Решение по КНАХД №382/2025 на Административен съд - Враца

    Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН.

              Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца, депозирана чрез процесуалния представител * М.К., против Решение №52/22.06.2025г., постановено по АНД №187/2025г. по описа на РС – Бяла Слатина. С оспореното решение е отменено НП № 06-2500077/25.04.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „М.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание  чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

               В  касационната  жалба са релевирани възражения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, в противоречие с доказателствата и действителната фактическа и правна обстановка по делото - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е приела, че ** не осъществява трудова дейност, съответно не престира работна сила. Неправилно се приема от съда, че с гражданския договор е уговорен резултат-обучение на курсист и липсва йерархическа зависимост. В противоречие със събраните по делото доказателства, съда е направил извода, че не са събрани никакви доказателства за предишни сключени между лицето и дружеството договори и липсата на йерархична зависимост.

              В с.з. касаторът, чрез * М.К.  моли за решение, с което да се отмени решението на РС-Бяла Слатина, като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди НП по подробно изложени съображения в касационната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. 

              Ответникът – „М.“ ЕООД ***, редовно призован не се представлява в с.з., в отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата и правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Желае касационната инстанция да остави в сила първоинстанционното решение.

         Участващият по делото прокурор от ОП – Враца дава заключение за основателност на касационната жалба, а решението за неправилно.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана  по  същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

              Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е Решение № 52/22.06.2025г., постановено по АНД №187/2025г. по описа на РС – Бяла Слатина, с което е отменено НП № 06-2500077/25.04.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца, с което на „М.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

               За да отмени НП с оспореното решение, районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, в предписаната от закона форма, като в хода на  административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са нарушили правото на защита на санкционираното дружество. РС е направил извод, че от съдържанието на сключения граждански договор не може да се направи обоснован извод за наличие на трудово правоотношение. Административно наказващият орган не е установил допълнителни факти, въз основа на които да е възможен извода за наличие на прикрит трудов договор. Така според РС не се е установило наличието на установено работно време, тъй като същото е поставено единствено и само в зависимост от възможностите на ** и конкретната курсистка, като определянето на дните и часовете за обучението се извършва едностранно от *, в зависимост от неговата трудова ангажираност и възможност. Липсват доказателства, които да установяват, че ** е имал задължение да присъства в обучителния център на дружеството във фиксирани времеви периоди, когато не е имал ангажимент към конкретната курсистка, т.е., в определено предварително работно време. Присъствието му в обучителния център е в зависимост единствено от полагането на необходимия брой часове за обучение, в зависимост от изискванията на Наредба №37, а не поради фиксирано работно време. Извежда се липсата на регулация на работното време по КТ относно неговата продължителност, задължителни почивки и др. Прието е, че НП е издадено в нарушение на материалния закон. При тези констатации въззивният съд е направил извод за незаконосъобразност на издаденото НП и го е отменил.

              Настоящата касационна инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно.

              Правните  изводи  на  районния съд за незаконосъобразност на НП не са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилни, като несъответни на доказателствата по делото изводи за материална незаконосъобразност на акта, които касационната инстанция не възприема.

              Административнонаказателната отговорност на „М.“ ЕООД *** е ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждаща наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ.

              От представените пред районния съд доказателства се установява, че е извършена проверка от служители на касатора на 03.04.2025 г., където в обекта - служебен автомобил на дружеството на длъжност „* от 01.04.2025 г., лицето * * * обучава курсистка чрез предоставяне на работната си сила, с работно време от 08.00 ч. до 17.00 ч., с почивни дни в седмицата по график, с почивки в работния ден-две, срещу трудово възнаграждение от 10.00 лв. на час, но няма сключен писмен трудов договор подписан от двете страни. С оглед горните характеристики на полагания труд е налице подчиненост и зависимост на **от работодателя „М." ЕООД ***. Установено е по делото, че лицето е декларирало, че има сключен граждански договор, както и че е получило от работодателя трудово възнаграждение в размер на 130 лв. за месец февруари. От направената служебна справка от системата на НАП е установено, че лицето няма сключен трудов договор с „М." ЕООД ***. На 08.04.2025 г. в офиса на Д „ИТ" Враца, работодателят е представил граждански договор от № 001/01.04.2025 г. сключен с работника *** за извършване обучение на курсист за периода от 01.04.2025     г. до 15.05.2025 г., срещу възнаграждение от 150 лв. При проверката е представена служебна бележка за проведен начален инструктаж на лицето. Поискана е информация от Автомобилна администрация за имената на инструкторите, номерата на учебните автомобили, от предоставената информация е установено, че лицето е вписано като * в проверяваното дружество, както и че извършва служебните си задължения със служебен автомобил Тойота Ярис с рег.№ ********, собственост на „М." ЕООД ***. Видно от попълнената собственоръчно от ** декларация, същият работи като * с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. и получава трудово възнаграждение в размер на 10,00 лева на час, като за месец февруари е получил такова в размер на 130 лв. В тази декларация * е посочил и, че работи по график и има почивки в работният ден. Работникът по време на проверката е заявил, че работи с определено работно време, възнаграждение и в какво качество, и на определен обект-служебен автомобил ********. Настоящия състав на касационната инстанция приема, че не следва да се кредитират показанията дадени от ** в с.з. пред РС Бяла Слатина, същите са в пълно противоречие с посочената информация в декларацията, като следва да се има предвид и трудовоправните им отношения със санкционираното дружество, което му се явява работодател. Факта, че *е работил за дружеството и преди 01.04.2025 г. се доказва и от разпита на курсистката **, която е заявила, че в деня на проверката 03.04.2025г. за втори път е шофирала с инструктора **, като първият път е бил една седмица или около 10 дни преди 03.04.2025 г., което напълно кореспондира и с декларираното от * получено последно възнаграждение за месец февруари 2025 г., а именно за обучението на курсистката * и преди да бъде сключен гражданския договор от 01.04.25 г.

              Касационната инстанция приема, че по отношение сключеният граждански договор са налице елементите на трудово правоотношение, от което се извежда и неговото прикриване. От посочените от * в декларацията факти по престиране на своя труд към дружеството касатор и съпоставка с представения по първоинстанционното дело граждански договор и другите писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че „М." ЕООД ***, притежава качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ по отношение на *** към момента на констатиране на нарушението-03.04.2025г. и не е изпълнил задължението си да уреди отношенията с лицето *** като трудови, като не е сключил писмен трудов договор с него. При тези установявания правилно АНО е приел, че ответника е нарушил чл.62, ал.1 от КТ.

              Безспорно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е законово вменено задължение за актосъставителя, а в последствие и за наказващия орган, неизпълнението на което би имало за последица отмяна на санкционния акт от съда. В случая, така както е направено описанието в АУАН и издаденото въз основа на него НП е достатъчно за очертаване кръга на доказателственорелевантните факти, като са посочени всички елементи, които определят и индивидуализират  вмененото административно нарушение. Правната квалификация на нарушението съответства на фактическото му описание и правилно е приложена санкционната  норма по чл.414, ал.3 от КТ, поради което не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е ограничено правото на защита на санкционираното дружество.

              Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че в случая е налице неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административнонаказателен състав, като в хода на проведеното административнонаказателно производство са установени всички релевантни за отговорността на дружеството факти.

Изложените мотиви в оспореното решение в обратния смисъл не се подкрепят от представените по делото доказателства и са в несъответствие с относимите материалноправни норми, поради което и постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като при постановяване на решението на районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе съображения оспореното пред съда НП е правилно и законосъобразно издадено при спазена административнонаказателна процедура, при правилно  дадена правна квалификация  и  приложена съответна санкционна норма. Наложената имуществена санкция е над минимално предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ размер от 1500 лева, като АНО не е обосновал определения размер от 2 000 лева. Настоящия касационен състав приема, че този размер от 2 000 лева е завишен, имайки предвид че нарушението на дружеството е първо, липсват други отежняващи обстоятелства, поради което НП следва да се измени в санкционната част, като се намали наложената имуществена санкция до законния минимум от 1 500 лева / хиляда и петстотин лева/.

При този изход на касационното оспорване, основателно е искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство, по което е осъществена защита. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 27e от Наредбата за заплащане на правната помощ, на касатора следва да се присъди възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 100.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен  съд – Враца

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №52/22.06.2025г., постановено по АНД  № 187/2025г. по описа на Районен съд  – Бяла Слатина, с което е отменено НП № 06-2500077/25.04.2025г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ      НП  №06-2500077/25.04.2025г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ – Враца в частта, с което на  основание чл.414,ал.3 от КТ на „М.“ ЕООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000/две хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА същата на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

 ОСЪЖДА „М.“ ЕООД *** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.