№ 218
гр. Смолян, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20255400500242 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 20/12.04.2024 г. по гр. д. № 104/2024 г. Чепеларски
районен съд е осъдил „ЗАД „Д.Ж.З.“ АД да заплати на А. Н. А. на основание
чл. 432 ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД сумата от 7 500 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и психически болки и страдания, причинени в резултат на
настъпило ПТП на 19.11.2022 г. по вина на водача на лек автомобил „К.К.“ с
рег. № СМ****ВВ, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва считано от 05.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е иска е отхвърлен за разликата до
15 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума; ответникът е осъден
да заплати на ищцата деловодни разноски съобразно уважената част от иска в
размер на 1 735 лева; ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 717, 50 лева.
Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е
обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ищцата А. Н. А., чрез
пълномощник адв. В.Р., с оплаквания, че в тази част е необосновано и
неправилно, не е съобразно с константната съдебна практика, прилагана по
1
този род дела.
Във въззивната жалба се прави позоваване на заключението на
авто-техническата експертиза, според която водачът на лек автомобил „К.К.“ е
отнел предимство на автомобила, управляван от ищцата, като е имал
техническа възможност да избегне произшествието; описва се възможния
механизъм на увреждането. Изрично се набляга, че според експертизата
липсата на други травми по тялото дава основание за извод, че най-вероятно
при удара тялото е било задържано от предпазния колан. Сочи се, че тези
обстоятелства се потвърждават и с влязло в сила споразумение от 07.02.2024 г.
по АНД № 1/2024 г. на РС – Мадан.
По отношение нанесените неимуществени щети и техния размер
във въззивната жалба се сочи, че освен приетите от районния съд
обстоятелства следва да се има предвид и соченото от вещото лице по СМЕ в
съдебно заседание, че усложненията настъпват не от бездействие и от
непредприето лечение, а от факта, че крайника е обездвижен, както и от
образуването на кауста… лечението в конкретния случай може да бъде само и
единствено оперативно… дори и при рехабилитация ще има кауст.
Сочи се в жалбата, че от СМЕ се установяват търпени
продължително време болки и страдания от ищцата, което обосновава
присъждане на значително по-голям размер на обезщетението, присъдено от
районния съд.
По-нататък във въззивната жалба се описват търпените от ищцата
болки и страдания, тяхната продължителност; претърпения силен психически
шок /стрес/; неблагоприятното отражения върху цялостното емоционално
състояние на ищцата като според жалбоподателката според интензитета и
продължителността на тези неблагоприятни последици е следвало да се
присъди обезщетение в предявения размер.
Във въззивната жалба се прави позоваване на ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 г.
Твърди се във въззивната жалба, че анализът на писмените и устни
доказателства по делото не дава основание да се приеме, че районният съд е
определи „справедлив размер“ на обезщетението; неприемливо и
необосновано е съдът, без да извърши анализ на посочените и от него
елементи от чл. 52 от ЗЗД да приеме ан блок „… че справедливия размер на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди възлиза в размер на 7 500
лева…“.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че при определяне
размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че липсва каквото и да
е било съпричиняване от страна на ищцата, каквито са твърденията на
ответника; от заключението на СМЕ се установява, че търпените болки и
страдания са продължили във времето, повече от обичайното такова от 2 – 3
месеца, като физическите болки и страдания продължават и в момента, както
и може да се стигне и до оперативна намеса, което предполага нови болки и
2
страдания. Сочи се, че тези обстоятелства са оказали негативно въздействие
върху работата и цялостното поведение на пострадалата; свидетелските
показания установяват и наличието на постравматично разстройство.
Твърди се в жалбата, че извода на съда, че произшествието е
настъпило през 2022 г. и икономическата конюнктура и размер на
минималната работна заплата към датата на ПТП е определящо за присъдения
размер на обезщетението, е най-малкото необоснован – това би могло да бъде
определящо, ако ответното дружество беше изпълнило своето задължението
по чл. 432 ал. 1 от КТ, респ. към момента на настъпване на ПТП – 19.11.2022 г.
твърди се, че не може да се вменява във вина на пострадалото лице, че
досъдебното и съдебно наказателно производство е приключило едва след две
години, както и че гражданското съдопроизводство е продължило повече от
година и половина и то по вина на ответника поради безконечни възражения и
необосновани искания; в момента икономическата конюнктура и размер на
минималната работна заплата по официални статистически данни е в пъти по-
влошена /голяма/ от тази през 2022 г., и именно това следва д се отчете от съда
при определяне на „справедлив размер на обезщетението“.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
првоинстанционното решение в отхвърлителната му част и се постанови
решение, с което исковата претенция да бъде уважена в пълен размер;
претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответникът „ЗАД „Д.Ж.З.“ АД, чрез юрисконсулт Б.М., с който се оспорва
жалбата като неоснователна.
Твърди се в отговора, че първоинстанционното решение е
съобразено с константната съдебна практика по аналогични случаи, като са
посочени конкретни съдебни решения. Твърди се също, че търсеното от
ищцата обезщетение е прекомерно завишено и не съответства на критериите
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и на икономическата конюнктура в
страната към момента на причиняване на вредата. Според въззиваемия
търсеното от ищцовата страна обезщетение не е обвързано с никакви
обективни и справедливи механизми за остойностяване на вредите, не почива
на обективни данни за начина, по който следва да се определи обезщетението,
не е обвързано с прилагане на външно проследима система за оценяване, с
икономически индикатори като минимална работна заплата, покупателна
способност, среден доход и др. По-нататък в отговора се излагат доводи
относно необходимостта от разумен таван за обезщетенията за травми от ПТП.
Твърди се, че обективните критерии са отчетени от районния съд, като е
съобразена икономическата обстановка в страната. Твърди се също в отговора,
че следва да бъде отчетено, че финансовият ресурс на застрахователя не е
неограничена величина и неговото несправедливо разходване поради
присъждане на извънредно завишени обезщетения поставя под огромно
напрежение и финансов натиск стабилността и функционирането н
3
застрахователната система.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено решението в
обжалваната част като законосъобразно и мотивирано; претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, както и не
изпраща процесуален представител. От пълномощникът й адв. В.Р. е
депозирана писмена защита, с която се поддържа въззивната жалба, излагат се
доводи по същество, претендират се разноски.
Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във
въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за
процесуално допустима, а по същество съобрази следното:
Ищцата А. А. претендира сумата от 15 000 лева – застрахователно
обезщетение за претърпените от възникнало на 19.11.2022 г. ПТП
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания.
По отношение механизма на ПТП, от което А. е пострадала,
причините за ПТП, липсата на съпричиняване от пострадалата А., както и
наличието на основания за ангажиране отговорността на застрахователя-
ответник, настоящата инстанция изцяло споделя мотивите, изложени от
районния съд, към които на основание чл. 272 от ГПК препраща.
От представените медицински документи и най-вече от
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в
резултат на ПТП от 19.11.2022 г. на ищцата А. са причинени: счупване в
основата на първата дланова кост на лявата ръка; разкъсно-контузна рана в
основата на първия пръст на дясната длан. Експертизата сочи, че счупването в
основата на първата дланова кост на лявата ръка е довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник; разкъсно-контузната
рана в основата на първия пръст на дясната длан е довела до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Установява се, че непосредствено след ПТП ищцата е откарана в
ФЦСМП гр. Мадан, където е приета на лечение в хирургично отделение;
извършена е оперативна ревизия и шев на раната на първия пръст на дясната
ръка и наместване и имобилизация на първия пръст на лявата ръка; дадена е
препоръка гипсовата имобилизация на първия пръст на лявата ръка да бъде
свалена след 42 дена, след което да се провежда ЛФК. Експертизата сочи, че
непосредствено след ПТП пострадалата е изпитвала от леки на моменти до
умерени по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на
оздравителния процес са затихвали до степен същите да са епизодични при
натоварване на първия пръст на лявата ръка или при извършване на дейности
с лявата ръка, в които е включен първия пръст.
4
Настоящата инстанция счита, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди районният съд не е отчел в
достатъчна степен следните обстоятелства:
Според установеното от съдебно-медицинската експертиза
оздравителният процес на счупването в основата на първия пръст на лявата
ръка е протекъл с усложнения, което е налагало многократни посещения при
ортопед-травматолог.; не се касае за нормално протичащ оздравителен процес,
а за такъв с настъпили усложнения в неговото протичане. При прегледите и
изследванията на 23.05.2023 г., 01.06.2023 г и 15.06.2023 г. е поставена
диагноза Стенозиращ хроничен теносиновит на палеца. При извършения
преглед на ищцата от вещото лице е установено, че по гръбната повърхност на
лявата гривнена става в основата на първата дланова кост се установява
уплътнение и подутина с костна плътност и размери 4/4 см.; при опипване
подутината не е болезнена и не се мести, същата е фиксирана на първата
дланова кост. Вещото лице сочи, че силата на захвата на лявата ръка в
областта на първия пръст е силно намалена.
В съдебно заседание вещото лице д-р Б. пояснява, че тази
подутина е в резултат на образуване на повече кауст в тази област, натрупало
се е повече костно вещество. Вещото лице сочи, че ищцата е провеждала
физиотерапия, но това е настъпило като усложнение в резултат на
оздравителния процес и е останало. Вещото лице установява, че обхвата на
лявата ръка е силно намален; ищцата се оплаква, че при физически усилия,
получава болка и схващания в тази област.
При определяне размера на обезщетението също така следва да се
отчете установеното от вещото лице обстоятелство, че единствено и само
оперативно може да се възстанови лявата ръка на ищцата.
С оглед на така установеното ищцата е търпяла болки и страдания
не само при нестъпване на ПТП-то и при имобилизацията, но и към
настоящия момент продължава да търпи болки, свързани с установеното
натрупване на костно вещество около мястото на счупването на първата
дланова кост на лявата ръка. Установява се намален захват на лявата ръка; при
физически усилия, свързани с лявата ръка и първия пръст, ищцата и
понастоящем изпитва болки и получава схващания.
Както сочи вещото лице, това натрупване на костно вещество не
се повлиява от физиотерапия и рехабилитация, може да се отстрани
единствено оперативно. Т.е. за да се опита да възстанови функцията на лявата
ръка приблизително поне до ниво преди увреждането в резултат на ПТП-то,
ищцата следва да претърпи операция, което естествено е свързано отново със
стрес, болки, невъзможност да си служи за немалък период от време с лявата
ръка, както и други неудобства. Ако не предприеме операция, ищцата ще
търпи ограничения в движението на лявата китка, както и болки, а и
определени неудобства от битов характер, с оглед установеното от вещото
лице, че това натрупване н костно вещество се отстранява само оперативно.
5
Налице се и гласни доказателства, установяващи търпените от
ищцата болки, в това число и затрудненията в движенията на лявата ръка,
поради което не само по време на имобилизацията, но и към настоящия
момент ищцата продължава да търпи болки, както и неудобства в битов план.
Свидетелите установяват и породения у ищцата страх от шофиране,
продължил в немалък период от време.
Основателен е довода във въззивната жалба, че следва да се отчете
и обстоятелство, че не е налице съпричиняване на ПТП от страна на ищцата,
същата по никакъв начин не е допринесла за настъпването на ПТП.
С оглед тези обстоятелства, неоценени в достатъчна степен от
районния съд, настоящата инстанция счита, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата болки и страдания е в размер на 10 000 лева, която
сума според настоящата инстанция съответства на критериите за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Въпреки че не са точно съпоставими казуси, съдът съобрази
практиката на ВКС, изразена в Решение № 128/06.10.2023 г. по по т. д. №
91/22 г. на ОС – Благоевград, изменено с Решение № 985/27.09.2024 г. по гр. д.
№ 40/2024 г. на Апелативен съд – София - допуснато до касационно
обжалване с Определение № 1593/27.05.2025 г. по т. д. № 294/25 г. на І т.о. на
ВКС, Определение № 50316/10.05.2023 г. по т. д. № 1412/2022 г. на І т.о. на
ВКС, Определение № 3035/20.11.2024 г. по т. д. № 1536/2024 г. на ІІ т.о. на
ВКС.
За разликата над 10 000 лева до предявените 15 000 лева иска се
явява неоснователен и законосъобразно и обосновано в тази част исковата
претенция е отхвърлена. Претендираното обезщетение за разликата над 10 000
лева до 15 000 лева е завишено и не съответства на вида и тежестта на
уврежданията и причинените болки и страдания.
В тази връзка неоснователно се твърди във възъзивната жалба, че
не следва да се отчитат икономическите условия в страната към датата на
настъпване на ПТП-то, а към настоящия момент. В този смисъл Определение
№ 2091/04.07.2025 г. по к.т.д. № 48/25 г. на ІІ т.о.
Предвид гореизложеното следва да се отмени обжалваното
решение в частта, с която иска е отхвърлен за разликата над 7 500 лева до
10 000 лева и за тази разлика следва да бъде осъдено застрахователното
дружество; в останалата част решението като законосъобразно и обосновано
следва да бъде потвърдено. С оглед този изход от спора деловодните разноски
за двете инстанции се разпределят по следния начин: ответникът по иска
следва да заплати на ищцата деловодни разноски общо в размер на 3 133 лева
с оглед уважената част от иска, а с оглед отхвърлената част от иска ищцата
следва да заплати на ответника деловодни разноски общо в размер на 578
лева.
Поради това Смолянски окръжен съд
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 20/12.04.2025 г. по гр. д. № 104/2024 г. на
Чепеларски районен съд, В ЧАСТТА, с която исковата претенция е
отхвърлена за разликата над 7 500 лева до 10 000 лева, както и В ЧАСТТА
относно разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Ж.З.“ АД, ЕИК *********, да заплати на А. Н.
А., ЕГН **********, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД
сумата от 2 500 лева /две хиляди и петстотин/, /допълнително, освен
присъдените от районния съд 7 500 лева/, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически
болки и страдания, причинени в резултат на настъпило ПТП на 19.11.2022 г.
по вина на водача на лек автомобил „К.К.“ с рег. № СМ****ВВ, застрахован по
договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със
законната лихва считано от 05.04.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 3 133
лева.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Д.Ж.З.“
АД, ЕИК *********, разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на
578 лева.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 20/12.04.2025 г. по гр. д. №
104/2024 г. на Чепеларски районен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска
да бъде осъден „ЗАД „Д.Ж.З.“ АД да заплати на А. Н. А. на основание чл. 432
ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 52 от ЗЗД сумата над 10 000 лева до 15 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи
се във физически и психически болки и страдания, причинени в резултат на
настъпило ПТП на 19.11.2022 г. по вина на водача на лек автомобил „К.К.“ с
рег. № СМ****ВВ, застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва считано от 05.04.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8