Р
Е Ш Е Н И Е
№ 562
гр.Горна О.,
04.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският районен
съд, втори състав, в публично заседание на втори декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на
секретаря М.Къцаркова и на прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№785/2019г. по описа на
Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****(чрез юрисконсулт М. Пл.С.), твърди в молбата си, че между
„Изи Асет Мениджмънт"АД(заемодател) и В.Х.Й.(заемател) е сключен
Договор№2261435/05.03.2015г. за паричен заем в съответствие с разпоредбите на
ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемодателя. С подписването
на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сума в размер
на 1000.00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно
чл.3 от договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има
силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора,
Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 1147.40лв(договорната лихва е 147.40лв.). Заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 10.12.2015г. на 20бр. равни двуседмични погасителни
вноски(всяка – 57.37лв., като падежът на първата е 19.03.2015г., а падежът на
последната - 10.12.2015г.). На основание чл.8 ал.1 от договора за паричен заем,
в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи(изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00лв.(начислява се
за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45.00лв.(на длъжника е начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45.00лв.). Съгласно чл.4 ал.1 от
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора(две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на
съответните изисквания, или да представи банкова гаранция с
бенефициер-заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не бил представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4 ал.2 от
договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
701.20лв., която да бъде разсрочена на 20 равни вноски(всяка - по 35.06лв.,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем). Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят е в общ
размер на 92.43лв. На основание ЗПК ввр.
чл.8 ал.3 от сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода:
21.08.2015г.-01.02.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда). Общият
размер на начислената лихва е 158.3лв.(съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва). Твърди се, че длъжникът не бил заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството(погасената сумата е 1116.01лв., с която
са погасени: неустойка за неизпълнение – 420.72лв., такса разходи – 45.00лв.,
договорна лихва – 120.73лв., главница -
529.56лв.). Срокът на договора
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска(10.12.2015г.) и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. На 01.08.2016 г. е подписано Приложение№1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания”ООД,
по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“АД, произтичащо от
Договор№2261435/05.03.2015г. за паричен заем е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания“ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. „Агенция за събиране на вземания”АД /понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД/ с ЕИК***** е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания"ООД с ЕИК *********. „Изи Асет Мениджмънт”АД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“АД/понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от
страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/2261435/02.08.2016г. за станалата продажба,
чрез „Български пощи“ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора
постоянен адрес(писмото се върнало в цялост с отбелязване „непотърсено“). На
12.04.2019г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с
изх.№УПЦ-С-ИАМ/2261435 за извършената цесия чрез куриер(писмото се върна в
цялост като неполучено). Представя препис от
цитираното уведомление за извършената цесия за връчване на ответната
страна(Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. Iт.о. ВКС;
Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС - ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право). По заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е
било образувано ч.гр.дело№187/2019г. и е била издадена Заповед№262/01.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение на В.Х.Й. към „Агенция за събиране на
вземания”EAД с ЕИК***** за: сумата 470.44лв., представляваща задължение по
Договор№2261435/06.03.2015г. за паричен заем
между ,,Изи Асет Мениджмънт”АД и В.Х.Й., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД в полза на
,,Агенция за събиране на вземания”ООД с ЕИК:********* /правоприемник на който е
„Агенция за събиране на вземания”АД - понастоящем ,,Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК*****/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното и изплащане; сумата
26.67лв., представляваща договорна лихва за периода:
20.08.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна вноска); сумата
280.48лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода: 17.09.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна вноска);
сумата 158.30лв., представляваща обезщетение за забава за периода:
21.08.2015г.-01.02.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда); сумата 75.00лв.,
представляваща направени разноски по ч.гр.дело№187/2019г. на ГОРС. Издадената
заповед за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по издадената Заповед№262/01.02.2019г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.дело№187/2019г. на ГОРС за: сумата 470.44лв., представляваща задължение
по Договор№2261435/06.03.2015г. за паричен заем
между ,,Изи Асет Мениджмънт”АД и В.Х.Й., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД в полза на
,,Агенция за събиране на вземания”ООД с ЕИК:********* /правоприемник на който е
„Агенция за събиране на вземания”АД - понастоящем ,,Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК*****/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното и изплащане; сумата
26.67лв., представляваща договорна лихва за периода:
20.08.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна вноска); сумата
280.48лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода: 17.09.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна вноска);
сумата 158.30лв., представляваща обезщетение за забава за периода:
21.08.2015г.-01.02.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда).
Претендират се разноските по делото и направените разноски в заповедното
производство.
Ответникът
В.Х.Й. с
редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от
особен представител адв.Д.П. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният
представител счита исковете претенции за неоснователни. Цесията не е съобщена на
длъжника, съгласно законовите разпоредби не можело сочения нов кредитор да
черпи права от това. Налице била нищожност на неустоечната клауза -
неправомерна на основание чл.146 ал.1 ввр. чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП. Размерът на
неустойката при непредоставяне обезпечение е 280.48лв., т.е. близо половината
от размера на отпуснатия кредит. Това съотношение, между неустойката и заетата
сума е „необосновано високо обезщетение или неустойка”. Това било и в хипотезата на чл.33 ал.2 от ЗПК, което
предвиждало задължението да не се надвишава законната лихва. За да бъдела
нищожна една неправомерна клауза, то тя следвало да не бъде уговорена
индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не
бил имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия(в случая - неустоечната клауза, съобразно
погасителния план и предварително заложеното разсрочено плащане
на неустойката). Посочената неустоечната клауза
била нищожна и поради противоречие на добрите нрави и заобикаляне на
закона на основание чл.26 ал.1, предл.I, предл.II от ЗЗД. Счита неустоечната
клауза за несправедлива и излизаща извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции/т.3 от Тълкувателно решение№1/15.06.2010г.
по тълк.дело№1/2009г. – ОСТК ВКС/. Не ставало ясно по какъв начин и на каква
база била изчислена цитираната неустойка от 280.48лв. В условията на
евентуалност, моли съда да намали претендираната неустойка, поради прекомерност
на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД. Съгласно чл.33 ал.1, ал.2 от ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Въведената в договора за кредит отговорност за отнапред
определени разходи, представлява по съществото си неустойка, дължима при забава
в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не е плащане
за покриване на разходи по събиране на вземането. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. Следователно ответникът
не дължал начислените от кредитора суми за договорна лихва и такса разходи. При
това положение извършените от ответника плащания по кредита следвало да се
отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане
на усвоената сума. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение по чл.78 ал.5 от ГПК ввр. чл.78 ал.8 от ГПК ввр. чл.37 от ЗПП ввр. чл.25 ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Mежду „Изи Асет
Мениджмънт"АД(заемодател) и В.Х.Й.(заемател) е сключен
Договор№2261435/05.03.2015г. за паричен заем в съответствие с разпоредбите на
ЗПК и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемодателя. С подписването
на договора заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сума в размер
на 1000.00лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно
чл.3 от договора, страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има
силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била
предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора,
Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 1147.40лв(договорната лихва
е 147.40лв.). Заемателят се задължил да
върне кредита в срок до 10.12.2015г. на 20бр. равни двуседмични погасителни
вноски(всяка – 57.37лв., като падежът на първата е 19.03.2015г., а падежът на последната
- 10.12.2015г.). На основание чл.8 ал.1 от договора за паричен заем, в случай
че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
заемодателя заплащането на такса за разходи(изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.)
за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00лв.(начислява се за
всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45.00лв.(на длъжника е начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45.00лв.). Съгласно чл.4 ал.1 от
договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора(две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на
съответните изисквания, или да представи банкова гаранция с
бенефициер-заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не бил представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4 ал.2 от
договора, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на
701.20лв., която да бъде разсрочена на 20 равни вноски(всяка - по 35.06лв.,
платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем). Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателят е в общ
размер на 92.43лв. На основание ЗПК ввр.
чл.8 ал.3 от сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода:
21.08.2015г.-01.02.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда). Общият
размер на начислената лихва е 158.3лв.(съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва).
Не се спори, че длъжникът не бил
заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството(погасената сумата е
1116.01лв.). Срокът на договора изтекъл
с падежа на последната погасителна вноска(10.12.2015г.) и не бил обявяван за
предсрочно изискуем.
На 01.08.2016г. е подписано
Приложение№1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г, сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране
на вземания”ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“АД,
произтичащо от Договор№2261435/05.03.2015г. за паричен заем е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания“ООД, ведно с всички привилегии
и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания”АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД/ с ЕИК***** е правоприемник на „Агенция за
събиране на вземания"ООД с ЕИК *********. „Изи Асет Мениджмънт”АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“АД/понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД/ в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/2261435/02.08.2016г. за
станалата продажба, чрез „Български пощи“ЕАД с известие за доставяне на
посочения в договора постоянен адрес(писмото се върнало в цялост с отбелязване
„непотърсено“). На 12.04.2019г. до длъжника било изпратено повторно
уведомително писмо с изх.№УПЦ-С-ИАМ/2261435 за извършената цесия чрез
куриер(писмото се върна в цялост като неполучено). Представя препис от цитираното уведомление за извършената
цесия за връчване на ответната
страна(Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. Iт.о. ВКС;
Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС - ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право).
По заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС
е било образувано ч.гр.дело№187/2019г. и е била издадена
Заповед№262/01.02.2019г. за изпълнение на парично задължение на В.Х.Й. към
„Агенция за събиране на вземания”EAД с ЕИК***** за: сумата 470.44лв.,
представляваща задължение по Договор№2261435/06.03.2015г. за паричен заем между ,,Изи Асет Мениджмънт”АД и В.Х.Й., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ООД с ЕИК:*********
/правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания”АД - понастоящем
,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****/ по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до
окончателното и изплащане; сумата 26.67лв., представляваща договорна лихва за
периода: 20.08.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна вноска);
сумата 280.48лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода: 17.09.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна вноска);
сумата 158.30лв., представляваща обезщетение за забава за периода:
21.08.2015г.-01.02.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда); сумата
75.00лв., представляваща направени разноски по ч.гр.дело№187/2019г. на ГОРС.
Издадената заповед за изпълнение била връчена
на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане от 14.03.2019г.
ГОРС е указал на заявителя ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД, че в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да
предяви против длъжника В.Х.Й. иск за установяване на вземането си по заповедта
за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
По делото
е допусната съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че с
подписването на Договор№2261435/05.03.2015г. за паричен заем, на В.Х.Й. е
предоставен паричен заем в размер на 1000.00лв., който е бил усвоен в деня на
подписването. По договора са заплатени 1071.01лв., с които, според вещото
лице, били погасени: 529.56лв от главницата,
представляващи 11бр. вноски съгласно погасителният план и частично погасяване
на дванадесетата вноска; 420.72лв - неустойки(12бр. вноски); 120.73лв. -
договорна лихва(12бр. вноски). Също
така, от страна на ответника Й. са заплатени и 45.00лв., представляваща дължими
разходи по събиране на вземането по кредита. Според вещото лице остатъкът от
задълженията на В.Х.Й. по договора за паричен заем са: -470.44лв. - главница(при
приспадната платена от заемателя сума); -26.67лв. - договорка лихва(при
приспадната платена от заемателя сума); -280.48лв - неустойки за неизпълнение
на договорно задължение; -157.13лв - обезщетение за забава. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като
обективно. Същото не противоречи на
останалия доказателствен материал и не е оспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на
белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия
факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението.
По
делото са ангажирани доказателства, че „Изи Асет Мениджмънт”АД и В.Х.Й. са били
обвързани от облигационни правоотношения във връзка със сключени между тях Договор№2261435/05.03.2015г.
за паричен заем със срок на действие до 10.12.2015г., при условия и за суми, така, както
е заявено по исковата молба.
Според
характера това е договор за заем -
чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като
едната от страните по сделката е търговец и договорът е сключен с оглед
упражняването на търговската му дейност. Изхождайки от предмета на
сделката-предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по нея
- юридическо лице, което е небанкова финансова институция, даваща заем н
рамките на своята търговска дейност, и ответникът, който е физическо лице,
което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компететност, то същата има белезите на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК.
Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да
изложи, че договорът е неформален и
реален. Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен не в момента, когато между
страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а другата да получи в заем
пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение заетите пари
или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Установяването на този факт е
в тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от
ГПК, който следва да установи възникването
на облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира
изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както и че
ответникът-длъжник е уведомен за извършената цесия съгласно разпоредбата на
чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по
договора за кредит.
Процесният
договор за паричен заем не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа
на ответника/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има
материална доказателствена сила спрямо ответника Й. - отразените в него
неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно се установява наличието на
валидно възникнало договорно правоотношение между ответника и кредитора, както
и неговото съдържание. От съдържанието на настоящия договор може да се изведе
изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя В.Х.Й.,
което било удостоверено с подписа и в
самия договор, като заемателят се е задължил да върне на заемодателя заетата сума, като към 01.02.2019г.(датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС) същият е погасявал част от
задължението си(погасената сумата е 1116.01лв.), съобразно месечните погасителни
вноски. Заемателят се е задължил да ползва отпуснатата в заем сума и да я върне
ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в договора, посредством
заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от
кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на кредитополучателя с краен
срок за издължаване на всички задължения 10.12.2015г.(дата на последна погасителна
вноска). Вземанията, произтичащи от договора за заем не били обявявани за
предсрочно изискуеми и след като от страна на кредитора-заемодател
нe e имало изявена воля да се ползва от т.н. „предсрочна изискуемост“, при
което изискуемостта на всички погасителни вноски е настъпила с изтичането на
срока за последната предвидена погасителна вноска. Така и по силата на настъпване на законовите
предпоставки по чл.71 от ЗЗД е настъпила изискуемост на задължението и право на
кредитора-заемодател да предприеме действия за принудителното му
удовлетворяване.
Съгласно
разпоредбата на чл.99 ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това.
Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй като при този
договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора
по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо - няма изрична забрана
в закона или договора за това и естеството на вземането го позволява. Както се посочи по-горе, между на
01.08.2016г. е подписано Приложение№1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г, сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт“АД, произтичащо от
Договор№2261435/05.03.2015г. за паричен заем е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания“ООД/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/. Следва
да се има предвид, че в представения договор е посочено, че се касае за
потребителски заем, както и че се прехвърлят вземания, произтичащи от договори
за потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Изрично чл.26 ал.4 от ЗПК предвижда,
че кредиторът информира потребителя за прехвърляне на вземането по чл.26 ал.1
от ЗПК. Специалният закон съдържа императивно правило в чл.26 ал.4 от ЗПК, че
се изисква нарочно уведомяване на длъжника от кредитора по договора. Вярно е, че съгласно чл.99 ал.3,
ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето,
което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не
води до недействителност на прехвърлянето. Това уведомяване би създало
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с
нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо
лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД. В случая, налице е изрично
упълномощаване. За
извършената цесия по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт”АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ЕАД уведомително писмо
с изх.№УПЦ-П-ИАМ/2261435/02.08.2016г. за станалата продажба, чрез „Български
пощи“ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора постоянен
адрес(писмото се върнало в цялост с отбелязване „непотърсено“). На 12.04.2019г.
до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с изх.№УПЦ-С-ИАМ/2261435
за извършената цесия чрез куриер(писмото се върна в цялост като неполучено). Отделно от това, връчването на
уведомлението, заедно с пълномощните от стария кредитор, ведно с преписа от
исковата молба по настоящото дело, следва да се възприеме като надлежно
уведомяване, извършено в хода на производството, което съдът следва да вземе
предвид на основание чл.235 ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който да бъде извършено уведомлението, то получаването
на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане(в случая препис от уведомителното писмо, договора за цесия, пълномощно
и потвърждение за цесия би могло да са връчени на ответника с преписа от
исковата молба) „не може да бъде игнорирано”(цитираното от ищцовата страна Решение№123/24.06.2009г.
по т.дело№12/2009г. - IIт.о. ВКС; Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. -
Iт.о. ВКС; Решение№78/09.07.2014г. по т.дело№2352/2013г.
– IIт.о. ВКС; Решение№46/25.05.2017г. по
т.дело№572/2016г. - Iт.о. ВКС). Така,
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника,
в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на последния
е настъпил прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за кредит е ищецът. Ето защо, съдът приема за
доказани обстоятелствата във връзка с надлежното съобщаване на цесията на
ответника и предявяването на настоящия иск/искове от надлежна страна.
Основателни се явяват е възраженията на
ответната страна по отношение търсените суми за неустойка и разходи за събиране
на кредита. Съдът счита за нищожна, като заобикаляща закона, клаузата според
която, ако заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, той дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др./ за
събиране на просрочените вземания в размер на 9.00лв. на всеки 30 дни до
достигане на сумата от 45.00лв. По делото липсват доказателства такива разходи
да са били действително извършени. Съдът намира, че тази клауза прикрива една
неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба на чл.33 ал.1 от ЗПК,
при забава на потребителя, кредиторът има право само на мораторна лихва. По
изложените съображения съдът намира, че сумата от 45.00лв. - такса разходи за
събиране на просрочени вземания не се дължи от ответника. Ответникът се навел
доводи за нищожност на клаузата за заплащане на неустойка при неосигуряване на
обезпечения по кредита. Съдът намира възражението за основателно. В Глава IV от
ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка
да откаже сключването на такъв(в този смисъл е съображение 26 от преамбюла на
Директира 2008/68/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити). Разгледана
в този аспект, клаузата в чл.4 от договора за заем, според която се дължи
неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора
на обезпечения чрез поръчителство на физически лице или банкова гаранция в
полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на
транспонираната в ЗПК директива. Подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, като в процесния
случай то е драстично. Според чл.16 от ЗПК, проверката за кредитоспособността
на потребителя трябва да се извърши преди сключване на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва
след предоставянето му, да се сключи договора за кредит. В конкретния случай
проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ответника
формуляр и след като кредитът е бил разрешен, от лицето се изисква да представя
обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и
разсрочена в погасителните вноски. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди(няма данни за
кредитора да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) излиза
извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение№1/15.06.2010г. по
тълк.дело№1/2009г. - ОСТК ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е
тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.33 ал.1
от ЗПК. С цитираната клауза(чл.4 от договора) за неустойка в полза на кредитора
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по
чл.33 ал.1 от ЗПК. По изложените съображения, с оглед нищожността на клаузата
по чл.4 от договора съдът намира, че ответникът не дължи търсената неустойка.
При това
положение извършените от ответника плащания по кредита следва да се отнесат към
погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената
сума, на договорната възнаградителна лихва, на обезщетението за забава. Както
се посочи, длъжникът е погасил част от задължението - 1116.01лв., което се потвърждава от
признанието на ищеца(за
неизгодния нему факт) и се установява от заключението на вещото лице по
допуснатата експертиза. Ответникът не е заявил кое от задължение погасява с
вноските по заема, поради което съдът намира, че следва да приложи разпоредбата
на чл.76 ал.2 от ЗЗД, като погаси предявените вземания чрез извършените
плащания най-напред лихвите, а най-после
главницата. Възприетото плащане от страна на вещото лице е за сумата 1116.01лв., с която са били погасени: 529.56лв
от главницата; 420.72лв – неустойки; 120.73лв. - договорна лихва; 45.00лв. -
разходи по събиране на вземането(без да бъде съобразено с прогласените за
нищожни клаузи от договора за неустойка и разходи за събиране на кредита). Ето
защо, сумата
465.72лв.(420.72лв.+45.00лв.) следва да погаси задължението за обезщетение за
забава за периода: 21.08.2015г.-01.02.2019г. в размер на 158.30лв.,
договорната лихва в размер на 26.67лв. и част от главницата – до размер 280.75лв.
По този
начин следва да бъде уважен иска на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, че В.Х.Й.
дължи на „Агенция за събиране на вземания” по Заповед№262/01.02.2019г. за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№187/2019г. на ГОРС: сумата
189.69лв., представляващи непогасена част от главница по
Договор№2261435/06.03.2015г. за паричен заем
между ,,Изи Асет Мениджмънт”АД и В.Х.Й., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт”АД в полза на
,,Агенция за събиране на вземания”ООД с ЕИК:********* /правоприемник на който е
„Агенция за събиране на вземания”АД - понастоящем ,,Агенция за събиране на
вземания”ЕАД с ЕИК*****/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/. В останалата част от
189.69лв. до пълния предявен размер от 470.44лв. искът се явява неоснователен, като погасен чрез плащане.
По
отношение на вземането за сумата 280.48лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода:
17.09.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна вноска) искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен. Исковете за сумата 26.67лв., представляваща
договорна лихва за периода: 20.08.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна
погасителна вноска) и сумата 158.30лв., представляваща обезщетение за забава за
периода: 21.08.2015г.-01.02.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда)
следва да се отхвърлят като неоснователни, като погасени чрез плащане.
В чл.8
ал.3 от договора и в съответствие с чл.9 от ЗЗД страните са се споразумели, че
при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва за всеки ден забава до окончателното
изплащане на задължението(и по аргумент на чл.86 от ЗЗД). Лихвата при
договорите за заем, респ. договорите за потребителски кредит не е мораторна
лихва, т.е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане,
представлява възнаграждение, което се заплаща на кредитора за ползването на
предоставените му парични средства. В този смисъл претенцията на ищеца
към датата на завеждане на
заявлението – 01.02.2019г. по
ч.гр.дело№187/2019г. на ГОРС относно
дължимостта е основателна за присъждане на законната лихва върху 189.69лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 01.02.2019г. до окончателното и
изплащане.
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски. В настоящия случай една
част от разноските представляват юрисконсултско възнаграждение в размер на
350.00лв., а също така и: ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК - 175.00лв.; възнаграждение за вещо лице –
150.00лв. Според чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП. Според чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе предвид
действителната фактическа е правна сложност на делото, като в цитираната норма
става въпрос за адвокатско възнаграждение. Спорно е, доколко цитираната норма Осъществената от пълномощника(юрисконсулт) на
ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и писмено становище срещу възраженията на
ответника, като не може да се приеме, че делото е изобщо фактически или правно
несложно, за да се определи минимално възнаграждение. По реда на чл.78 ал.8 от ГПК ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП ввр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ(за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100.00лв. до 300.00лв.), съобразявайки се с осъществената защита от страна
на упълномощения от ищеца юрисконсулт, то съдът определя размер на
възнаграждението от 300.00лв. На основание
чл.78 ал.1 от ГПК, ответната
страна следва да заплати на ищцовата страна сумата 136.81лв.,
представляваща направени разноски в производството по гр.дело№785/2019г. на
ГОРС – съразмерно на уважения/уважените иск/искове. Ответникът следва да
заплати на ищцовата страна и сумата 300.00лв., представляваща възнаграждение за
особен представител.
Разноските
в заповедното производство са законова последица от уважаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното
производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип
на диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата
молба искане за разпределяне на отговорността за разноски в заповедното
производство. Съгласно т.10 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход
в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство - ч.гр.дело№187/2019г. на ГОРС в размер на 34.47лв.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен
иск от страна на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София-1335
бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4,
представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., против В.Х.Й.
с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***.О., че В.Х.Й.
с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***.О., дължи на „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:
гр.София-1335 бул.„Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от
Изп.директор Д.Б.Б., по Заповед№262/01.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№187/2019г. на ГОРС: сумата 189.69лв., представляващи непогасена част
от главница по Договор№2261435/06.03.2015г. за паричен
заем между ,,Изи Асет Мениджмънт”АД и В.Х.Й.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ООД с ЕИК:*********
/правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания”АД - понастоящем
,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****/ по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
01.02.2019г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от страна на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Д.Б.Б., против В.Х.Й. с ЕГН**********, с постоянен адрес:***
и настоящ
адрес:***.О., за дължимост на вземане спрямо В.Х.Й.
от страна на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, съгласно Заповед №262/01.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№187/2019г. на ГОРС, в
останалата част от 189.69лв., представляващи непогасена част от главница по Договор №2261435/06.03.2015г. за паричен
заем между ,,Изи Асет Мениджмънт”АД и В.Х.Й.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт”АД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ООД с ЕИК:*********
/правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания”АД - понастоящем
,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****/ по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, до пълния предявен размер от
470.44лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от
страна на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:
гр.София-1335 бул.„Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от
Изп.директор Д.Б.Б., против В.Х.Й. с ЕГН**********, с
постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***.О., за дължимост на вземане спрямо В.Х.Й.
от страна на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, съгласно Заповед №262/01.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№187/2019г. на ГОРС,
за: сумата 280.48лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода:
17.09.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна вноска); сумата 26.67лв., представляваща договорна
лихва за периода: 20.08.2015г.-10.12.2015г.(падеж на последна погасителна
вноска); сумата 158.30лв., представляваща обезщетение за забава за периода:
21.08.2015г.-01.02.2019г.(датата на подаване на заявлението в съда).
ОСЪЖДА В.Х.Й.
с ЕГН**********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***.О., ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:
гр.София-1335 бул.„Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис №4, представлявано от
Изп.директор Д.Б.Б.: сумата 136.81лв./сто тридесет и
шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща направените разноски в
производството по гр.дело №785/2019г. на ГОРС; сумата 300.00лв./триста лева/,
представляваща възнаграждение за особен представител по
гр.дело№785/2019г. на ГОРС; сумата 34.47лв./тридесет
и четири лева и четиридесет и седем стотинки, представляваща направените
разноски по ч.гр.дело№187/2019г. на ГОРС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис
от решението на страните.
Районен съдия: