Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.****, 30.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично заседание, проведено на тридесет и първи
октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4485 по описа за 2006г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявени от ищците К.В.К. и Д.Б.К. обективно и
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС за
осъждане на ответниците Т.П.Д. и И.В.К., починала в хода на процеса и заместена
по реда на чл.120 от ГПК /отм./ от наследника си по закон А.В.В. да предадат на
ищците владението на ½ ид.част от недвижими имоти, представляващи:
1) ЧАСТ ОТ ПЪРВИ ЕТАЖ на триетажна жилищна сграда, находящ се в гр.****,
Община ****, Област ****, бул. "Съборни" /бивша "Максим
Горки"/, № 27, представляваща самостоятелно жилище, състоящо
се от: входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня - тоалет и
стълбище към избата, без данни за квадратура по предходен документ за
собственост, ведно с припадащото се избено помещение, без
данни за квадратура по предходен документ за собственост, представляващ имот с ид. 10135.1504.124.1.1 по Кадастралната
карта на гр.****, при граници: имоти с ид. 10135.1504.124.1.3 на същия етаж и над обекта имот с
ид. 10135.1504.124.1.2, както и 1/6 ид.част
от дворното място, в
което е построена сградата, с ид.
10135.1504.124
по Кадастралната карта на гр.****,
цялото с площ от 824,40 кв.м по нот.акт, а по скица 394 кв.м., при граници:
имоти с ид. 10135.1504.123, 10135.1504.125, 10135.1504.128, 10135.1504.126 и
10135.1504.117, както и съответните части от общите части на сградата;
2) ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. ****, Община ****, ул. "Киро
Радев", № 4,
със застроена площ от 45 кв.м., представляваща масивна жилищна сграда на един
етаж, състояща се от антре, две стаи, салон, лятна кухня, навес и клозет, с ид.10135.3516.61.1 по Кадастралната карта на гр.****, ведно с дворното място, върху
което е построена сградата с площ от 400 кв.м., а по скица 396 кв.м., съставляващо УПИ № 67, в квартал
1102 на 26 микрорайон по плана на гр.****,
при граници на имота: УПИ № 66, УПИ № 64, УПИ № 63, УПИ № 62 и улица "Киро Радев", а по
Кадастрална карта – имот с
ид.10135.3516.61, при граници: имоти с ид.10135.3516.70, 10135.3516.71,
10135.3516.62, 10135.3516.56, 10135.3516.55 и 10135.3516.78;
3)
ВИЛНО МЯСТО, находящо
се във вилната зона на гр. ****, местност "Ваялар",
к.к.”Св.Св.Константин и Елена”,
цялото с площ от 600 кв.м., а по скица 635 кв.м., съставляващо
УПИ III-1393 в квартал 24 по плана на вилна зона на гр.****, при съседи
на мястото: УПИ Х-1393, път, УПИ ХП -1393, а по Кадастрална карта – имот с ид. 10135.2654.267, при граници:
имоти с ид. 10135.2564.265, 10135.2564.268, 10135.2564.448, 10135.2564.266, ведно с
построената в него вилна сграда, представляваща имот с ид. 10135.2564.267.1 по
Кадастралната карта на гр.****, със застроена площ от 54 кв.м., състояща
се от външно стълбище, закрита тераса, две стаи и външен тоалет.
С
определение от съдебно заседание проведено на 24.09.2007г. е допуснато
изменение на предявените срещу ответника А.В. искове от осъдителни по чл.108 от
ЗС в установителни с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за
установяване, че ищците са собственици на ½ ид.част от процесните имоти,
поради факта, че ответникът В. не упражнява фактическа власт по отношение на
тях.
В исковата и уточняващите молби ищците – К. и Д.
Крумови твърдят, че са придобили по договор за замяна обективиран в нот.акт № 138, том 1, рег. № 869, дело № 41/24.02.2006г. в
режим на СИО собствеността по отношение
на процесните имоти, като тяхната праводателка Н.Д.И. се е легитимирала като
наследник на дъщеря си Д.Г.Ж.-В., починала на 14.03.2005г. Д. В. се е
легитимирала като собственик на процесната ½ ид.част по наследяване от
съпруга на В. В.В., също починал на 14.03.2005г., който пък ги е придобил преди
сключването на брака на 11.01.2005г. Останалата ½ ид.част от трите имота
е наследена от майката на В. В. – И.К.. Последната считайки себе си за
едноличен собственик на целите имоти и легитимирайки се с удостоверение за
наследници, в което като наследник на В. В. фигурира само тя, се е разпоредила
с тях в полза на ответницата Т.Д., както следва: първият имот на бул.”Съборни”
в гр.**** е продаден с договор за продажба обективиран в нот.акт № 88/31.05.2005г.
Вторият – на ул.”Киро Радев” в гр.**** е прехвърлен с нот.акт №
133/23.06.2006г. срещу поето от Т.Д. задължение за издръжка и гледане на
прехвърлителката, а третият имот – вилното място в местност „Ваялар” в гр.****
също е прехвърлен с договор срещу задължение за издръжка и гледане с нот.акт №
184/07.11.2005г. Предвид презумпцията на
чл.10а от ЗН, според която при настъпила смърт на няколко лица, при което не
може да се установи последователността на смъртта на всеки от тях се счита, че
по възрастният е починал преди по-младия, ищците считат, че Д. В. е наследила
съпруга си, поради което праводателката им Н.Д. валидно се е разпоредила в
тяхна полза със собствената си ½ ид.част от имотите. На това основание
молят съда да уважи предявените искове като осъди ответницата Т.Д. да предаде
владението на ½ ид.част от трите имота, а по отношение на ответника А.В.
– бъде признато, че те са собственици на ½ ид.част от имотите. С молба
от 24.07.2006г. ищците твърдят, че фактическата власт по отношение на трите
имота се упражнява съвместно от Т.Д. и И.К. /до смъртта й/.
В
съдебно заседание ищците Крумови, чрез процесуалния си представител поддържат
предявените искове и молят да бъдат уважени. Претендират за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответницата - Т.Д.,
чрез процесуалния си представител оспорва предявените срещу нея искове като
неоснователни, поради това, че ищците не са собственици на процесните имоти.
Оспорва факта, че Д. В. е починала след наследодателя си В. В., поради което същата
не го е наследила, което означава, че и нейният наследник и майка – Н.И. не е
станала собственик на имотите, с които се е разпоредила чрез замяната в полза
на ищците. Оспорва вещно-прехвърлителното действие на замяната обективирана в
нот.акт № 138/2006г., като твърди, че
сделката е симулативна, поради това, че се заменят два имота в централната част
на гр.**** за един имот в покрайнините на гр.****. Оспорва се, че при сключване
на сделката, прехвърлителката Н.И., действаща чрез пълномощник е била недееспособна,
поради което не е изразила съгласие за сключването й – основание водещо до
нищожността й. Твърди се също, че нотариалното удостоверяване на договора за
замяна е нищожно на основание чл.472 от ГПК /отм./, поради това, че нотариусът
не е имал право да го извърши, защото е удостоверил подписа на свой нотариус
съдружник по смисъла на чл.34а от ЗННД, което противоречи на добрите
нрави-чл.470 от ГПК. Оспорва се, че лицата по сделката не са се явили лично при
изповядването й както е посочено в нот.акт. Претендира за присъждане на
съдебно-деловодните разноски.
Ответникът
- А.В. лично и чрез процесуалните си представители заявява становище за
действителност на извършените от
неговата майка И.К. в полза на Т.Д. разпоредителни сделки. Излага, че И.К. като
единствен наследник на В. В. е наследила собствените му недвижими имоти и в
последствие се е разпоредила с тях в полза на ответницата Д..
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от представените на л.17,18 и л.79 от делото удостверения за наследници, В. В.В.
е починал на 14.03.2005г. и е оставил за свои наследници съпругата си – Д.Г.Ж.-В.,
починала на 14.03.2005г. и майка си И.В.К.. Наследник на Д. Ж.-В. е нейната майка
Н.Д.И.. От приложеният препис-извлечение от акт за смърт № III-153/17.03.2005г. е видно, че, Д.Г.Ж. В. е починала на
14.03.2005г. в къща от огнестрелно нараняване на главния мозък. На 28.11.2006г.
е починала И.В.К., като нейн наследник по закон е синът й - А.В.В..
С нот.акт № 138, том 1, рег. № 869, дело № 41/2006г. за замяна на
недвижими имоти, на 24.02.2006г. Н.Д.И., чрез пълномощника си К.К., упълномощена
от С.Г.П., а тя пък упълномощена от самата Н.И. е прехвърлила на К.В.К. и Д.Б.К.
собствената си придобита по наследство от дъщеря си Д.Г.Ж.-В., а тя като
наследник на съпруга си В. В.В. ½ ид.част от недвижими имоти, както
следва: 1) част от първи етаж на триетажна
жилищна сграда, находящ се в гр.****, Община ****, Област ****, бул.
"Съборни" /бивша "Максим Горки"/, № 27, представляваща самостоятелно жилище, състоящо се
от: входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня - тоалет и стълбище
към избата, без данни за квадратура по предходен документ за собственост, ведно
с припадащото се избено помещение, без данни за квадратура по предходен
документ за собственост, при съседи на последното: бул. "Съборни",
жилищна сграда на бул. "Съборни", избен коридор и дворно място, както
и 1/6 ид.част от
дворното място, в което е
построена сградата, цялото с площ от 824,40
кв.м по нотариален акт, а по скица 815 кв.м., представляващо поземлен
имот № 96 и 97 по плана на 4 микрорайон на град ****, както и съответните части
от общите части на сградата; 2) жилищна сграда, находяща се
в гр. ****, Община ****, Област ****, ул. "Киро Радев", № 4, представляваща
масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от антре, две стаи, салон,
лятна кухня, навес и клозет, без посочване на разгъната застроена площ в
преходен нотариален акт, ведно с дворното място, върху което
е построена сградата с площ от 400 кв.м., съставляващо УПИ № 67, в квартал
1102 на 26 микрорайон по плана на гр.****,
при граници на имота: УПИ № 66, УПИ № 64, УПИ № 63, УПИ № 62 и улица "Киро Радев" и 3) вилно място, цялото с площ от 600 кв.м., находящо се във вилната зона на гр. ****, местност
"Ваялар", съставляващо УПИ III-1393
в квартал 24 по плана на вилна
зона на гр.****, при съседи на мястото: УПИ Х-1393, път, УПИ ХП -1393, ведно с построената в него вилна
сграда, състояща се от външно стълбище,
закрита тераса, две стаи и външен тоалет. В замяна на прехвърлянето, К. и Д.
Крумови са прехвърлили на Н.И. собствения си, придобит в режим на СИО недвижим
имот, находящ се в гр.****, местност „Гаази Баба”, целият с площ от 550 кв.м.,
съставляващ ПИ № 72624.904.3, ведно с построените в него 2 самостоятелни вилни
сгради. За уравнение на дяловете Крумови са заплатили на Н.И. и сумата от 7500
лева.
По
делото /л.244/ е представено пълномощно,
с което Н.Д.И. е упълномощила дъщеря си С.Г.П. да извършва каквито намери за
добре разпоредителни сделки със собствените и придобити по наследяване имоти в
гр.**** /в пълномощното са описани процесните 3 имота и първи етаж от жилищна
сграда на ул.”Прага” № 1 в гр.****, ведно с 10 кв.м. ид.части от дворното място,
в което е построена сградата/, а на л.226 – пълномощното, с което С.П. е упълномощила
К.К. да сключи от името на Н.И. нот.акт за замяна на процесните недвижими имоти
със заменителите К. и Д. Крумови.
С
нот.акт № 193, том 2, рег. № 15945, дело № 361/2005г. И.В.К. е прехвърлила
срещу задължение за издръжка и гледане на Т.П. Д. собствения си придобит по
наследяване от В. В., починал на 14.03.2005г. недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 600 кв.м., находящ се в гр. ****, местност
"Ваялар", съставляващо УПИ III-1393
в квартал 24 по плана на вилна
зона на гр.****, при съседи на мястото: УПИ Х-1393, път, УПИ ХП -1393, ведно с построената в него вилна сграда, състояща се
от външно стълбище, закрита тераса, две стаи и външен тоалет.
С
нот.акт № 11, том 2, рег. № 8169, дело № 193/2005г. И.В.К. е прехвърлила срещу
задължение за издръжка и гледане на Т.П. Д. собствения си придобит по
наследяване от В. В., починал на 14.03.2005г. недвижим имот, представляващ жилищна сграда, находяща се
в гр. ****, Община ****, Област ****, ул. "Киро Радев", № 4,
представляваща масивна жилищна сграда на един етаж, състояща се от антре, две
стаи, салон, лятна кухня, навес и клозет, без посочване на разгъната застроена
площ в преходен нотариален акт, ведно с дворното място, върху което
е построена сградата с площ от 400 кв.м.,
съставляващо ПИ № 67, за който е отреден УПИ IX-67 в квартал 1102 на 26 микрорайон по плана на гр.****, при
граници на имота: УПИ № 66, УПИ № 64, УПИ № 62. Горният имот е придобит от
наследодателя В. В. с нот.акт № 198, том 4, рег. № 9811, дело № 705/2004г. по
дарение от неговия брат А.В.В. /л.229/. С влязло в законна сила на 22.03.2011г.
решение на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1200/2009г. по иск на
А.В. срещу Н.И. е прогласена за нищожна сделката-дарение обективирана в нот.акт
№ 198, том 4, рег. № 9811, дело № 705/2004г., на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
С нот.акт № 175, том 1, рег. №
7134, дело № 160/2005г. И.В.К. е продала на Т.П.Д. собствения си придобит по
наследяване от В. В., починал на 14.03.2005г. недвижим имот, представляващ част
от първи етаж на триетажна жилищна сграда, находящ се в гр.****,
Община ****, Област ****, бул. "Съборни" /бивша "Максим
Горки"/, № 27, представляваща самостоятелно жилище, състоящо
се от: входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня - тоалет и
стълбище към избата, без данни за квадратура по предходен документ за
собственост, ведно с припадащото се избено помещение, без
данни за квадратура по предходен документ за собственост, при съседи на
последното: бул. "Съборни", жилищна сграда на бул.
"Съборни", избен коридор и дворно място, както и 1/6 ид.част
от дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от
824,40 кв.м по нотариален акт, а по
скица 815 кв.м., представляващо поземлен имот с пл.№ 96 и 97 по плана на 4
микрорайон на град ****, както и съответните части от общите части на сградата;
На въпроси по реда на чл.114 от ГПК /отм./ в съдебно
заседание на 24.11.2008г. ищецът К.К. е отговорил, че е вярно, че никога не е
влизал в сградата на бул.”Съборни” № 27, нито в тази на ул.”Киро Радев” № 4,
нито в имота в местност „Ваялар”.
По делото е представена лична амбулаторна карта на
лицето Недялка Д.И. и Експертно решение на ТЕЛК /л.295/, в които е посочено, че
е диспансерно наблюдавана за лека олигофрения и епилепсия.
В
хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
От показанията на свидетелите С.Х.С. и Р.В.Д. се установява, че познават трите
процесни имота и К.К., с когото са колеги. Заедно с него посетили имота на
бул.»Съборни», където при позвъняване излязла някаква руса жена, която им
казала, че притежава ид.части от имота и спора за собствеността на имотите ще
се реши в съда. В имота на ул.»Киро Радев» имало наематели от ромски произход,
които не познавали К.К..
Разпитана
в хода на процеса свидетелката Н.И. посочва, че е пенсионер по болест от около
10 години и живее в гр.***. Посочва, че е давала пълномощно на дъщеря си Стефка
във връзка с някакъв имот – къща в гр.****, който тя и съпругъй й били купили
за нея, но след това продали. Посочва, че във **** не е притежавала имоти и не
е живяла тук.
С Присъда постановена по НОХД 1762/2005г. по описа на ВОС, А.В.В. е признат
за виновен в това, че на 14.03.2005г. в гр.****
умишлено е умъртвил лицата В. В.В. и Д.Г.Ж., за което му е наложено
наказание - Доживотен затвор без право
на замяна, при първоначален специален затворнически режим по смисъла на чл.127б
от ЗИН.
В съдебно заседание на 24.11.2008г. с изявлението си, процесуалният
представител на ответницата Т.Д. е заявил, че ще осигури съдействие на вещото
лице за оглед на имотите, които се владеят от ответницата Д. ***»Съборни», като
имотът на ул.»Киро Радев» е заграбен от трети лица. Същите обстоятелства са
потвърдени и от ответницата Т.Д. по реда на чл.114 от ГПК /отм./, като е
уточнено, че ответницата живее в имота на бул. «Съборни» в гр.****, че има ключ
от имота на ул.»Киро Радев», но не живее там, тъй като има самонастанили се
лица от ромски произход.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По допустимостта на предявените
искове:
Предявените искове с правно
основание чл.108 от ЗС против ответницата Т.Д. и с правно основание чл.97, ал.1
от ГПК /отм./ против ответника А.В., конституиран в хода на настоящото съдебно
производство по реда на чл.120 от ГПК /отм./ на мястото на починалият ответник И.К.
с предмет трите недвижими имота в гр.**** се явяват процесуално допустими
предвид наведените в исковата и уточняващите молби фактически твърдения на
ищците за принадлежност на правото на собственост по отношение на ½
ид.част от тях в техния патримониум и наличието на оспорвания на тези им права
от ответниците както с наличието на документи за собственост, така и с факта на
упражняваната от ответницата Д. фактическа власт в какъвто смисъл са наведените
твърдения.
По
активната материалноправна легитимация на ищците К. и Д. Крумови:
Ищците
извеждат активната си материалноправна легитимация от сключения на 24.02.2006г.
договор за замяна на недвижими имоти с Н.Д.И., обективиран в нот.акт № 138/2006г. Срещу действителността и вещно-транслативното
действие на този договор са наведени възражения от ответницата Д., които съдът
намира за неоснователни. На първо място ответницата е предприела оспорване на
презумпцията уредена в чл.10а от ЗН, според която при починали няколко лица без
възможност да се установи последователността, в която е настъпила смъртта на
всеки от тях се счита, че по-възрастният е починал преди по-младия. В случая
няма спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че съпрузите В. В. и Д. В. са починали в следствие на огнестрелно
нараняване на главния мозък на 14.03.2005г. При действие на уредената в цитираната
разпоредба презумпция, според която родената през 1980г. Д. е преживяла съпруга
си В., роден през 1954г., в тежест на ответницата Д. е било да докаже, че
смъртта на Д. е настъпила преди тази на В.. Доказателства в този смисъл не са
ангажирани, поради което съдът намира, че по-младата от двамата съпрузи – Д. е
починала след В. В. и на основание чл.9 от ЗН го е наследила. Установи се от
доказателствата по делото, че В. В. към датата на смъртта си се е легитимирал
като собственик на трите процесни имота – на бул.”Сливница”, на ул.”Киро Радев”
и в местност „Ваялар” – подробно описани в исковата молба, които след смъртта
му са преминали при равни квоти по ½ ид.част в патримониума на Д. В. и
майката на В. В. – И.К. /чл.9, ал.2 от ЗН, доколкото бракът между тях е
продължил по-малко от 10 години/. По правилото на чл.6 от ЗН, след откриване на
наследството на Д. Ж.-В. – на 14.03.2005г. същото е преминало в патримониума на
единствения й жив наследник – нейната майка – Н.И., която пък разпореждайки се
с имотите чрез договора за замяна в полза на ищците е демонстрирала приемането
му по смисъла на чл.49, ал.2 от ЗН. В този смисъл изходът от проведеното по
инициатива на А.В.В. производство по чл.51 от ЗН, образувало гр.д. № 3160/2011г. по описа на ВРС, с което Н.И. е поканена в определен от
съда срок да заяви дали приема оставеното от наследодателя си Д. Ж.-В.
наследство е ирелевантен, доколкото, при вече прието наследство за
наследникът не съществува задължение да заявява повторно приемането му, още
по-малко при липсата на изрично изявление за приемане да се приема, че е налице
отказ от наследство.
По
отношение наведените възражения за нищожност на сделката обективирана в нот.акт
№ 138/2006г. поради абсолютна симулация, поради липса
на съгласие от страна на заменителката Н.И., на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, както
и поради опорочаване на нотариалната процедура, на основание чл.470 от ГПК
/отм./ съдът ги намира за неоснователни по следните съображения. Абсолютната
симулация предполага договарящите страни да не желаят последиците на сделката,
която сключват и обвързването им с тях, като действията по сключването й да са
насочени единствено към създаване на привидност в правния мир и пред трети лица
за това, че са породени правните и последици, в случая, че са транслирани
права. Ответниците не ангажираха доказателства за установяване на изложените
предпоставки, нещо повече, самият факт на предявяване на настоящите искове е
индиция за желанието на ищците да се считат обвързани от самия договор за
замяна, правата по който не могат да реализират поради това, че имотите по
техни твърдения се ползват от ответниците. Липсата на съгласие като основание
за нищожност на договора е равнозначно на липса на надлежно волеизявление от
някоя от договарящите страни за сключване на сделката и обвързване с нейните
последици. В случая се твърди, че Н.И. не е дала съгласие да се разпореди в
полза на ищците със собствената си ½ ид.част от тях. По делото обаче се
установи, че са извършени надлежно две упълномощителни сделки – към С.П. /л.244/
– дъщеря на Н.И., а тя към К.К. /л.226/, с които упълномощителката е възложила
на упълномощените да сключат от нейно име разпоредителната сделка. Няма данни към
датата на упълномощаването, а и към настоящия момент Н.И. да е поставена под
ограничено или пълно запрещение по смисъла на чл.5 от ЗЛС, което единствено би
се отразило на действителността на упълномощителната сделка с оглед
недееспособността на упълномощителя. Във всички случай обаче горното твърдение би
било основание за унижожаемост на едностранната сделка по смисъла на чл.27 от ЗЗД, което не може да се релевира чрез възражение, а само по исков ред. По
отношение на последното възражение – за нищожност на замяната на основание
чл.472, вр.чл.470 от ГПК /отм./, поради
това, че нотариус Р.Г. е заверил подписа на К.К. положен върху договора за
замяна с нот.акт 138/2006г., съдът намира, че нотариусът не е извършил
действие, което не е имал право да извършва по смисъла на чл.470 и 471 от ГПК
/отм./, доколкото не се установи К. да е негов съдружник, а дори да е така
същата не е включена в кръга субекти по чл.471 от ГПК /отм./ именно защото не
са налице отношения на родство, сватовство, брак или други, които да поставят
под съмнение безпрострастността на нотариуса, с което действията му да са в
противоречие със закона и добрите нрави. Предвид изложеното съдът намира, че
сделката обективирана в нот.акт 138/2006г. е действителна и е породила целеният
вещно-правен ефект. При формиране на извод за принадлежността в патримониума на
ищците на правото на собственост по отношение на ½ ид.част от процесните
имоти, съдът съобрази влязлото в законна сила решение по гр.д.1200/2009г. по
описа на ВОС, с което по иск на А.В. против Н.И. е прогласена нищожността на сделката
– дарение, обективирана в нот.акт №
198/2004г., с която А.В. е дарил на брат си В. В. ***. Юридическата последица
от нищожността на сделката е отпадането с обратна сила на последиците от
сключването й, което означава, че този имот се счита неизлизал от патримониума на дарителя А.В..
Следователно към датата на смъртта на В. В. на 14.03.2005г., неговото наследство
е включвало само два от спорните имоти – тези находящи се на бул.”Съборни” № 27
и в местност „Ваялар” и само те са преминали по пътя на наследяването в
правната сфера на Н.И.. Съобразно изложеното по-горе и правилото, че никой не
може да придобие повече права от тези, които е притежавал праводателя му, съдът
приема, че ищците валидно са придобили право на собственост само по отношение
на ½ ид.част от цитираните два имота, не и от имота на ул.”Киро Радев” №
4, което прави предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС срещу
ответницата Т.Д. и с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ срещу ответника
А.В. *** неоснователни.
По пасивната материалноправна
легитимация на ответниците:
Ответницата
Т.Д. твърди, че е собственик на трите процесни имота на основание сключените с И.К.
разпоредителни сделки обектиривани в нот.актове №
88/31.05.2005г. по отношение на имота на бул.”Съборни”, нот.акт № 133/23.06.2005г.
по отношение имота на ул.”Киро Радев” и нот.акт № 184/07.11.2005г. по отношение
на имота в местност „Ваялар”. Видно от изложените по-горе мотиви, съдът приема,
че И.К. е придибила по наследяване от сина си В. В. правото на собственост само
по отношение на ½ ид.част от имотите на бул.”Съборни” и в местност
„Ваялар”, тъй като другата ½ ид.част е преминала по наследяване в
патримониума на съпругата му Д. В. /сега собствени на ищците/, а имотът на
ул.”Киро Радев” се явява собствен на ответника А.В.. Следователно ответниците
не разполагат с противопоставими права на тези на ищците за претендираната от
последните ½ ид.част от двата имота, като упражняваното владение по
отношение на тях се явява без правно основание. От доказателствата по делото, а
и с оглед изявленията на ответницата Д. по реда на чл.114 от ГПК /отм./ се
установява по безспорен начин, че същата упражнява фактическа власт само по
отношение на имота на бул.”Съборни”, което означава, че искът за осъждането й
да предаде владението на ½ ид.част от него се явява основателен и следва
да бъде уважен. Не се събраха доказателства имотът в местност „Ваялар” да се
владее фактически от ответницата Д., поради което искът с правно основание
чл.108 от ЗС следва да бъде уважен в установителната му част досежно правото на
собственост на ищците и отхвърлен в осъдителната му част за предаване на
владението.
Ищците
и ответницата Д. са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора такива се следват и на
двете страни, но доколкото ответницата Т. е представила доказателство за
договорен, но незплатен адвокатски хонорар в размер на 3000 лева същият не
следва да и се присъжда. Съобразно уважената част от исковете, на ищците следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 188,60 лева по равно от двамата
ответници, на основание чл.78, ал.1 от ГПК /отм./.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
К.В.К., ЕГН ********** и Д.Б.К., ЕГН
********** *** против А.В.В., ЕГН **********, с адрес:***, VIII-А група, килия № 56 конституиран в хода на процеса
на основание чл.120 от ГПК /отм./ на мястото на починалата И.В.К., ЕГН **********
субективно и обективно кумулативно съединени искове, че ищците са собственици на ½ ид.част от недвижими
имоти, представляващи:1) ЧАСТ
ОТ ПЪРВИ ЕТАЖ на
триетажна жилищна сграда, находящ се в гр.****, Община ****, Област ****, бул.
"Съборни" /бивша "Максим Горки"/, № 27, представляваща самостоятелно
жилище, състоящо се от: входно антре, салон, две стаи, кухня
с трапезария, баня - тоалет и стълбище към избата, без данни за квадратура по
предходен документ за собственост, ведно с припадащото се избено
помещение, без данни за квадратура по предходен документ за
собственост, представляващ имот с ид.
10135.1504.124.1.1 по Кадастралната карта на гр.****, при граници: имоти с
ид. 10135.1504.124.1.3 на същия етаж и
над обекта имот с ид. 10135.1504.124.1.2, както и 1/6 ид.част
от дворното място, в
което е построена сградата, с ид.
10135.1504.124
по Кадастралната карта на гр.****,
цялото с площ от 824,40 кв.м по нот.акт, а по скица 394 кв.м., при граници:
имоти с ид. 10135.1504.123, 10135.1504.125, 10135.1504.128, 10135.1504.126 и
10135.1504.117, както и съответните части от общите части на сградата и 2)
ВИЛНО МЯСТО, находящо се във вилната зона на гр. ****, местност
"Ваялар", к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, цялото с площ от 600
кв.м., а по скица 635 кв.м., съставляващо УПИ III-1393 в квартал 24
по плана на вилна зона на гр.****, при съседи на мястото: УПИ Х-1393,
път, УПИ ХП -1393, а по Кадастрална карта – имот с ид. 10135.2654.267, при граници: имоти с ид. 10135.2564.265,
10135.2564.268, 10135.2564.448, 10135.2564.266, ведно с построената в него
вилна сграда, представляваща имот с
ид. 10135.2564.267.1 по Кадастралната карта на гр.****, със застроена площ
от 54 кв.м., състояща се от външно стълбище, закрита тераса, две стаи и външен
тоалет, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за приемане
за установено, че ищците са собственици на ½ ид.част от ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. ****, Община ****, ул. "Киро
Радев", № 4,
със застроена площ от 45 кв.м., представляваща масивна жилищна сграда на един
етаж, състояща се от антре, две стаи, салон, лятна кухня, навес и клозет, с ид.10135.3516.61.1 по Кадастралната
карта на гр.****, ведно с дворното място, върху
което е построена сградата с площ от 400 кв.м., а по скица 396 кв.м., съставляващо УПИ № 67, в
квартал 1102 на 26 микрорайон по плана
на гр.****, при граници на имота: УПИ № 66, УПИ № 64, УПИ № 63, УПИ № 62 и улица "Киро Радев", а по Кадастрална
карта – имот с ид.10135.3516.61, при
граници: имоти с ид.10135.3516.70, 10135.3516.71, 10135.3516.62, 10135.3516.56,
10135.3516.55 и 10135.3516.78, при твърдения за придобиване на собствеността от
ищците с договор за замяна обективиран в нот.акт № 138, том 1, рег. № 869, дело № 41/2006г., на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./
ОСЪЖДА Т.П.Д., ЕГН **********,*** ДА ПРЕДАДЕ НА К.В.К., ЕГН
********** и Д.Б.К., ЕГН ********** *** владението на
½ ид.част от недвижим имот, представляващ: ЧАСТ ОТ ПЪРВИ ЕТАЖ на триетажна жилищна сграда, находящ се в гр.****,
Община ****, Област ****, бул. "Съборни" /бивша "Максим
Горки"/, № 27, представляваща самостоятелно жилище, състоящо
се от: входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня - тоалет и
стълбище към избата, без данни за квадратура по предходен документ за
собственост, ведно с припадащото се избено помещение, без
данни за квадратура по предходен документ за собственост, представляващ имот с ид. 10135.1504.124.1.1 по Кадастралната
карта на гр.****, при граници: имоти с ид. 10135.1504.124.1.3 на същия етаж и над обекта имот с
ид. 10135.1504.124.1.2, както и 1/6 ид.част
от дворното място, в
което е построена сградата, с ид.
10135.1504.124
по Кадастралната карта на гр.****,
цялото с площ от 824,40 кв.м по нот.акт, а по скица 394 кв.м., при граници:
имоти с ид. 10135.1504.123, 10135.1504.125, 10135.1504.128, 10135.1504.126 и
10135.1504.117, както и съответните части от общите части на сградата, при
твърдения за придобиване на собствеността от ищците с договор за замяна обективиран
в нот.акт № 138, том 1, рег. № 869, дело
№ 41/2006г., на основание чл.108 от ЗС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К.В.К.,
ЕГН ********** и Д.Б.К., ЕГН **********
*** против Т.П.Д., ЕГН **********,*** активно
субективно кумулативно съединени искове, че
ищците са собственици на ½ ид.част от недвижим имот, представляващ ВИЛНО МЯСТО, находящо се във вилната зона на гр. ****, местност
"Ваялар", к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, цялото с площ от 600 кв.м., а по
скица 635 кв.м., съставляващо УПИ III-1393
в квартал 24 по плана на вилна
зона на гр.****, при съседи на мястото: УПИ Х-1393, път, УПИ ХП -1393, а по
Кадастрална карта – имот с ид.
10135.2654.267, при граници: имоти с ид. 10135.2564.265, 10135.2564.268,
10135.2564.448, 10135.2564.266, ведно с построената в него вилна сграда,
представляваща имот с ид.
10135.2564.267.1 по Кадастралната карта на гр.****, със застроена площ от
54 кв.м., състояща се от външно стълбище, закрита тераса, две стаи и външен тоалет,
при твърдения за придобиване на
собствеността от ищците с договор за замяна обективиран в нот.акт № 138, том 1, рег. № 869, дело № 41/2006г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ
исковете в частта за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението
върху този имот, на основание чл.108 от
ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.В.К., ЕГН ********** и Д.Б.К., ЕГН ********** *** активно субективно кумулативно съединени искове за осъждане на Т.П.Д., ЕГН **********,*** да предаде на ищците владението на ½
ид.част от недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в гр. ****, Община ****, ул. "Киро
Радев", № 4,
със застроена площ от 45 кв.м., представляваща масивна жилищна сграда на един
етаж, състояща се от антре, две стаи, салон, лятна кухня, навес и клозет, с ид.10135.3516.61.1 по Кадастралната
карта на гр.****, ведно с дворното място, върху
което е построена сградата с площ от 400 кв.м., а по скица 396 кв.м., съставляващо УПИ № 67, в
квартал 1102 на 26 микрорайон по плана
на гр.****, при граници на имота: УПИ № 66, УПИ № 64, УПИ № 63, УПИ № 62 и улица "Киро Радев", а по
Кадастрална карта – имот с
ид.10135.3516.61, при граници: имоти с ид.10135.3516.70, 10135.3516.71,
10135.3516.62, 10135.3516.56, 10135.3516.55 и 10135.3516.78, при твърдения за
придобиване на собствеността от ищците с договор за замяна обективиран в
нот.акт № 138, том 1, рег. № 869, дело №
41/2006г., на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Т.П.Д., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на К.В.К., ЕГН ********** и Д.Б.К., ЕГН ********** *** сумата от 94,30
/деветдесет и три и 0,40/ лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК /отм./.
ОСЪЖДА А.В.В., ЕГН **********,
с адрес:***, VIII-А група,
килия № 56 ДА ЗАПЛАТИ на К.В.К., ЕГН ********** и Д.Б.К., ЕГН ********** *** сумата от 94,30
/деветдесет и три и 0,40/ лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: