РЕШЕНИЕ
№ 10760
гр. София, 07.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110168941 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от В. И. К. против (ФИРМА) с искане Договор за
паричен заем № 578813/07.10.2021 г. да бъде прогласен за недействителен поради
противоречие със закона, а при условията на евентуалност клаузите по чл. 6.1, предвиждащи
задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита и по чл. 6.2,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечение, и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 132,86 лева, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба на 19.11.2024 г. до окончателно погасяване на вземането,
представляваща недължимо получена от ответника сума по процесния договор. Направено е
искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното
дружество.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 07.10.2021 г. между страните по спора
бил сключен Договор за паричен заем, по силата на който ответното дружество
предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 1300 лева, като в договора е посочено, че
годишният лихвен процент възлиза на 40,05 %, а годишният процент на разходи по заема на
48,24 %. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 6.1 от съглашението потребителят следвало да
представи обезпечение по кредита (банкова гаранция или осигуряване на поръчител
физическо лице, което да отговаря на определени изисквания), като при неизпълнение на
задължението за страната възниква задължение за заплащане на неустойка по чл. 6.2 в
размер на 1430,59 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че посредством клаузата,
предвиждаща задължение за потребителя за заплащане на неустойка за непредставяне на
обезпечение, заемодателят получава допълнителна печалба извън уговорената
възнаградителна лихва. Процесуалният представител на страната поддържа, че уговорката за
неустойка накърнява добрите нрави, тъй като неустойката е извън присъщите й функции,
като не е свързана с претърпени от кредитора вреди, а цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. В исковата молба са изложени твърдения, че задължението за
заплащане на неустойка не е включено в годишния процент на разходите по кредита, поради
1
което сключеният договор е недействителен съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.19
ЗПК. Ищецът поддържа, че е заплатил на ответника в погашение на задълженията,
произтичащи от договора, сумата в размер на 1432,86 лева, поради което и доколкото при
недействителност на договора за кредит съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи
единствено чистата стойност, то ответникът следва да върне получената без правно
основание сума в размер на 132,86 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Х.М
поддържа доводи за наличие на злоупотреба с процесуалния права от страна на ищеца, който
е образувал срещу (ФИРМА) няколко производства с идентичен на настоящото предмет по
отношение на други сключени между страните договори за кредит с цел в тежест на
дружеството да бъдат възложени разноски по всяко едно от отделните дела. Във връзка с
изложеното е направено искане всички образувани пред Софийски районен съд дела, както
следва гр. д. № 5972/2024 г., гр. д. № 51924/2024 г., гр. д. № 17400/2024 г. и гр. д. №
3534/2024г. да бъдат съединени за съвместно разглеждане с настоящото производство. По
изложените доводи е направено искане съдът да противодейства на извършената
злоупотреба с процесуални права, като с молба от 30.05.2025 г. представителят на
дружеството поддържа, че на ищеца се следват разноски само за едно от множеството
образувани производства с идентичен по същество предмет. По същество на спора исковата
претенция е оспорена като неоснователна. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца
твърдения за недействителност на договора за кредит, респ. клаузата, предвиждаща
задължение за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение. Процесуалният
представител на дружеството поддържа, че неустойката не следва да бъде включвана в
годишния процент на разходите по сделката, респ. не е налице сочения в исковата молба
порок на договора, изразяващ се в липса на посочване на действителния ГПР по
съглашението. По изложените доводи е направено искане исковата претенция да бъде
отхвърлена като сторените от дружеството съдебни разноски бъдат възложени в тежест на
ищеца. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск за прогласяване на Договор за
паричен заем № 578813/07.10.2021 г., респ. клаузите по чл. 6.1 и чл. 6.2 от сделката, за
недействителен е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
страните по спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание,
както и че сделката е недействителна на посоченото в исковата молба основание.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.
По делото не е спорно, че между страните по спора е сключен Договор за
потребителски кредит № 578813/07.10.2021 г., по силата на който дружеството отпуснало в
заем на ищеца сумата в размер на 1300 лева, която сума следвало да бъде върната ведно с
възнаградителна лихва на двадесет и десет месечни погасителни вноски, като в
съглашението е посочено, че годишният лихвен процент възлиза на 40,05 %, а годишният
процент на разходите по сделката възлиза на 48,24 %. Съгласно чл. 6.1. кредитополучателят
се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да представи
обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията по чл. 33 от Общите условия на
дружеството: поръчител или банкова гаранция ( поне едно от изброените), като при
неизпълнение съгласно чл. 6.2. заемателят дължи неустойка в размер на 1430,59 лева, като
неустойката се начислява автоматично от заемодателя и се заплаща разсрочено съгласно
погасителния план.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че
2
ищецът заплатил на ответника в погашение на вземанията по процесния договор за кредит
сумата в размер общо на 1432,86 лева, като ответникът отнесъл плащанията, както следва:
1300 лева главница, 18,90 лева възнаградителна лихва и 113,69 лева неустойка. Вещото лице
разяснява, че при включване на начислената съгласно погасителния план неустойка като
разход по кредита ГПР би бил в размер на 1164,12 %.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Уговорката по договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, представляваща елемент от
задължението на кредитополучателя съгласно погасителния план към сделката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по
т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. По същество така уговорената неустойка представлява скрита
допълнителна възнаградителна лихва по договора за кредит.
С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е
включено допълнителното задължение в тежест на потребителя. Липсата на разход в
договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение №
50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440
от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Предвид
изложеното предявеният иск за прогласяване на процесния договор за кредит за
недействителен е основателен.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви и
3
други разходи по кредита. От изложеното следва, че кредитополучателят дължи на
ответното дружество единствено сумата в размер на 1300 лева, поради което заплатената от
ищеца в полза на ответника сума в размер на 132,86 лева, явяваща се разлика между общо
заплатената от В. И. К. сума в полза на ответника и дължимата по кредита главница, е
получена от ответника без правно основание, респ. осъдителният иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД се явява основателен.
Съдът намира, че независимо от изхода от спора на ищеца не се следват съдебни
разноски, поради следните съображения:
От извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че образуваните по искова
молба на В. И. К. в периода от 02.02.2024 г. до 28.05.2025 г. производства за признаване за
установено, че сключени между ищеца и различни дружества, сред които и ответното,
договори за кредит са недействителни, респ. предявени осъдителни претенции за връщане
на даденото по сключени договори за кредит, са общо 36. По делото не е спорно, че към
момента на образуване на настоящото производство В. И. К. е подал срещу (ФИРМА)
искови молби, по които са образувани следните производства: гр. д. № 5972/2024 г., гр. д. №
17400/2024 г. и гр. д. № 51924/2024 г. с идентичен по същество предмет на настоящото дело,
като по всяко едно от тях са претендирани съдебни разноски включително и такива за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Както е възприето в
актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в Определение №
2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав, Определение №
1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав и Определение №
15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав, ищецът изцяло по
свое усмотрение, макар и да има възможност да получи защита на правата си по идентични
договори за заем между същите страни в едно производство, е образувал няколко искови
производства за прогласяване нищожността на идентични по съдържание отделни заемни
договори, като с тези свои действа страната многократно е увеличила задълженията за
разноски. Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е изцяло по
волята на ищеца, а и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява
положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен
размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при
упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се приеме обратното, означава
да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи
злоупотреба с права. Следва да бъде посочено, че се касае за едни и същи страни, едни и
същи искове, касаещи договори за потребителски кредити, които макар да представляват
самостоятелни сделки, са сключени при сходни условия, респ. основанието на исковите
претенции е идентично, като в допълнение исковите молби са типови с идентично
съдържание. Формалното упражняване на процесуални права не преследва легитимен
интерес, а напротив цели в полза на ищеца да бъдат присъдени съдебни разноски по всяко
едно от отделните производства.
Предвид изложеното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски единствено за внесена държавна такса за разглеждане на спора и внесен
депозит за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в размер общо на 407,31 лева, но
не и разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявен от В. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), иск
против (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), иск
Договор за паричен заем № 578813/07.10.2021г., за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пред.
1 ЗЗД.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС),
4
да заплати на В. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 55, ал. 1,
пред. 1 ЗЗД, сумата в размер на 132,86 лева, представляваща получена без правно основание
сума по Договор за паричен заем № 578813/07.10.2021г., ведно със законна лихва върху
сумата от подаване на исковата молба на 19.11.2024 г. до окончателно погасяване на
вземането.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК **** със седалище и адрес на управление в гр.(АДРЕС),
да заплати на В. И. К., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС), на основание, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 407,31 лева, представляваща сторени по делото
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.
248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от
същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната
страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото
да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5