ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№696
Град Пловдив 02.04.2019 година
Административен Съд
–Пловдив, ХХVІІІ състав, в закрито заседание на втори
април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №822
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе в предвид
следното:
Производството
пред Административен съд Пловдив е образувано по искова молба от „Соно“ ЕООД, ЕИК115866533, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, район Южен, бул.“Цар Борис Трети Обединител“ №1, чрез
адв.Л.К. против Агенция по вписванията гр. София за предявен
иск за обезщетяване на причинени на дружеството имуществени вреди,
представляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в
производството по търговско дело № 109/2019 г. по описа на Окръжен съд –гр.Пловдив-ХVIII състав. Сочи се, че са налице предпоставките на чл.
203 и сл. АПК, вр. чл.28 ал.2 от Закона за търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /съкр. ЗТРРЮЛНЦ/, във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, обуславящи обезщетяването на претендираните
от ищеца имуществени вреди. В тази връзка се излагат съображения, че е налице
отменен отказ на длъжностно лице при Агенция по вписванията, съставляващ незаконосъобразен
акт по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, от чиято отмяна произтичат като пряка
и непосредствена последица претендираните вреди,
сторени в съдебното производство по отмяната му. Въз основа на представените по
делото доказателства, договор за правна помощ и платежно нареждане за внесена
държавна такса се иска от съда да приеме за доказан иска в претендирания
размер.
Ответната
страна- Агенция по вписванията- гр.София не взима становище по иска.
Съдът,
като се запозна с изложеното в предявената искова молба, счете същата за недопустима, поради следните за това
съображения:
Предявеният
иск се основава на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който агенцията
отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията,
което следва да стане по реда на ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ,
чиито ред е приложим относно нормата на чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, когато закон
или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В
настоящият случай такъв специален ред е налице, тъй като се претендира
обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на
длъжностно лице по регистрацията в съдебното производство по отмяната му,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса,т.е. на
практика сторените от страната разноски в спорното производство. Отговорността
за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се
осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. Производството по
обжалване на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на
заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в разпоредбата на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или
клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона
на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата
в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа
"Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс.
Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред
съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Неправилно е в случая
при установения от специалния закон ред за обжалване, да се претендира по исков
ред пред административният съд присъждане на сторените разноски за нуждите на
развилото се съдебното производство. Това е така, защото с оглед предмета на
обжалване, производството пред окръжния съд не се явява охранително, защото не
произтича от дължима се и постановена от съд защита, а от разглеждане
правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто по силата на
специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна
услуга. Съобразно ТП № 2/2015 г., на ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия
на ВАС е прието, че делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за
търговския регистър са подсъдни на гражданските съдилища. Съгласно мотивите към
решението регистърното производството е охранително,
дейността по вписване и обявяване в Търговския регистър не е административна,
актовете, с които регистърното производство приключва
не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо
действие, тъй като не съдържат властническо волеизявление, с което да се
осъществява държавно управление. Съответно обезщетение за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по
регистрация по Закона за търговския регистър не може да се търси на основание
чл. 1 ЗОДОВ. Същевременно разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ е приета след
посоченото тълкувателно постановление с мотиви, че в Закона за търговския
регистър е уредено самостоятелно регистърно
производство, което по своя характер е административно, а дейността на
длъжностните лица по регистрацията във връзка с вписванията, обявяванията и
заличаванията в търговския регистър е административна дейност по смисъла на §1
от ДР на Закона за администрацията. Следователно, в случая е налице процесуален
ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължима се държавна такса
в производството по обжалване, определен в чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ. Това производство
не е охранително, а такова по оспорване на незаконосъобразен отказ при
осъществена административна дейност. Специалният закон, в случая ЗТРРЮЛНЦ
урежда процесуалния ред, по който следва да се осъществи контрол върху акта на
длъжностното лице по регистрация. Съобразно изхода на спора, съдът следва да се
произнесе и по дължимостта на претендираните
разноски съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК. Налице е ефективно правно
средство на защита, процесуален ред по който изведеното като искова претенция
вземане да се претендира, което изключва приложимостта на исковия ред и
обосновава извод за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 28,
ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, последователно
изразена в Решение №15391/11.12.2018г, по адм. дело №8925/2018г
на ВАС-Трето отделение; Определение
№15622/13.12.2018г, постановено по адм. дело
№13710/2018г на ВАС- Трето отделение; Определение №3115/05.03.2019г,
постановено по адм. дело №1523/2019г на ВАС-Осмо
отделение; Определение №3734/14.03.2019г по адм. дело
№2540/2019г на ВАС- Първо отделение.
По
горните съображения претенция за обезщетяване на имуществени вреди,
представляващи заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в
производството по търговско дело № 109/2019 г. по опис на Окръжен съд – гр. Пловдив
се явява недопустимо, а съдебното производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено.
При
така изложеното и на основание
чл.130 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба по предявен на основание чл. 203 и
сл. АПК, вр. чл.28 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от „Соно“ ЕООД, ЕИК115866533, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, район Южен, бул.“Цар Борис Трети Обединител“ №1, чрез
адв.Л.К. против Агенция по вписванията гр. София иск
за обезщетяване на причинени на дружеството имуществени вреди, представляващи
заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по
търговско дело № 109/2019 г. по описа на Окръжен съд –гр.Пловдив-ХVIII състав, на
подателя и.
ПРЕКРАТЯВА производството по Административно дело №822/2019година
по опис на Административен съд- Пловдив- XXVIII състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
в седмодневен срок от съобщаването му пред ВАС по реда на АПК.
СЪДИЯ: