№ 1477
гр. Варна , 23.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500749 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба „АГЕНЦИЯ ЗА КНОТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД срещу разпореждане № 261872/18.01.2021 год. по ч.гр.д. №
463/2021 год. на ВРС – 10-ти състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявени задължения за сумата от 128.85 лв.,
дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 27 лева -
административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение. Сочи,
че е основал претендираните в заявлението свои вземания на валидно възникнали договорни
клаузи, а заплатените от него административни разноски в размер неправилно са
квалифицирани като такса, събрана в нарушение на ЗПК, тъй като не са свързани с
дейностите по усвояване и управление на кредитирането, а са направени в резултат на
некоректно поведение на кредитополучателя, просрочил падежите по погасителния план.
Оспорва квалифицирането като неравноправна клауза на уговорката за предоставяна на
кредита след учредяване на поръчителството от дъщерното на кредитора предприятие, като
твърди, че потребителят по своя лична преценка е упражнил предоставения му избор и
договорът е бил сключен след като е довършено индивидуално договорено с кредитора
финансиране чрез обезпечение с поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице .
По подробни изложени съображения, настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане и
1
произнасяне по същество, с което се уважи подаденото заявление и в тази част.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от
заявителя „Ай Тръст“ ЕООД срещу О. И. Х. за задължения по договор за кредит, обезпечен
чрез договор за поръчителство, сред които и задължения за сумата от 128.85 лв., дължимо
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 27 лева -
административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението.
Като е приел, че претендираните от заявителя суми противоречат на ЗПК,
заповедният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, което е и предмет на настоящото
произнасяне.
Настоящият състав споделя формираните от първостепенния съд мотиви. С оглед
предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за
установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет само
съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното,
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи
служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза
заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да
се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и
добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително
исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК съгласно
която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
2
Сумата от 128.85 лв., видно от сезиралото съда заявление, се претендират на
основание договор за поръчителство, сключен от потребителя в изпълнение на условие,
поставено в чл.4 от договора, като настоящият състав не споделя доводите частния
жалбоподател за индивидуално договаряне на обезпечения кредит.
Видно е, че финансовата институция е предложила единствено обезпечено
кредитиране при предварително изготвени от нея условия /в срок до три дни да предложи
две физически лица – поръчители, отговарящи на определени условия, банкова гаранция с
бенефициер – заемамодателя или одобрено от заемодателя дружество поръчител/, но без да
посочва последиците от избора на гарант, предложен от потребителя и при евентуалното му
неодобрение от банката по отношение обема на правата на потребителя. Същевременно,
договорът за поръчителство с одобреното от заемодателя дружество поръчител по чл.4 т. 3
от договора е сключен на датата на договора за заем, което сочи, че възможностите,
предложени от доставчика са несъмнено определени изключително от самия него. При
предварително поставените изисквания за физическите лица поръчители без посочване на
последиците при неодобрението им, при предварително изискване на високо
специализирана гаранционна услуга от професионален гарант, каквито са както търговските
банки, издаващи неотменими гаранции, както и посоченото като безусловно одобрено
свързано с кредитора гаранционно дружество, няма никакво съмнение, че обезпечението ще
е възмездно за потребителя и то на цена, съизмерима с носене на значителен финансов риск.
Затова и не може да се приеме, че с избора си на обезпечен кредит потребителя е изразил
волята си за обвързване с всички уговорки изцяло според личния си индивидуален интерес.
По този начин, потребителят съвсем не е бил свободен да избира индивидуално
съдържанието на сделката и не е можел да влияе върху най- съществения за него елемент,
характеризиращ този кредит спрямо други пазарни предложения – вида на обезпечението.
Касае се за типично неравноправно договаряне на уговорката за приетото от
кредитора обезпечение и прехвърляне на риска върху потребителя, чрез пренасянето му
върху специализиран търговец срещу допълнително плащане, увеличаващо значително
цената на полученото кредитиране. Насочването на потенциално “лошия“
кредитополучател, към учредяване на лично обезпечение от благонадежден платец /свое
дъщерно дружество–финансов гарант/ във всички случаи на бързо кредитиране, позволява
на доставчика на финансовата услуга да си спести оценката на платежоспособността на
клиента /чл.16 ЗПК/, като същевременно обявява цена за ползване /ГРП/, която не включва
цената за получаване на тези специални гаранции. С това е осуетена и възможността на
потребителя да прецени основния критерий за ориентирането му в икономическата тежест
от сключената сделка при сравнението й с другите предлагани на пазара продукти, още
повече, че препоръчания от кредитора гарант не събира възнаграждението си
предварително, а го добавя към вноските по бъдещия погасителен план. Комбинацията от
условията по възмездното поръчителство, които не може да се са известни на кредитора –
принципал на гаранта и гарантираното с него изпълнение по договора за кредит пораждат
3
значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, без това оскъпяване да е надлежно
обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи
свободата на договаряне при потребителско кредитиране /чл. 19 ЗПК/.
Що се касае до претенцията за разходи за извънсъдебно събиране, съдът съобразява
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с управление на кредита, а извънсъдебното събиране на
просрочените вноски е действие по управление на кредита. Заявителят посочва, че тези
такси са възникнали в резултат на уговорена допълнителна услуга, но самото естество на
действията на кредитора, посочени като съдържание на тази предоставена на
кредитополучателя престация, изключва квалификацията им като допълнително благо, за
което да е обосновано насрещно възнаграждение. Напротив, касае се са типични действия по
управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора, който се
компенсира с основното възнаграждение /възнаградителна лихва/ като цена на самото
кредитиране и е типичен ценообразуващ елемент за възнаградителна лихва. Изключването
на разходите за тази дейност от основната цена на кредита /формираща лихвен процент и
ГПР/ би означавало да се допусне, че възнаграждението на кредитора е чиста печалба, тъй
като не включва присъщи за дейността разходи, заплащани отделно като допълнително
уговорени задължения. Ето защо, клаузите за уговарянето на бъдещите разходи във
фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за
същата дейност, имат неустоечен характер.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261872/18.01.2021 год. по ч.гр.д. № 463/2021 год.
на ВРС – 10-ти състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за заявени задължения за сумата от 128.85 лв., дължимо
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 27 лева -
административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5