Решение по дело №386/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

14.05.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

10 май

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Диана Георгиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

386

по описа за

2018

година.

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0238-000388 от 12.12.2017г., издадено от Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Е.И.И. ***, с ЕГН **********, за извършено на 19.10.2017г. в гр.Кърджали, административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното НП било незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на чл. 43 ал.2 от ЗАНН, както и че не бил извършил посоченото в НП нарушение при описаната фактическа обстановка. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателното постановление. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е писмено становище, с което моли съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: 

На 19.10.2017г. актосъставителят Б.Е. – инспектор пътен контрол РУ Ардино към ОД МВР-Кърджали, бил на работа със служебен автомобил с монтирана в него мобилна система за видеоконтрол за нарушения на правилата за движение- тип ТFR1-М. Същият ден, автомобилът бил ситуиран наизхода на гр. Кърджали- ул. „Първи май”, до хотел „Ида”, където работел със системата за видеоконтрол, засичаща и заснемаща нарушения за превишена скорост. В 12.24ч. на 19.10.2017г. бил заснет движещ се от гр. Момчилград към гр. Кърджали лек автомобил „Мерцедес 300Д“ рег.№ К 0313 АК със скорост от 106 км/ч. при ограничение за населено място от 50 км/ч. Водачът на описаното превозно средство не бил спрян на място за проверка. След обработване на информацията от заснемането и направена справка в централна база КАТ по рег. номер на МПС се установило, че собственик на автомобил „Мерцедес 300Д“ рег.№ К 0313 АК е И. Шевки И. ***. Последният, на 07.12.2017г., декларирал, че на 19.10.2017г. в 12:24 часа автомобилът му бил управляван от Е.И.И.. На 07.12.2017г. свидетелят Е. съставил срещу жалбоподателя, в негово присъствие, АУАН за установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на свидетеля Е.Б.,  връчен на жалбодателя, който го подписал с възражение. На 12.12.2017г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на  жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б.Е. и Еран Б., както и от писмените доказателства - Акт за установяване на административно нарушение № 410 от 07.12.2017г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Приложения към преписката Клип № 2089; Протокол от 20.10.2017г. за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система; Протокол за извършено обучение от 27.03.2014г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; Протокол № 7-19-17 от 15.09.2017г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М; Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017г. на МВР.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.     

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана за това, че в 12:24ч. на 19.10.2017г. бил заснет движещ се от гр. Момчилград към гр. Кърджали лек автомобил „Мерцедес 300Д“ рег.№ К 0313 АК със скорост от 106 км/ч. при ограничение за населено място от 50 км/ч. Последната норма забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Приложената санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 50 км/ч., както и че за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. При изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема, че на процесната дата и място жалбодателят, като водач на автомобила „Мерцедес 300Д“ рег.№ К 0313 АК, е осъществил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като се е движила със скорост над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км/ч. и превишаването е повече от 50 км/ч. При индивидуализацията на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като са наложени предвидените без възможност за преценка наказания „глоба” в размер на 700 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. АНО е приел, че наказуемото превишаване на разрешената скорост е 53 км.ч., въпреки че в НП е посочена скорост от 106 км.ч., като се е базирал на методическите указания за работа с TFR1-М, според които системата може да допусне грешка при фиксиране на скоростта до + или – 3 км.ч., и е възприел грешката в по- благоприятния за нарушителя размер.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. Обосновано и правилно е санкциониран жалбодателя за извършеното административно нарушение. Същият попада в кръга на лицата по чл.188 ал.1 предл. 2 от ЗДвП и е субект на административнонаказателната отговорност, реализирана с атакуваното постановление, като лице, което е управлявал въпросния автомобил, предвид обсъдените писмени и гласни доказателства. В приложения към преписката Клип № 2089 фигурира съвсем ясно превозното средство, за което се отнася нарушението, а именно МПС с рег.№ К 0313 АК. Регламентираните в чл.34 от ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление също са спазени. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление. Доказано е и нарушението, за което вече бяха изложени съображения. Затова неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното постановление.

Предвид изложените по-горе съображения, наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Така мотивиран, Съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0238-000388 от 12.12.2017г., издадено от Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на Е.И.И. ***, с ЕГН **********, за извършено на 19.10.2017г. в гр.Кърджали, административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                      

 

 

 

 

                                                     Районен съдия: