№ 145
гр. Кюстендил, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
при участието на секретаря Галина Г. К.а
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Гражданско дело №
20231500100222 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал.7 от КЗ.
Производството е образувано по подадена искова молба от ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. М. Г. против К. Б. К., /в исковата молба с
неправилно посочени бащино и фамилно имена К. Д. Б./, ЕГН **********, с адрес: гр.
Дупница, ж.к. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отм., а
понастоящем чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ/ за сумата от 73 052,12 лева, представляваща дължима
част от заплатената от ищеца по изп. д. № 22017923230400285 на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 от
КЧСИ, по изп. д. № 20218400400121 по описа на ЧСИ М.Ц. рег. № 840 от КЧСИ и по изп. д.
№ 20218400400122 по описа на ЧСИ М.Ц. рег. № 840 от КЧСИ сума в общ размер от 138
533, 12 лева, като сбор от заплатени на С.Ю.Д., обезщетения за претърпени от него
неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт на наследодателя му Ю.Д. от станало
на 11.07.2012 г. по вина на ответника ПТП, обезщетения за забава в размер на изтекла
законна лихва, както и съдебни разноски, и разноски по изпълнителното производство,
ведно със законната лихва, върху претендираната сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.05.2023 г. до окончателното й заплащане.
Обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и фактите, на
които се базира исковата претенция, сочат на твърдения за това, че на 11.07.2012 г. в с. Мало
Село, община Бобов дол, на третокласен път Ш - 623 при км. 4+300 при управление на МПС
лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с per. № *** К. Б. К. от с. Мало село, нарушил
правила за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Ю.Х.Д., ЕГН ********** от с, Мало село, община Бобов дол, като
деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта на К. 1,62 на
хиляда/ - престъпление по чл. 343 ал.З пр. I б. „б” пр. 1 вр. чл. 342 ал.1 НК.
По повод на ПТП било образувано НОХД № 394/2013 г. по описа на ОС- Кюстендил,
приключило с постановена от съда Присъда № 23/06.06.201З г., с която подсъдимият К. Б. К.
1
е признат за виновен за това, че е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал.1 ЗДвП, при
което причинил по непредпазливост смъртта на Ю.Х.Д., като деянието е извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5. Присъдата е влязла в законна сила на
28.01.2015 г.
По отношение на управлявания от ответника лек автомобил към датата на ПТП била
налице действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от
ищцовото дружество.
Наследникът по закон на починалия и негов син С.Ю.Д. предявил срещу
застрахователя пряк осъдителен иск за обезщетяване на понесените от него неимуществени
вреди, настъпили при застрахователното събитие, като развилото се производство
приключило с постановено Решение от 09.05.2017 г. по гр. д. № 5894/2015 г. по описа на
СГС, частично отменено с Решение №299/2.05.2019 г. на САС и к.т.д. 1308/2019 г. на ВКС, с
което окончателно били определени и присъдени следните обезщетения по чл. 52 ЗЗД: 68
000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 11.07.2012 г. до пълно плащане, следващи се на С.Ю.Д. за
търпени от същия болки и страдания вследствие смъртта на баща му Ю.Д.. Посочените
решения били постановени при участието на ответника като подпомагаща страна на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, като на основание чл. 223 ГПК възникнал установителен ефект в
отношенията на третото лице и насрещната страна по всички факти, предмет на
производството.
За горепосочените суми в полза на увредените лица били издадени изпълнителни
листи от въззивния съд, въз основа на които са образувани следните изпълнителни дела: изп.
дело № 220179230400285 по описа на ЧСИ Г.Н., peг. № 923 от КЧСИ; изп. дело №
20218400400121 и № 20218400400122 по описа на ЧСИ М.Ц., per. № 840 от КЧСИ, като в
резултат на принудително изпълнение ищцовото дружество заплатило в цялост в полза на
взискателя сумата от общо 138 533,12 лева, част от която се претендира с настоящата искова
молба.
С извършеното плащане на застрахователни обезщетения в полза на увреденото лице
С.Ю.Д., ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД встъпил в правата на удовлетворените кредитори
/увредени лица/ срещу прекия причинител на вредите /ответник в настоящото производство/
и имал право да получи от виновния водач по обратен ред платеното застрахователно
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, доколкото било налице регресно
основание по чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отм., а понастоящем чл. 500, ал.1, т, 1 КЗ/. Намира за
доказан целия фактически състав на възникването на регресната отговорност на ответника,
доколкото всички относими факти били съдебно установени в хода на НОХД № 394/2013 г.
по описа на ОС-Кюстендил, както и в хода на гр. д. № 5894/2015 г. по описа на СГС, по
което ответникът участвал като помагач на страната на застрахователя.
Уточнява, че искът е предявен за част от общо заплатеното обезщетение, ведно с
лихви и разноски в общ размер на 138 533,12 лева, а именно за сумата от 73 052,12 лева. тъй
2
като за сумата от 65 481,00 лева бил воден обратен иск в хода на исковото производство по
гр.дело № 5894/2015г. по описа на СГС, който бил уважен в цялост.
С уточнителна молба вх. № 2653/16.06.2023 г. ищцовото дружество конкретизира, че
по изп. дело № 220179230400285 по описа на ЧСИ Г.Н., pег. № 923 от КЧСИ, са заплатени на
28.07.2017 г. суми общо в размер на 34182,45 лева /20 000 лева главница, 10274.12 лева
лихви за периода от 11.07.2012 -28.07.2017 г., 1 102,00 лева - разноски и 2806,33 лева -такси
по изпълнителното дело/; по изп. дело № 20218400400121 по описа на ЧСИ М.Ц., peг. № 840
от КЧСИ са заплатени на 25.02.2021 г. общо 100 435,00 лева /48 000 лева – главница; 42
097.84 лева - лихва за периода от 11.07.2012 - 25.02.2021 г.; 1 904.00 лева - разноски; 5 968,45
лева . - разноски и 2 464,71 лева - такси по изпълнителното дело/; по изп. дело
20218400400122 по описа на ЧСИ М.Ц., peг. № 840 от КЧСИ са заплатени на 17.02.2021 г. –
сумата от 3 915,67 лева /3084.00 лева - неолихвяема сума; 423,00 лева - разноски и 408,67
лева .- такси по изпълнителното дело/. Сборът от платените суми по изпълнителните дела
бил в общ размер на 138 533,12 лева.
Ответникът не е подал отговор по реда на чл. 131 от ГПК.
КОС, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и
в тяхната съвкупност, при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното
от фактическа страна:
С присъда № 2 от 13.01.2014 г., постановена по НОХД № 394/2013 г. по описа на
Окръжен съд – Кюстендил, К. Б. К. е признат за виновен в това, че на 11.07.2012 г. в с. Мало
село, община Бобов дол, на третокласен път ІІІ-623, при км.4+300, при управление на МПС-
лек автомобил, марка „Рено”, модел „Клио”, с регистрационен № *** собственост на К. Д. Б.
от с. Мало селоq нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП
и по непредпазливост причинил смъртта на Ю.Х.Д. с ЕГН **********, от с. Мало село,
община Бобов дол, като деянието е извършено в пияно състояние /концентрация на
етилов алкохол в кръвта на К. 1,62 на хиляда/ - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”,
пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
С Решение от 09.05.2017 г. по гр. д. № 5894/2015 г. по описа на СГС, частично
отменено с Решение №299/2.05.2019 на САС и к.т.д. 1308/2019 г. на ВКС, са окончателно
определени и присъдени следните обезщетения по чл.226, ал.1 КЗ /отм/: 68 000 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за търпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 11.07.2012 г. до пълно плащане, което обезщетение ЗД „БУЛ ИНС“ АД е
осъдено да заплати на С.Ю.Д. за търпени от същия болки и страдания вследствие смъртта на
баща му Ю.Х.Д.. С цитираните решения е уважен и предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД
регресен иск срещу прекия деликвент К. Б. К. – ответник в настоящото производство, за
сумата в общ размер на 65 481.00 лева. Посочените решения са постановени при участието
на ответника К. Б. К. като подпомагаща страна на ищцовото дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
До ЗД „БУЛ ИНС“ АД била изпратена Покана за доброволно изпълнение по ИД
№20218400400121 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. №840 към КЧСИ, образувано въз основа на
3
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№5894/2015 г. на СГС за следните суми: 1 904.00 лева
неолихвяема сума, 48 000.00 лева главница, 41 746.84 лева лихви и 48.00 лева разноски,
както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 5 968.45 лева.
С преводно нареждане от дата 25.02.2021 г. ЗД „БУЛ ИНС“ АД изплатило по ИД
№20218400400121 сумата от 100 435.00 лева.
От приетата в производството съдебна счетоводна експертиза, изпълнена от вещото
лице Л. Л. е установено, че на 17.02.2021 г. по изпълнително дело № 20218400400122 по
описа на ЧСИ М.Ц. ЗД „БУЛ ИНС“ АД с платежно нареждане за кредитен превод с
референция № FT2104868465295 превежда сума в размер на 3 915,67 лева / три хиляди
деветстотин и петнадесет лева и шестдесет и седем стотинки / по сметка с IBAN №
BG43CECB979050C45638901 с титуляр ЧСИ М.Ц. и с основание: „ ИД20218400400122 ”. На
25.02.2021 г. по изпълнително дело № 2021800400121 по описа на ЧСИ М.Ц. ЗД „БУЛ ИНС“
АД с платежно нареждане за кредитен превод с референция № FT21056604707474 превежда
сума в размер на 100 435 лева / сто хиляди четиристотин тридесет и пет лева / по сметка с
IBAN № BG43CECB979050C45638901 с титуляр ЧСИ М.Ц. и с основание:
„ИД20218400400121 - цялостно изплащане”
Посочено е, че съгласно представените Удостоверение с изх.№ 27921/19.12.2024 г.
издадено от ЧСИ М.Ц. и Извлечение от счетоводната система на ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
разпределението на сумите платени по изп.дела с №№ 20218400400122 и 20218400400121
по описа на ЧСИ М.Ц. е както следва:
По изп.дело № 20218400400121 по описа на ЧСИ М.Ц. постъпилата сума от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД в размер на 100 435 лева е разпределена както следва: 48 000,00 лева - олихвяема
главница; 42 108,00 лева - законна лихва върху главница от 11.07.2012 г. към дата на
изплащане; 4 342,00 лева - разноски извършени от взискателя; 5 985,00 лева - такса по т.26
от Тарифата за таксите и разноски към ЗЧСИ в полза на ЧСИ.
По изп.дело № 20218400400122 по описа на ЧСИ М.Ц. постъпилата сума от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД в размер на 3 915,67 лева е разпределена както следва: 3 084,00 лева -
неолихвяема главница; 471,00 лева - разноски извършени от взискателя; 360,67 лева - такса
по т.26 от Тарифата за таксите и разноски към ЗЧСИ в полза на ЧСИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Правото да получи обезщетение от застрахователя възниква за увреденото лице от
момента на деликта, като в настоящата хипотеза това е датата на деликта, а именно -
11.07.2012 г., съобразно действащата към този момент нормативна уредба, което обуславя
приложението на тази нормативна уредба и към регресното право на застрахователя ЗД „БУЛ
ИНС“ АД към прекия причинител.
Предявения иск е с правно основание чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отм., а понастоящем чл.
500, ал. 1, т.1 от КЗ/. В тази насока е и трайно установената практика на ВКС, обективирана
в следните решения: Решение № 20 от 02.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о.,
4
ТК; Решение № 192 от 14.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 768/2010 г., II т. о., ТК и Решение №
70 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. №624/2010 г., I т. о., ТК. Съгласно цитираната практика,
регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото възникване /датата
на настъпване на деликта/. Моментът на плащане на обезщетението е свързан не с
възникването, а само с изискуемостта на регресното право.
Уважаването на регресната претенция по чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отм., а понастоящем
чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ/ предполага кумулативното установяване на няколко предпоставки, а
именно – 1. валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и
застрахования, 2. изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, 3. деликт
– противоправно деяние, изразяващо се в управление на моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма
или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, при отказ да се подложи
на проверка, или виновно отклонение от проверка за алкохол, наркотично вещество или
негов аналог, 4 настъпване на имуществени/неимуществени вреди и 5. причинна връзка
между деянието и вредите. Осъществяването на горния фактически състав има за последица
встъпване на застрахователя в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите .
Предвид това, ищецът следва да установи, че ответникът е причинил непозволено
увреждане на трето лице, че между ищеца и ответника съществува застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност", че
ищецът – застраховател на деликвента е заплатил вредите от деликта на увреденото лице,
както и че при причиняването на ПТП деликвентът е управлявал автомобил с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон.
Тъй като отговорността на застрахователя по договор „Гражданска отговорност“ е за
виновно противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, т. е.
функционално обвързана е с отговорността на деликвента, плащането на обезщетение за
причинените от последния вреди обосновава регресна претенция на застрахователя срещу
него в изрично предвидените в закона случаи.
Безспорно по делото е установено, че на 11.07.2012 г. в резултат на ПТП, причинено
по непредпазливост от ответника К. Б. К., като водач на лек автомобил марка „Рено“, модел
„Клио“ с рег. № *** е била причинена смъртта на Ю.Х.Д..
Безспорно е и това, че деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на
ответника с присъда № 2/13.01.2014 г., постановена по НОХД № 394/2013 г. по описа на ОС
– Кюстендил, влязла в законна сила, е извършено в пияно състояние. Постановената
присъда, на основание чл. 300 ГПК, е задължителна за настоящата съдебна инстанция
относно това: извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От приложеното Решение от 09.05.2017 г. по гр. д. № 5894/2015 г. по описа на СГС,
частично отменено с Решение № 299/2.05.2019 г. на САС и к.т.д. 1308/2019 г. на ВКС се
установява, че към момента на настъпване на ПТП, управляваният от ответника лек
5
автомобил е бил застрахован по договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен
с ищеца, от страна на който в полза на наследника на Ю.Д. - С.Ю.Д. е присъдено
застрахователно обезщетение в размер на 68 000 лева за неимуществени вреди, понесени в
резултат на смъртта на неговия баща Ю.Х.Д., както и че К. Б. К. е осъден да заплати на ЗД
„БУБЛ ИНС“ АД регресно притезание в общ размер на 65 481.00 лева. Посочените решения
са постановени с участието на ответника К. Б. К. като трето лице помагач на страната на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД. На основание чл. 223, ал. 1 ГПК, постановените решения имат
установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а съгласно чл.
223, ал. 2 ГПК, К. К. е обвързан с мотивите на постановените решения, като това, което
съдът е установил в тях, е задължително в отношенията му с настоящия ищец – ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, на когото К. е привлечен като подпомагаща страна. От последните са установими
както причинените неимуществени вреди, така и причинно – следствената им връзка с
осъществения от ответника К. К. деликт.
Фактът на изплащане на обезщетение от застрахователя на увреденото лице се
установява от приложеното по делото преводно нареждане от дата 25.02.2021 г., както и от
назначената, и приета в производството съдебна счетоводна експертиза. Въз основа на
приетото експертно заключение се установява, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД е заплатило по
изп.дело № 20218400400121 по описа на ЧСИ М.Ц. сума в размер на 100 435 лева, а по
изп.дело № 20218400400122 по описа на ЧСИ М.Ц. постъпилата сума от ЗД „БУЛ ИНС“ АД
в размер на 3 915,67 лева или общо заплатената сума, дължима от ЗД „БУЛ ИНС“ АД въз
основа на издадения изпълнителен лист по гр.д.№5894/2015 г. на СГС е в общ размер на
104 350.67 лева.
Въз основа на изложените факти съдът достига до извод за частична основателност и
доказаност на предявения иск. Този извод съдът базира на задължителната сила на
присъдата, съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, на установителното действие на мотивите,
съгласно чл. 223, ал.1 ГПК, на представените и събрани в производството доказателства за
заплащане на сумата от общо 104 350.67 лева, както и при липса на доказателства за
извършено плащане от страна на ответника К. К.. Изложените в исковата молба твърдения,
че ищецът е заплатил сума в общ размер на 138 533.12 лева не кореспондират със събрания
в производството доказателствен материал. Експертът по назначената съдебно – счетоводна
експертиза установява заплащане на сума в общ размер на 104 350.67 лева. Доколкото е
установено, че с Решение 09.05.2017 г. по гр. д. № 5894/2015 г. по описа на СГС, частично
отменено с Решение № 299/2.05.2019 на САС и к.т.д. 1308/2019 г. на ВКС К. Б. К. е осъден да
заплати на ЗД „БУБЛ ИНС“ АД регресно притезание в общ размер на 65 481.00 лева, то
искът, предявен в настоящото производство, е основателен и доказан до сумата от 38 869.67
лева, която ще бъде присъдена в полза на ищеца на основание чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отм., а
понастоящем чл.500, ал.1, т.1 от КЗ/, като за разликата до претендирания размер от 73 052.12
лева иска ще бъде отхвърлен като недоказан.
От страна на ищеца, ъпреки предоставената му възможност не са представени
доказателства установяващи твърдението му за заплатена сума в общ размер от 138 533, 12
6
лева, респективно твърдението му не е установено и от приетото в настоящото производство
заключение на в.л., неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно и
обективно изготвено.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищцовото дружество. Съгласно
приложен списък по чл.80 от ГПК и ангажирани доказателства се установява, че
дружеството е сторило разноски в общ размер на 10 722.08 лева, от които 7800 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение и 2922.08 лева заплатена държавна такса. Изчислени
по компенсация, с оглед уважената част на исковата претенция, дължимите в полза на ищеца
разноски са в размер на общо 5 705.02 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Б. К., с ЕГН ********** и адрес: гр. Дупница, ж.к. ***, да заплати на ЗД
“БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
“Джеймс Баучер“ № 87 на основание чл. 274, ал. 1, т.1 от КЗ /отм./ сумата от 38 869.67 лева
/тридесет и осем хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и седем ст./,
представляваща дължима част от заплатената от ищеца по изп. д. № 22017923230400285 на
ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 от КЧСИ, по изп. д. № 20218400400121 по описа на ЧСИ М.Ц. рег. №
840 от КЧСИ и по изп. д. № 20218400400122 по описа на ЧСИ М.Ц. рег. № 840 от КЧСИ
сума в общ размер от 104 350.67 лева, като сбор от заплатени на С.Ю.Д., обезщетения за
претърпени от него неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт на наследодателя
му Ю.Х.Д. от станало на 11.07.2012 г. по вина на ответника ПТП, обезщетения за забава в
размер на изтекла законна лихва, както и съдебни разноски, и разноски по изпълнителното
производство, ведно със законната лихва, върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.05.2023 г. до окончателното й заплащане, като иска
за разликата над уважената сума от 38 869.67 лева до предявения размер от 73 052.12, или за
сумата от 34 182.45 лева ОТХВЪРЛЯ КАТО неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Б. К., с ЕГН ********** и адрес: гр.
Дупница, ж.к. ***, да заплати на ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. “Джеймс Баучер“ № 87 , сумата от 5 705.02 лева /пет хиляди
седемстотин и пет лева и две ст./ сторени разноски в настоящото производство, изчислени
по компенсация.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд - София.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
7