Р Е Ш Е Н И Е
№ 144/1.3.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1.Николай Ингилизов
2. Мария Хубчева
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора
Албена Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов касационно
административнонаказателно дело № 90 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Г.А.Т.,
чрез процесуалния му представител адв. У., против Решение № 714/17.11.2021 г.
постановено по АНД № 20215220200588/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик.
С обжалваното
решение е потвърдено наказателно постановление НП № 21-0340-000316 от 18.03.2021
год. на Началник РУ към ОД МВР Пазарджик, РУ Септември, с което
на Г.А.Т. на основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
В
касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на решението, като се сочи, че неправилно приложен
закона. Преповтарят се изложените
възражения, че лицето, на което е издадено НП не е имало качество на водач,
неправилни са направените от съда изводи, сочи се че са допуснати съществени
процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението на съда и отмяна на
обжалваното НП. В съдебно
заседание касационния жалбоподател не се представлява, представя писмено становище, в което иска
отмяна на съдебното решение и обжалваното НП и претендира разноски по делото.
В съдебно
заседание ответникът Началник РУ Септември не се явява, не се представлява. В постъпило становище
се иска потвърждаване на решението на РС Пазарджик и се претендират разноски по
делото за процесуално представителство от лице с юридическо образование.
Прокурорът
сочи че обжалваното решение на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик,
като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила.
С обжалваното
решение е потвърдено наказателно постановление НП № 21-0340-000316 от 18.03.2021
год. на Началник РУ към ОД МВР Пазарджик, РУ Септември, с което на Г.А.Т. на
основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а
именно :
Жалбоподателят е санкциониран, след като на 12.03.2021г., сутринта, в с.
Карабунар, обл.Пазарджик, на пл. „Говедарника", близо до дом № 14,
управлявал л. а. „Шкода Октавия" с рег. № СВ 4715 РВ, собственост на С.Б. У..
Той бил обект на издирване от служители на ОДМВР-Пазарджик, при които
постъпила преди това информация, че вероятно притежава наркотични вещества,
както и че се движи с гореописания автомобил. След като била организирана СПО,
полицейски служители били изпратени да издирят лицето.
Около 08:30 часа на 12.03.21г., полицейските служители - свидетелите В.Г. и
А.П., се движели със служебен автомобил по главната улица в с.Карабунар, като в
един момент забелязали автомобила на жалбоподателя как се движи и след това
спира на описаното по-горе място. Св.Г., който управлявал служебния автомобил,
пропуснал пряката, на която спрял автомобила на жалбоподателя, след което
обърнал в съседна пряка и се върнал, като спрял непосредствено пред Шкодата.
Веднага след това жалбоподателят бил задържан с поставяне на белезници на
ръцете му. След няколко минути на място пристигнали колеги на горните двама,
сред които били свидетелите С.У., И.Д. и И.Ш., които поели работата със
задържания, а Г. и П. незабавно били изпратени пред дома на жалбоподателя в
с.Виноградец, където се очаквало да започне претърсване и изземване.
Полицейските служители предприели в условията на неотложност действия по
извършване на личен обиск на жалбоподателя, както и претърсване в автомобила,
който управлявал. При обиска не били открити забранени вещи у самия Т. /виж
протокол за обиск и изземване в неотложни случаи с последващо одобрение на л.29
от делото/, но при претърсването на автомобила, на задната седалка зад водача,
било открито и иззето завито в жълт станиол, найлон и хартия полиетиленово
пликче, съдържащо жълто на цвят прахообразно вещество с бруто тегло 0.35 гр.,
за което Т. пояснил, че е амфетамин /виж отразеното на стр.1 от ОА на л,60 от
делото/.
Около 10:30 часа полицейските служители от ОДМВР-Пазарджик повикали за
съдействие свои колеги от РУМВР-Септември, които да тестват Т. за употреба на
алкохол и наркотични вещества. На място пристигнали свидетелите Е.П. и Г. М..
Първоначално те изпробвали жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест ,Дрегер 7510+" с фабр. № 0098, като пробата била
направена в 10:56 часа, а резултатът бил отрицателен. Веднага след това
поискали да изпробват Т. с тест за употреба на наркотични вещества, а именно с
„Дрегер ОпщСЬеск 3000 8ТК", но горният отказал да бъде изпробван. Заявил
пред полицейските служители, че предния ден бил употребил марихуана и затова не
искал да бъде тестван. По повод на този отказ му бил издаден Талон за
изследване № 0046081 /ТИ/, който му бил връчен в 11:30 часа на посочената вече
дата. В талона бил отразен отказът на Т. да се подложи на тест за употреба на
наркотични вещества с гореописаното техническо средство, както и това, че
отказва да се подложи на химико-токсикологично изследване за употреба на
наркотични вещества, доколкото в графата „Избирам да бъде изследван по т.2
„медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване", Т. написал
саморъчно „НЕ" и се подписал. Въпреки това обаче, съставителят на талона -
св.Е.П. записал в него, че Т. следва да се яви в срок до 120 минути във
ФСМП-Септември, където да даде кръвна проба за химико-токсикологично
изследване. Веднага след връчването на талона полицейските служители отвели Т.
до посоченото медицинско заведение, където пред дежурния тогава лекар, горният
отново отказал да даде кръвна проба за изследване. Този му отказ бил
обективиран от лекаря в талона за изследване.
Междувременно, по-късно през деня, в интервала от 12:55ч. до 14:55ч., било
извършено претърсване в дома на Т., при което бил открит и иззет полиетиленов плик,
съдържащ зелена тревиста маса с бруто тегло 0.45 гр., която при тестване с
полеви наркотест реагирала на марихуана. Били открити също така ел. везна,
гриндер, както и 7 бр. антични монети, за което било започнато ДП № 73/21г. по
описа на ОДМВР-Пазарджик. Към настоящия момент против жалбоподателят е внесен
ОА от страна на ОП-Пазарджик в ОС-Пазарджик за престъпление по чл.354а ал.5 вр.
с ал.3, т.1 от НК и по чл.278 ал.6, предл. 3 от НК /виж ОА на л.60-65 от
делото/.
Отказът на Т. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества съставлявал
нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДП, поради което св.Е.П. състави против горния
АУАН бл. № 902081 от 12.03.2021 година, който бил предявен на жалбоподателят, а
същият го подписал и получил екземпляр от него, като саморъчно вписал, че няма
възражения по констатациите в акта.
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП.
В мотивите си съдът е
приел, че е безспорно доказано осъществяването на това нарушение. Посочил е, че
са неоснователни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения и е
изложил аргументи защо счита това. Аргументирал е защо разминаването в часовете
на управление вписани в НП и действително установените не води до
несъставомерност на нарушението, както и защо счита че няма процесуални
нарушения при извършване на проверката.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената част на
АУАН и НП факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно
предявеното му административно нарушение и са достатъчно
ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно
наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес –
нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в
обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. В конкретния случай действително към 10.30 часа на дата 12.03.2021 г.
управление на лекия автомобил от жалбоподателят Т. не е било извършено. Следва
обаче изрично да се подчертае, че изпълнителното деяние на административното
нарушение е отказът да се извърши тестване за употреба на наркотични вещества
от водач на МПС. Безспорно е доказано по делото, че Т. е бил водач на соченото
в АУАН и НП МПС на датата 12.03.2021 г. /макар и към 08.30 часа/, както и че
същият е отказал проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества
и е потвърдил този си отказ пред медицински специалист от ЦСМП гр.Септември,
което е удостоверено в талона за медицинско изследване, който е бил издаден на
водачът. Категорично е доказано и че отказът за изследване е направен за първи
път след тестването му за алкохол пред св.Е.П., т.е. след 10.56 часа на датата
12.03.2021 г., когато е осъществена пробата за употреба на алкохол. Всичко това
от своя страна води на извод, че нарушението, за което спрямо Г.Т. е съставен
АУАН и в последствие е издадено НП е доказано по категоричен и несъмнен начин.
Самото нарушение е правилно квалифицирано и правилно е наложена предвидената в
закона санкция, която е определена в твърд размер и не подлежи на
индивидуализация.
Неоснователни
и неотносими са възраженията, изложени в касационната жалба, свързани с нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Действително в АУАН е
вписан само 1 свидетел – Г. А.П., но е безспорно доказано по делото, че същият
е очевидец на отказа на жалбоподателят да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества. Що се касае до това, че не е вписан в АУАН свидетел на
управлението на автомобила, това действително е така, но с оглед наличните по
делото писмени и гласни доказателства за това по какъв начин е потърсено
съдействие за тестване на лицето, соченото обстоятелство не се преценява от
настоящия съдебен състав като съществено нарушение на разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗАНН.
Неоснователно е и възражението, че съдът за първи път в съдебното
производство е установил съставомерни обстоятелства, които не са били отразени
в АУАН и НП. Това е така, тъй като както вече беше посочено при съставяне на
АУАН и НП са били установени всички изискуеми от закона предпоставки, за да се
приеме, че с поведението си Г.Т. е осъществил състав на нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП – било е установено управление на МПС от негова страна по време и
място и същият е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство, който отказ е документиран категорично. С оглед на това и
съдът не е установил нови фактически положения, а единствено в хода на
проведеното съдебно производство е било категорично изяснено, че в случая
управлението на МПС е било в час различен от посочения в НП и АУАН. Защо обаче
това обстоятелство не води до отпадане съставомерността на нарушението съдът
вече взе становище и не счита, че следва да преповтаря същото. Предвид на
всичко сочено, настоящият съдебен състав счита, че и това възражение е
неоснователно.
С оглед неоснвоателността на
наведените в касационната жалба възражения, настоящата инстанция намира, че
следва да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Предвид
изхода на делото, основателно по принцип би се явило искане на ответната страна
за присъждане на разноски по делото за касационната инстанция. В конкретния
случай съдът счита, че тези претенции са неоснователни, тъй като в касационната
фаза на процеса не е доказано, че ответната страна е защитавана от лице с
юридическо образование, което има юридическа правоспособност.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила Решение №
714/17.11.2021 г. постановено по АНД № 20215220200588/2021 г. по описа на
Районен съд гр.Пазарджик.
Решението е
окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2. /п/