МОТИВИ ПО НОХД № 90/ 2018 г. по описа на РС Ч.
Обвинението е против подсъдимия И.А.А. – роден на *** ***, обл. Стара Загора, ул. К. № 45, българин, български гражданин, с основно образование, не е женен, не работи, неосъждан,
ЕГН: ********** по чл. 339,
ал. 1, предл. 1 и предл. 2, хип. 2, алт. 1 и хип. 3 от НК за
това, че през месец септември 2015г. в гр. Р.,
обл. Пловдив е придобил и оттогава до 10.02.2016г. е държал в дома си в гр. Ч.,
ул. К. № 45 и на адрес: гр. Ч., ул. К. № 42 огнестрелно оръжие – 1 брой
пистолет марка FEG, модел AP MBP с номер BU 4903, калибър 7.65 мм без
идентификационен номер и 17 бр. боеприпаси с калибър 7.65 мм, без да има за
това надлежно разрешение.
Подсъдимият не се признава за виновен по предявеното му обвинение. Лично и
чрез процесуалния си представител взема становище и моли съда да постанови
оправдателна присъда.
Представителят на обвинителната
власт моли съда да наложи на подсъдимия наказание, определено при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, като същото бъде над минималния
предвиден по чл.339, ал.1 от НК размер, което наказание не следва да бъде
изтърпявано ефективно и ако съдът определи наказание под 3 години, на осн.
чл.66, ал.1 от НК, моли да бъде отложено с изпитателен срок в размер на 4
години.
Приобщените към делото веществени
доказателства пистолет АР МВР каб. 7.65 мм и 12 бр. боеприпаси, 5 бр. гилзи и 5
бр. куршуми, на осн. чл.53, ал.2, б.“а“ от НК, като вещи предмет на
престъплението, чието държане е забранено, моли да бъдат отнети в полза на
държавата. На същото основание моли да бъдат отнети и другите веществени
доказателства оръжие и боеприпаси.
От събраните
по делото и приобщени към доказателствения материал доказателства, събрани в
хода на досъдебното и съдебното производство: Определение по ЧНД № 99/2016г. по
описа на РС Ч., Протокол за претърсване и изземване от 10.02.2016г.,
Определение по ЧНД № 98/2016г. по описа на РС Ч., Протокол за личен обиск от
10.02.2016г., фотоалбум, Протоколи за разпит на обвиняем от 06.02.2017г. и от
07.12.2017г., Дакларация за СМПИС, Справки за съдимост, Характеристични
справки, Протоколи за разпит на свидетели, Протокол № 8/23.02.2016г. за
извършена дактилоскопна експертиза, Протокол за извършена комплексна експертиза
№ 166/01.04.2016г., Протокол за предаване на съханение, Определение по ЧНД №
80/ 2016г. по описа на РС Ч., Протокол за претърсване и изземване от
08.02.2016г., Определение по ЧНД № 85/2016г. по описа на РС Ч., Определение по
ЧНД № 87/ 2016г. по описа на РС Ч., Определени по ЧНД № 81/2016г. по описа на
РС Ч., Определение по ЧНД № 86/2016г. по описа на РС Ч., Определени по ЧНД №
84/2016г. по описа на РС Ч., Определение по ЧНД № 96/2016г. по описа на РС Ч.,
Определение по ЧНД № 95/2016г. по описа на РС Ч., включително и ВДС съдържащи
класифицирана информация и справка за съдимост с рег. № 316/13.05.2019г.
издадена от РС Ч.,
съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.А.А.
***.
Подсъдимият А.
не притежава разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие,
боеприпаси и взривни вещества.
През м.
септември 2015г. подсъдимият И.А.А. отишъл на пазар в гр. Р., обл. Пловдив. Там
подсъдимият закупил от неустановено лице огнестрелно оръжие – 1 брой пистолет
марка „FEG“, модел „AP MBP“ с номер „BU 4903“,
калибър 7, 65 мм. без идентификационен номер и 17 бр. боеприпаси с калибър 7,65
мм. Подсъдимият занесъл и скрил оръжието и боеприпасите в дома си в гр. Ч., ул.
„К.“ № 45.
В началото
на 2016г. в РУ Ч. постъпила оперативна информация за притежавани огнестрелни
оръжия и боеприпаси от членове на два враждуващи рода, в ромския квартал на гр.
Ч., а именно родовете „Г.“ и „М.“. По този повод на 08.02.2016г. в имоти на
лица от рода „М.“ били осъществени претърсвания, при които били намерени и
иззети множество огнестрелни оръжия и боеприпаси. Опасявайки се, че поради
обстоятелството, че принадлежи към рода „Г.“ в дома му вероятно ще бъде
осъществено претърсване, подсъдимия А. решил да укрие временно оръжието и
боеприпасите в други лица, за които тази вероятност е по-малка. На 09.02.2016г.
подсъдимият предал посочените по-горе пистолет и боеприпаси на братовчед си Д.Д.Д.,
живущ ***, като му казал да ги скрие в дома си, докато в неговия дом бъде
осъществено претърсване от полицията. Д. взел вещите и ги скрил под леглото си.
Същият ден
свидетелят Ю.М.П. ***, получил оперативна информация, че подсъдимият А.
притежава огнестрелно оръжие и боеприпаси и че ги е скрил в дома на свидетеля Д..
На
10.02.2016г. оперативна група служители на РУ Ч. отишли в дома на свидетеля Д.Д.,
за да извършат претърсване. Виждайки приближаването им Д. дал пистолета марка „FEG“, модел „AP MBP“ с номер „BU 4903“,
калибър 7, 65 мм. и 17-те бр. боеприпаси - калибър 7,65 мм. на сина си А.Д.Д.,
като му казал да ги скрие в дома на техни роднини. Полицейските служители обаче
осъществили личен обиск на А.Д., при който последният, след като бил поканен,
предал доброволно оръжието и боеприпасите, които бил скрил под дрехите си,
увити в чорапи.
След това
полицейските служители извършили претърсване в имота, обитаван от Д., при което
в стопанска постройка били намерени и иззети черна чантичка в която имало
самоделно изработено устройство и 4 бр. патрони кал. 12-ти.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна експертиза е видно, че предоставеният за изследване пистолет е марка „FEG“, модел „AP MBP“ с номер „BU 4903“,
калибър 7,65 мм. В цевта на същия има наличие на недоизгорели барутни частици,
т.е. с него е произвеждан изстрел/и след последното му почистване. Пистолетът е
технически изправен и годен да произведе изстрели. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ той представлява огнестрелно оръжие. Предоставените за изследване
патрони са 17 бр. бойни патрони, кал. 7.65 мм, предназначени за стрелба с
пистолети кал. 7.65 мм, вкл. и посочения по-горе пистолет. Същите са годни за
употреба по предназначение и съгласно чл. 7, ал 1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси
за огнестрелни оръжия.
Предоставеният
за изследване друг обект е саморъчно изработено устройство, състоящо се от:
метален цилиндър с изработена външна резба в единия край, който е пригоден в
него да се поставят ловни патрони кал. 12 и водопроводна муфа ½ цола със
завита горна част от водопроводен кран. Муфата е с вътрешна резба, в която може
да се завие металния цилиндър. В състоянието, в което е представено,
устройството не може да произведе изстрел, тъй като липсва ударно- спусков
механизъм за възпламеняване на патрона, който може да се постави в металния.
Предоставените за изследване 4 бр. патрони са ловни патрони кал. 12,
предназначени за стрелба с гладкоцевни ловни пушки кал. 12. Същите могат да се
поставят и в металния цилиндър на предоставеното саморъчно изработено
устройство. Патроните са годни за употреба по предназначение и съгласно чл. 7,
ал 1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия.
По така
описания начин с деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият А. е
осъществил престъпния състав на чл. 339, ал. 1, предл.1 и предл. 2, хип. 2,
алт. 1 и хип. 3 от НК, а именно - през месец септември 2015г. в гр. Р., обл.
Пловдив е придобил и оттогава до 10. 02. 2016г. е държал в дома си в гр. Ч.,
ул. „К.“ № ** и на адрес гр. Ч., ул. „К.“ № ** огнестрелно оръжие – 1 брой
пистолет марка „FEG“, модел „AP MBP“ с номер „BU 4903“, калибър 7, 65 мм. без идентификационен номер и 17 бр.
боеприпаси с калибър 7,65 мм., без да има за това надлежно разрешение, по който
текст съдът го признава за виновен.
Съдът
приема за установена горната фактическа обстановка след анализ на събраните и
приобщени доказателства в хода на наказателното производство,
От разпитаните по делото свидетели
безспорно се установи, че между рода Г. и друг род, също живеещ в кв. „Кирил и
Методий – Запад“ / населен предимно с ромско население / на гр. Ч., т.нар. род на М.те от около 10
години съществуват силно влошени отношения, като между членовете на тези родове
възникват чести конфликти и пререкания, придружени със закани за саморазправа,
като са регистрирани и няколко случая на планирани и осъществени нападения над
лица, завършили с причиняване на различни по тежест увреждания, включително и
две убийства, съответно на лица с лидерска позиция в рода Г. и рода М.. Една от
жертвите е именно бащата на подсъдимия А.- убит от представител на рода М.
преди около 3 години.
Предвид обтегнатите отношения между
двата рода и периодично възникващите конфликти и опити за саморазправа и
отмъщение, върху тези родове периодично се осъществява засилено наблюдение от
страна на правоохранителните органи, като се извършват периодично проверки по
домове, събира се оперативна информация за актуалните отношения и евентуално
организиране на престъпни посегателства. С цел превенция през месец 02.2016г.
били използвани от РУ – гр. Ч. специални разузнавателни средства- подслушване
на телефонни комуникации, като получената от тях информация се предоставяла по
служебен ред на свидетеля Ю.М.П. ***.
В началото на м. 02.2016г. в РУ – гр. Ч.
в резултат на получена оперативна информация, че хора от родовете Г. и М. са
приболи огнестрелни оръжия и боеприпаси била организирана проверки по домовете
на хора от двата рода, целящи изземване на незаконно притежаваните оръжия и
боеприпаси. На 08.02.2016г. служители на РУ – гр. Ч. извършили претърсване в
домове на лица от рода М. и иззели множество оръжия и боеприпаси. Подобни
проверки и мероприятия следвало да се извършат и на 10.02.2016г., тъй като от
получената оперативна информация се установявало, че и лица от рода Г. също
притежават и държат укрити в домовете си незаконни оръжия и боеприпаси. Такава
информация била получена и за подсъдимия И.А..
На 10.02.2016г. свидетелят Ю.П. получил
информация от използваните СРС, според която подсъдимият А. е занесъл оръжията
си в дома на лице с прякор М.. След като била установена самоличността на
лицето – непълнолетния тогава А.Д.Д.,*** се насочила незабавно към дома, в
който същия живеел заедно с родителите си на адрес: гр. Ч., ул. „К.“ № **. На
входната врата на имота служителите на РУ – гр. Ч. – свидетелите Ю.М.П. и Г.П.Г.
видели непълнолетният свидетел А.Д., който се опитвал да напусне дома си. След
зададен въпрос от страна на полицейските служители носи ли у себе си оръжия и боеприпаси, свидетелят
Демирев отговорил положително. Това наложило незабавното повикване на место на
разследващо – оперативна група при РУ – Ч.. Разследващ полицай при РУ – Ч. в присъствието на поемни лица
извършил в условията на неотложност личен обиск на А.Д.Д. по реда на чл. 164,
ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Със съставения протокол за извършеното действие по
разследването, като веществени доказателства били иззети пистолет АП МВР 7, 65
мм. № BU 4903 с пълнител и 8 броя патрони кал. 7,65 мм. ,
поставени в розов чорап и още 9 броя патрони кал. 7,65мм., поставени в лилав
чорап. Изготвеният протокол за личен обиск на РУ – гр. Ч. по – късно бел
представен и одобрен с определение на РС – Ч. по ЧНД № 98/2016г. по описа на
същия съд.
Безспорно установено по делото от приложената
справка от Служба КОС при РУ – гр. Ч., е че подсъдимият И.А., както и
свидетелите А.Д. и Д.Д. нямат разрешително за придобиване, носене и съхранение
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.
Съдът приема, в случая, независимо от
обстоятелството, че оръжието и боеприпасите са намерени у непълнолетния А.Д., че
именно подсъдимият И.А. е техен собственик и държател по смисъла на Закона.
Това е така защото видно от изготвения
протокол за личен обиск от 10.02.2016г. на РУ – гр. Ч. е отразено даденото
обяснения от свидетеля А.Д. относно произхода и собствеността на немерените в
него оръжие и боеприпаси. Същият е заявил, че са на негов роднина „М.“, чиито
български имена не знае, който живее в отсрещната къща. Свидетелят А.Д. е
обяснил, че са му дадени от М. да стоят у него „ вчера или оня ден“, т.е. на
08. или на 09.02.2016г.
На второ място следва да се има предвид, че в показанията си
свидетелите Ю.П. и Г.Г. – полицейски служители и С.Х. и М.В. – присъствали,
като поемни лица, при извършения на А.Д. личен обиск, заявяват, че при намиране
на пистолета и боеприпасите, непълнолетното момче е заявило, че са на негов
чичо на име М., който е братовчед на баща му, живее в отсрещната къща и му ги е
дал да ги скрие. По делото не се събраха данни да е указван какъвто и да е било
натиск върху свидетеля А.Д., най- малко пък бил той и неправомерен.
Свидетелите П. и Г. в показанията си
сочат, че една от целите им на
10.02.2016г. е била извършването на проверка за притежание на незаконни
оръжия и боеприпаси именно в дома на подсъдимия И.А., с оглед получена такава
информация. Същите свидетели посочват, че в последствие свидетелят П. е получил
информация, че оръжията са отнесени от подсъдимия А. в дома на М., установен
като свидетеля А.Д. с цел да бъдат укрити и да не бъдат намерени при
извършените полицейски проверки и евентуално претърсване в дома на подсъдимия.
Показанията на тези свидетели са логични и във връзка с цялостното развитие на
враждата между двата рода описана по- горе-
Показанията на свидетеля П. се подкрепят
изцяло от данните, съдържащи се в изготвените и приложени по делото ВДС,
изготвени въз основа на използвани СРС. От изготвения протокол за обективиране
на разговор между свидетелката Б.Д.Д. – майка на подсъдимия и Б.А.А. – сестра
на подсъдимия, проведен на 09.02.2016г. в 9:27:47ч. ( Б. *** – Б. ***) са
установява, че предишния ден – т.е. на 08.02.2016г. са извършвани от служители
на МВР, посочени като „Милицията“ претърсвания в домове на лица от рода М., при
които са намерени и иззети „много чифтета“. В разговора свидетелката Б.Д. е
посочила конкретни лица, посредством прякорите, с които са известни в
квартала „К.“, „Г.“, „М.“. От разговора
става ясно, че Б.А.изказва опасения „в М. да не хванат нещо при него“, на което
свидетелката Б.Д. отговаря „ Сега сутринта ги закара в М.“.
Данните, съдържащи се в това ВДС
установяват четири важни обстоятелства : Подсъдимият И.А. притежава огнестрелно
оръжие, тъй като разговорът се води за намерени оръжия – чифтета. Оръжието е от
такъв вид, че притежанието и държането му не е позволено - тъй като е повод за
притеснение по време на полицейските проверки и не бива да бъде „хванато у
него“. Оръжието е притежавано достатъчно дълго време, че за него да знаят
близките му – освен майка му, която живее на същия адрес – К. № ** в гр. Ч.,
още и сестра му, която живее в гр. С.и само гостува в дома им. Към момента на
разговора оръжието вече не е в дома на подсъдимия, тъй като заради извършените
претърсвания от полицията предишния ден/ т.е. на 08.02.2016г. /, е било
занесено у М. „сутринта“ на датата, на която се води разговора, т.е.
09.02.2016г.
Към делото са приобщени с постановление
на РП – гр. Ч. заверени копия от протоколи за извършените действия по
разследването от РУ – гр. Ч. на 08.02.2016г. и на 10.02.2016г., за да се
изясни, че данните, установени чрез СРС отговарят на действително случилите се
събития. Видно от протоколите, на 08.02.2016г. е извършено претърсване и
изземване в дома на К.М.Д., посочен с прякора „Г.“, на А.М.Д., посочен като „М.“,
на М.Т.М. – „Манта“ и други, като са били намерени и иззети пушки, пистолети и
боеприпаси. Към настоящото дело е приобщен и протокол за извършено претърсване
и изземване на 10.02.2016г. ( 10,30 – 11,50ч. ) в дома на подсъдимия И.А., при
което оръжие и боеприпаси не са намерени. Това потвърждава, че подсъдимият А.
действително е преместил оръжието и боеприпасите си извън дома си и че
намерените у непълнолетния А.Д. оръжие и боеприпаси са именно негови.
Показанията на свидетеля Д.Д. / л. 77с
от 10.02.2016г. ), които бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 пр. 2
от НПК – свидетелят посочва, че оръжието и боеприпасите, намерени при
извършения обиск у сина му А. са собственост на подсъдимия И.А. и са му дадени
на 09.02.2016г., за да ги скрие, за да не бъдат намерени от полицията в дома на
подсъдимия. Свидетелят твърди, че е скрил пистолета и патроните под леглото, а
на следващия ден сина му е трябвало да ги скрие на друго място извън дома им.
Показанията на свидетелката З.Д. – л. 78
от 04.05.2016г на ДП и л. 102 от 03.02.2017г. – четени по реда на чл. 281, ал.
4 вр. с ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК ( поради противоречия ) заявява, че патроните
и пистолета са били донесени в дома им от М. и са негови. В съдебно заседание
същата заяви, че оръжието и боеприпасите са били на мъжа й, а не на подсъдимия,
което наложи прочитане на дадените на досъдебното производство от нея
показания. Съдът при преценка кои от показанията на свидетелката да кредитира, счита
че не следва да кредитира показанията й, дадени в хода на съдебното следствие, като
приема за достоверни показанията, дадени в хода на досъдебното производство.
Основанията за това са следните: На първо място следва да се отчете, че към
момента на провеждане на съдебното следствие съпругът на свидетелката Д. –
свидетелят Д.Д. е починал, с оглед на което твърдението, че оръжията са негови
първо ще оневини подсъдимия, който е съсед и роднина по сватовство на
свидетелката и второ няма да доведе до реализиране на наказателна отговорност
на друго лице. Съдът кредитирате показанията на свидетелката от досъдебното производство,
където е била разпитвана като свидетел два пъти, непосредствено след
установяване на престъплението и ясно и категорично е заявила, че оръжието и
боеприпасите са на подсъдимия. Съдебната практика обичайно приема, че
показанията, които са дадени непосредствено след извършване или разкриване на
престъплението са с по – голяма достоверност, защото отговорността и
критичността на лицата към техните процесуални задължения в този момент е по –
висока, липсва или е все още минимално оказваното върху свидетелите влияние от
други лица или други фактори и не на последно място обстоятелствата около
деянието, предмет на разследване тогава са по- ясни и по – точни за
свидетелстващите лица, докато с отминаване на времето нормално избледняват или
настъпва объркване във фактите. В случая следва да се има предвид, като
потвърждение на горните мотиви, че след прочитане на показанията на
свидетелката от досъдебното производство, същата в с.з. заяви, че не знае кое
от твърденията й, т.е. дали оръжието и боеприпасите са на мъжа й или на
подсъдимия е вярно, тъй като е болна и много объркана. Не на последно място
следва да се отчете, че показанията, дадени от свидетелката З.Д. , дадени на
досъдебното производство кореспондират напълно с другите събрани доказателства
по делото – както с показанията на другите разпитани свидетели, така и с
информацията, съдържаща се във ВДС, съставени чрез използване на СРС.
В показанията си свидетелят П. заявява,
че след намирането на пистолета и патроните у непълнолетния Д., е снел
обяснения от подсъдимия, който е заявил, че ги е закупил преди 6 месеца – т.е.
през м. 09.2015г. в кв. Секирово, гр. Р.
на пазар за животни от непознато лице и ги е държал в дома си до 09.02.2016г.,
когато ги е дал на братовчед си Д.Д., за да ги съхранява няколко дни.
В тази си част показанията на свидетеля П.
представляват косвено доказателство, тъй като не възпроизвеждат лично възприети
от него факти, а пресъздават данни, съобщени му от друго лице – подсъдимия А.. Съдът
обаче счита, че тези показания са достоверни и изцяло съответстващи на останалите
доказателства по делото. По разбиране на настоящия състав напълно логично е
подсъдимият да се е „ снабдил „ с въпросното оръжие и боеприпаси, опасявайки се
за собственото си здраве и живот предвид създалата се ситуация в квартала в
който живее.
Поради гореизложеното съдът приема за доказано,
че през м. 09. 2015г. в гр. Р. подсъдимият е придобил огнестрелното оръжие и
боеприпасите, предмет на делото и ги и държал до 10.02.2016г., когато са били
иззети с протокол за личен обиск от непълнолетния свидетел А.Д.. Независимо от
обстоятелството, че оръжието и боеприпасите да са били намерени у друго лице –
свидетеля А.Д., изхождайки от събраните по делото доказателства се налага
извод, че и към този момент подсъдимият е осъществял държане върху тях.
Съобразно съдебната практика, държането представлява упражняване на фактическа
власт върху вещ. Тази фактическа власт не изисква обаче непременно вещта да се
държи реално от лицето, т.е. да се намира непременно в ръцете му. В голяма част
от случаите оръжията и боеприпасите, като предмет на престъпление по чл. 339 от НК, за да бъдат укрити и да не бъдат намирани от полицейските органи се държат
извън домовете на извършителите – в стопански постройки, селски или вилни
имоти, домове на роднини, дори и в необитаеми или чужди имоти и местности.
Същественото е държателят да знае къде се намира оръжието и боеприпасите, да
има достъп до тях и възможност да ги ползва, както и отношението му към тях да
не е променено – т.е. същият да има съзнанието, че ги държи и че лицето, у
което се намират ги държи за него ( т.е. пази ги, укрива ги със съзнанието, че
ще ги предаде, след като бъдат поискани от този, който му ги е дал или който ги
е оставил).
Безспорно доказано е, че от обективна страна
процесните огнестрелно оръжие и боеприпаси са били във владение на подсъдимия,
а от субективна страна, същият е знаел за обстоятелството, че са в негово
владение, т. е. двете предпоставки които следва да са налице, за да се
квалифицира деянието, за което е предаден на съда по настоящото дело, като
съставомерно по см. на чл. 339 ал. 1 от НК.
Обществената опасност по този вид престъпления се
обуславя от непосредствения обект, а това са обществени отношения свързани с
общоопасни средства, каквито са процесните огнестрелни оръжия и боеприпаси,
засягащи потенциално живота и здравето на гражданите. В този смисъл и само
държането им при хипотезата на конкретната правна норма представляват престъпление
с немалка степен на обществена опасност, което не следва да се подценява. При
уреждане съставомерните признаци на същата законодателят е отчел действащите в
страната и в момента обществени отношения, необходимостта от по интензивна
защита на телесното здраве на гражданите от увреждане, включително и случайни
такива.
Подсъдимият И.А.А.
е осъществил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата
основни принципа на наказателно- правната ни система, а именно принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 339, ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. При индивидуализация
на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието
и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на
вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла
на Закона.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът взе предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия, неговите добри характеристични данни. В тази връзка съдът
счита,че следва да отчете и обстоятелството, че бащата на подсъдимия е бил убит
в резултат на вражда между два рода.
Отегчаващи вината обстоятелства в производството не се събраха.
Предвид тези обстоятелства, съдът счита, че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание при наличието само на смекчаващи
вината обстоятелства, поради което счита, че следва да наложи на подсъдимия
наказание в размер на: 2 / две / години лишаване от свобода, което наказание
предвид липсата на пречки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК счита, че
следва да отложи от изтърпяване с изпитателен срок от 3 / три / години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На осн. чл. 53, ал.2 , б. „а” от НК следва да се
отнемат в полза на държавата веществените доказателства: 1 брой пистолет марка FEG, модел AP MBP с номер BU 4903, калибър 7.65 мм без идентификационен номер, 1 бр. пълнител, 12 бр.
боеприпаси с калибър 7.65 мм, 5 бр. гилзи и 5 бр. куршуми калибър 7.65 мм –
експериментални образци, самоделно изработено устройство, 2 бр. патрони кал.
12, 2 бр. гилзи кал. 12, 1 бр. черна чантичка, след влизане на присъдата в
сила.
Предвид гореизложеното и на основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът счита,че
следва да възложи направените по делото разноски върху подсъдимия.
Съдът счита, че така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще
постигне целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго
съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъпното деяние се коренят в явното
незачитане на моралните и правни норми на обществото, в ниската правна култура
и в желанието на подсъдимия да притежава огнестрелни оръжия и боеприпаси без да
има разрешение за това и най- вече в подценяване на правилата за държането им и
на последиците от едно такова незаконосъобразно държане.
Предвид гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: