Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1959/31.10.2019г. Година
2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На четиринадесети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС
ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 4265 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №23-0000460/09.08.2019г. на Началник
Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на “А.Т.“ ЕООД е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 3000 лева на основание чл.96Г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните
превози.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП на
Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което е наложено административно наказание
имуществена санкция.
С жалбата се изразява
позиция, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. В хода на административно-наказателното производство били
допуснати нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като е посочено, че
дружеството притежава лиценз №09413/20.12.2012г., а то притежава такъв
№09413/06.11.2017г., валиден до 19.12.2027г.
В НП е посочена дата 22.08.2019г., без да са събрани доказателства , че
на тази дата е извършен обществен превоз на товари.Счита се още, че е налице
хипотеза на „маловажен случай“ на административно нарушение. Формулира се
искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител .
По същество се поддържат
основанията за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество моли НП
да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
През месец юни 2019 год. служители на ОО „АА“ Варна, сред които св. Й., приключили извършена комплексна проверка на
въззивното дружество. В хода на проверката било установено, че 22.08.2018 г. в гр.Варна, превозвачът "А.Т."
ЕООД, притежаващ лиценз за превоз на
товари № 09413, е допуснал до управление товарен автомобил марка
"Ман", кат. N3 с peг. № В1906ВВ, с който е
извършен обществен превоз на товари, видно от пътен лист с №
0012049/22.08.2018г. и тахографски лист от 22.08.2018г., водачът С. В. А., ЕГН:
**********, който не отговарял на изискванията за психологическа годност по
смисъла на чл.7а, ал.2, предложение 3 от ЗАвП. Водача
А. бил без валидно удостоверение за психологическа годност за периода
20.08.2018г. – 22.01.2019г.
При тези констатации, на 24.06.2019г. св. Й. съставил срещу въззивното
дружество акт за установяване на административно нарушение, в който описал
обстоятелствата на извършване на нарушението и посочил правната му квалификация
по чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП . Актът бил предявен и
връчен на представляващия дружеството, който го подписал без възражения. В
срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН.
На 09.08.2019год., въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП
като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, и на основание
чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвП му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.
Наказателното постановление било връчено на възз.
дружество на 17.09.2019г. и в законоустановения 7-дневен срок чрез ОО“АА“-Варна
била депозирана жалба срещу горепосоченото НП.
Съдът напълно кредитира
показанията на св. Й., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си
противоречат.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прА.следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна
–лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на Т.порта, информационните технологии и
съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова
норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение,
които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото адм.
нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. На първо място следва да
се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни
фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени
са данни за издадения му лиценз.
Съдът намери, че
допуснатата техническа грешка относно валидността на лиценза не е от характер
да затрудни правото на защита срещу конкретното обвинение, тъй като не засяга
неговата съставомерност. Безспорно, при идентично наименование и адрес на
управление на дружеството, както и при изписан идентичен номер на лиценза, се
касае за техническа грешка при изписване на неговата валидност.
Налице е и достатъчна информация за времето на
извършване на нарушението и мястото на извършването му. В случая наказващия
орган е индивидуализирал и конкретното неправомерно поведение – допускането до
управление на товарен автомобил, с който е извършен обществен превоз на товари,
на водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като
не притежава валидно удостоверение за такава годност за периода 20.08.2018г. до
22.01.2019г. Въззивният състав на съда намери, че в АУАН и НП са
посочени достатъчно данни – включително на кои изисквания съгласно нормата на
чл.7, ал.2 от ЗДвП не отговаря водачът /за психологическа годност/, които дават
яснота и пълнота относно съставомерните признаци на
административното нарушение за което е ангажирана отговорността на "А.Т."
ЕООД. А тя е ангажирана, затова, че е допуснат превоз на 22.08.2018г. без
водачът да притежава валидно удостоверение за психологическа годност и в този
смисъл същият не е отговарял на изискванията за психологическа годност.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от
категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за
наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че
случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди
устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма
задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът счете, че въззивното дружество е извършило нарушението за
което е привлечено към адм. наказателна отговорност с
акта и съответно наказано с НП по следните съображения:
Не е спорно по делото, че жалбоподателят "А.т." ЕООД е
"превозвач" по смисъла на § 1, т.5 от ЗАвП
доколкото същият в качеството си на юридическо лице, регистрирано като търговец
– ООД, извършва обществен превоз на пътници или товари с помощта на превозни
средства, предназначени за тази цел. Не е спорно между страните и че
дружеството-превозвач, притежава лиценз № 09413 за превоз на товари.
Съгласно чл. 7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи могат да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за
минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства
от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по
чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата.
Съгласно съображение 9 от
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006
година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена),
транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от § 35, т.3 от последния,
доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства,
които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за
физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се
предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. А съгласно
чл. 152, ал.1, т. 2, б. "б" от Закона за движението по пътищата,
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя
изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства
и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и
на председателите на изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба №
36/10.05.2006 година, която урежда реда за придобиване на удостоверение за
психологична годност и с нея се определят изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на
водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари. Съгласно чл.
1, ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа годност и
условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на: водачите на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари. А според чл. 1, ал. 2 от
Наредбата, изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се
извършват и извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други
случаи по искане на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка
със задължението на лицензираните превозвачи по чл. 7а, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1
от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. В
глава шеста от тази наредба, озаглавена: "Удостоверение за психологическа
годност", чл. 36 е посочено че след приключване на психологическото
изследване дадените заключения се регистрират посредством специализирания
програмен продукт. На всички лица, получили положително заключение, се издава
удостоверение за психологическа годност. Удостоверението съдържа личните данни
на лицето, целта/целите, за които то е получило положително заключение за
психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото
изследване, наименованието на психологическата лаборатория, датите на издаване
и на валидност.
Действително, Директива № 2006/126/ЕО урежда
взаимното признаване на СУМПС, издадени от държавите – членки (чл. 2, § 1), но
в случая задължителното изискване водачите на автомобили за обществен превоз на
пътници или товари да имат издадено удостоверение за психологическа годност по
чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози е спрямо лицензирания
превозвач, който ги е наел, т.е. въззивното дружество, и това е видно от текста
на нормата, а не спрямо водача.
За превозвачите, установени на
територията на Република България, се прилагат изискванията на Директива №
2006/126/ЕО по начина, по който е транспонирана в националното законодателство,
вкл. и за установеното задължение лицензираните превозвачи да ползват за
осъществяване на дейността си само водачи, разполагащи с удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на чл. 152, ал. 1, т.2, б.
"б" от Закона за движението по пътищата и Наредба № 36/2006 година
без значение къде е извършен превозът.
Видно от представената справка от регистър на психологическите
изследвания на водачите, че лицето С. В. А. не е притежавало валидно
удостоверение за психологическа годност за периода от 20.08.2018 г. до 22.01.2019г.
включително. Същевременно събраните по делото доказателства / пътен лист,
тахографски лист и др. / установяват, че същото лице е осъществило превоз на
товари за търговеца- въззивник на 22.08.2018г.. При тези данни безспорно се
установява описаното в НП нарушение, а именно извършване на обществен превоз на
товари от страна на "А.т." ЕООД на посочената дата, с водач, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност в нарушение на чл. 7а, ал.2, предл.3
от Закона за автомобилните превози.
Съдът не споделя
възражението в жалбата, че декларативно е посочена дата на нарушението
22.08.2018г., без да са събрани доказателства , че е осъществен превоз на тази
дата.
В НП изрично се
съдържа описание на документите , установяващи конкретния превоз, като същита са приложени
по административнонаказателната преписка.
За съставомерността на процесното деяние от значение е че превозвачът,
който се явява работодател на водача, т.е. последният е длъжен да изпълнява
неговите нареждания във връзка с осъществяваната транспортна дейност, е
допуснал извършването на превоза като е нарушил едно обективно задължение на
лицензирания превозвач - да извършват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за психологическа годност- чл.7а, ал.2 от ЗДвП,
което задължение видно от доказателствата по делото, е било нарушено.
Следователно нарушение допуснато от възивното
дружество се явява доказано от обективна страна. Въпросът за субективната
страна не следва да се обсъжда , доколкото е ангажирана обективната безвиновна отговорност на дружеството превозвач.
Поради горното съдът намира , че дружеството правилно е санкционирано
именно по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП т.к. именно този
текст предвижда санкция в абсолютен размер от 3000 лева за този, който допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Като съобрази, че санкционната норма предвижда административно
наказание в твърд размер, съдът счете че не следва да се произнася по въпроса
за индивидуализацията на същото, тъй
като е лишен от възможност да коригира размера на санкцията, поради наличие на
забрана за това, заложена в разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.
28 от ЗАНН, тъй като извършеното от "Ави
Транс" ЕООД административно нарушение по нищо не се различава от
обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелството, че от нарушението няма
настъпили вредни последици, не е в състояние да квалифицира случая като
маловажен. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални"
нарушения, при които вредните последици /обществената опасност/ произтичат от
самото осъществяване на изпълнителното деяние. С оглед на изложеното и
отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на
здравето и живота на останалите участници в движението, се налага извод, че процесният случай не следва да бъде квалифициран като
маловажен.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: