.2024г. по тълк.д.№3/2023г.
на ОСГК на ВКС, както и съдебната практика на ВОС /Определение №3255 от 08.07.2025г.
по в.ч.гр.д.№1385/2025г. на ВОС/. Поради което и не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на дворно място с административен адрес в гр. В.,
представляващо имот с идентификатор ****.1896, при съседи: ****.876, ****.875,
****.1091 ****.870, ****.871 и ****.872, по КККР на гр. Варна, както следва:
1/ Г. К. П., ЕГН ********** да ползва ДЯЛ ПЪРВИ от заключението на в.л. В. А. вх.
№ 91043/30.10.2025г., на скица № 1 на л. 229 по делото, приподписана от съда и
представляваща неразделна част от решението, с площ от 92 кв.м. защрихован със зелен цвят
на скицата;
2/ С. И. У., ЕГН ********** и П. Р. Х., ЕГН ********** общо да ползват ДЯЛ
ВТОРИ от заключението на в.л. В. А. вх. № 91043/30.10.2025г., на скица № 1 на л. 229 по
делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението., с площ от
94 кв.м. защрихован с червен цвят на скицата, на основание чл. 32, ал.2 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5