Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 76/13.02.2020 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 21 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл. 62,
ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на С.Д.А. с ЕГН * изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора
гр.Враца, с която оспорва издадена Заповед №Л-5158 от 29.11.2019год. издадена
от Началник на отдел „СДВРП“ при ГДИН - комисар Ю*** Ш*** , упълномощен със
Заповед №Л-3531/06.08.2019год., с която в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на
основание т. 4.10 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", е наредено преместването
на лишения от свобода С.Д.А. с ЕГН * *** за доизтърпяване на наложеното
наказание. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като по същество съображенията са за постановяването й при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателят твърди, че роднините му и съпругата живеят в с.Люти брод,
общ.Мездра, област Враца поради което с преместването в София ще бъдат
затруднени контактите му с тях. Посочва също, че по постоянен адрес е
регистриран в гр.София, но от 19 години живее в с.Люти брод, общ.Мездра. Моли
за отмяна на заповедта за доизтърпяване на наложеното наказание "лишаване
от свобода" в Затвора гр.София.
Ответникът по жалбата – Началник на отдел
„СДВРП“ при ГДИН - комисар Ю*** Ш*** , не се явява. В писмен отговор по жалбата
оспорва същата, като излага доводи за нейната законосъобразност. В съдебно
заседание се представлява от надлежно упълномощения старши юрисконсулт Г***
Х*** , която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа даденото
писмено становище по нея. Моли за отхвърляне на жалбата, като претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, не се спори по факта,
че жалбоподателят е с постоянен и настоящ адрес в гр.София, според негово
изявление в съдебно заседание, приложената от съда справка от НБ „Население“ и
отразено в оспорената заповед.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед №Л-5158 от 29.11.2019год. издадена от Началник на отдел
„СДВРП“ при ГДИН - комисар Ю*** Ш*** , упълномощен със Заповед
№Л-3531/06.08.2019год. в изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т. 4.10 от
Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", е наредено преместването на лишения от
свобода С.Д.А. в Затвора гр.София за доизтърпяване на наложеното наказание.
От фактическа страна обжалваният административен
акт е обоснован с обстоятелството, че осъденото лице е с постоянен адрес ***.
По делото са представени и приети като
доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на обжалваната
заповед, както и Заповед №Л-3531/06.08.2019год. на Главния директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - София относно материалната
компетентност на издателя на акта, с която нейният издател е делегирал свои
правомощия на комисар Ю*** Ш*** – Началник на отдел „СДВРП“ при ГДИН в това
число да премества лишени от свобода от един затвор в друг. Приложени са
изисканите от съда билети за свиждане с жалбоподателя. От жалбоподателя са
представени служебни бележки издадени от Кметство с.Люти брод, общ.Мездра,
обл.Враца, че неговата майка и жената с която живее на съпружески начала живеят
в с. с.Люти брод, общ.Мездра, обл.Враца
Оспорването, като направено от легитимирано
лице - адресат на обжалваната заповед, в законно установения срок, видно от
отразената дата на нейното получаване от жалбоподателя и датата на депозиране
на жалбата, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност съгласно чл. 62,
ал. 3 от ЗИНЗС, поради което е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оспорената заповед е упражнено
административно правомощие по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС - за преместването на
лишения от свобода С.Д.А.. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със
заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". В разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от ЗИНЗС е предвидено, че
главният директор на ГД "Изпълнение на наказанията" може със заповед
да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на
началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.
От представената и приета като доказателство по делото Заповед
№Л-3531/06.08.2019год. на директора на ГД "ИН" е видно, че на
основание чл. 13, ал. 3, във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС, главният директор
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е възложил на комисар Ю***
Ш*** – Началник на отдел „СДВРП“ при ГДИН упражняването на правомощията по чл.
62, ал. 1, т. 1-3 и т. 5 от ЗИНЗС, както и да премества лишени от свобода от
един затвор в друг в случаите по чл. 58 от ЗИНЗС във връзка със Заповед № Л-919/08.03.2017г.
на главния директор на ГДИН, изменена със Заповед №Л-4037/13.09.2018г. на
главния директор на ГДИН или да прави отказ за преместването. С оглед на
изложеното, съдът приема, че оспорената Заповед №Л-5158 от 29.11.2019год. е
издадена от материално компетентен орган – Началник на отдел „СДВРП“ при ГДИН –
комисар Ю*** Ш*** при упражняване на делегирани му от главния директор на
ГД"ИН" правомощия и при наличие на юридическо образование /видно от
приложените писмени доказателства/. Обжалваната заповед, обаче е постановена
при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта и
при неправилно приложение на материалния закон.
По своята правна същност и по аргумент от
нормата на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, Заповед
№Л-5158/1 от 29.11.2019год. издадена от Началник на отдел „СДВРП“ при ГДИН -
комисар Ю*** Ш*** представлява индивидуален административен акт. Като такъв
същата следва да съответства на законово регламентираните формални изисквания
досежно неговото съдържание. Съгласно императивната разпоредба на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, административният акт е необходимо да съдържа фактическите и
правните основания за неговото издаване. Фактическите основания са конкретните
факти, въз основа на които административният орган е приел, че са налице
материално-правните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона
компетентност. Законово регламентираните основания за преместването на лишените
от свобода са разписани в нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва
при: включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за
повишаване на квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от
свобода /чл. 62, ал. 1, т. 1/; при настаняване на лечение в болнично заведение
по лекарско предписание /чл. 62, ал. 1, т. 2/; по молба на близките или на
лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти /чл. 62, ал. 1, т. 3/; по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода /чл. 62, ал. 1, т. 4/ и при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4, като в този в
този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.
За да се счита изпълнено изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание
на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и
обосновават наличието на някоя от законово предвидените в условията на
алтернативност материалноправни предпоставки по чл.62, ал.1, т.1 - т.5 от ЗИНЗС. В случая обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като
"мотиви" се свежда до това, че "осъденият е с постоянен адрес ***
и изпълнението на чл. 58 от ЗИНЗС и т. 4.10 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на
Главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията". Очевидно
изложеното в заповедта за обосноваване наличието на нормативно основание за
разпореденото преместване на лишения от свобода С.Д.А. в Затвора гр.София не
може да се приеме за мотивиране на фактически обстоятелства, запълващи състава
на някое от посочените по-горе материалноправни предпоставки по чл. 62, ал. 1,
т. 1-т. 5 от ЗИНЗС. Само по себе си обстоятелството, че осъденото и изтърпяващо
наказание "лишаване от свобода" лице е с регистриран постоянен адрес
в гр.София не се свързва със съществуването законово регламентирана
предпоставка за преместването. Още повече, че съгласно чл.25, ал.2 от ППЗИНЗС
във вр. чл.416, ал.2 от НПК присъдата се изпълнява от прокурора именно
съобразно цитираната Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГД
"Изпълнение на наказанията".
Съгласно разрешението, дадено с ТР № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ,
предхождащ постановяването на акта. В случая обаче мотивите за издаването на
Заповед №Л-5158 от 29.11.2019год. не могат да бъдат изведени от сочената като
основание за издаването на оспорения административен акт Заповед № Л-919/
08.03.2017 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията". Доколкото посочената заповед е издадена на основание чл. 58
от ЗИНЗС "осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по
ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до
постоянния си адрес и съответно е относима за разпределението при
първоначалното настаняване на осъдените лица за изтърпяване на наложеното им
наказание "лишаване от свобода", тази заповед не може да бъде
разглеждана като мотивиране на акта с фактически основания за разпореденото
преместване на С.Д.А. в Затвора гр.София, тъй като е ирелевантна за наличието
на материално-правните предпоставки за упражненото административно правомощие
по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС. Излагането на несъответни и неотносими мотиви като
фактическо основание за издаването на заповедта, следва да бъде приравнено на
липса на изискуемите се от закона мотиви, което обуславя извод за фактическа
необоснованост на възприетото административно решение от гледна точка на
съществуването на релевантните юридически факти за постановяването на заповед
за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг.
Отделно от това, неправилно като правно
основание за издаването на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 58
от ЗИНЗС. Относимата норма за постановяването на административен акт за
преместването на лишени от свобода от един затвор в друг, е тази на чл. 62, ал.
1, т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС.
С оглед на гореизложеното, настоящия съдебен
състав приема, че съдържанието на обжалваната Заповед №Л-5158 от 29.11.2019год.
издадена от Началник на отдел „СДВРП“ при ГДИН - комисар Ю*** Ш*** не
удовлетворява изискванията за мотивиране на акта като единство от фактически и
правни основания, което съставлява съществено формално нарушение на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК и съответно е основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК за
отмяна на оспорения административен акт.
Съдът намира че заповедта е издадена и в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Освен, че актът
не е обоснован с наличието на фактически обстоятелства за разпореденото
преместване на лишения от свобода от Затвора гр.Враца в Затвора гр.София,
липсват каквито и да е било доказателства за съществуването на някоя от
материално-правните предпоставки по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС за постановяването
на заповед за преместване - включване в обучения, в курсове за придобиване на
специалност, за повишаване на квалификацията или за работа - при изявено
желание от лишения от свобода; настаняване на лечение в болнично заведение по
лекарско предписание; по молба на близките или на лишения от свобода при
промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият
поддържа контакти; по предложение на началника на затвора при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода -
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода или
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Упражняването на административното правомощие
за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до
визираните в чл.62, ал. 1, т.1 - т 5 от ЗИНЗС хипотези, като от посочената
нормативна регламентация следва извода, че постоянният адрес на лишеното от
свобода лице, не е предвидено като релевантно основание за преместването.
По аргумент от издадената на основание чл. 58
от ЗИНЗС заповед постоянният адрес на осъдения би бил от значение при
първоначалното му настаняването в съответното място за лишаване от свобода за
изтърпяване на наложеното му наказание. Доколкото делегираната компетентност по
чл. 58 от ЗИНЗС се свежда единствено до определяне от главния директор на ГД
"Изпълнения на наказанията" на реда за разпределение на осъдените в
местата за лишаване от свобода при тяхното настаняване в затворите и
затворническите общежития за изпълнение на наказанието "лишаване от
свобода" и с оглед изричната нормативна уредба по чл. 62 от ЗИНЗС и
липсата на предвидена в закона възможност с акт на Главния директор на ГДИН да
се регламентират други, непредвидени в закона основания за преместването на
лишените от свобода от един затвор в друг, поради което Заповед № Л-919/08.03.2017г.
на Главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията, в изпълнение на
която е посочено че е издадена обжалваната заповед, не може да бъде релевантно
основание за упражненото правомощие по чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС.
С оглед на гореизложеното след като нито в
разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, нито в издадената на основание чл. 58 от ЗИНЗС
Заповед № Л-919/3 от 08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН са
регламентирани случаи, при които може да бъде разпоредено преместването на
лишени от свобода от един затвор в друг то обжалваната заповед за преместване
на лишения от свобода С.Д.А. е издадена без да е налице някоя от предвидените в
условията на алтернативност материално - правни предпоставки по чл. 62, ал. 1,
т. 1 - т. 5 от ЗИНЗС и в този смисъл е основание за отмяна на административния
акт по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
С оглед на изложеното съдът намира че жалбата
е основателна, а оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна. Съобразно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС настоящото решение е
окончателно.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на С.Д.А.
с ЕГН * Заповед №Л-5158 от 29.11.2019год. издадена от Началник на отдел „СДВРП“
при ГДИН - комисар Ю*** Ш*** , упълномощен със Заповед №Л-3531/06.08.2019год.,
с която в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 4.10 от Заповед №
Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", е наредено преместването на лишения от свобода С.Д.А. с ЕГН *
*** за доизтърпяване на наложеното му наказание.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване, по аргумент на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: