Решение по дело №481/2019 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е № 203

Град Несебър, 12.08.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

                 Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

При секретаря Деница Димова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 481 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

               Образувано е по жалба, подадена от „Ф.2.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.М.О., срещу Наказателно постановление № 423436-F402485 от 08.02.2019г., издадено от Д.Т.В.на длъжност Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на НАП, с което за на основание чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

             Жалбоподателят твърди, че през лятото на 2018г. е имал проблем с електрозахранването в търговския обект, което налагало да търси помощта на специалисти за смяна на предпазителите, който проблем е бил причина за неотпечатване на дневни финансови отчети и на съкратени месечни отчети, единият от които е за месец юли 2018г. Моли постановлението да бъде отменено.

             В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен нито от процесуален представител.

             Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява че оспорва жалбата, като счита, че от доказателствата по делото нарушението е доказано, а като дата на извършването му посочва 08.08.2018г. Отрича да се касае за маловажен случай. Изразява становище, че при издаването на наказателното постановление (НП) и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, не са допуснати съществени процесуални нарушения.

             Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

             На 14.08.2018г. В.К.Т. и С.Н.Д., двамата на длъжност „инспектор по приходите” в ЦУ на НАП, ГДФК, са извършили проверка на обект магазин за кожени изделия, находящ се в град Несебър, улица Т.№ 3,  стопанисван от „Ф.2.” ЕООД, в качеството му на наемател, а за резултатите от проверката съставили Протокол за извършена проверка № 0267657 от 14.08.2018г. Според този протокол при проверка на съхраняваната в магазина за кожени изделия книга за дневните финансови отчети се установила липса на дневни финансови отчети за датите 01.07.2018г., 04.07.2018г., 05.07.2018г., 13.07.2018г., 20.07.2018г., 22.07.2018г., 23.07.2018г., 07.08.2018г.; липсват месечни отчети за месеците юни и юли 2018г. Наредено е било на управителя на дружеството, който лично е присъствал на проверката, да се яви лично или чрез упълномощено от него лице на 28.08.2018г. в 15:00 часа в ТД на НАП Бургас за съставяне и връчване на АУАН.

             Управителят на дружеството се е явил лично на указаната му дата и час  28.08.2018г., когато му е бил съставен и връчен АУАН № F402485 от В.К.Т. – инспектор по приходите н ЦУ на НАП. Актът е бил съставен за това, че на 14.08.2018г. в 12:00 часа при извършена проверка на търговски обект – магазин за кожени изделия, находящ се в град Несебър, улица Т.№ 3, стопанисван от „Ф.2.“ ЕООД, ЕИК 0267657, се установило, че в книгата за дневните финансови отчети на фискалното устройство марка ELTRADE B1-KL с инд. № ED274370, фискална памет № 44274370, липсва месечен отчет за месец юли 2018г. Тези констатации се потвърждавали и от разпечатка на КЛЕН. Посочено е, че за проверката е съставен протокол сер. АА № 0267657/14.08.2018г. Според актосъставителя жалбоподателят е нарушил чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от актосъставителя актът е бил подписан от управителя на дружеството и от двама свидетели при съставянето на акта.

             Нито при съставянето на акта, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН управител на дружеството е направил възражения срещу акта.

             Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава констатациите в акта и пояснява, че под понятието „липса“ същият разбира неотпечатването на месечен отчет и неслагането му в книгата.

             Административно наказващият орган (АНО) е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното постановление, в което е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен  чл.41, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е наложил санкцията.

             Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

             Жалбата е подадена от лице имащо право да обжалва постановлението, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 23.05.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 27.05.2019г.

              Още при образуване на административно наказателното производство – със съставянето на акта по силата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, актосъставителят е пропуснал да посочи съществени елементи от фактическия състав на нарушението. Не е посочена датата на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит от обстоятелствената част на тези документи. Записана е единствено датата на констатиране на нарушението като е цитиран протокола от извършването на проверката, към който актосъставителят препраща с акта си, но и в този протокол също не е отразено времето (деня или периода) на извършване на нарушението. Няма спор, че деянието е формално и на просто извършване, реализирано чрез бездействие, но не е посочено кога е настъпила неговата съставомерност. Такава дата не е посочена в АУАН. Така, в акта липсва ясно и точно посочване на датата на извършване на нарушението – задължителен реквизит от съдържанието на акта по силата на чл.42, т.3 от ЗАНН. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че в съставения АУАН липсват задължителни реквизити, предвидени в закона, и това съществено ограничава правото на нарушителя, съгласно чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.55, ал.1 от НПК, още при образуване на административно наказателното производство да узнае в какво нарушение е уличен, т.е. да узнае фактическите обстоятелства, касаещи всички обективни и субективни елементи от състава на нарушението. Макар и в наказателното постановление да е посочена датата на извършване на проверката, при която е установено нарушението, след като фактическото описание на нарушението в наказателното постановление е механично възпроизведено от описанието на фактите в акта, логично постановлението страда от идентични пороци, обосноваващи извод за липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава неспазване на императивна законова разпоредба, и в никакъв случай не може да се приеме, че по този начин са санирани нередовностите на акта по правилата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Такова саниране пък не може да става и с пояснения, давани от процесуален представител на наказващ орган в насока, че датата е определяема, което само потвърждава същественото процесуално нарушение. Липсата на каквито и да е действия по изясняване на обстоятелствата по случая, а единствено копирането на съдържанието на акта в постановлението, се потвърждават и от посочването и от наказващия орган, подобно на актосъставителя, ЕИК на търговеца – вместо действителния такъв двамата са посочили номера на протокола от извършената проверка. 

             Наказващият орган като е възпроизвел съдържанието на акта и не е отчел непълнотата и неяснотата по същественото в случая обстоятелство дали месечният финансов отчет е отпечатан, което не е изяснено от актосъставителя в хода на административно наказателното производство, което обстоятелство е пряко свързано с квалификацията на нарушението и неговото описание, е постановил едно незаконосъобразно наказателно постановление. Незаконосъобразността произтича пряко от нарушаването на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, защото е пристъпил директно към издаване на постановлението, без да изясни съществените обстоятелства – дали в действителност съкратен финансов отчет е отпечатан за месец юли 2018г., и ако да, кога, т.е. дали след изтичането на 7-дневния срок по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Предвид, че наказващият орган не е изследвал релевантни за делото факти, а описанието на нарушението е съвсем повърхностно и то въз основа на непроверени и неизяснени факти, с което е нарушил съществени процесуални правила, и в частност разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, то издаденото от него наказателно постановление, предмет на обжалването, се явява незаконосъобразно, тъй като не се подкрепя от никакви писмени и гласни доказателства, по който начин е нарушен както материалния така и процесуални закон, като нарушенията на съществени.

               Наказващият орган е имал възможност да санира пороците в акта по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, като приеме, че термина „липсва“ не може да се отъждествява с неизпълнение на задължението на търговеца да отпечата съкратен месечен финансов отчет, макар според актосъставителя това да е така, т.е. че в акта не е описано деяние, което да е съставомерно по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, че дружеството-жалбоподател не е съхранявал месечния отчет в книгата за дневните финансови отчети, по който начин да обоснове причината за липсата, установена от актосъставителя, на месечния отчет и да квалифицира деянието като такова по чл.41, ал.2 от  Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Като не е сторил това, АНО е нарушил и материалния закон, което е последица от допуснати съществени процесуални нарушения и при издаване на обжалваното НП.

               С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанията за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.

               Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

               ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 423436-F402485 / 08.02.2019г., издадено от Д.Т.В.– Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на НАП, с което на „Ф.2.” ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала М.М.О., на основание чл.185, ал.2, изр.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

              Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас.

 

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: