РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 12 / 7.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на единадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТАНКА
ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1181 по описа на съда за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба на И.С.А.,
ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, срещу Решение №488 от
26.07.2019г., постановено по а.н.дело №545 по описа на Районен съд Пазарджик за
2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0340-001888 от
21.12.2019г. на Началник РУ Септември към Областна Дирекция на МВР, Пазарджик,
с което на И.С.А., ЕГН **********, за нарушение
по чл. 140, ал.1, от Закона за движението по пътищата, на основание чл.
175, ал. 1, т.1 от Закона за движението по пътищата, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на по 150,00лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Счита се, че атакуваният съдебен акт е
постановен при неправилно прилагане на материалния закон, т.е. касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа се, че относно приетото за установено
нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че жалбоподателя е
управлявал нерегистрирано по установения ред моторно превозно средство, съответното административно наказание е предвидено
в разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а не в чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
както е приел административно наказващия орган.
Иска се оспореното решение да бъде отменено.
3. Ответника Регионална дирекция на МВР,
Пазарджик, Районно управление Септември не взема конкретно становище по
жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районния съд е бил сезиран с жалба от А.
срещу НП № 18-0340-001888 от 21.12.2019г. на Началник РУ Септември към ОДМВР,
Пазарджик, с което нему, за нарушение по
чл. 140, ал.1, от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.1 от ЗДвП, е наложена
„глоба“ в размер на по 150,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца.
Наказателното постановление е издадено въз основа
на Акт за установяване на административно нарушение серия Д № 684600 от
10.11.2018г. Според въпросния удостоверителен документ, на 10.11.2018г., около
15:30часа, Тодор Иванов Тошев, на длъжност полицай към ОД на МВР, Пазарджик е
извършил проверка в гр. Септември, ул. „Захари Стоянов“, ТКЗС Септември, като е
констатирал, че И.С.А. управлява мотопед с регистрационни табели по стар
образец с номер ПЗ 09563, с марка „Балкан 50“, като не може да представи
документи за МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Акта е връчен на нарушителя без изрично заявени
резерви от негова страна по отношение на направените от контролния орган
констатации.
7. Като е възприел изцяло, констатираните в хода
на проверката факти и обстоятелствата при които са проявени, както и тяхната
правна квалификация, административно наказващия орган е издал процесното
наказателно постановление с което, е приел че А. е извършил нарушение,
изразяващо се в „…управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред…“ и на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е наложил процесните административни наказания глоба в размер на 150,00лв.
и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца.
8. В хода на първоинстанционното съдебното
производство е бил разпитан като свидетел, съставителя на акта за установяване
на административно нарушение, който в показанията си е възпроизвел
обстоятелствата при които е било констатирано нарушението.
За да потвърди наказателното постановление,
районния съд е приел, че от данните по делото, несъмнено е установен факта на
осъщественото от А. противоправно поведение. При това положение е счетено, че от обективна страна не е спазено изискването
на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което нарушение е предвидена административна
санкция по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В този контекст е прието, че доколкото
процесните наказания са наложени на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, възраженията
на пълномощника на жалбоподателя за неправилно определена санкционна норма за конкретното
нарушение са основателна.
Независимо от това обаче, решаващия съд е счел,
че санкционната норма не е задължителен реквизит на НП, съгласно чл.57 от ЗАНН,
стига да са посочени вида и размера на санкцията, какъвто е настоящия случай. Посочено
е, че за процесното нарушение, съобразно разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, са предвидени
административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. С оглед на това е
прието, че действително наложените на жалбоподателя санкции са по-благоприятни,
поради което „…съдът не може да влоши
неговото положение, налагайки за първи път при въззивното производство
по-високи санкции, макар и въз основа на правилното законово основание. Поради
което следва тези санкции да бъдат потвърдени….“.
V. За правото :
9. Според материалното правило за поведение,
възведено в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП(редакция ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г.),
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива,
които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното
му ползване.
Както се посочи, в конкретния случай,
административно наказващия орган е приел, че осъщественото от А. деяние е
нарушение на първо посочената хипотеза, според която по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани.
10. При това положение, разпоредбата на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Процесните административни наказания обаче, са
наложени на основание чл. 171, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според който, наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места. Такова нарушение не се твърди да е извършено от А..
11. С оглед описаните до тук фактически и правни
съображения, следва да се съобрази, че според правилото на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, административни наказания могат да налагат:
а) ръководителите на ведомствата и
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното
изпълнение;
б) длъжностните лица и органите, овластени от
съответния закон или указ;
в) съдебните и прокурорските органи в предвидените
от закон или указ случаи.
В Глава Седемнадесета от Закона за движението по
пътищата, няма предвидени случаи в които на съдебен орган да са предоставени
правомощия да налага административни наказания.
В случая обаче, районния съд е счел, че спрямо А.
трябва да бъдат наложени не административните наказания предвидени в чл. 175,
ал. 1, т.1 от ЗДвП както е счел административно наказващия орган, а
административните наказания предвидени в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. По този начин съдът е иззел и сам
осъществил функциите на административно наказващ орган с каквато компетентност
каза се, той не разполага. Основание да бъде сторено това, не може да се черпи
от факта, че според първоинстанционния съд, в ЗАНН няма изискване да бъде
посочена съответната административно наказателна разпоредба. Това разбиране е
несъстоятелно. Според чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗАНН, в наказателното
постановление трябва да се посочат законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, както и вида и размера на наказанието. Вида и размера на наказанието
се съдържат единствено в административно наказателната разпоредба, която
обявява съответното деяние за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред (по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН).
Ето защо, изискването на закона за посочване в наказателното постановление на
законовите разпоредби които са нарушени, обема както материалното правило за
поведение което е нарушено, така и административно наказателната разпоредба,
която възвежда това деяние в състав на административно нарушение.
12. В настоящият случай, компетентни да
квалифицират деянието като нарушение на конкретна материално правна норма и да
определят вида и размера на наказанието, като посочат съответната
административно наказателна разпоредба са само и единствено лицата посочени в
чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, тоест министъра на вътрешните работи, министъра на
отбраната, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност.
С такава компетентност Съдът не разполага. Според
чл. 63, ал. 1, изр. първо от ЗАНН, районният съд в състав само от съдия
разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да
потвърди, да измени или отмени наказателното постановление или електронния фиш.
Районния съд в случая фактически е приел, че
деянието съставлява административно нарушение, на основание правна норма,
различна от тази възприета от административно наказващия орган и реално е
определил административното наказание по вид и размер съобразно приетата от
него правна квалификация. Това е особено съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, което налага решението да бъде отменено изцяло.
Съответно, неправилното определяне на санкционната разпоредба, спрямо
установеното от административно наказващия орган нарушение на материалния закон
е съществено нарушение на административно производствените правила, което само
по себе си е достатъчно, издаденото при тези условия наказателно постановление
да бъде отменено.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №488 от 26.07.2019г., постановено по
а.н.дело №545 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0340-001888 от 21.12.2019г. на Началник РУ Септември към
Областна Дирекция на МВР, Пазарджик, с което на И.С.А., ЕГН **********, за
нарушение по чл. 140, ал.1, от Закона за
движението по пътищата, на основание чл. 175, ал. 1, т.1 от Закона за
движението по пътищата, са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на по 150,00лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ :
1./П/
2. /П/