Решение по дело №55/2021 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 55
Дата: 12 ноември 2021 г.
Съдия: Теодорина Димитрова
Дело: 20214100900055
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. В. Т., 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично при закрити врати заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Търговско дело №
20214100900055 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба на „М Д.. 1“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище
и адрес на управление град В. Т., ул. „П. Х.“ № 2, представлявано от
управителя Р. Д. К., в която се твърди, че дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост. Причина за това състояние е
обстоятелството, че дружеството има ликвидни и изискуеми вземания към
МДТ при Община В. Т., публични задължения за данъци и осигуровки в
размер на 11909,72 лв. Сочи, че трудовите правоотношения с наетите лица са
прекратени към датата на подаване на молбата и няма неизплатени
възнаграждения към работници и служители по тези договори. Дружеството
не притежавало дялове и акции в други дружества или дъщерни предприятия;
не притежава патенти, лицензии и други активи, предмет на интелектуална
собственост. Не притежава недвижими имоти. Към 14.05.2021г. не притежава
МПС, машини и съоръжения извън посочените на наличните ДМА. Срещу
дружеството имало образувано изпълнително дело № 20187300401100 при
ЧСИ М. Г. с район на действие Окръжен съд – В. Т., като задължението на
дружеството след присъединяване на държавата като кредитор е в размер на
1
23275,51 лв. На основание чл. 626, ал.1 от ТЗ отправя искане към съда за
откриване на производство по несъстоятелност като посочва начална дата на
неплатежоспособността 01.05.2021 година.
Съдът, след като разгледа молбата и изложените в нея доводи и
съобрази приложените към нея писмени доказателства и заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза за установяване финансовото
състояние на дружеството, установи следното:
Молбата е подадена от оправомощено лице - представляващия
длъжника, до компетентния съд по смисъла на чл. 613 от ТЗ и към нея са
приложени изискуемите по чл. 628 от ТЗ документи –справка за уведомление
по чл. 78 от ДОПКА до НАП, Удостоверение изх. №
040372100500868/11.02.2021г. за наличие и липса на обезпечителни мерки,
издадено от ТД на НАП – В. Т.;съобщение до молителя в качеството му на
длъжник по изп. дело № 20187300401100 по описа на ЧСИ М. Г.; Списък на
кредиторите на молителя към датата на подаване на молбата; Баланс за
периода от 01.01.2020 год. – 31.12.2020год. на молителя; отчет на приходите и
разходите за периода от 01.01.2020год. – 31.12.2020год.; Удостоверение №
040202100085590/26.04.2021г. за наличие или липсата на задължения на „М-
Д. 1“ ЕООД, издадено от ТД на НАП – В. Т.
От заключението на приетата съдебно-икономическата експертиза се
установява, че общият размер на задълженията, осчетоводени по
счетоводните регистри, възлиза на сумата от 22724,21 лв., включваща
задължения към НОИ – 10011,72лв., задължения към НАП – В. Т. – 1972,64
лв. и други задължения в размер на 10739,85 лв. Към 26.04.2021 година
задълженията на молителя са в общ размер 34221,50 лв. – други задължения –
10739,85 лв.; осигурителни задължения по удостоверение от 26.04.2021г.-
7469,43 лв.; данъчни задължения – 2558,46 лв., лихви към НАП - 1881,83 лв.,
задължения към Община В. Т. – местни данъци и такси – 11571,93 лв.
Дружеството е прекратило всички трудови договори с назначени лица на
25.08.2020 година , считано от 26.08.2020 год. Дружеството не обслужва
публичните си задължения по ИД № *********/2019г. образувано от ТД на
НАП и по ИД № 20187300401100 на ЧСИ М. Г.. Вещото лице е констатирало,
че датата на последното плащане за погасяване на публично задължение към
държавата е на 10.01.2020 година. Задълженията на молителя не са отразени
2
точно в счетоводните книги данъчното задължение към ТД на НАП е с
1132,03 лв. по малко отразено; задължението към НОИ в счетоводните книги
е отразено с 1206,67 лв. в повече; не е отразена и покупко-продажбата на лек
автомобил М. Г55 АМГ с рег. № *** ВМ и същото не е отчислено от КАТ и
от служба „Местни данъци и такси“ и за него е начислен данък.
Задължението по изпълнителното дело при ЧСИ М. Г. също не е намерило
отражение в счетоводните книги.
Съдебно-икономическата експертиза е изследвала финансовия резултат
на дружеството-молител за периода от 2015г. – до 2020 год. като за първите 4
години е реализирана печалба – за 2015г. -5573,44 лв., 309,34 лв. за 2016г.; за
2017 г. – 5566,00 лв. и за 2018 г. – 6161,20 лв., докато за 2019 г. е отчетена
загуба 17357,41 лв., а за 2020 г. – загуба в размер на 19663,63 лв.
Вещото лице сочи в писменото заключение по съдебно-икономическата
експертиза, че дружеството по баланса има вземания от крлиенти в размер на
18988,20 лв. и обща стойност на актива към 31.12.2020г. 18988,20 лв..
Дружеството не отчита налични парични средства, както в касата, така и в
разплащателните банкови сметки, което дава основание на вещото лице да
приеме, че то не може да покрие първоначалните разноски свързани с
производството по несъстоятелност. Последните за период от шест месеца
биха били в общ размер на 8593,42 лв. На основание изчислените
коефициенти за ликвидност /обща, бърза и незабавна ликвидност, както и
абсолютна ликвидност/ за периода от 2015 година до 2020 година се прави
извод, че дружеството-молител е в състояние на нарушена ликвидност
платежоспособност. Всички тези коефициенти са под единица, изследвани за
период от 2015г.-2020г. То не притежава активи и парични средства, с които
да обезпечи и плати натрупаните задължения. Изчислени са и коефициентите
за финансова автономност за период от пет години назад, като извода на
експертизата е, че дружеството показва превишаване на задълженията спрямо
собствения капитал. Вещото лице е заключило, че към датата на проверката
задълженията на дружеството – молител не са обезпечени, тъй като то не
притежава дълготрайни материални активи, а краткотрайни материални
активи не са достатъчни. Към момента на извършване на изготвяне на
експертизата дружеството не извършва дейност, такава е осъществявана до
26.08.2020 година. За периода от 2019г. и 2020г. то не е отчитало приходи от
дейността. Молителят не е във временно затруднение да покрива
3
задълженията си. То не успява да обслужи задълженията си по осигуровки и
данъчните си задължения. Невъзможността му е поради недостатъчни
приходи през годините, когато дружеството е развивало дейност. Освен това
дружеството не извършва никаква търговска дейност. Има отчетени приходи
само за 2018г. в размер на 39371,53лв. Вещото лице е изчислило и размерът
на необходимите за производството по несъстоятелност разноски в рамките
на шест месеца, а именно 8543,42 лв. Молителят обаче не разполага със
средства и имущество, които да могат да ги покрият.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: 1. длъжникът да е търговец
по смисъла на чл. 1 от ТЗ; 2. да е налице изискуемо парично негово
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, 3. да е
налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ
/евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, 4/ затрудненията
на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно. Неплатежоспособността се предполага при спиране на
плащанията съгласно чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
Търговското качество на длъжника е безспорно - същият е търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника
и то следва да бъде преценено въз основа на цялостен анализ на
доказателствата за икономическото състояние и възможността длъжникът да
изпълнява паричните си задължения спрямо всички кредитори към момента
на постановяване на решението. От значение за икономическото състояние са
показателите за ликвидност, които представляват количествени
характеристики на възможността на длъжника да плаща текущите си
задължения с краткотрайните активи, т.е. релевантно за определяне
икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е
4
бързоликвидно, като освен това следва да се определи каква е тенденцията -
за влошаване или за подобряване, съобразно балансите за съответните
години.
В настоящия случай, паричните задължения на длъжника имат
публично-правен характер - към държавата за данъци и са свързани с
търговската му дейност, както и за местни данъци. Несъмнено се установява
от събраните по делото доказателства и експертното заключение, че
посочените задължения са безусловни и изискуеми, както и че молителят е
спрял плащанията си към кредиторите, като последното извършено плащане е
към НАП на 10.01.2020 г. Изчислените от вещото лице показатели за
ликвидност изразяват неспособността на дружеството да изплаща текущите
си задължения с наличните краткотрайни активи. Коефициентите на обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица.
Същият не е ангажирал в производството по несъстоятелност
доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на
плащанията са временни и е установено, че не разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на
кредиторите.
Съвкупният анализ на посочените по-горе доказателства обосновава
извода за влошено финансово-икономическо състояние на дружеството.
Същото е спряло е плащанията към кредиторите си, преустановило е
търговската си дейност на 26.08.2020 г. Съобразявайки посочените от вещото
лице коефициенти на ликвидност, съдът приема, че молителят е в нестабилно
финансово състояние, силно зависим от кредиторите си, с текущи
задължения, които не са обезпечени с краткотрайни активи и съответно не
биха могли да бъдат погасени в срок. Установените задължения на
дружеството, свързани с търговската му дейност, съдът намира, че водят до
обективно състояние на същото да не може да погасява задълженията си и то
вече с необратим характер.
По отношение началната дата на неплатежоспособност:
По аргумент от легалната дефиниция на понятието
„неплатежоспособност“ в чл. 608, ал. 1 от ТЗ начална дата е тази, на която
длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида
на посочените в разпоредбата. Началната дата на неплатежоспособност
5
разгледана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника
да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608,
ал. 1 от ТЗ с наличните си краткосрочни активи се определя с оглед на
неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за
ликвидност, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на
плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността.
От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната
невъзможност да се изпълняват задълженията към кредиторите. В случая
дружеството има затруднения от началото на 2020 г. Извършвало е плащания
към ТД на НАП-В. Т., задължението към която е най-обременително, до
10.01.2020 г. След посочената дата напълно е преустановило плащанията на
падежирали задължения към този кредитор. Макар да е извършвало търговска
дейност до този момент дружеството не е могло да преодолее тези
затруднения и прекратява същата на 26.08.2020 година. То е изпаднало в
състояние на неплатежоспособност доколкото не е било в състояние да
обслужва най- съществените си задължения - тези с публично-правен
характер. Същото не може да обслужва задълженията си чрез налични и
реално ликвидни активи и не притежава имущество, което да покрие
паричните му задължения. При така установеното и имайки предвид
показателите за обща ликвидност, изготвени от вещото лице, съдът приема,
че началната дата на неплатежоспособността е 10.01.2020 г., когато е
извършено последното плащане към кредитор ТД на НАП В. Т.. Следва да се
приеме, че към тази дата дружеството е в състояние на неплатежоспособност
и трайно не може да заплаща задълженията си към кредиторите и да ги
покрива с паричните си средства. Към тази дата всички обстоятелства, които
обосновават състоянието на неплатежоспособност са налице и са трайно
установени.
Изводът, че длъжникът не разполага с парични средства в наличност за
покриване на началните разноски по несъстоятелността, следва от
експертното заключение. С оглед на това налице е предвидената в чл. 632, ал.
1 от ТЗ хипотеза, при която следва да се обяви неплатежоспособността на
длъжника и нейната начална дата, да бъде открито производство по
несъстоятелност, да се обяви длъжникът в несъстоятелност, да бъде
постановено прекратяване на дейността на предприятието му и да спре
производството по делото до евентуалното предплащане от длъжника или
6
негов кредитор на необходимата сума за началните разноски.
Възобновяването на производството може да се реализира при привнасяне на
дължимите разноски в едногодишен срок от вписването на настоящото
решение в търговския регистър, като ако това не бъде сторено, след изтичане
на срока съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще
постанови заличаването на търговеца от търговския регистър. Необходимите
разноски за привнасяне с оглед изчисленията на вещото лице, за
първоначалния период съдът определи на 4000 лв. Следва да бъде допуснато
и обезпечение чрез налагане на запор върху имуществото на дружеството или
други обезпечителни мерки.
При този изход на делото молителят следва да заплати по сметка на
ВТОС държавна такса за производството в размер на 250 лв. Тази такса
съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 1 от ТЗ се събира от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
Водим от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА „М Д.. 1“ ЕООД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление град В. Т., ул. „П. Х.“ № 2,
представлявано от управителя Р. Д. К. и
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 10.01.2020 год.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „М
Д.. 1“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление град В. Т., ул.
„П. Х.“ № 2, представлявано от управителя Р. Д. К..
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор върху имуществото на
„М Д.. 1“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление град В. Т.,
ул. „П. Х.“ № 2, представлявано от управителя Р. Д. К. или други
обезпечителни мерки.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „М Д.. 1“ ЕООД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление град В. Т., ул. „П. Х.“ № 2,
представлявано от управителя Р. Д. К..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М Д.. 1“ ЕООД, ЕИК *******
със седалище и адрес на управление град В. Т., ул. „П. Х.“ № 2,
7
представлявано от управителя Р. Д. К..
СПИРА производството по несъстоятелност до предплащане от
длъжника или негов кредитор на началните разноски по производството,
определени от съда в размер на 4000 /четири хиляди/ лв.
УКАЗВА, че ако в едногодишен срок от вписване на настоящото
решение не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаването на
дружеството от Търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението, на основание чл. 633 от ТЗ, може да се обжалва в 7-дневен
срок от вписването му в Търговския регистър пред Апелативен съд – В. Т..

Съдия при Окръжен съд – В. Т.: _______________________
8