Р Е Ш Е Н И Е
№
199
гр. Н., 13.08.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Н. в публичното заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №1517 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 24 232, 80 лв. от страна на „Деко - Бетз“ – ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Никола Славков“, №37, ет.1, офис 1, представлявано от А.Б.Г.против ответника „Крис – НП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „Илия Вълчев – Талимата“, №12, представлявано от П.Х. П..
В исковата молба ищцовата страна твърди, че между нея и ответната страна имало постигната договореност, по силата на която за периода месец ноември 2018 г. – месец юли 2019 г. ответното дружество ползвало за нуждите на бизнеса си предоставеното му от ищцовата страна общо 10 536 литра собствено дизелово гориво – евродизел без добавки, заредено от собствена на ищеца база, находяща се в гр. Н., на ул. ***и от база, находяща се в с.Т., собственост на „Х.“ – АД. Горивото било собственост на ищцовата страна по силата на сключен договор с „Х.“ – АД, за което били издадени фактури. От базата на ищеца в гр. Н. ответното дружество заредило гориво през месец май 2019 г., което било отразено в две от представените по делото лимитни карти. Срещу всяко от ползваното количество гориво, бил положен подпис на служител на ответното дружество. Страните по делото се уговорили, че ответникът за използваното гориво ще върне на ищцовата страна гориво от същия вид и качество - евродизел без добавки, до края на месец август 2019 г. Това, обаче не било сторено, като ищецът получил устен отказ. Поради това ищецът изпратил до ответната страна нотариална покана, с която я уведомил, че ако в седемдневен срок, считано от получаването на поканата не върне горивото, ще потърси правата си по съдебен път. Нотариалната покана била връчена редовно на ответната страна, но последната не изпълнила задълженията си. Поради така изложените в исковата молба обстоятелства, ищцовата страна моли съда, след като се увери в основателността на исковата претенция, да постанови решение, с което да осъди ответника да предаде на ищеца 10 536 литра дизелово гориво – евродизел без добавки. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
На ответното дружество са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран и в него ответната страна заявява, че оспорва исковата претенция. Твърди, че между страните по делото няма договорни отношения за доставка на 10 536 литра дизелово гориво и такова не било доставяно от ищеца и ползвано от ответника. Ответната страна била собственик на МПС – влекач „***, с рег. №****, но за извършваната с него дейност в периода, предмет на претенцията, било зареждано гориво предимно от бензиностанция в гр. Н., стопанисвана от „Д.“ – ЕООД, като имало и отделни зареждания в други бензиностанции. Разходите по зарежданията били отразени в счетоводството на ответната страна и там липсвали отразявания за зареждане от ищеца. В представените от ищцовата страна лимитни карти не бил поставен подпис на лице, оправомощено да представлява ищцовото дружество.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцовата страна „Деко - Бетз“ – ЕООД в периода 01.04.2018 г. – 31.03.2020 г. е била в договорни отношения с „Х.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София. Между двете дружества в посочения период са били сключени два писмени договора за превоз на товари, по силата на които ищцовата страна извършвала превоз на товари, предадени ѝ за тази цел от „Х.“ АД. В чл.19 от подписаните между ищцеца и „Х.“ АД договори се съдържа клауза, съгласно която при възможност от страна на „Х.“ АД, това дружество може да предостави на превозвача горивото, необходимо за съответните превози, като предоставеното гориво е в рамките на реално извършените превози, за което се издава фактура на името на ищеца по продажни цени в деня на зареждане.
В периода от месец ноември 2018 г. до месец юли 2019 г. автомобил, собственост на ответната страна „Крис – НП“, а именно влекач „***“ с рег. №**** извършил зареждания с дизелово гориво общо от 10723, 82 л в база на „Х.“ АД, находяща се в С.Т.. При тези зареждания лице, работещо при ответното дружество по силата на сключен трудов договор – Е.Е.А., полагало подпис в лимитна карта, удостоверявайки количеството заредено гориво. В един от дните на този период – 22.05.2019 г. подпис в съответната лимитна карта положил П.Х. П. – представляващ ответната страна.
В периода месец юли 2019 г. – месец август 2019 г. същият горепосочен автомобил, собственост на ответника, извършил зареждане с дизелово гориво общо с 1000 л от база, находяща се в гр. Н., ул. ***. В лимитните карти за тези зареждания подписи били положени от П.Х. П..
В счетоводствата и на двете дружества – страни по делото не са налице осчетоводявания по повод процесното гориво.
За периода месец ноември 2018 г. - месец юли 2019 г. дружеството „Х.“ АД издало 9 бр. фактури с получател ищцовата страна за гориво – евродизел на стойност, различна стойността на горивото, заредено от автомобила на ответната страна.
На 05.09.2019 г. ищцовото дружество отправило до ответната страна нотариална покана рег. №***г. на пом. нотариус М. К. при нотариус Т. С., с район на действие РС – Н., която била връчена на ответника на ***г. С нотариалната покана ищцовата страна отправила искане ответника да ѝ върне потребено количество дизелово гориво общо от 10 536 литра, с твърдението, че горивото е предоставено на ответника в периода ноември 2018 г. – юли 2019 г. за нуждите на дейността му и заредено в база в гр. Н., ул. *** и от база в С.Т., собственост на „Х.“ АД. На отправената покана ответната страна изпратила писмен отговор, в който заявила, че по отношение на така заявените претенции не е получавала документи за доставено от ищеца гориво.
Така описаните факти съдът прие за установени с категоричност от представените по делото доказателства – заверени копия на договори за превоз на товари от 01.04.2019 г. и от 01.04.2018 г.; нотариална покана рег. №***г. на пом. нотариус М. К. при нотариус Т. С., с район на действие РС – Н.; разписка, отговор на нотариална покана; фактура №**********/30.11.2018 г.; фактура №**********/29.12.2018 г.; фактура №**********/31.01.2019 г.; фактура №**********/18.02.2019 г.; фактура №**********/31.03.2019 г.; фактура №**********/30.04.2019 г.; фактура №**********/ 31.05.2019 г.; фактура №**********/28.06.2019 г.; фактура №**********/31.07.2019 г.; лимитни карти за периода месец ноември 2018 г. - месец юли 2019 г.; справка за актуално състояние на всички трудови договори, вписани от осигурител – ответната страна; от заключенията на назначените съдебно-оценителна експертиза, съдебно-счетоводна експертиза и графическа експертиза.
На база на така установените факти по делото съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Претенцията на ищцовото дружество е неоснователна. Не се потвърждава с категоричност по делото, че между страните в процеса е имало договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника гориво в исковия период, което ответната страна се е задължила да върне. Всъщност не се доказва страните да са имали каквато и да е уговорка във връзка с гориво. Без съмнение ищцовата страна е била в договорни отношения с „Х.“ АД и в сключените с това дружество договори за превоз на товари съществува уговорка за предоставяне на гориво. Но тази уговорка касае страните по този договор, не и трето лице и конкретно ответната страна. Безспорно установеният факт по делото е, че ищцовата страна е имала договорни отношения с „Х.“ АД, в рамките на които последното дружество ѝ е предоставяло гориво, за което са били издавани фактури. Изрично е вписано в договора, че предоставеното гориво е за реално извършени превози от превозвача (т.е. ищеца). От този факт не може да се направи извод, че ищцовата страна е била собственик на гориво, което е предоставила на ответното дружество, именно в качеството си на собственик.
По делото е установено с категоричност, че автомобил, собственост на ответника е зареждал гориво в база на „Х.“ АД и в база, находяща се в гр. Н., ул. ***. Не се доказва, обаче че това е именно по повод твърдяната от ищеца договореност с ответника. Подобен извод не може да се направи нито от представените лимитни карти, нито от приложените фактури. При съпоставка на количествата гориво, отразени в лимитните карти и тези по фактурите е видно, че е налице разлика в количеството гориво по съответните месеци. В лимитните карти, освен регистрационният номер на автомобила, собственост на ответника, са вписани и други номера, на други автомобили, които очевидно са извършвали зареждания с гориво през исковия период. Предвид това и при наличната разлика между горивото описано в картите, с това, описано за съответните им по месеци фактури, е невъзможно да се изведе категоричен извод, че фактурите са издадени на името на ищеца именно за количеството гориво, заредено от колата на ответника. Но дори и това да се приеме за установен факт по делото, то от него не следва единствения извод, че това е по повод договора между страните, твърдян в исковата молба. Липсват по делото категорични доказателства, че страните по делото в посочения от ищеца период са имали именно твърдяната в исковата молба договорка, а именно ищцовата страна да предостави на ответната гориво, която последната да върне конкретно на падежа твърдян от ищеца. Няма категорични доказателства, че горивото, заредено от автомобила на ответника е именно в изпълнение на такава уговорка. Доколкото, обаче зареждането с гориво в база на „Х.“ АД и в обект в Н. е безспорно доказан факт, то ищецът би могъл да претендира неоснователно обогатяване на ответника, но не може да претендира връщане на гориво на основание сключен договор.
