№ 15930
гр. София, 24.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110161554 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът „П.К. Б“ ЕООД твърди, че на 14.06.2022 г. е сключил с ответницата Договор за
потребителски кредит № 40010136113. Предмет на договора бил предоставянето на парична
сума под формата на кредит в размер на 3 000 лв., която сума е следвало да бъде върната в
рамките на 36 месеца на равни месечни вноски от по 144, 64 лв., при годишен лихвен
процент /ГЛП/ от 41 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49, 04 % . Общото
задължение по кредита било в размер на 5 206, 96 лв. Дължими били и следните суми: 1 200
лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуга „Фаст“; 2 100 лв. –
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“. Размерът на вноската за
закупената допълнителна услуга бил 91, 66 лв. Така общото задължение по кредита било в
размер на 8 506, 96 лв., а месечната вноска по договора е в размер на 236, 30 лв. Това било
вписано в погасителен план, получен от заемателката на 14.06.2022 г. Датата на падежа било
десето число от месеца. С част от описаната главница / 1 069, 70 лв./ бил рефинансиран друг
кредит, а остатъкът в размер на 1 930 лв. бил преведен по банкова сметка на
кредитополучателката. Ответницата заплатила само следните суми: 250, 30 лв. на дата
05.08.2022 г. и 90 лв. на дата 04.12.2022 г. Общо погасената сума била в размер на 265, 27 лв.
от заплатени 340 лв., като с остатъка е заплатена сума в размер на 40 лв. – такса по
тарифата. В чл. 12.3 от общите условия е предвидено, че при неизпълнение на задължението
за заплащане в срок, клиентът изпадал в забава и кредиторът можел да обяви предсрочна
изискуемост, което било извършено от ищцовото дружество на 05.09.2023 г. От този ден се
начислявала лихва за забава, която се формирала от ОЛП + 10 % върху цялата вноска,
включваща от своя страна задължение за главница, договорно възнаграждение и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Дължимата възнаградителна
лихва била в размер на 1 230, 43 лв. за периода 10.08.2022 г. – 05.09.2023 г. Периодът е с
начална дата – изпадането на длъжницата в забава и крайна дата-обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. При сключването на договора били изпълнени всички изисквания на
закона за преддоговорна информация. В Общите условия на дружеството – чл. 15.1, била
дадена възможност на клиента да закупи пакет от допълнителни услуги, като ответницата се
възползвала от пакет „Фаст“, който й давал възможност да се възползва от опцията за
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит. Възползвала се е и от
1
покупката на пакет „Флекси“
Въз основа на изложеното ищецът иска да се установи спрямо него, че ответницата му
дължи следните суми: 2 927, 11 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
40010136113; 1 230, 43 лв. – договорно възнаграждение за периода 10.08.2022 г. – 05.09.2023
г.; 322, 64 лв. – лихва за забава за периода 11.07.2022 г. – 05.09.2023 г. и 286, 03 лв. – законна
лихва за периода 05.09.2023 г. – 21.12.2023 г. Върху главницата се претендира и законна
лихва от 30.12.2023 г. /датата на подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане. За горните суми е
издадена на 18.01.2024 г. Заповед за изпълнение на парично задължение № 2168 ч. гр. дело
№ 71423/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав.
Ищецът предявява и иск за осъждането на ответницата да му заплати сумата от 1 137, 07
лв. - възнаграждението за закупена услуга „Фаст“ и сумата от 2 041, 67 лв. -
възнаграждението за закупена услуга „Флекси“. Претендира разноски.
Ответницата И. Г. Ц. – редовно уведомена на 02.02.2025 г. не подава отговор в
законоустановения срок. В рамките на заповедното производство е подала възражение, в
което е посочила, че никой от фирмата не се свързал с нея, за да я уведоми, че е заведено
дело срещу нея; не получила документи за това какво е платила; не й била дадена
възможност за сключване на споразумение.
От фактическа страна съдът установява следното:
На 14.06.2022 г. между „П.К. Б“ ЕООД /кредитор/ и И. Г. Ц. Кредитополучателка/ е
сключен Договор за потребителски кредит № 40010136113 с предмет предоставянето в заем
на сума в размер на 3 000 лв. със срок на връщане 36 месеца при месечна вноска в размер на
144, 64 лв., при ГПР от 49, 04 % и ГЛП в размер на 41 % Лихвеният процент на ден е 0, 11
%. При тези параметри общо дължимата сума е в размер на 5 206, 96 лв. Страните са
договорили закупуването на две допълнителни услуги. Първата е „Фаст“ – предоставя право
на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и „Флекси“ – предоставя
право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. В раздел VI е посочено,
че закупуването на тези две допълнителни услуги е станало по искане на
кредитополучателката. За услугата „Фаст“ възнаграждението е в размер на 1 200 лв., а за
услугата „Флекси“ възнаграждението е в размер на 2 100 лв. Месечната погасителна вноска
е в размер на 91, 66 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по договора за
кредит. Възнаграждението за поисканата допълнителна услуга става изискуемо с
подписването на договора за кредит, но изплащането на задължението е разсрочено - за
срока на договора за кредит. Така общо дължимата сума е в размер на 8 506, 96 лв., при
погасителна вноска в размер на 236, 30 лв.
Договорът е сключен след предоставянето на кандидатстващата на Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Отделно е
предоставена и получена Допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити. В него е посочено какво представляват двете услуги „Фаст“ и
„Флекси“ и какъв е размерът на възнаграждението за тяхното ползване от
кредитополучателя.
По делото са приети и Общи условия от 18.04.2022 г. на „П.К. Б“ ЕООД към договор за
потребителски кредит. В чл. 5 е посочено, че при първоначалното изчисление на ГПР по
договора за потребителския кредит кредиторът отчита общите положения по Приложение 1
от Закона за потребителския кредит, като за начална дата се приема датата, следваща
сключването на договора за потребителски кредит.
По делото е приет и погасителен план към Договор за потребителски кредит №
40010136113. В него е посочено, че кредитополучателката И. Г. Ц. следва да върне на 36
месечни вноски, дължими на десето число вноска по кредита в размер на 144, 64 лв.,
формирана от разсрочено заплащане на главницата и възнаградителна лихва, заедно със
сума в размер на 91, 66 лв., представляваща вноска по закупена допълнителна услуга.
2
Общият размер на месечното задължение е в размер на 236, 30 лв., а последната 36-та
вноска – в размер на 236, 46 лв.
Според приетата по делото счетоводна справка кредитополучателката И. Ц. е заплатила
на 10.07.2022 г. главница в размер на 72, 89 лв., след което е спряла да погасява
задължението си. В свое Становище с вх. № 236461/07.07.2025 г. ищцовото дружество е
заявило, че общо заплатената по договора за кредит сума от кредитополучателката е в
размер на 340, 30 лв.
На 07.09.2023 г. кредиторът е съставил писмо до длъжницата, с което я уведомява, че
обявява кредита за предсрочно изискуем. Изявлението е изпратено по пощата, но на
обратната разписка е посочено, че пратката е непотърсена.
От правна страна съдът намира следното:
Предявените искове са процесуално редовни, а производството по делото е допустимо.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по договор за
предоставяне на потребителски кредит между него и ответницата, че реално е предоставен
на ответницата уговорения кредит и че е настъпила изискуемостта на задължението за
връщане на предоставения кредит. В доказателствена тежест на ответницата е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е погасила задължението, произтичащо от
договора.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между
страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на допълнителни услуги, по силата на който ответницата се е задължила да
заплати възнаграждение и размера на дължимата престация.
По своята правна същност Договор за потребителски кредит № 40010136113
представлява договор по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него дружеството се е
задължило да предостави на И. Ц. заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като
такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съдът намира, че е нарушено
изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар в съглашението да е посочен годишния
процент на разходите по кредита, в него не е включено т.нар. „възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги“ в размер общо на 3 300 лева ( т.е. сума надвишаваща
отпуснатия заем). В ГПР по договор за кредит следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Задължението за заплащане на възнаграждение по
пакет допълнителни услуги представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не е
включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заем, дължима от
потребителя към деня на сключването. Независимо, че формално в договора са посочени
годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включване в тях на
възнаграждението по пакет допълнителни услуги, те не могат да изпълнят отредената им
функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му. В случая възнаграждението по споразумението за
допълнителен пакет услуги е отразено както в договора за кредит, така и в погасителния
план, поради което се явява задължително условие за отпускане на заем. Оттук и съдът
намира, че дължимото възнаграждение за допълнителни услуги следва да се включи към
ГПР. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
3
договора на основание чл. 22 от ЗПК.
Според чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл уговорката
за заплащане на възнаграждение по допълнителен пакет услуги, вземането по която не е
включено в годишния процент на разходите, респ. в дължимата от потребителя сума по
кредита, заобикаля изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на
кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване
и годишният процент на разходите са нищожни.
Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което предявеният
насрещен иск за прогласяване на сделката за нищожна се явява основателен.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон
по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението
на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата.
Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на
чистата стойност на кредита, а именно сумата в размер на 2 927, 11 лева, като предявените
установителни искове за начислени по договора възнаградителна и мораторна лихва и
предявения осъдителен иск за заплащане на начислените такси за услуги „Фаст“ и „Флекси“
следва да бъде отхвърлен.
По повод на предявената осъдителна претенция следва да бъде посочено, че съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е възможно уговаряне само на клаузи за такси свързани с
допълнителни услуги по договора, какъвто характер услугите по процесното споразумение
за предоставяне на допълнителни услуги очевидно нямат. В частта по приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, т. нар. услуга „Фаст“ попада в
забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от
потребителя, респективно е свързана с основното задължение на ищеца по договора да
предостави заемната сума. На следващо място предвидената възможност за длъжника да
поиска промяна в условията по договора или възможност по улеснена процедура да получи
допълнителни парични средства т. нар. услуга „Флекси“ неравноправно третира
икономически по - слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. Предвидените в споразумението за
пакет услуги „възможности“ за потребителя отнесени към уговореното възнаграждение от
3 300 лева (сума над размера на отпуснатия кредит) сочат за явно противоречие с добрите
нрави. Уговарянето на отделно възнаграждение по пакет услуги има за единствена цел
заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът „П.К. Б“ ЕООД претендира присъждането в негова полза на: 180 лв. –
въаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, както и 80 лв. за подготовка на
документите и 168, 91 лв. – държавна такса за заповедното производство. За исковото
производство претендира 179, 84 лв. – държавна такса и 360 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Държавната такса за заповедното производство е в размер на 95, 32 лв. и
28, 22 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство съдът определея
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв. Ищецът е заплатил за исковото
производство държавна такса в размер на 179, 84 лв. Съобразно изхода на делото
ответницата И. Ц. следва да заплати на ищеца „П.К. Б“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
4
сума в размер на 161, 76 лв.
Ответницата И. Г. Ц. не претендира разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „П.К. Б“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу И. Г. Ц.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 45, вх. Б, ет. 2, ап. 27, иск по реда на чл.
422 ГПК, че ответницата на основание чл. 23 ЗПК дължи на ищеца сумата в размер на 2 927,
11 лв, представляваша чиста стойност по Договор за потребителски кредит №
40010136113/14.06.2022 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 30.12.2023 г. до окончателно погасяване на вземането,
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2167/18.01.2024 г. по ч.
гр. д. № 71423/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество 1 230, 43 лв. – договорно възнаграждение за
периода 10.08.2022 г. – 05.09.2023 г.; 322, 64 лв. – лихва за забава за периода 11.07.2022 г. –
05.09.2023 г. и 286, 03 лв. – законна лихва за периода 05.09.2023 г. – 21.12.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2167/18.01.2024 г. по ч. гр.
д. № 71423/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К. Б“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу И. Г. Ц., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 45, вх. Б, ет. 2, ап. 27, осъдителен иск за сумата в размер на
3 179, 37 лева, представляваща възнаграждение по допълнителен пакет услуги „Фаст“ и
„Флекси“ към Договор за потребителски кредит № 40010136113/14.06.2022 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 45, вх. Б, ет. 2, ап.
27 да заплати на „П.К. Б“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Б“ № 49, бл. 53Е, вх. В на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 161, 76
лв., представляваща съдебни разноски за заповедното и исковото производства.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5