РЕШЕНИЕ
№ 1680
гр. Пловдив, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330102764 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от Д. Д. Д. срещу „Марж Трейд“ ООД, с която е
предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 50 лева, недължимо платена
сума /възнаграждение за гарант/ по договор № ***, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2021 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между Д. Д. Д. и „Рива Кредит“ ООД е сключен
договор за кредит № ***, по който ответникът е заемател, а „Рива Кредит“ ООД заемодател.
На датата на сключване на договора за кредит бил сключен договор № *** със страни Д. Д.
Д., „Рива Кредит“ ООД и „Марж Трейд“ ООД. По силата на този договор последното
дружество поело задължение да обезпечи пред „Рива Кредит“ ООД задълженията на ищеца
по договора за кредит. Обезпечението се изразявало в наличие на средства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучателя. В замяна на това ищецът дължал
възнаграждение на ответника в размер на 1137.48 лева, което се изплащало заедно с всяка
месечна вноска по договора за потребителски кредит. Твърди се, че по договора за гаранция
ищецът е заплатил сума в размер на 50 лева, която е недължимо платена. Това било така на
първо място, доколкото договора за кредит, който обезпечава е сключен в противоречие с
клаузите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10, ЗПК. След като договорът за кредит бил недействител, тое
и недействителен договора за поръчителство, съгласно разпоредбата на чл. 138, ал.2 ЗЗД.
Наред с това се твърди, че самото уговорено в договора за гаранция е недействително,
доколкото с него се цели заобикаляне на закона, а именно на разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗЗД, представлявало скрито оскъпяване по договора за кредит. Това било така, тъй като
съдружници и по двете дружества били едни и същи физически лица, като печалбата от
дейността на последното се разпределяла в полза на събружниците. Претендират се
разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен e осъдителeн иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, че е платил на
ответника сума в размер на 50 лева – възнаграждение по договор № *** както и
недействителност на договора за кредит и договора за гаранция на посочените в исковата
молба основания. В тежест на ответника е да валидно сключен договор за паричен заем и
договор за поръчителство, основание за задържане на платените суми, както и че в договора
за кредит е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК, основание за
задържане на платените суми.
С Протоколно определение от 27.09.2021, по искане на ищеца и по реда на чл.214,
ал.1 ГПК размерът на иска е увеличен от 50 лева на 250 лева.
С платежни нареждания от 01.06.2021 г. и от 27.09.2021 г. ответникът е заплатил на
ищеца сума в общ размер на 250 лева, претендирана в настоящото производство и законната
лихва върху вземанията от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, с
което съдът приема, че ответникът признава иска.
В проведеното на 27.09.2021 г. открито съдебно заседание ищецът потвърди
извършените плащания, като с тях са погасени изцяло претенциите на ищеца по делото за
главница и законна лихва. Обосновава интерес от продължаване на делото, доколкото не са
заплатени дължимите разноски, направени по него.
С оглед всичко изложено и предвид извършеното плащане от ответника в хода на
процеса искът ще се отхвърли.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат само за ищеца, доколкото макар и претенцията да е
платена, тя е платена в хода на процеса, ответникът е дал повод за завеждане на иска,
доколкото не е платил доброволно преди завеждането му, при настъпила изискуемост на
вземането, като недължимо платено още към момента на плащането и от този момент
подлежи на връщане.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева – платена държавна такса, която ще се
присъди в пълен размер.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно
който му е предоставена безплатна правна помощ от Адвокатско дружество „Г.“.
Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в
изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай, която
хипотеза не е опровергана от ответника. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
2
възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1, вр. пар.2а от ДР от Наредбата, съдът определя
адвокатско възнаграждение за Адвокатско дружество „Г.“ в размер на по 360 лева с
включен ДДС, която сума следва да й бъде присъдена изцяло. Представено е доказателство
за регистрация на Адвокатското дружество по ДДС.
Възражението за прекомерност на адвокатското възражение на ищеца, направено от
ответника в отговора на исковата молба е неоснователно, доколкото възнаграждението е
определено съобразно предвидения в Наредбата минимум.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Марж
Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„България“ № 38, ет.1, ап.1 осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 250 лева,
недължимо платена сума /възнаграждение за гарант/ по договор № ***, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2021
г. до окончателното плащане, поради плащането им в хода на процеса от ответника.
ОСЪЖДА „Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 38, ет.1, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Марж Трейд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „България“ № 38, ет.1, ап.1 ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокатско
дружество „Г.“, с Булстат: ***, сумата в общ размер на 360 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3