Определение по дело №71617/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1447
Дата: 11 януари 2025 г. (в сила от 11 януари 2025 г.)
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20241110171617
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1447
гр. София, 11.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110171617 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. Р. К. против
Прокуратурата на Република България.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Направеното от ищеца искане за допускане събирането на гласни доказателствени
средства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане е нередовно.
Ищецът не е посочил конкретните факти, за които е направено искането за разпит на
свидетели. Едва след това съдът може да прецени тяхната относимост и необходимост
към предмета на делото. На ищеца следва да бъдат дадени указания.
Искането на страните за изискване за послужване на НОХД № *****/2020 г. по
описа на СРС-НО, 133 състав, е основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по описа, обективиран в тях.
УКАЗВА на ищеца на осн. чл. 101 ГПК, че в срок до първото по делото открито
съдебно заседание следва да конкретизира доказателственото си искане за събиране на
гласни доказателствени средства, като посочи конкретните факти, за които е направено
искането за разпит на всекиго от свидетелите поотделно.
При неизпълнение на указанието, искането ще бъде отхвърлено.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 86, ал. 3, т. 1 и т. 2 ПАС за прилагане към
настоящото производство на НОХД № *****/2020 г. по описа на СРС-НО, 133 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 06.03.2025 г.
от 10:15 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени е осъдителен иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата от 16 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът Г. Р. К. твърди, че на 12.03.2020 г. бил задържан за 24 часа по ЗМВР в 07
РУ-СДВР. На същата дата бил привлечен като обвиняем за престъпление от общ
характер по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК спрямо неговата майка и същото обвинение
спрямо леля му, както и по чл. 296, ал. 1 от НК за това, че: 1 .„На 11.03.2020г. в ***, се
заканил с убийство на Ю Г П, а именно отправил към последната думите „Ще те
пречукам, ти си следващата“, „Ще те убия с ток“, държейки в ръцете си самоделно
направен уред с жици и щепсел и добавил „Е с това ще те убия“ и това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му у Ю. П 2. На
11.03.2020г. в ***, се заканил с убийство на А Г П а именно отправил към последната
думите „Ще те те убия! Сутринта като се хванеш за дръжката на вратата няма
да те има вече!“, „Ще те убия с ток! държейки в ръцете си самоделно направен уред
с жици и щепсел и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му у А. П 3. На 11.03.2020г. в ***, не изпълнил заповед за защита
от домашно насилие, издадена на 21.11.2019г. по Закона за защита от домашно
насилие по гр.д.№*****/19г. по описа на СРС, 91 състав, Ill-то ГО, връчена му на
24.01.2020г. и подлежаща на незабавно изпълнение, с която е задължен „Да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ю Г П и А Г П като е
осъществил домашно насилие спрямо последните - заплашил ги е с думите: „Ще те
пречукам, ти си следващата”, „Ще те убия с ток” спрямо Ю. Пи думите „Ще те
убия! Сутринта като се хванеш за дръжката на вратата няма да те има вече!”,
„Ще те убия с ток!” спрямо А. П държейки с ръце демонстративно над главата си
самоделно направен дървен уред с жици и щепсел. ”.
Сочи, че по искане на СРП по отношение на него била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по НЧД № **** по описа за 2020 г. на СРС,
като заседанието на съда било проведено на 14.03.2020 г. Мярката била потвърдена и
от въззивния съд. На 18.06.2020 г. с Постановление за привличане на обвиняем била
прецезирано обвинението на ищеца и отново бил привлечен като обвиняем за тежки
умишлени престъпления, които се наказват с повече от пет години, а именно: по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, както и по чл.296, ал.1 от НК.
Ищецът продължавал да търпи най-тежката мярка за неотклонение. На 31.07.2020 г.
бил изготвен и обвинителен акт срещу ищеца, като в Софийски районен съд било
образувано НОХД №*****/2020г., НО, 133 състав. Към този момент спрямо ищеца
продължавала да бъде наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Ищецът твърди, че в арестните помещения загубил съня си, а ако успявал да спи,
се будел от кошмари, загубил апетит. Чувствал се много зле психически от търпените
вреди вследствие на незаконно наложената мярка за процесуална принуда - „задържане
под стража“, бил неспокоен, потиснат и изпитвал силен стрес. В продължение на близо
осем месеца бил на разположение на органите на досъдебното производство и
впоследствие на СРС като през цялото това време спрямо него действала мярка за
неотклонение „задържане под стража“. На 12.11.2020 г. била произнесена присъда от
СРС, с която бил признат за невиновен по повдигнатите му от СРП обвинения и бил
оправдан. Едва след този момент съдът постановил определение, с което отменил
взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“. Присъдата не
била протестирана от ответника.
2
Ищецът изпитал силен стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното
производство, множество затруднения в личния живот - бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ и не могъл да работи, имал финансови затруднения. Чувствал
неспокойство, потиснатост, несправедливост, както и негативни физически
изживявания като безсъние, задължение да се съобразява с ограниченията,
произтичащи от наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” и от
необходимостта винаги да е на разположение на органите на досъдебното и
впоследствие на съдебното производство. Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати претендираното обезщетение, ведно със законна лихва върху сумата, считано
от предявяването на исковата молба до погасяването. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска както по основание, така и по размер. Сочи, че ищецът
не е представил доказателства за влизането на присъдата в законна сила. Освин това
поради липса на приложени мотиви, сочи, че не може да се извърши преценка за
наличието или липсата на предпоставките на чл. 5 ЗОДОВ. Сочи, че липсват
доказателства, от които да се установи, че ищецът е претърпял сочените
неимуществени вреди. С оглед на твърдените от ищеца неимуществени вреди поради
липса на финанси в резултат невъзможността му да работи, твърди, че ищецът не е
имал трудова ангажираност както преди, така и след наказателното производство, като
прилага доказателство. Оспорва иска и по размер, като счита, че претенцията е
завишена и не съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Сочи, че наказателното
производство е протекло в неговата досъдебна фаза в изключително разумен срок,
като за 8 месеца са приключили както досъдебната, така и съдебната фаза на
производството. Сочи, че релевираните вреди не представляват такива, имащи траен
характер върху физическото и психическо здраве. Ищецът бил осъждан, от което
следвало, че търпените от него вреди в сравнение с лице, което не е било привличано
към наказателна отговорност, са със значително по-нисък интензитет. Поради тези и
останалите подробно изложени аргументи моли предявеният иск да бъде отхвърлен,
алтернативно – да бъде уважен в по-нисък от претендирания размер.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по предявеня иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ е да докаже кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в извършване на
престъпление, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда; 2) конкретно
настъпилите за него неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с действията на ответника по делото.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението му да репарира причинените вреди.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: на 12.02.2020 г. срещу ищеца е било
повдигнато обвинение от ответника за извършени престъплениия по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК, както и по чл. 296, ал. 1 от НК, въз основа на което е било проведено
наказателно производство, приключило с Присъда от 12.11.2020 г. по НОХД №
*****/2020 г., СГС, 133 с-в, с което подсъдимият бил признат за невиновен по
повдигнатите му обвинения.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3