Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Троян, 31.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд,
първи състав, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като
разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД № 26 по описа на Троянски районен съд за
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ТР ЗМВР-1 от 08.01.2020
г., издадено от Радостина Лалева Петкова – Началник на РУ гр.Троян, на М.Г.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100.00 лева за нарушение по чл. 257, ал.1 от ЗМВР.
Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от М.Г.М., като с
жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Изложени са твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния административен закон. Основният довод на
жалбоподателя е, че фактическата обстановка не е такава, каквато е описана в
обстоятелствената част на НП.
Жалбоподателят М.Г.М. не се явява лично в
съдебно заседание, а се представлява от пълномощника си – адв.Е.Ц. от ЛАК,
който поддържа заявеното в жалбата и в становището си по същество излага
подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяна на обжалваното НП. Адв.Ц.
изтъква, че нарушението, за което ангажирана отговорността на жалбоподателя, не
е доказано.
За въззиваемото
РУ гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание и
не се представлява от процесуален представител. Ангажирани са доказателства.
За РП-Троян не се явява представител в с.з. Не
е взето становище по жалбата.
От приложените към делото и приети писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели П.М.С., М.С.С. и В.Ц.С.,
преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят М.Г.М. се занимава с
отглеждане на едър и дребен рогат добитък в с.Велчево, обл.Ловешка. На 11.11.2019
г. свидетелят П.С. - младши полицейски инспектор в ПУ - Априлци към РУ гр.Троян,
съставил на жалб.М. разпореждане рег. №
359р-23739, с което на основание чл.64 от ЗМВР му разпоредил, като собственик
на крави и кози, да не допуска същите безконтролно да се предвижват на
територията на Община Априлци, за да не навлизат в частни, общински и държавни
имоти без съгласието на собствениците, наемателите или ползвателите, както и да
не извършва паша на животните в посочените имоти.
На 13.12.2019г. в
РУ-Троян постъпила жалба вх.№ 350000-11292 от Г.С.Г., в която същият е изложил
твърдения за нанесени щети върху 7-8 плодни дръвчета в негов имот в с**** от
козите на жалб. М. и е поискал съдействие от страна на полицията.
В хода
на работа по образуваната преписка във връзка с подадената жалба било установено, че за случая, констатиран от
пострадалия на 02.12.2019 г. около 10.00 часа, в 11.00 часа на същия ден бил
уведомен кметският наместник на с.***-свид.В.С., който заедно с Г.Г. посетил
имота на последния и двамата съвместно констатирали, че оградата на имота на
едно място била свалена, а няколко овощни дървета били с обелена кора. Животни
в имота нямало. Свид.С. не установил следи, които да са оставени от кози. След
като преписката по жалбата била възложена на свид.С., той посетил имота, като
също не установил нито кози на мястото, нито следи, оставени от такива животни.
За оградата, която била бутната, същият в показанията си сочи, че не може да се
установи дали мястото, където е свалена, е станало преди или
след случая, за който полицията е сезирана.
Видно от докладната
записка, изготвена по преписката от свид. С., същият е приел, че жалб. М. не е
изпълнил издаденото му полицейско разпореждане, като се е позовал на заявеното
от свид.С., че е видял обелените овощни дървета и бутнатата ограда в имота на Г.Г..
На 03.01.2020г. свид. П.С.
е съставил акт за установяване на административно нарушение на М.Г.М. за
нарушение по чл.257, ал.1 ЗМВР, за това, че на 02.12.2019 г. в ***, не изпълнил
писмено полицейско разпореждане №
359р-23739/ 11.11.2019 г.
Актосъставителят П.С. към датата на съставяне
на АУАН заемал длъжността „Младши полицейски инспектор” в РУ гр.Троян,
полицейски участък-Априлци. В акта е отразено, че свидетелят В.Ц.С. е очевидец
на нарушението, а свидетелят М.С.С. е свидетел при съставяне на акта. АУАН е
съставен в присъствие на
М.Г.М., в
качеството му на нарушител, който подписала
акта, като в графата „обяснения и възражения“ отразил, че имотът няма нормална
ограда, коловете й са изгнили, мрежата е паднала и достъпът е свободен. Бил му
връчен препис от съставения акт, като в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН М. не е направил писмено възражение
срещу съставения му акт за установяване на административно нарушение.
На 08.01.2020 г. Началникът на РУ гр.Троян
Радстина Петкова е издала атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от
административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е
процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение;
съставеният акт съдържа ли императивно
определените в закона реквизити, актът предявен ли е на
нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли
извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е
извършено от лицето,
посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и
при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон:
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган
и в срок, но намира, че в производството по издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
незаконосъобразност на същото, съответно
и до неговата отмяна.
Съгласно чл. 267, ал.1 от ЗМВР , актовете за установяване на
нарушения по ЗМВР се съставят от органи на МВР, оправомощени от министъра на
вътрешните работи, а ал.2 регламентира, че наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.
Видно от Заповед № 8121з-1371/11.11.2015г. на Министъра на вътрешните работи,
по ЗМВР оправомощени да издават наказателни постановления са началниците на РУ
в ОДМВР. По настоящето дело АНО, чиято е доказателствената тежест да установи
своята компетентност и тази на актосъставителя, не е представил доказателства,
установяващи, че АУАН е съставен от компетентен орган, макар и при изпълнение на
неговите служебни задължения.
По приложението на материалния административен
закон.
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, който не изпълни разпореждане на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв., а ал.2 регламентира, че за
маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба 50 лв.
Жалбоподателят
М. е санкциониран за това, че на 02.12.2019 г. в ***, не изпълнил писмено
полицейско разпореждане № 359р-23739/
11.11.2019 г. Деянието му е квалифицирано като нарушение по
чл.257, ал.1 от ЗМВР и е наказан с предвидената в тази разпоредба санкция в
минимално установен размер- глоба в размер на 100 лева.
Съдът
счита, че визираното в АУАН и в НП нарушение по чл. 257, ал.1 ЗМВР, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е осъществено от същия и не е доказано със
събраните по делото доказателства.
Нарушението не е индивидуализирано точно чрез посочване на всички
елементи на неговия състав. На първо място, при описание на нарушението
не е посочено, че деянието не съставлява престъпление, както изисква
диспозицията на нормата на чл.257, ал.1 от ЗМВР. Освен това не са ангажирани
никакви доказателства за времето на извършване на твърдяното нарушение за посочената дата –
02.12.2019г. Видно от събраните по настоящето производство доказателства, на
02.12.2019г. около 10.00 часа пострадалият Г.Г. е констатирал в имота си
повреждане кората на няколко овощни дървета. Час по-късно същия ден той е
информирал за случая кметския наместник - свид.С., като двамата са посетили
имота и са констатирали причинените щети. Животни в имота не са констатирани.
Кози, за които се твърди, или следи от такива животни не са установени в имота
на Г. и при посещението на полицейски
служител. Липсват каквито и да било доказателства, установяващи както времето
на увреждащото деяние, така и от какви животни то е причинено - от козите на
жалб.М. или от диви животни, в каквато връзка са и част от възраженията на адв.Ц..
На
следващо място съдът намира, че издаденото полицейско разпореждане рег. № рег.
№ 359р-23739 /11.11.2019г., чието неизпълнение е елемент от фактическия състав
на нарушението, е необоснован акт, тъй като липсва посочване на фактическите и
правни основания за издаването му.
Съгласно чл.64 от ЗМВР,
полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Ал.5
регламентира, че разпореждането, издадено
в писмена форма, следва да съдържа фактически и правни основания за издаване.
С непосочване на такива основания в разпореждане
рег. № рег. № 359р-23739/11.11.2019 г., същото се явява акт, който не може да
породи валидни правни последици.
Предвид изложеното нарушението, за което е
санкциониран М.М. се явява несъставомерно, както от обективна, така и от
субективна страна. При тези
съображения жалбата се явява изцяло
основателна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
От страна на пълномощника на М.М. не е направено искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да се
поризнася по разноските.
Мотивиран от
изложеното и
на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ТР ЗМВР-1 от 08.01.2020 г., издадено от
Радостина Лалева Петкова – Началник на
РУ гр.Троян, с което на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100.00 лева за нарушение по чл. 257,
ал.1 от ЗМВР, като неправилно и незаконосъбразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от
АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: