Определение по дело №2154/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1764
Дата: 7 септември 2021 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040702154
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 2 септември 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№1764                                     07.09.2021 година                         гр.Бургас

 

Административен съд - гр.Бургас                                                        ХІІІ-ти състав

На седми септември                                    две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1.  Павлина Стойчева

                           2. Диана Ганева

Секретаря: Сийка Хардалова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

частно касационно административно дело № 2154 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.285, ал.1, изр.3 от Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. чл.229-236 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и чл.205, ал.2 от АПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К.В.С.,  ЕГН-**********, изтърпяваща наказание в Затвора Сливен, против определение № 1551/22.07.2021г., постановено от едночленен състав по адм.д.№ 1783/2021г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е върната подадена от нея искова молба срещу Затвора Бургас, със сума на иска 100`000 лева, на основание чл.284 и чл.3 от ЗИНЗС, вследствие неблагоприятните условия в Затвора Бургас.

Частната жалбоподателка иска жалбата й да бъде уважена с подновяване на производството по адм.д.№ 1783/2021г. Заявява, че искът й е бил насочен срещу  Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) София, защото е смятала, че Затвора Бургас е към нея. Претенцията й е за 50`000 лева имуществени и 50`000 лева неимуществени вреди, които се изразяват в стреса и болката на баща й В. С. М. от м.септември 2020г. до леталния изход. Претендира и за претърпени вреди от нейната майка. По отношение становището на първоинстанционния съд, че не е платена държавна такса от 10 лева и срокът за това е изтекъл на 19.07.2021г. заявява, че такава е платена на 15.07.2021г. за което прилага платежно нареждане. Прави искане за разпит на свидетели.

Началникът на Затвора Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт М. Г., изпраща отговор по чл.232 от АПК озаглавен възражение, в което счита частната жалба за неоснователна. Намира, че дори с настоящата жалба, претендираните вреди са заявени единствено по размер. Споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд и пледира за потвърждаване на оспореното съдебно определение.

 

Административен съд - Бургас в настоящия си тричленен състав, като разгледа частната касационна жалба, намира от фактическа и страна следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№ 7558/07.07.2021г. на К.С., против Затвора Бургас, с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за сумата от 100`000 лева. В нея ищцата твърди, че нейният баща – В. С. М., понастоящем покойник вследствие ненавременна медицинска грижа, от м.септември 2020г. почувствал болки в дясното подребрие, но не бил изведен за консултации с лекар-специалист за диагноза и лечение. През м.март 2021г. поискал прекъсване, след като от затвора не получавал лечение, като отслабнал с 20 кг. На 01.04.2021г. постъпил в УМБАЛ“Св.Георги“, на 08.04.2021г. бил изписан без промяна и на 04.05.2021г. се върнал в затвора, след изтичане на прекъсването. На 01.06.2021г. отново му било прекъснато наказанието и постъпил в УМБАЛ“Бургас“, като на 06.06.2021г. бил установен в отделението по гастроентерология. Изписан бил на 09.06.2021г. с диагноза „метастази черен дроб“. Поради това е поискала уважаване на иска без да го конкретизира.

С разпореждане № 3194/08.07.2021г. първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищцата в 7-дневен срок да отстрани следните нередовности: 1.Да посочи характера на претърпените вреди – имуществени или неимуществени, периода през който са настъпили, от кой орган са причинени, мястото и начина на извършването им; 2.Да уточни размера на претендираните обезщетения по отделно за имуществени и неимуществени вреди; 3.Да посочи доказателствата си и 4.Да плати държавна такса от 10 лева и представи документ за това. Съдът е указал на основание чл.205, ал.2 от АПК на ищцата, че следва да предяви иска си срещу ГДИН, като й е дал 7-дневен срок и за това. Указал е на ищцата, че при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще бъде върната, а делото прекратено.

Разпореждането е връчено на ищцата лично на 12.07.2021г.

На 16.07.2021г. тя е подала молба до съда, в която уточнява, че периода на вредите е от м.септември 2021г., първоначално без да посочи крайната дата, а към края на молбата е уточнила, че това е до леталния изход, без да конкретизира кога е настъпил той. Отново е описала факти по случая, посочила е свидетели които иска да се разпитат. Уточнила е, че претендира 50`000 лева имуществени и 50`000 лева неимуществени вреди. Посочила е, че “ … платена такса от 10 лева ще представи в срок и в съдебно заседание“. От така направеното изказване не може да се направи извод за извършено плащане на таксата.

Последвало е постановяването на атакуваното определение № 1551/22.07.2021г. С него първоинстанционният съд е отчел, ищцата не е изпълнила изцяло дадените й указания в срок, който е изтекъл на 19.07.2021г., включително не е представила документ за платената държавна такса, не е направила искане за освобождаване от такса, не е заявила, че насочва иска си срещу ГДИН, а поддържа първоначалната си молба срещу Затвора Бургас. Поради това исковата молба е върната, а производството по адм.д.№ 1783/2021г. е прекратено.

Определението е съобщено на С. на 26.07.2021г. и на 29.07.2021г., тя подала процесната частна жалба.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото подателят й е адресат на оспорения съдебен акт, с който е засегнат неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването му. Спазен е законоустановеният 7-дневен срок за обжалване, съгласно разпоредбата на чл.230 от АПК и е заплатена изискуемата такса.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а определение на съда е правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството, поради неотстраняване на дадените нередовности. По отношение уточняването на ответника, съдът е изпълнил задължението си по чл.205, ал.2 от АПК да укаже на ищцата срещу кого следва да насочи иска, но в дадения й срок, тя не е изпълнила указанията, поради което правилно исковата молба е била върната. Уточняването едва в частната жалба, че искът се насочва към ГДИН е извършено след изтичането на срока по чл.205, ал.2 от АПК – на 19.07.2021г.

Що се отнася до плащането на таксата преди изтичането на срока – на 15.07.2021г., но непредставянето на съда на документ за това, съгласно постоянната практика на ВАС (вж. определение № 4813/14.04.2021г. по адм.д.№ 3155/2021г., II о.; определение № 12123/30.09.2020г. по адм.д.№ 9508/2020г., VII о.; определение № 560/14.01.2020г. по адм.д.№ 11125/2019г., II о.; определение № 14798/04.11.2019г. по адм.д.№ 12362/2019г., II о. и мн. др.), задължението по чл.151, т.3 от АПК, е съставно и се състои от две самостоятелни задължения. Първото е плащането на държавна такса, а второто – представянето в съда на документ за плащането. Нередовността на жалбата, респ. исковата молба обаче се отстранява с изпълнението на второто от тях, т.е. с удостоверяването пред съда на плащането на таксата. Неизпълнението на това задължение е достатъчно основание за да бъде оставена без разглеждане исковата молба в случай, че са дадени изрични указания от съда да се представи документа за плащането на таксата в 7-дневния срок, както е процедирано в настоящия случай. Представянето на документа едва с касационната жалба, отново е извършено след изтичането на срока по чл.158, ал.1 от АПК – на 19.07.2021г.

С оглед на горното атакуваното определение съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.235 от АПК, Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ в сила определение № 1551/22.07.2021г., постановено от едночленен състав по адм.д.№ 1783/2021г. по описа на Административен съд - Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:        1.                                                     2.