Решение по дело №1270/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…………

 

гр. Варна, ………….2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ХХІ състав, в публично заседание на трети август две хиляди и двадесета година в състав:

         

                                                Председател: Стоян Колев

 

при секретаря АННА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора РОСИЦА ТОНЕВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 1270 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Предмет на делото е предявена от К.М.К.-П., ЕГН **********, адрес: *** подадена чрез адв. И.П.К., искова претенция срещу Дирекция за национален строителен контрол за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 740 /седемстотин и четиридесет/ лева, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар и разноски за вещо лице по АНД № 3888/2019 г. по описа на ВРС, по което с влязло в сила решение е отменено НП В-07- 14/02.08.2019г. на Началник на РДНСК-Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до датата на окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е претърпял имуществените вреди в размер на 740,00 лв. за заплатен адвокатски хонорар и разноски за вещо лице от воденото съдебно производство по оспорване на издаденото Наказателно постановление № В-07- 14/02.08.2019г. на Началник на РДНСК-Варна, отменено с решение по АНД № 3888/2019 г. на Районен съд – Варна. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 740,00 лв. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответната страна – РДНСК-Варна, оспорва предявеният иск.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

След като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представеното по делото НАХД № 3888/2019 г. по описа на ВРС се установява, че с влязло в сила решение № 146/27.01.2020 г. е отменено наказателно постановление № В-07- 14/02.08.2019г., издадено от Началник на РДНСК-Варна, с което на К.М.К.-П. е наложено административно наказание „глоба““ в размер на 3000,00 лв..

От представения по НАХД № 3888/2019г. по описа на ВРС договор за правна защита (л. 64 от НАХД № 3888/2019г.) се установява, че ищецът е упълномощил адв. К. да я защитава по същото дело, а в частта в която същият има характер на разписка се установява, че заплатеният адвокатски хонорар е в размер на 440,00 лева от представената на л. 49 от НАХД № 3888/2019г. по описа на ВРС се установява, че ищцата е заплатила депозит за вещо лице в размер на 300,00 лева.

Видно е от преписката по к.н.а.х.д. № 615/2020 г. по описа на Варненски административен съд, че с Решение №615/01.06.2020 г. по същото дело е потвърдено Решение № 146/27.01.2020 г. на ВРС.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1  ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.

Вредата трябва да се явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или бездействие от вида посочен в чл. 203 ал. 1 АПК, както и да е налице причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ. действието или бездействието, които трябва да са административни.

Безспорно по делото е, че издаденото наказателно постановление № В-07- 14/02.08.2019г. на Началник на РДНСК-Варна, е отменено с влязло в сила на 01.06.2020г. решение № 146/27.01.2020 г. на ВРС по НАХД № 3888/2019г. на РС-Варна, като това обстоятелство по категоричен начин се установява и от писмените доказателства по делото.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В конкретния случай наказателното постановление е издадено от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и настоящата инстанция приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен незаконосъобразен административен акт /издадено наказателно постановление/.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Съгласно Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. по т.д. №2/2016г. на ВАС при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В решението е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е, че безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД №3301/2019г. на РС-Варна, видно от представените по тях договори за правна защита и съдействие, фактури и доказателство за банков превод. Договореното и заплатено възнаграждение от ищеца - жалбоподател в производството пред ВРС е в размер на 440,00 лв., а платеното възнаграждение за вещо лице 300,00 лева. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размера на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая е договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при обжалване на издаденото НП пред ВРС, като същото е съобразено с фактическа сложност на делото и е в установения в наредбата минимален размер, като съгласно §2а от ДР на наредбата е начислен и дължимият данък върху добавената стойност, който се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, съгласно ТР №1/17г.

Налице са и трите предпоставки на чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 10 лв. - ДТ и 300,00лв. - адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част на иска.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на К.М.К.-П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 740,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно издадено НП № В-07-14/02.08.2019г. от Началник на РДНСК-Варна, отменено с Решение № 146/27.01.2020 г. по АНД № 3888/2019 г. на Районен съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на К.М.К.-П., ЕГН **********, адрес: *** направените по делото разноски в размер на 310,00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          СЪДИЯ: