Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 20.05.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното
от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №4825 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.
Образувано
е по жалба на „У.Б.” АД, подадена чрез юрисконсулт Г.Р. - длъжник по изпълнително дело №20218380403839 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838
при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу разпореждане /без дата/, с което се отказва да се
намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя,
съобщено на длъжника със съобщение изх.№25774 от 23.03.2021г., получено на
25.03.2021г.. В жалбата се излагат подробни доводи
за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане /без дата/, имащо характер
на постановление за разноски. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело
се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на
делото по чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200 лв..
Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по
водене на делото на взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г., алтернативно в случай, че съда прецени, че се дължи
хонорар за процесуално представителство, следва да се определи в минимален
размер, който съответства на материалния интерес по делото. Излага се още, че
следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която не е
правилно изчислена, дължи се само върху материалния интерес по изпълнителното
дело, без да се включват и разноските по изпълнението.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – Л.К.И., чрез
адв.Н.П., депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на
постъпилата
жалба. Твърди се, че договореното и платено от взискателя адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело е в размер, близък
до минимално установения такъв, поради което не е налице прекомерност по
смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, респективно възражението на длъжника за намаляване на направените разноски за адвокатско възнаграждение
се явява неоснователно. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави
без уважение подадената жалба.
ЧСИ М.Б., с рег.№838 при КЧСИ, е изложил мотиви
по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело №20218380403839 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 15.03.2021г. по молба на Л.К.И.,
чрез адв.Н.П., срещу длъжника - „У.Б.” АД, въз основа на изпълнителен лист от 09.03.2021г., издаден по гр.дело
№17613/2018г. по описа на СРС, І Г.О., 36 състав. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представено пълномощно за адв.Н.П. и договор за правна защита и
съдействие от 04.03.2021г., съгласно който е договорено за адв.Н.П. адвокатско
възнаграждение в размер на 800.00 лв., която сума следва да бъде преведена по
посочена банкова сметка. ***тен превод за плащане на договореното
възнаграждение от 800 лв. по банков път на посочената в договора за правна
защита и съдействие банкова сметка.
*** - „У.Б.” АД е връчена покана за
доброволно изпълнение, с която освен дължимите по приложения изпълнителен лист
суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата от 800 лв. представляваща направени
от взискателя разноски за платено адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело, сумата от 48 лв., представляваща такси по т.1 и т.5 от ТТР към ЗЧСИ, както
и сумата от 1296.10 лв., представляваща такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В
срока за доброволно изпълнение длъжникът - „У.Б.” АД е депозирал писмено
възражение с вх.№19325/19.03.2021г., в което е направено възражение за
прекомерност на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение в размер на 800.00 лв., като е поискано същото да бъде намалено
съобразно предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери само за
образуване на изпълнително дело от 200.00 лв..
С атакуваното в настоящото производство разпореждане
/без дата/, имащо характер на постановление за разноски, съдебният изпълнител
отказва да намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на
взискателя, което е съобщено на длъжника със съобщение изх.№25774 от 23.03.2021г.,
получено на 25.03.2021г..
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в едноседмичния
срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – разпореждане /без дата/, имащо характер
на постановление за разноски /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в
съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение
№403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762 от 2008г.
на ВКС, V Г.О..
В
настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с
правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на
процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.Н.П. не е
извършила други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на
паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и
т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00 лв., а за водене на
изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични
вземания - 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от
Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието
възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 800.00 лв. за
процесуално представителство в изпълнителното производство е извършил по
процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му
въз основа на изпълнителен лист от 09.03.2021г., издаден по гр.дело №17613/2018г. по описа на
СРС, І Г.О., 36 състав. В тази връзка
съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение,
възлизат на 200.00 лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10,
т.1 от Наредба №1/2004г.. От друга страна предвид обстоятелството, че
упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на
изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се
дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка
възражението на длъжника по чл.78, ал.5
от ГПК се явява основателно и приетите от ЧСИ за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение, следва да бъдат намалени до размер на сумата от 200.00
лв..
С
оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 800.00 лв., следва да бъдат намалени до
дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на
сумата от 200.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв
съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /след изменението от ДВ, бр.28/28.03.2014г./. С
оглед факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно
изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно
изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско
възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство,
защита и съдействие по извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания –
чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г..
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното разпореждане /без дата/, имащо характер на постановление за
разноски, с което се отказва да се намали размера на приети по делото разноски
за адвокатски хонорар на взискателя, следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 800.00 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от
200.00 лв..
По отношение на заявеното в жалбата, че
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не е правилно изчислена, настоящият
състав не може да се произнесе доколкото в обжалваното разпореждане /без дата/,
имащо характер на постановление за разноски, няма произнасяне на съдебния
изпълнител в тази част, предвид на което съдът не би могъл да упражни контрол
за законосъобразност досежно размера на начислена пропорционална такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Така
мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно разпореждане /без дата/, имащо
характер на постановление за разноски, издадено по изпълнително дело №20218380403839 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838
при КЧСИ, с район на действие СГС, с което се отказва
да се намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на
взискателя, съобщено на длъжника със съобщение изх.№25774 от 23.03.2021г.,
получено на 25.03.2021г.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК
заплатеното от взискателя - Л.К.И., с ЕГН **********, по изпълнително дело №20218380403839 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838
при КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско
възнаграждение от 800.00 лв. до размер
на сумата от 200.00 лв. /двеста
лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.