№ 450
гр. П., 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230101181 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно (евентуално) съединени искове по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 и 1 ЗЗД.
Ищецът – Г. И. К., с адрес в гр. П., ул. „Р.“ № 47, ЕГН **********, твърди, че
на 13.10.2023 г. между него (като кредитополучател) и ответника (като кредитодател) е
бил сключен Договор за потребителски кредит с № 202310131118270102, с главница от
1 500 лв. Сочи, че в чл. 6 от този договор е предвидено да заплати на кредитодателя
неустойка от 1 200 лева, ако не му предостави конкретно предвидено обезпечение.
Счита, че цитираната неустоечна уговорка е нищожна, защото влиза в колизия с
добрите нрави (заради характеристиките й, описани в обстоятелствената част на
исковата молба) и противоречи на императивни правила на ЗПК и ЗЗП (визирани също
в исковата молба). Претендира съдебни разноски и предлага в полза на адвоката, който
му е предоставил безплатна правна помощ по делото, да бъде определено съответно
възнаграждение.
Ответникът – „Н.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Л.
С.“ № 3, ет. 10, ЕИК ***, оспорва ищцовите претенции и настоява за отхвърлянето им,
както и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага доводи, че клаузата,
уреждаща неустойката по договора, който е сключил с ищеца, е валидна и не страда от
пороците, поддържани от последния.
1
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
Недействителността на правните сделки е родово понятие, което обединява
всички сделки, имащи недостатък, предвиден в закона, който им пречи да произведат
юридическото действие, искано от страните по тях. Нормативната й уредба е с
разпоредби от императивен порядък. Нищожността пък е нейната най-тежка форма,
доколкото нищожната сделка изначално не поражда ефекта, към който е насочена (вж.
по-подробно по тези въпроси проф. В. Таджер, „Гражданско право на НРБ. Обща
част. Дял II“, издателство „Софи-Р“, 2001 г., стр. 454 и сл.).
С оглед диспозитивното начало в исковия граждански процес (чл. 6 във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК), когато е сезиран с иск за обявяване на нищожността на правна сделка
или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по релевирания в
исковата молба порок. А ако нищожността е от значение за решаване на друг правен
въпрос (например за дължимостта на претендирани вземания), съдът е длъжен да се
произнесе по нея в мотивите на решението както при направени изрични възражения в
тази насока, така и когато няма такива възражения, но самата нищожност произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (съобр. мотивите и
диспозитива на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК
на ВКС).
В практически аспект е възможно една сделка (или клауза от нея) едновременно
да страда от няколко порока, всеки от които да обуславя нищожността й, и всички те
да са заявени от ищеца по съдебен път. Тогава ще става въпрос за първоначално
обективно съединяване на искове (чл. 210, ал. 1 ГПК), понеже всяко различно
основание за нищожност представлява основание на отделен иск (вж. Определение №
494/05.08.2011 г. по ч. гр. д. № 267/11 г., IV г. о. на ВКС).
В такава ситуация кумулативното разглеждане на исковете ще е допустимо, ако
с уважаването на всеки от тях ще се постигнат различни правни последици за страните
(вж. Решение № 245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/10 г., ІІ г. о. на ВКС ).
В случай че подобен правен интерес не е обоснован от ищеца, обективното
съединяване на исковете за нищожност ще е от евентуален тип, при което уважаването
на един от тях (т. е. на едно от изтъкнатите основания) ще изключи необходимостта от
произнасянето по останалите (вж. Решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/11 г., І т.
о. на ВКС). Логиката е, че така ще се постигне резултатът, търсен от ищцовата страна,
и съответно няма да съществува правнолегитимен интерес от разглеждането и на
другите пороци за нищожност, защото ефектът от съдебното прогласяване на
нищожността поначало е еднакъв при всичките й основания (чл. 34, ал. 1 ЗЗД).
Тъй като определянето на основанието на предявения иск и на юридическата
квалификация на правата и на възраженията, заявени от страните, е в прерогативите на
съда, сезиран със спора (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК), той разполага и с правомощието
2
да извършва преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените
искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца в тази връзка (вж. Решение №
527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г., ІV г. о. на ВКС).
2. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделено за
ненуждаещо се от доказване признатото от страните обстоятелство за сключването
помежду им на процесния договор, включително относно неустоечната клауза, чиято
нищожност ищецът релевира. Според тази уговорка, кредитополучателят е длъжен да
заплати на кредитодателя неустойка от 1 200 лв., ако не му предостави обезпечение
чрез банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, на
стойност 1 848 лв. и със срок на валидност до 15.10.2024 г.
От съдържанието на договора, копие от който е приобщено към
доказателствения материал, се изясняват и останалите базисни параметри на
кредитното правоотношение, а именно:
- главница – 1 500 лв.;
- годишен процент на разходите – 48,77 %;
- годишен лихвен процент – 40,39 %;
- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната
лихва – 1 848 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 348 лв.;
- краен срок – до 14.10.2024 г.;
- погасяване – чрез 12 месечни погасителни вноски, разписани по размер и
падеж в погасителен план, инкорпориран в самия договор.
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по
тълк. д. № 1/09 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, формирана след
неговото приемане (вж. например Решение № 234/17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/16 г.,
III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се прави във всяка отделна хипотеза
към момента на сключване на договора. Семантичната конструкция, върху която се
базира обсъжданото разрешение, се извежда от обстоятелството, че автономията на
волята и свободата на договарянето не са неограничени. Страните могат да определят
свободно съдържанието на договора само дотолкова, доколкото то не противоречи на
закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани правила, а съществуват като
общи юридически принципи или произтичат от тях (вж. и Решение № 776/05.01.2011 г.
по гр. д. № 969/09 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна
уговорка накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават
на: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката;
3
вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на
определянето й (като глобална сума или процент от главницата); базата за нейното
начисляване (съотношение между задължението и предварително определеното
обезщетение за вредите); наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на
размера на неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието
на други правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за
неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. отново
цитираното вече Решение № 776/05.01.2011 г. по гр. д. № 969/09 г., IV г. о. на ВКС , а
също и Решение № 228/21.01.2013 г. по т. д. № 995/11 г., II т. о. на ВКС, Решение №
74/21.06.2011 г. по гр. д. № 541/10 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142/12.03.2011 г. по т.
д. № 336/10 г., II т. о. на ВКС и Решение № 4/25.02.2009 г. по т. д. № 395/08 г., I т. о.
на ВКС).
В сегашната хипотеза уговорената неустойка е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното му задължение да
предостави обезпечение на кредитодателя. Задължението за обезпечаване на
основното задължение (за главницата и за договорната лихва) има вторичен характер и
неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху последното. На тази плоскост и
доколкото неустойката е свързана с неизпълнението на вторично задължение, липсва
адекватен критерий за преценка дали и как размерът й ще надхвърли вредите от
неизпълнението. Същевременно непредоставянето на обезпечение за дадено (основно)
задължение не води до претърпяването на някакви конкретни вреди. Размерът на
самата неустойка се равнява на фиксирана сума (1 200 лв.), която представлява 80 %
от главницата, и то заради непредоставяне на обезпечение, след като сделката вече е
била сключена. Кредитополучателят е физическо лице, встъпило в договора с цел
удовлетворяване на лични потребности от парични средства, а кредитодателят –
търговско дружество, предоставящо потребителски кредити по занятие. В този смисъл
кредиторът, въпреки че е имал възможността предварително да прецени участието си в
договора, се е съгласил да предостави кредита без обезпечение. Ето защо и
санкционирането на длъжника само поради последващо непредоставяне на
обезпечение, с начисляването на неустойка, надхвърляща 3/4 от сумата по кредита,
явно не кореспондира с риска, който кредитодателят носи.
Очертаните характеристики на неустойката, съотнесени към принципните
критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че неустоечната клауза е
натоварена с функции, излизащи извън присъщите за нея обезпечителен и
обезщетителен ефект. Тя пряко нарушава принципа на справедливостта и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитодателя, за сметка на
кредитополучателя, което противоречи на добрите нрави и я прави нищожна по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
В обобщение на казаното се налага финалната констатация, че първата от
4
обективно евентуално съединените ищцови претенции е основателна, поради което не
подлежи на разглеждане по същество втората такава, която е ориентираната към
идентичен процесуален резултат, но на друго основание – за нищожност на същата
договорна клауза, заради противоречието й със закона (по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД).
3. По съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78,
ал. 1 ГПК).
Съдебно-деловодните разходи, които му се полагат, включват заплатената
държавна такса по делото – 52 лв.
Ищецът е получил безплатна правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в
производството пред настоящата инстанция. На адвоката, който я е предоставил – М.
В. М. от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Парк „О. и К.““
№ 3Б, ет. 3, ап. 11, трябва да бъде присъдено възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.).
То е нужно да се фиксира на 240 лв. (с включен ДДС от 40 лв.). Определянето му е
извършено от сегашния съдебен състав на базата на действителната фактическа и
правна сложност на делото и при зачитане на принципните постановки, приети в
Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването, дадено в
този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на Европейския съюз не
са длъжни да прилагат ограничение от националното законодателство за минимален
размер на адвокатските възнаграждения, ако този размер не кореспондира с
действителната фактическа и правна сложност на конкретното дело. Преценката на
съда в една такава ситуация трябва да се концентрира върху характеристиките на
защитата, възложена по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални
действия в хода на производството, събраните доказателства, броя на проведените
съдебни заседания, като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за
строго квалифициран труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което
носи завишена отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на
разглеждания казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение
кореспондира напълно с проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от
правна страна. В хода на съдебното производство е изготвена подробна искова молба,
която е ориентирана към доводи за нищожност на процесната неустоечна клауза.
Проведено е само едно открито заседание, в което процесуален представител на ищеца
не е взел лично участие. Събрани са единствено писмени доказателства и то в много
малък обем. Спорният предмет е на сравнително ниска материална стойност.
Разгледаната правна проблематика е с невисок интензитет на сложност, включително
по нея има трайно установена съдебна практика.
Тъй като адвокатът, на когото се присъжда възнаграждението за безплатната
правна помощ, е регистриран по реда на ЗДДС, съобразно представените документи,
5
изходящи от органите на Националната агенция по приходите, в него е включен и
дължимият ДДС (вж. Определение № 280/14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1704/18 г., IVг. о.
на ВКС, Определение № 216/19.06.2018 г. по т. д. № 1587/17 г, II т. о. на ВКС и
Определение № 429/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1673/18 г., IIт. о. на ВКС).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД клаузата за
неустойка, съдържаща се в чл. 6 от Договор за потребителски кредит с №
202310131118270102/13.10.2023 г., сключен между Г. И. К., с адрес в гр. П., ул. „Р.“ №
47, ЕГН ********** (като кредитополучател) и „Н.“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Л. С.“ № 3, ет. 10, ЕИК *** (като кредитодател), поради
накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Н.“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Л. С.“ № 3, ет. 10, ЕИК ***, да заплати на Г. И. К., с адрес в
гр. П., ул. „Р.“ № 47, ЕГН **********, сумата от 52 лв. – съдебни разноски, дължими
за първоинстанционното производство по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, „Н.“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Л. С.“ № 3, ет. 10, ЕИК ***, да заплати на адвокат М. В. М.
от Адвокатска колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „Парк „О. и К.““ №
3Б, ет. 3, ап. 11, сумата от 240 лв. – възнаграждение, с включен ДДС, за безплатната
правна помощ, която последният е оказал на ищцовата страна по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6