Решение по дело №463/2018 на Районен съд - Айтос

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

№ 205

 

гр.Айтос, 15.11.2018 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

Айтоският районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                                                                  Председател :  Мария Джанкова 

                                                                                        Съдебни заседатели :   …........…………

                                                                                                          

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело № 463 по описа  за 2 018 год., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, вписано в Търговския регистър воден от Агенция по вписванията, със седалище и управление в гр.С., ***  със законен представител О.Б.Ш. чрез пълномощник Адвокатско дружество «Г. и П.» Булстат ***, представлявано от адв. В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** против С.А.Й., ЕГН **********,***.

С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо ответника, съществуването на  вземането му в размер от 353.89 лева (триста петдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки), от които 312.43 лева (триста и дванадесет лева и четиридесет и три стотинки) – незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор от 10.09.2014 г., потребена в периода от 10.02.2016 г. до 09.07.2016 г., с крайна фактура № **********/10.07.2016 г., платима в срок до 25.07.2016 г.;  41.46 лева (четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) – мораторна лихва върху главница за периода от 26.07.2016 г. до 15.11.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението - 29.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 680 от 04.12.2017 г. по ч.гр.дело № 1115/2017 г. на АРС. Ищецът претендира заплащане на правените съдебно-деловодни разноски. Сочи, че вземането  произтича от задължение на ответника по незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор от 10.09.2014 г., потребена в периода от 10.02.2016 г. до 09.07.2016 г., с крайна фактура № **********/10.07.2016 г., платима в срок до 25.07.2016 г.

С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за  установяване съществуването на вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно производство – ч.гр.дело № 1115/2017 год. на РС-Айтос.

Към исковата молба са приложени преписи за връчване на ответника. Направено е доказателствено искане за служебно прилагане на ч.гр.дело № 1115/2017 г. на РС-Айтос.

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответницата С.А.Й. представя писмен отговор. Не оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция. Излага становище, че има желание и готовност да заплати дължимото към ищцовото дружество. Не представя доказателства и не заявява доказателствени искания.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

 

След постъпване на исковата молба в съда и администрирането й, на ответницата надлежно са изпратени преписи, ведно със съобщение за възможностите по чл.131 и сл. от ГПК, а също и с нарочно отбелязване на последиците от неподаване на отговор, признание на иска и от неупражняване на права.

В законовия едномесечен срок от връчване на съобщението от страна на ответницата С.Й. постъпва отговор, с който се прави признание на иска и се заявява молба да бъде посочена сметка за заплащане на дължимото към ищеца.

С оглед направеното признание на иска и като е съобразил липсата на процесуална пречка по чл.237, ал.3 от ГПК, а именно, че не е налице противоречие на признанието на иска с добрите нрави  или закона - чл.324, чл.334 и чл.339 от ГПК, или признаване на права, с които страната не може да се разпорежда, съдът по искане на ищеца е разпоредил приключване на съдебното дирене.

Предвид изложеното и като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и  приложените писмени доказателства, съдът намира исковата претенция за вероятно основателна, поради което и следва да бъде уважена без излагане на мотивация по същество на спора, при условията на чл.237, ал.2 ГПК – на база на направеното от ответника признание.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид уважаване на иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените съдебно-деловодни разноски в размер, съответстващ за представените доказателства удостоверяващи заплащането им, а именно възнаграждение по договор за правна помощ  от 180,00 лв. и вносна бележка за държавна такса от 25,00 лева, както и разноските в заповедното производство на обща стойност от 205,00 лева, включващи също адв.възнаграждение от 180,00 лв. и заплатена държавна такса от 25,00 лева.   

 

По изложените съображения, Айтоския районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че ответницата С.А.Й., ЕГН **********,*** дължи на ищеца «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, вписано в Търговския регистър воден от Агенция по вписванията, със седалище и управление в гр.С., ***,  със законен представител О.Б.Ш., представлявано от адв. В.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, паричната сума в размер на 353.89 лева (триста петдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки), от които 312.43 лева (триста и дванадесет лева и четиридесет и три стотинки) – незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор от 10.09.2014 г., потребена в периода от 10.02.2016 г. до 09.07.2016 г., с крайна фактура № **********/10.07.2016 г., платима в срок до 25.07.2016 г.;  41.46 лева (четиридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) – мораторна лихва върху главница за периода от 26.07.2016 г. до 15.11.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението - 29.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение № 680 от 04.12.2017 г.  по ч.гр.дело № 1115/2017 г. на РС-Айтос.

 

ОСЪЖДА С.А.Й., ЕГН ********** да заплати на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: *** направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство – в размер на 205,00 (двеста и пет) лева, включващи възнаграждение по договор за правна помощ  от 180,00 лв. и заплатена държавна такса от 25,00 лева, както и тези в заповедното производство - от 205,00 (двеста и пет) лева, включващи адв.възнаграждение  от 180,00 лв. и заплатена държавна такса от 25,00 лева.

 

Решението подлежи на въвзивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.

 

     

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ :