Р Е Ш Е Н И
Е
№ 990 25.07.2022г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, ХVІ-ти
състав, на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретаря: Д.
Ф.
Прокурор:
Христо Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 1002 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по касационна
жалба подадена от Комисия за енергийно и водно
регулиране (КЕВР), представлявана от председателя против решение № 419 от 20.04.2022г.,
постановено по АНД № 463 от 2022г. по описа на Районен съд Бургас. Съдебното
решение се обжалва
като незаконосъобразно, неправилно и немотивирано. Счита, че неправилно съдът е
приел, че акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен
след изтичане на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН срок. Излага съображения в
подкрепа на твърдението, че срокът е спазен. Иска се отменя на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа
касационната жалба и прави искане да бъде уважена и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Г.Й.Т., редовно уведомен, представя
писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуални си
представител оспорва жалбата. В отговора е посочено, че се претендират разноски
по списък, който ще се представи в съдебно заседание, но в откритото заседание
такъв списък не е приложен и доказателства за нови разноски в касационното
производство не са ангажирани. Прави се искане решението на районния съд да
бъде потвърдено.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение
за неоснователност на касационната жалба, респективно за законосъобразност на
съдебното решение, което да се остави в сила.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.БУРГАС намира, че касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение Районен съд –гр.Бургас е отменил
наказателно постановление № НП-8/01.03.2021 г., издадено от Председателя на
КЕВР, с което за нарушение на чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и на основание чл.36, ал.2
от ЗРВКУ, на Г.Т. е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв. С решението КЕВР е
осъдена да заплати на оспорващия и разноските по делото, а именно сумата от 300
лева, съставляваща платено адвокатско възнаграждение.
Прието е, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
е било образувано в нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН, като АУАН е съставен след
изтичане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя. За да достигне до този
извод, съдът е приел, че считано от 16.06.2020г. контролните органи са
разполагали с абсолютно всички данни, които да им позволят да изградят извод
относно съставомерните признаци на нарушението и неговия автор, т.е на тази
дата нарушителят е бил установен по смисъла на ЗАНН и от тази дата е започнал
да тече 3-месечният срок за ангажиране на неговата отговорност. В мотивите си
съдът се е позовал и на Тълкувателно решение № 4/29.03.2021г. на ВАС по т.д. №
3/2019г.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно допуснатото в
административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, а
от там и неправомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност
на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че отговорността на Г.Т. е ангажирана в противоречие с нормата
на чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН, според която не се образува
административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението.
Идеята на законодателя с въвеждането на
давностни срокове за образуване на административнонаказателни производства, е
да се стимулира активността на наказващия орган, като за всяко едно
административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен от
извършването му срок. В цитираната норма са предвидени два срока, тъй като
установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в
един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, ако не е изтекла една
година от извършване на нарушението, административнонаказателното производство
следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение в тримесечен срок. Изтичането на който и да е от тези
два срока е пречка за съставянето на АУАН, а в случай, че бъде съставен такъв,
то издавеното въз основа на него наказателно постановление е незаконосъобразно.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС
по т. д. № 3/2019 г., „откриване има, когато компетентният орган разполага с
данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или
информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически
и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи
субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със
съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“.
В случаят, нарушението е извършено на 24.01.2020г., като към момента на
съставяне на АУАН - 01.10.2020г., не е изтекъл едногодишния давностен срок.
Същевременно, всички обстоятелства, от значение за ангажиране отговорността на
нарушителя, са станали известни на контролния орган в деня, в който в КЕВР е
постъпило писмо от „ВиК“ЕАД- гр.Бургас, а именно на 16.06.2020г. След тази дата
не са извършвани никакви процесуални действия и не са събирани други
доказателства. Ето защо, тримесечният срок за съставяне на АУАН действително
започва да тече от 16.06.2020г. и изтича на 16.09.2020г. АУАН е съставен на
01.10.2020г., т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Бездействието
на органа повече от три месеца от откриването на нарушителя е абсолютно
процесуална пречка за съставяне на акт. В ЗРВКУ не е предвиден специален ред за
установяване на административните нарушения, като липсва и препращане към
Закона за енергетиката. Цитираната от касатора норма на чл.5, ал.2 от ЗРВКУ се
отнася единствено до структурата и правомощията на комисията, но не и до
процесуалния ред за установяване на нарушенията и налагане на наказанията за
тях, поради което в административнонаказателното производство намират
приложение общите правила на ЗАНН. В този смисъл и нормата на чл.38, ал.3 от
ЗРВКУ изрично сочи, че установяването на нарушенията, издаването, обжалването и
изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда
на ЗАНН. При тези констатации, датата на съставяне на констативния протокол е
ирелевантна при определяне на момента от който започва да тече давностния срок,
доколкото този протокол, съгласно ЗАНН, не представлява необходима предпоставка
за изясняване на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от
наказаното лице, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация.
Нещо повече, актосъставителят е бил член на комисията извършила проверката и
съставила констативния протокол, поради което той безспорно е разполагал към
16.06.2020г. с всички необходими данни, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира неговия извършител. Тезата на касатора, че срокът по
чл.34, ал.1 от ЗАНН, започва да тече от датата на съставянето на констативния
протокол е в противоречие и с разума на закона, тъй като по този начин би му се
предоставила възможност неоправдано дълго да бездейства преди да състави
протокола, въпреки че е разполагал с необходимите данни. Установяване на
нарушението и нарушителя не са обусловени от друго, освен от наличие на необходимата
инициатива и организация, респективно от бездействието си през периода от
16.06.2020г. до 27.07.2020г., административно- наказващият орган не може да
черпи повече процесуални права.
Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо, вр. с чл.218
от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение, като валидно,
допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо, Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 419 от 20.04.2022г.,
постановено по АНД № 463 от 2022г по
описа на Районен съд-гр.Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.