РЕШЕНИЕ
№ 3128
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330117660 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба от Н. Г. Г. и А. Д. Г. срещу „Айзаем.БГ“ ООД, с която
са предявени осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на по 15 лева за всеки
ищец недължимо платена сума по клауза за възнаградителна лихва и сума в размер на по
25 лева за всеки ищец – недължимо платена сума по клауза за такса за допълнителна услуга,
предвидени в договор за паричен заем № ***, сключен между ответника Д. Н. Г. –
наследодател на ищците, ведно със законната лихва върху тeзи суми, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.11.2021 г. до окончателното плащане.
В исковата молба и в молба от 30.11.2021 г. се твърди, че между ответника като
заемател и наследодателя на ищците Д. Н. Г., като заемател е сключен договор за паричен
заем № ***. В договора била уговорена клауза за възнаградителна лихва, по която клауза
заемателят заплатил сума в размер на 30 лева, както и клауза такса за допълнителна услуга,
по която заемателят заплатил сума в размер на 50 лева. Твърди се, че тези суми са платени
по недействителен договор, сключен в противоречие с клаузите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10,
ЗПК. Също така се излагат доводи, че самата клауза за възнаградителна лихва и такса за
допълнителни услуги са недействителни, поради противоречие с добрите нрави, поради
заобикаляне на закона – чл.19, ал.4 и чл.10а ЗПК и поради противоречие на закона – чл.71
ЗЗД и чл.33 ЗПК Претендират се разноски. Заемателят е починал, поради което исковете се
предявяват от неговите наследници по закон, които претендират неоснователно платените
от наследодателя им суми съразмерно с квотите им в наследството.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете
по същество с излагане на подробни съображения. Счита, че основанията, на които е
заплатена сума за възнаградителна лихва са валидни – в това число целия договор за заем и
клаузите в него, уреждащи вземане лихва. Оспорва в договора да е уговорена такса за
допълнителна услуга, както и да е заплащана такава от заемателя. Моли се за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
1
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че
наследодателят им е заплатил на ответника сума в размер на 30 лева – по клауза за
възнаградителна лихва и 50 лева – по такса за допълнителна услуга по договор за паричен
заем №***, както и недействителност на договора за кредит и клаузата за таксата и
възнаградителната лихва на посочените в исковата молба основания. В тежест на ответника
е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, основание за задържане на
платените суми, както и че в договора за кредит е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1
т.9 и т. 10 от ЗПК.
С определение от 24.03.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че между
ответника като заемател и наследодателя на ищците Д. Н. Г., като заемател е сключен
договор за паричен заем № ***, по който е предоставен кредит в размер на 800 лева и е
предвидена възнаградителна лихва в размер на 69.52, лева, като заемателят е заплатил по
договора дължимата главница и лихвата в общ размер на 869.52 лева. Не се спори, че
ищците са наследници на заемателя по договора за кредит при равни права.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
С Протоколно определение от 16.09.2022 г. производството по иска за връщане на
сумата в размер на 50 лева, като недължимо платена по клауза за такса за допълнителна
услуга по процесния договор за кредит е прекратено, поради отказ от иска.
По доводите за недействителност на договора за заем
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от ЗПК.
След изследване съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени
изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в
цитираните разпоредби.
Видно от договора за заем от 20.06.2017 г./л.19/, в т.2 е посочен фиксиран годишен
лихвен процент по заема от 41.03 %, представляващ реквизит по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК и
доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват
условията за прилагането му, доколкото такива условия няма.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната
2
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в
друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
69.52 лева /разликата между общо дължимата сума по кредита – 1248 лева, предоставения
кредит в размер на 800 лева, и такса за допълнителна услуга в размер на 378.48 лева,
отразени и в погасителния плам/, който размер е фиксиран за целия период на договора.
В т.2 от договора е посочен общият размер на всички плащания по договора в размер
на 1248 лева и какво включва същия – отпуснатия кредит, възнаградителна лихва и такса за
допълнителна услуга. В т.2 е посочен и годишния процент на разходите на заема 49.69 % –
реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора
отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1
ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на клаузите
за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си
недействителност на целия договор. Също така обстоятелството дали предвидената в
договора клауза за такса за допълнителна услуга следва да бъде включена в ГПР е въпрос
относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е
предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК, която е в смисъл, че вземанията,
които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече от 50 % са
недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и от чл.19,
ал.6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени
за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи
плащания по кредита.
В договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая
ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се
променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при
изчисление на ГПР, доколкото такива няма.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49.69 %, ако в него е включена само
възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за
параметрите на договора и задълженията му по него.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на
промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква неустойка, за
какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания
по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да
връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, както
беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към
чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви
задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи
създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на
чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е
посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени
всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по
вид и размер. Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата за
таксата за допълнителна услуга.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и
изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски
кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и
разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е
недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира
това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
3
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума.
Видно от договора за кредит в него се съдържа погасителен план, посочен е размера
на вноските, техния брой, периодичност на плащане и падежна. Тъй като договорът е
сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него,
последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК- за посочване последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми в това число главница и
лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация следва да се съдържа в
погасителния план единствено при наличието на различни лихвени проценти, каквито не се
установяват в случая. Видно от погасителния план, обаче, в него са посочени и поотделно
размер на вноска за главница, възнаградителна лихва и такса за допълнителна услуга
Общи условия са подписани от наследодателя на ищците на всяка страница, което не
е оспорено от последните.
Наред с това процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, предвидено е правото на
потребителя да погаси предсрочно кредита /чл.2, ал.12 от договора/, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.2, ал.8 от договора/, право да се
откаже от договора /чл.2, ал.1 и ал.2/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана
от кредитополучателя.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само посочените
от страна на ищеца основания за недействителност на договора за заем, а и не са налице
нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл.11 ЗПК, водеща до недействителност
на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен.
Наред с това съдът не открива и неравноправен характер на клаузата за
възнаградителна лихва. Същата е уговорена в договора в общ размер на 69.52 лева при
лихвен процент от 41.03 % годишно, при необезпечен кредит.
Съдът е запознат с практиката на ВКС, която указва в кои случаи възнаградителната
лихва по договори за потребителски кредит е недействителна, а именно когато надхвърля
два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени кредити.
Следва да се посочи, че тази практика е формирана преди изменението на чл.19, ал.4 ГПК /в
сила 23.07.2014 г./ и касае договори за кредит, сключени преди изменението.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г./ годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
4
България.
Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва, която единствено в случая
формира ГПР. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5
пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. В процесния
договор възнаградителната лихва е уговорено, съобразно законовия максимум – чл.19, ал.4
ЗПК.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните
данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи
кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът
на договорната лихва за целия период на договора е в размер на 69.52 лева, размерът на
отпуснатия кредит е 800 лева, кредитът е отпуснат за срок от 4 месеца – не малък период от
време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на
насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова
институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност. Няма нарушение и на чл.19,
ал.4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включен само възнаградителната лихва/ е в размер на
допустимия от закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че договорът за кредит е сключен валидно,
както валидно е постигната и клаузата за възнаградителна лихва, поради което искът за
присъждане на възнаградителна лихва в размер на 69.52 лева или по 34.76 лева за всеки от
ищците, съобразно наследствените им права, до който размер е допуснато увеличение на
иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК, по искане на ищците с Протоколно определение от
16.09.2022 г., ще се отхвърли като неоснователен
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ответника, който не доказа направата на такива.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Г. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН ********** и
двамата с адрес: *** срещу „Айзаем.БГ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Хитов“, бл.118, вх.Д, ет.1, ап.123, осъдителни искове за
присъждане на сумата в размер на по 34.76 лева за всеки ищец, представляваща недължимо
платена сума от Д. Н. Г. – н. на ищците по клауза за възнаградителна лихва по договор за
паричен заем № ***, сключен между „Айзаем.БГ“ ООД и Д.Н.Г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.11.2021 г. до
окончателното плащане, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6