Р
Е Ш Е
Н И Е № 251
гр.Кюстендил, 06.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 293 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.21, ал.3 АПК във вр. с
чл.145 и сл. от АПК.
Ц.Й.Б. ***,
чрез пълномощника си адв. Г.Ч., оспорва отказ на кмета на Община Кочериново,
обективиран в писмо рег. индекс РД-01-11-49011 от 14.07.2020г., да извърши административна услуга, изразяваща
се в заверка на молби - декларации от 08.07.2020год.
по чл.587, ал.2 от ГПК. Релевирани
са основанията за
незаконосъобразност по чл.146, т.2 и т.4 от АПК с искане за отмяна на оспорения
отказ и връщане на преписката за ново произнасяне, при което да се уважи
заявлението в 7-мо дневен срок съгласно чл.57, ал.2 от АПК. Противоречието с
материалния закон се свързва с обстоятелството, че в производството по заверка на
молбата – декларация, кръгът на наследниците на конкретните имоти не е факт,
който кметът на общината може да удостовери. Претендират се деловодни разноски по приложен
списък.
Ответникът – кметът на община
Кочериново, не изразява становище по
жалбата.
Административният съд, като
прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Административното
производство, приключило с издаване на оспорения отказ, е образувано
по молби - декларации от 08.07.2020год. на жалбоподателката Ц.Й.Б., депозирани със заявление вх. №
РД-01-11-490/08.07.2020г. чрез кмета на Община Кочериново до нотариус с район на действие района на Районен
съд - Дупница, за издаване на констативен нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК. Заявителката е описала
имотите, за които претендира права, а именно: поземлен имот с идентификатор 76180.96.20 по
КККР на с. ф, община Кочериново, в местността „***“ с площ от 52538 кв.м., трайно
предназначение на територията: горска и начин на трайно ползване: широколистна
гора; поземлен имот с идентификатор
76180.96.19 по КККР на с. ф, община Кочериново, в местността „Еленка“ с площ от
247478 кв.м., трайно предназначение на територията: горска и начин на трайно
ползване: широколистна гора.
Към молбата-декларация
заявителката е приложила скици с №№ 15-446293/01.06.2020г. и 15-446046/01.06.2020г., издадени от СГКК –
Кюстендил, видно от които имотите са записани на собственика К.Г.В., както и
удостоверения за данъчна оценка по чл.3, ал.2 от Приложение № 2 към ЗМДТ,
издадени на името на Ц.Й.Б..
Сезираният
административен орган – кметът на Община Кочериново, се е произнесъл по искането на заявителката с
писмо рег. индекс РД-01-11-49011 от 14.07.2020г., с което отказва да извърши
исканата административна услуга за заверка на
два броя молби - декларации по чл.587, ал.2 от ГПК. Отказът е мотивиран с
доводи за това, че от приложените към
молбите скици за земеделските имоти е
видно, че същите са записани на К.Г.В., а заявителката не е приложила
удостоверение за наследници.
Към
преписката липсват данни относно датата и начина на съобщаване на издаденото
писмо на жалбоподателката, но същото е с
дата 14.07.2020г., а жалбата е постъпила на 20.07.2020г., което сочи на спазване на срока по чл. 149, ал.1 от АПК. Горните фактически обстоятелства се
установяват от представената административна преписка, като между страните
липсва спор относно фактите.
Съдът,
проверявайки служебно допустимостта на оспорването, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима –
предявена е от заявителя в административното производство срещу подлежащ на
оспорване отказ за извършване на административна услуга и в законоустановения
срок.
Съдът, след преценка на доказателствата
по делото и на оспорения административен отказ изцяло на осн. чл.168, ал.1 от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК,
счита жалбата за основателна. Съображенията са следните:
Предмет
на оспорване е индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК –
отказ за издаване на документ от значение за признаване на права на
оспорващата. Процедурата по заверка на молбата-декларация по чл.587, ал.2 от ГПК представлява административна услуга по см. на §1, т.2 от ДР на Закона за
администрацията, а съгласно §8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства
по издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по
административен и по съдебен ред, се прилагат и при извършването на
административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им. В
случая оспореното писмо обективира отказ на кмета на Община Кочериново да завери
молби - декларации на жалбоподателката
за признаване право на собственост върху недвижими имоти на основание и
по реда на чл.587 от ГПК. Сезираният административен орган притежава материална
и териториална компетентност да извърши исканата административна услуга, тъй
като е безспорно, че заявените недвижими имоти се намират на територията
на Община Кочериново / арг. чл.587, ал.2 от ГПК/.
От
формална страна, отказът не съдържа
всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК
във вр. с §8 от ПЗР на АПК - липсва
правно основание за издаване на акта, разпоредителната част и обозначение пред
кой орган и в какъв срок може да се
оспорва. Констатираните пороци на формата не са със съществен характер, доколкото от
съдържанието на писмото е ясна волята на
органа за постановения отказ и фактическите мотиви за същия, а правните основания имат подчинено значение.
По делото не се сочат и не се
установяват нарушения на административнопроизводствените правила за издаване на
отказа.
Обективираният в писмото
отказ е издаден в нарушение на материалния закон, т.е. при отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК. Исканата от жалбоподателката административна услуга е елемент от охранителното производство по
чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за
признаване право на собственост върху недвижими имоти, т.е. касае се за
документ, необходим за признаване на право, което характеризира оспорения отказ
като административен акт по чл.21, ал.3 от АПК. Както се посочи, същият е мотивиран с доводи за това, че от приложените скици е видно, че земеделските
имоти са записани на К.Г.В., а заявителката не е приложила удостоверение
за наследници, т.е. с доводи за липса на доказателства, установяващи качеството
на заявителката на наследник на записания собственик на имотите. Така формираните мотиви на
органа за да откаже
исканата административна услуга, не съответстват на правомощията, които са му
предоставени от законодателя в процесното
административно производство.
Законодателят в разпоредбата на чл.587 от ГПК
е регламентирал реда за установяване правото на собственост, като
компетентността за издаване на констативен нотариален акт в тази хипотеза
принадлежи на нотариуса. Съгласно чл.587, ал.2 от ГПК, при липса на писмени
доказателства от собственика /респективно неговите наследници/ за правото на
собственост върху недвижим имот, нотариусът извършва обстоятелствена проверка
за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на свидетели, посочени
от кмета на общината, района или кметството или от определено от него
длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимия имот. Съгласно чл.587, ал.3
от ГПК правото на собственост се преценява от нотариуса въз основа на
доказателствата от собственика. Предпоставка за издаване на нотариалния акт по
обстоятелствена проверка са посочените в молбата-декларация удостоверения, установяващи
главния факт дали имотът е актуван като общинска собственост, от чие име е
деклариран и записан в регистрите на общината. С оглед съдържанието на
удостоверенията, в компетентността на кмета на общината е единствено да провери
и съответно удостовери посочените обстоятелства. В това производство
административният орган няма правомощия за признаване правото на собственост
върху имотите, описани в молбата-декларация, както и същият не е компетентен да
се произнася по въпроса за кои лица са налице предпоставките за придобиване
правото на собственост. Тази преценка, както бе посочено по-горе, принадлежи на
нотариуса в производството по чл.587 от ГПК. Следва, че упражняването на
удостоверителната функция от органа не е обусловена от обстоятелството, дали
заявителката е наследник на лицето,
вписано като собственик на имотите в представените документи. Компетентен
да провери и да удостовери право на собственост, респ. да откаже да констатира такова, е единствено
нотариусът. Същият в хода на охранителното производство, след събиране и
преценка на гласни и писмени доказателства, притежава компетентност да установи
дали е безспорно искането на заявителя за издаване на нотариален акт за
обстоятелствена проверка и дали ще се накърнят придобити вече права от други
лица, като издаде мотивирано постановление, с което да признае или да отрече
право на собственост на молителя. Следователно нотариусът, а не административния
орган, носи тежестта и отговорността да прецени дали е основателно
претендираното право, вкл. дали е налице основанието за придобиването му,
включително по правилата на наследяването.
Кметът на общината, не притежава
такива правомощия. Същият следва само да удостовери данните относно процесните
имоти, с които общината разполага.
С оглед на изложеното отказът на
административния орган за извършване на
исканата административна услуга, е незаконосъобразен. Същият следва да бъде отменен, а
преписката следва да се върне на кмета
на Община Кочериново за извършване на административната услуга – заверка на
молбите – декларации на жалбоподателката, което следва да извърши в 7-дневен
срок от влизане на настоящото решение в сила / арг. чл.57, ал.2 от АПК/.
За пълнота на мотивите и във
връзка с фактическото основание за оспорения отказ, съдът счита за необходимо да посочи, че
съгласно чл.36, ал.6 от АПК, органът има задължението служебно да изиска от
компетентната администрация да издаде и изпрати
удостоверение за наследници, щом е преценил, че е документ от значение за производството.
Предвид основателността на
жалбата и на осн. чл.143, ал.1 от АПК
съдът присъжда в полза на жалбоподателката деловодни разноски размер от
610,00лв., платими от Община Кочериново.
Водим от
гореизложеното и на осн.чл.173, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на кмета на Община Кочериново, обективиран в писмо
рег. индекс РД-01-11-49011 от 14.07.2020г.,
да извърши административна услуга, изразяваща се в заверка на молби - декларации от
08.07.2020год. на Ц.Й. Б.
*** за снабдяване с нотариален акт по чл.587, ал.2 от ГПК.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Кочериново за
произнасяне в срока по чл.57, ал.2 от АПК,
по молбите – декларации от 08.07.2020год. на Ц.Й.Б., съобразно изложените в решението указания във връзка с приложението на закона.
ОСЪЖДА
Община Кочериново да заплати на Ц.Й.Б., ЕГН **********,***,
деловодни разноски в размер на 610,00лв., от които 10,00лв. – държавна такса и 600,00лв.
– адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: