Решение по дело №13421/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1676
Дата: 13 май 2025 г. (в сила от 13 май 2025 г.)
Съдия: Моника Жекова
Дело: 20243110113421
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1676
гр. Варна, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110113421 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищцовото дружество „М.“ АД ЕИК ***, представлявано от М. П. - изпълнителен
директор чрез адв. Х. Р. Б., САК № *** със съдебен адрес ***, ел. адрес: *** е сезирало РС
Варна с искова молба предявена против ответника Й. Н. К., ЕГН ********** с адрес : ***.
Исковата молба е с посочено правно основание чл. чл. 240 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК
и цена на иска 5162,17 лева.
Твърди се в исковата молба, че между Ищеца /Кредитор/ и Ответника
/Кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит № 2470 от 14.2.2024 г.
/Доказателство № 1/, при следните параметри и условия:
•Размер на кредита - 4300 лева
•Годишен процент на разходите - 12,57 %
•Лихвен процент - 11,90 %
•Брой погасителни месечни вноски - 36
•Размер на месечна погасителна вноска - 142,62 лева
•Обща стойност на плащанията за потребителя - 5134,18 лева
Целта и предметът на горепосочения договор за кредит (№ 2470) била за
финансиране на стоки и услуги при Търговски партньор - „М. Ц. А.“ ООД, ЕИК ***, за
извършване на следните услуги:
1)Диагностика, PCR, Скрининг на новородено бебе Бенефициент М. Ф. Х.ва от „М.
Ц. А.“ ООД на стойност 2,100.00 BGN
2)Обработка биологичен материал, съхранение 20 г. Бенефициент М. Ф. Х.ва от „М.
Ц. А.“ ООД на стойност 2,200.00 BGN
В т. 2. От Договора било посочено, че чрез подписването на този документ от лицата,
посочени като „Кредитор“ и „Кредитополучател“, се сключва Договор за потребителски
кредит. Кредитополучателя се съгласявал отпуснатият му с този договор кредит да бъде
изплатен пряко на Търговски партньор. Извършването на плащането по гореспоменатия
метод съставлявало изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на
Кредитополучателя кредита, предмет на този Договор, съставляващ плащане, извършено от
1
името на Кредитора за сметка на Кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
горепосоченият търговец от Кредитополучателя, и създавало задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора месечните погасителни вноски, указани по
размер в поле „Месечна погасителна вноска" и брой в поле „Брой погасителни вноски“.
Твърди се в исковата молба, че предоставената сума по договор за кредит № 2470 от
14.2.2024 е била в общ размер на 4300 лв., като сумата била предоставена за посочените по -
горе услуги от „М. Ц. А.“ ООД по сметката на Дружеството (търговски партньор) - ***.
Сумата, в размер на 4300 лв. по договор № 2470, била преведена от „М.“ АД по сметка на
„М. Ц. А.“ ООД с бордеро с УИН 100/151/24380393 /Доказателство 2/ на 14.2.2024 г. С оглед
на това, че с Бордеро УИН 100/151/24380393 бил извършен превод на сумата, предмет на
договор за потребителски кредит № 2470 „М.“ АД твърди , че изпълнило задължението си за
предоставяне сумата на ответника съгласно договорените условия.
Договорът, както и всички останали приложения към него, се подчертава в исковата
молба, че са подписани с квалифициран електронен подпис от Й. К. и същите имат значение
на документи, подписани със саморъчен подпис . Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК, страните
подписали и Стандартен формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити - Приложение 2 от 14.2.2024 г., неразделна част от договор № 2470, с което се
удостоверявало, че кредитополучателят бил запознат с всички разходи, задължителни
условия и характеристики на предоставяния кредит, преди същинското му подписване. Като
неразделна част от договор № 2470/14.2.2024 г. между страните бил подписан и погасителен
план, определящ броя на вноските, падежа на всяко задължение и размера на погасителните
вноски, включващ поотделно съответната главница и лихва, които ответникът се задължавал
да извършва, при съответните условията и сроковете. Съгласно Погасителния план
ответникът се задължавал да върне кредита на 36 месечни анюитетни вноски, всяка в размер
на 142,62 лева, включваща съответната главница и договорна лихва, на всяко 10-то число от
месеца, считано от 10.4.2024 г. с краен падеж - 10.3.2027 г. по банковата сметка на „М.“ АД,
посочена в договора за кредит. С подписването на договор за кредит № 2470 ведно с всички
приложения към него, за Кредитополучателя - ответник по делото, твърди ищеца, че
възникнало задължението да заплати и върне на Кредитора - ищец, пълната стойност на
кредита в размер на 5134,18 лева, съгласно месечните погасителни вноски, които включвали
изплащане на главницата по кредита, договорна лихва, такса за управление и обслужване.
Плащанията следвало да бъдат извършвани от ответника само и единствено по банков път,
не по - късно от определените дати /падежи/, посочени в Погасителния план -неразделна
част от договора. Съгласно т. 3 от договора за кредит страните се съгласили, че в случай на
забава на три или повече месечни вноски от страна на кредитополучателя -ответник,
считано от падежа на третата неплатена погасителна вноска, вземането на кредитора -ищец,
става предсрочно изискуемо, в целия му размер, включително с всички надбавки,
обезщетения за забава, разноски за събиране на вземането без да е необходимо изпращане на
съобщение до кредитора.
Към датата на депозиране на Исковата молба, сочи дружеството - ищец, че Й. К. не
бил заплатил нито една от вноските, предвидени в погасителния план от договора за
рефинансиране - от месец 04.2024 до месец 09.2024 включително. С това си бездействие
отв.К. нарушил условията на договора и изпаднал в забава, тъй като не е погасил повече от
три поредни месечни вноски, като общата забавата към датата на депозиране на исковата
била 6 месечни вноски, което давало право на кредитора - ищец да обяви вземането за
предсрочно изискуемо, в целия му размер, съгласно условията на договора. Въпреки
изпълнението на задълженията на „М.“ АД, съществувало неизпълнение на задължението на
Й. К. да заплати вноските според погасителния план от договор № 2470, като поради
забавата в изпълнението за Кредитора съществувала възможност за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Твърди се още в исковата молба, че с имейл от 24.9.2024 г., изпратен на посочения в
договор № 2470 ел. адрес /Доказателство 3/ Й. К. следвало да се счита за уведомен за това,
че към датата на изпращане му, „М.“ АД упражнило правото да счита сумата по кредита за
предсрочно изискуема, в пълен размер, наред лихвите за забава за неплатени вноски до
депозирането на молбата, съгласно т. 7 от договора и пристъпвало към съдебното събиране
на вземането, тъй до момента на депозиране на исковата молба Й. К. не бил извършвал
погасяване на месечните вноски от 04.24 до 09.24 съгласно погасителния план.
Независимо от горното, с получаване на исковата молба , ответникът следвало да се
счита за уведомен за това, че ищецът упражнява правото да счита сумата по кредита за
2
предсрочно изискуема, в пълен размер, наред с договорната лихва върху неплатените
вноски до депозирането на исковата молба, съгласно т. 5 от договора, тъй като към този
момент настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й, описани по - горе в молбата.
За ищеца се сочи в исковата молба, че съществува правен интерес от депозирането на
настоящия иск за осъждане на ответника да заплати сумата по кредита, в пълен размер,
съгласно подписания договор и приложенията към него тъй като:
-съществувало наличие на валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит между страните, с който бил уговорен и подписан месечен погасителен план, по
който била предоставена и усвоена целево посочената по - горе парична сума;
-ответникът не изпълнил задължението си за редовно обслужване на кредита, с което
нарушил договора, като до момента /на подаване на исковата молба/ не заплатил нито една
от предвидените в Погасителния план вноски;
-налице били и предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора в пълен размер, както и уведомяване на ответника за това, че
ищецът счита кредита за предсрочно изискуем.
Във връзка с Решение № 99/1.2.2013 по д. № 610/2011 на ВКС, ТК, I ТО,
задължително за по - долустоящите съдилища, подчертава в исковата си молба ищеца, че
при уговорена в договор за заем предсрочна изискуемост на задължението за връщане на
заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този
момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси.
С оглед на изложеното по-горе, ищецът се позовава на настъпилата предсрочна
изискуемост на сумата по кредита, като отправя искането си си до съда:
- да бъде постановено Решение , по силата на което съда да осъди ответника Й. К. ДА
ЗАПЛАТИ на „М.“ АД сумата в размер на:
4300 лева - главница (614,92 лева просрочена и 3685,08 лева остатъчна), дължима
съгласно договор за кредит № 2470;
833,18 лева - договорна лихва, съгласно договор за кредит № 2470 ( 240,78 лева -
договорна лихва върху главницата за месеците (вноските) с настъпил падеж (04.24 - 09.24)
съгласно договор за кредит № 2470 и 593,40 - договорна лихва за месеците, считано от
обявяване на пресрочната изискуемост - 10.2024 до 3.2027 г., евентуално до датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, респективно датата на приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция);
27,99 лв., лихвата за забава върху размера на неизплатената падежирала главница до
датата на подаване на ИМ (за месеци от 4.2024 до 10.2024) съгласно погасителния план по
договора за кредит считано от деня, следващ датата на падежа на всяка една от тях до
22.10.2024 г., ведно с
лихвата за забава върху дължимата главницата по месечните вноски, считано от
датата на завеждане на настоящия иск - 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Желае се плащането да бъде извършено по посочената банкова сметка по чл. 127, ал.
4 от ГПК: IBAN ***, BIC ***.
Ищецът моли, в случай, че настоящият иск бъде уважен, в полза на ищеца да бъдат
присъдени и разноските по делото, а именно: държавна такса, както и заплатеното
адвокатско възнаграждение. В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил
доказателствени искания. Исковата молба е надлежно уточнена и приведена в пълнота в
изискванията на чл.127-128 ГПК .
В срока по чл.131 ГПК , ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание от дата 09.05.2025 г.
съдът се е произнесъл по обективираното в молба вх. рег.№ 40552/08.05.2025 г. искане от
процесуалния представител на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на спора при
условията на чл. 238 от ГПК.Настоящият съдебен състав е намелил искането за
постановяване на Неприсъствено решение за основателно, като е изложил мотиви затова, че
съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
3
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. В настоящия казус съдът е приел, че е налице именно
фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е уважил искането
направено на ищцовата страна за постановяване на Неприсъствено решение на основание
чл. 238, ал. 1 ГПК и прекратил съдебното дирене.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, след запознаване със
становището на ищеца , предвид и процесуалното поведение на ответника, на база
приложимия закон приема за установено и изяснено по делото следното от фактическа и
правна страна :
Предявените по делото обективно , кумулативно съединени осъдителни искове съдът
е намерил за процесуално допустими, отговарящи в пълнота на изискванията на
процесуалния закон визирани в нормите на чл.127 – 128 ГПК , поради което и съдът дължи
произнасяне по същество по исковете, с които е сезиран .
Видно от протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание - страните
по делото не са изпратили представители за о.с.з., ответникът редовно призован не се е явил
, не е изпратил и процесуален представител. В същото съдебно заседание съдът се е
произнесъл по изрично обективираното от ищцовата страна искане за приключване на
производството по делото с акт по реда на чл.248 ГПК. По отношение на обективираното
искане от процесуалния представител на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на
спора при условията на чл. 238 от ГПК, настоящият съдебен състав е намерил, че искането за
постановяване на Неприсъствено решение е основателно. В този ред на мисли , в о.с.з. съдът
е изложил мотиви, че това е така , защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно заседание, без да
е поискано делото да се гледа в отсъствие на ответника, както и че предявените искове
вероятно са основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено
решение, като исковете бъдат уважени изцяло и по начина по който са предявени и
поддържани.
При постановяване на крайния си съдебен акт, ВРС уважава изцяло предявените
искове.
С оглед изхода на спора, съдът съгласно разпоредбите на чл. 81 и чл. 78,ал.1 ГПК в
полза на ищеца и в тежест на ответника следва де се присъдят сторените от ищеца съдебно-
деловодни разноски .
Видно от л. 56 -60 от делото от списъка по чл.80 ГПК се установява,че ищецът е
сторил следните разноски : 1000 лв.заплатен адв.хонорар съгласно договор за правна защита
и съдействие от 07.05.2025 г. имащ характер на разписка, 272 лева за заплатена държавна
такса , както и : 40 лева за заплатена държавна такса и 1000 лв. за заплатен адв.хонорар
съгласно договор 30.09.2024 г. имаш характер на разписка в производството водено по реда
на чл. 390 ГПК по обезпечение на бъдещ предявим иск - ч.гр.д. №20241110156518/2024 г. по
описа на СРС, 82 състав -или 1272 лв. общо по настоящото производство и 1040 лв. общо в
обезпечителното производство- ч.гр.д.№56518/2024 по описа на СРС , 82 състав.
Посочените размери на съдебно-деловодни разноски като дължими и реално сторени съдът
възлага в тежест на ответника съгласно чл. 78,ал.1 ГПК и в полза на ищеца.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК,
Варненският районен съд
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Й. Н. К., ЕГН **********, с адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на
ищцовото дружество „М.“ АД ЕИК ***, представлявано от М. П. - изпълнителен директор,
чрез адв. Х. Р. Б., САК № ***, със съдебен адрес ***, ел. адрес: **** следните парични
вземания :
4300 лева - главница (614,92 лева просрочена и 3685,08 лева остатъчна), дължима
съгласно договор за кредит № 2470;
833,18 лева - договорна лихва, съгласно договор за кредит № 2470 ( 240,78 лева -
договорна лихва върху главницата за месеците (вноските) с настъпил падеж (04.24 - 09.24)
съгласно договор за кредит № 2470 и 593,40 - договорна лихва за месеците, считано от
обявяване на предсрочната изискуемост - 10.2024 до 3.2027 г.);
27,99 лв., лихвата за забава върху размера на неизплатената падежирала главница до
датата на подаване на ИМ (за месеци от 4.2024 до 10.2024) съгласно погасителния план по
договора за кредит считано от деня, следващ датата на падежа на всяка една от тях до
22.10.2024 г., ведно с
лихвата за забава върху дължимата главницата по месечните вноски, считано от
датата на завеждане на настоящия иск - 23.10.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .

Обявява, съгласно чл.127, ал.4 ГПК, че плащането да бъде извършено по посочената
банкова сметка по чл. 127, ал. 4 от ГПК: IBAN ***, BIC ***.

ОСЪЖДА ответника Й. Н. К., ЕГН **********, с адрес : *** ДА ЗАПЛАТИ на
ищцовото дружество „М.“ АД ЕИК ***, представлявано от М. П. - изпълнителен директор,
чрез адв. Х. Р. Б., САК № ***, със съдебен адрес ***, ел. адрес: *** СУМАТА от общо
2312.00 лв. - сторените от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция за заплатени държавни такси и възнаграждение на един адвокат (
сбор от 1272 лв.- съдебно деловодни разноски по гр.д.№13421/2024 г. по описа на ВРС,42
състав и 1040 лв. съдебно-деловодни разноски в производство по обезпечение на бъдещ
предявим иск - ч.гр.д. № 56518/2024 г.по описа на СРС , 82 състав), на основание чл. 78,ал.1
ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5