МОТИВИ към решение по АНД №476/2020г. по описа на
КРС:
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е
внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на М.А. от гр.Скопие, Р.С.Македония за
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
В постановлението се твърди, че А. на
13.09.2019г. в административната сграда на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
гр.Кюстендил, находяща се на ул.“Цар Освободител“ №269, пред Милена Георгиева
Кьосева, в качеството й на системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– гр.Кюстендил, е потвърдила неистина, че е установила обичайното си пребиваване в Република България, по смисъла
на параграф 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата,
на следния адрес: гр.Кюстендил, ул.“Раковски“ №22, ет.8, ап.38, в писмена
декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата
се дава пред орган на властта –
Министерство на вътрешните работи на Република България, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства – че лицето е установило обичайното си
пребиваване в Република България - престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
Представителя на Районна
прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.
Обвиняемата не е взела присъствено участие в съдебното производството.
Защитникът й – адв.В. пледира за налагане на минимално наказание.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното
производство доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Обвиняемата М.А. е родена на ***г. в
гр.Скопие, Република Северна Македония, живуща ***, с ***
гражданство, със средно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
На 13.09.2019г. пред сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР -
гр.Кюстендил А. подала заявление за издаване на документ за самоличност на
български гражданин с вх.№********** от същата дата (за издаване на СУМПС),
заедно с него и писмена декларация, в която декларирала, че обичайното й
пребиваване е на територията на Република България. Попълването и подписване на
такава декларация се изисквала по силата на чл.151, ал.5 и ал. 7 ЗДвП.
С подадената декларация М.А. декларирала, че постоянният й адрес е в
гр.Кюстендил, ул."Раковски" №22, ет.8, ап.38, като обичайното й
пребиваване е в Република България.
Изискването свидетелството за управление на МПС на лицата да се издава и
подновява (заменя) от държавата - членка на ЕС по обичайното пребиваване на
лицата съществува в чл.7, т.1, б."д" и т.3, б."б" от
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006г. Това
изискване е транспонирано в чл.151 ал.5 ЗДвП, според която разпоредба СУМПС се
издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация. Както при първоначално
издаване на СУМПС, така и при издаване на ново, лицето - заявител следва да
представи декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава -
членка на ЕС, и че не е притежател на валидно свидетелство, издадено от държава
- членка на ЕС /чл.13, ал.1, т.6 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 1-157/01.10.2002г.
на МВР. В чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО е дадено определение на понятието
"обичайно пребиваване" - това е мястото, където дадено лице
обикновено живее, т.е. повече от 185 дни през календарната година, поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки,
които сочат на тясна обвързаност на лицето с мястото където живее. Следването в
университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайното
пребиваване. (Посоченото в Директивата е отразено и в Допълнителните разпоредби
на Параграф 6, т.46 от ЗДвП).
М.А. не е пребивавала в Р. България повече от 185 дни през последните
последователни 12 месеца, преди 13.09.2019г.- датата на която е подала
декларацията пред Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - гр.Кюстендил за
издаване на българско свидетелство за правоуправление на моторно превозно
средство и е подписала Декларация по чл.151,ал.5 и ал.7 от Закона за движението
по пътищата.
Видно от показанията на св.М. е, че А. *** (съседен
на неговият апартамент) от 1991г. до 2005г. След това се е омъжила в Република
Северна Македония и оттогава постоянно живее в гр.Скопие. Не я е виждал повече
от 10 години.
От назначената съдебно- графическа експертиза е видно, че подписът положен
след „Подпис" в декларация от 13.09.2019г. по чл.151, ал,5 от ЗДвП,
представена пред „Пътна полиция" - гр.Кюстендил е изпълнен от М.А..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства – показанията на разпитаните свидетели, заключението на графическата
експертиза, посочените писмени доказателства и справка за съдимост.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин,
а преценката им налага извод, че обвиняемата на 13.09.2019г. в гр.Кюстендил
пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил е потвърдила неистина в
писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от Закона за движение по
пътищата се дава пред орган на властта – Министерство на вътрешните работи на
Република България за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че
лицето е установило обичайното си пребиваване в Република България, за да й
бъде издадено българско СУМПС, с което е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените
отношения, свързани с реда за създаване на документи.
От обективна страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – в
писмена декларация, която по силата на закон – чл.151, ал.5 ЗДвП - се дава пред
орган на властта – структурите на МВР, в случая сектор “ПП” при ОД на МВР –
гр.Кюстендил – за удостоверяване истинността на някое обстоятелство, в случая,
че установила обичайното си пребиваване
в Република България. Обвиняемата е потвърдил неистина, декларирайки горното,
при положение, че това не е сторено.
Субект на престъплението е обвиняемата.
Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл.
Обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
настъпването на общественоопасните последици и е целяла същите.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемата деяние се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от
100 до 300 лева, с оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на нея не
е прилаган института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието
няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът
съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемата и семейното
й положение.
Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът
направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения,
времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на
обществена опасност на дееца е ниска. Липсват отегчаващи обстоятелства.
Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.
С
така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат
целите на наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите
членове на обществото.
Обвиняемата беше осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на
56, 79 лева по сметка на ОСлО при ОП-гр.Кюстендил.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: