М
О Т И В И
към
Решение
№ 140/18.05.2020 г. по АНД № 254/2020 г.
по
описа на Добричкия районен съд
Срещу обвиняемия Й.Т.И. ЕГН ********** Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла в Районен съд – гр. Добрич
Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК
за това, че:
На
26.11.2018 г., в гр. Добрич, пред орган на властта - служител на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - гр. Добрич, потвърдил неистина в писмена декларация от
26.11.2018 год., която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинността на това обстоятелство, а именно,
че обичайното му пребиваване е в Република България - престъпление по чл. 313,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
представител на ДРП не се явява.
Обвиняемият също не
се явява, но се представлява от редовно упълномощен защитник, който смята
предложението на ДРП за основателно и прави искане за налагане на наказание в минимален размер.
След преценка на събраните
по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Обв. Й.И. от няколко години работел във
Федерална Република Германия, където живеел заедно със семейството си -
съпругата си и децата им, които били родени там. В България се прибирали рядко,
предимно по поводи, като адресът, на който пребивавали, бил в с. С*, обл. Добрич.
В Германия на обв. И. му било откраднато
свидетелството за управление на МПС, издадено от ОД на МВР-Добрич на * год.,
ведно с контролния талон към него. Поради тази причина той решил да се снабди с
дубликат на свидетелството. Дошъл в България през м. ноември 2018 год. /видно
от справка от ОД на МВР-Добрич за регистрирани преминавания през ГКПП/ и на
26.11.2018 год. подал заявление № ***
год. за издаване на свидетелство за управление на МПС, прието от свид. З*В* -
системен оператор към Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Добрич. Към
заявлението обв. И. приложил всички изискуеми документи, съгласно ЗДвП и
Наредба № I-157 на МВР от 2002 год. за условията и реда за издаване на СУМПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина. Сред приложените документи била и
Декларация във връзка с чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и чл. 13,
т. 6 от посочената по-горе Наредба, с която обв. И. удостоверил, че обичайното
му местопребиваване не е в друга държава - членка на ЕС, а в Република
България. Било му издадено СУМПС № * год. от ОД-МВР-Добрич, което обв. И. ползвал във ФР Германия.
В началото на 2019 год. от немските
компетентни органи било установено противоречие с изискването за „обичайно
пребиваване“ съгласно Директива 2006/126/ЕО, тъй като но тяхна информация обв. И.
живеел непрекъснато във ФР Германия от 20.02.2014 год. и имал регистриран
настоящ адрес на територията на ФР Германия, като същевременно през 2018 год.
му било издадено СУМПС от българската държава. За установеното несъответствие
компетентният орган по издаване на СУМПС във ФР Германия сигнализирал до ГД
„Национална полиция".
Видно от заключението на назначената по
досъдебното производство СГЕ, подписът в графа „Подпис" в Декларация във
вр. с чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157
на МВР от 2002 год. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, подадена от обв. И. заедно със Заявление вх. № *
год., бил положен от обв. Й.И.. Това обстоятелство е било потвърдено и от обвиняемия
в дадените от него обяснения.
Видно от свидетелските показания на
кмета на с. С*, обл. Добрич – св. В*Б*, цялото семейство на обв. Й.И. живеят
във ФР Германия от няколко години и се прибирали в селото много рядко - веднъж-
два пъти в годината за няколко дни. Последно бил виждал обв. Й.И. на 02.06.2017
год., когато се били прибрали за празника на селото, отново за няколко дни.
Приобщените по делото
писмени доказателства не съдържат противоречия, поради което не се налага подробното
им обсъждане. Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото
факти, са посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за
установена фактическа обстановка.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене доказателства - приложените по делото писмени
доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл.
283 от НПК към доказателствения материал по делото: материалите по досъдебно производство № 197/2019 г. по описа на Сектор ПИП при ОД на МВР - гр. Добрич, а
именно: постановление
от 15.07.2016 г.; постановление от 06.01.2020 г.; постановление от 11.11.2019
г.; постановление от 05.09.2019 г.; постановление от 10.04.2019 г.; писмо рег.
№ 704/20.03.2019 г.; писмо рег. № 3286р-9294/26.02.2019 г., ведно с копие на
писмо рег. № 328-9422/21.02.2019 г. – 5л.; справка за лица от 01.03.2019 г.;
заверено копие на заявление за издаване на документ за самоличност на български
гражданин вх. № 7824/26.11.2018 г.; декларация от 26.11.2018 г.; заверено копие
на АУАН № 0698102/26.11.2018 г.; декларация по чл.160 от ЗДвП от Й.Т.И. от
26.10.2018 г.; справка за собственост на ПС, изготвена на 12.03.2019 г.;
справка от УИС на РБългария от 19.03.2019 г.; писмо с рег. №
357р-4054/18.04.2019 г.; справка за съдимост се рег. № 1029/17.04.2019 г.;
писмо рег. № 1886р-7524/13.05.2019 г.; докладна записка от 03.05.2019 г.;
сведение от Севян Айхан Терзи от 03.05.2019 г.; сведение от Ралица Иванова
Великова от 03.05.2019 г.; докладна записка от 08.05.2019 г.; докладна записка
рег. № 1717-3759/14.06.2019 г.; постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 03.02.2020 г.; протокол за разпит на
обвиняем от 03.02.2020 г.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на Й.Т.И. от 03.02.2020 г.; справка за съдимост с рег. №
167/17.01.2020 г.; справка от УИС на Прокуратура на РБългария от 20.01.2020 г.;
характеристика на Й.Т.И. от 11.06.2019 г.; протокол за разпит на свидетел Занка
Георгиева Василева от 12.08.2019 г.; протокол за разпит на свидетел Васил Т.
Божилов от 10.10.2019 г. протокол за графическа експертиза № 25/20.11.2019 г.;
справка рег. № УРИ-854р-1932/02.10.2019 г.; заключително мнение от 03.02.2020
г., както и справка за задгранични пътувания рег. № 6062/19.03.2020 г.
Гореописаните писмени доказателства бяха преценени от съда както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, след
което съдът ги прие като
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и в резултат на това за съда се налага следният
обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
При изложените фактически
констатации и съображения, съдът намира за доказано, че обвиняемият И., като на 26.11.2018 г., в гр. Добрич,
пред орган на властта - служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.
Добрич, потвърдил неистина в писмена декларация от 26.11.2018 год., която по
силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на това обстоятелство, а именно, че обичайното му
пребиваване е в Република България - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК.
Съдът намира за безспорно
установени всички елементи на възведения престъпен състав.
Обвиняемият е годен субект да носи наказателна
отговорност, доколкото същият е пълнолетен и вменяем. Като извършител на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК може да бъде
всяко лице, изразено от законодателя с формулировката „който”.
Обект на посегателство са обществените
взаимоотношения, свързани с лъжливо деклариране в документ – писмена декларация
или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на министерския съвет се дават пред орган на властта, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. С такова престъпление се
засяга правната сигурност на документирането и документооборота и се затруднява
дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между гражданите
От обективна страна, на посочената в обвинението дата обвиняемият е декларирал с Декларация във
вр. с чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и чл. 13, т. 6 от Наредба № I-157 на МВР от 2002
год. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина
ведно със Заявление вх. № 63961056/26.11.2018
год. обстоятелството, че обичайното му пребиваване
е в Република България, което обаче не отговаряло на
действителното фактическо положение, т. е. не е било истина, тъй
като от известно време И. живеел със семейството си във ФРГ и се
прибирал рядко в България за кратко време. Следователно обвиняемият съзнателно и целенасочено е потвърдил неистина в посочената
декларация, тъй като желаел да му бъде издаден дубликат на СУМПС, с което
да управлява ползвания от него автомобил.
От обективна страна, деянието е формално
и бива довършено с потвърждаването на неистина в декларацията. В този смисъл с
деянието не са причинени имуществени вреди.
Съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата „Свидетелство за управление на моторно превозно средство
се издава на лица, конто са установили обичайното си пребиваване в Република
България, за което обстоятелство подписват декларация''.
В § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП е дадена
легална дефиниция на понятието "Обичайно пребиваване в Република
България", в съответствие с дадената такава в чл. 12 от Директива
2006/126/ЕО на ЕП и Съвета - „мястото, където дадено лице обикновено живее
повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или
трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които
сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му
връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в
две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки,
при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не
е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго
учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.“
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба
№ I-157 на МВР от 2002 год. за условията и реда за издаване на СУМПС,
отчета на водачите и тяхната дисциплина: при първоначално издаване на СУМПС,
лицето следва да представи „декларация, че обичайното му пребиваване не е в
друга държава - членка на Европейския съюз и че не е притежател на валидно
свидетелство, издадено от държава - членка на Европейския съюз". Изискване
за представянето на такава декларация съществува и при издаване на дубликат на
СУМПС /съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата/.
От субективна страна, деянието е извършено от обвиняемия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 1, пр. І от НК, тъй като обвиняемият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Съдът
не намира, че извършеното може да бъде определено като малозначително деяние, като не е налице
хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Това е така, защото потвърждаването на неистина в
писмена декларация, която се дава пред орган на властта по силата на закон,
указ или ПМС, е деяние с висока обществена опасност, като криминализирано му в състава на чл. 313, ал. 1 НК гарантира спазването
на правовия ред в страната от гражданите и държавните органи. При това деянието е наказуемо
алтернативно и с лишаване от свобода. Следователно законодателят е счел, че
всяко такова деяние е общественоопасно до степен да бъде обявено от закона за
наказуемо. В конкретния случай обществената опасност на извършеното от обвиняемия е висока, тъй като по този
начин същият, вместо да
изтърпи
наложеното му наказание за извършеното от него нарушение на правилата за
движение по пътищата,
е
съставил неистински документ и е отразил неверните обстоятелства в декларацията
пред надлежните държавни органи. Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Ето
защо съдът приема, че повдигнатото на обв. И. обвинение се доказва по несъмнен
и безспорен начин от събраните в хода на производството доказателства, още
повече че самият обвиняем чрез процесуалния си представител не оспорва
установената фактическа обстановка, признава вината си и не желае да бъдат
събирани други доказателства.
При определяне НАКАЗАНИЕТО на
обвиняемия за извършеното престъпление, съдът взе
предвид следното:
За да определи наказанието
на обвиняемия съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него
деяние и данните за личността му и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия:
В санкцията на правната
норма на чл. 313, ал. 1 от НК законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.
Обвиняемият И. е неосъждан, не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на
НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени вреди.
С оглед наличието на
материалноправните предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намира,
че следва да освободи И. от наказателна
отговорност, като му бъде наложено административно наказание
“глоба” в минималния, предвиден от законодателя, размер, което би изпълнило
целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН,
предвид факта, че обществената опасност както на деянието, така и на самия
извършител са невисоки - спрямо обвиняемия не са
били образувани други наказателни дела на производство, с добри характеристични
данни по местоживеене, които обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се
касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на
обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер
административно наказание “глоба”. Ето
защо, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът
постанови по отношение на Й.И. освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в
размер на хиляда лева. От друга страна този размер на наказанието е съобразен и с ограничаващата
разпоредба на чл. 78а, ал. 5 от НК, съгласно която когато за извършеното
престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
В този смисъл, съдът
определи административното наказание като справедливо, респективно съответно на
извършеното.
С Решението, съдът осъди обвиняемия Й.Т.И. ЕГН ********** да
заплати сторените по делото разноски в размер на 177,60 лв. по сметка на ОД на МВР - гр. Добрич.
По изложените съображения,
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
01.06.2020 г. /Галя Митева/