Предвид гореизложеното съдът счита, че исковата молба като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Относно
производството по проверка истинността на представени по делото писмени
доказателства: От ответната страна е заявено оспорване на представените по
делото лимитни карти, с твърдението, че подписите, положени в тези карти от
името на лицата, работещи при ответника в исковия период - Е.Е.А. и П.Х. П.,
положени срещу количеството гориво за влекач „***“ с рег. №****, не са
изпълнени от тези лица. Конкретно са оспорени следните документи: Лимитна карта за отпускане на материали за
месец ноември 2018 г., Лимитна карта за отпускане на материали за месец
декември 2018 г., Лимитна карта за отпускане на материали за месец януари 2019
г., Лимитна карта за отпускане на материали за месец февруари 2019 г., Лимитна
карта за отпускане на материали за месец март 2019 г., Лимитна карта за
отпускане на материали за месец април 2019 г., Лимитна карта за отпускане на
материали за месец май 2019 г., Лимитна карта за отпускане на материали от
31.05.2019 г. – 2 стр., Лимитна карта за отпускане на материали за месец юни
2019 г. и Лимитна карта за отпускане на материали за месец юли 2019 г.
От заключението на назначената по делото графическа експертиза се доказва, че почеркът, с който са положени подписите в лимитните карти от името на всяко от двете посочени лица, и подписите представени на вещото лице като сравнителен материал от всяко от тези лица, са идентични, съответстват именно на тези лица. Предвид това съдът следва да постанови, че оспорването на документите в частта относно подписите на посочените лица, е недоказано.
При този изход на процеса ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна направените по делото разноски в размер на 1674, 20 лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД от страна на „ДЕКО - БЕТЗ“ – ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Никола Славков“, №37, ет.1, офис 1, представлявано от А.Б.Г.против ответната страна „КРИС – НП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „Илия Вълчев – Талимата“, №12, представлявано от П.Х. П., с претенция на иска ответната страна да бъде осъдена да предаде на ищеца 10 536 литра дизелово гориво – евродизел без добавки.
ПРИЗНАВА, че
заявеното оспорване на следните документи: Лимитна карта за отпускане на материали за месец ноември 2018 г., Лимитна
карта за отпускане на материали за месец декември 2018 г., Лимитна карта за
отпускане на материали за месец януари 2019 г., Лимитна карта за отпускане на
материали за месец февруари 2019 г., Лимитна карта за отпускане на материали за
месец март 2019 г., Лимитна карта за отпускане на материали за месец април 2019
г., Лимитна карта за отпускане на материали за месец май 2019 г., Лимитна карта
за отпускане на материали от 31.05.2019 г. – 2 стр., Лимитна карта за отпускане
на материали за месец юни 2019 г. и Лимитна карта за отпускане на материали за
месец юли 2019 г., в частта им относно подписите, положени от името на
лицата Е.Е.А. и П.Х. П., срещу количеството гориво за
влекач „***“ с рег. №****, Е НЕДОКАЗАНО.
ОСЪЖДА „ДЕКО - БЕТЗ“ – ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Никола Славков“, №37, ет.1, офис 1, представлявано от А.Б.Г.да заплати на „КРИС – НП“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „Илия Вълчев – Талимата“, №12, представлявано от П.Х. П., направените по делото разноски в размер на 1674, 20 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и четири лева и двадесет стотинки)
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: