№ 142
гр. гр.Несебър, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150100391 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХVІ от ГПК.
От ищеца П. Д. П. е предявен иск с правно основание чл. 49 СК за развод с ответницата
ЮЛ. Л. СТР., поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, без произнасяне по
въпроса за вината. Ищецът сочи, че съпрузите сключили брак на 29.03.2019г., от който няма
родено дете. Излага, че между тях настъпило отчуждение и отношенията им започнали да се
влошават. Твърди, че са във фактическа раздяла. С тези доводи моли да бъде поставено решение за
прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен.
В срока по чл. 131 от ГПК, от особения представител на ответницата е подаден отговор на
исковата молба, с който се сочи, че искът е допустим. Навежда се, че същият би бил основателен
ако се докажат твърдените в исковата молба факти и обстоятелства.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следна фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак (на л. 5 от делото) П. Д. П. и ЮЛ. Л.
СТР. сключили граждански брак на 29.03.2019г., за което бил съставен акт за сключен граждански
брак № 0001 от 29.03.2019г. Съпругата запазила и след сключване на брака фамилното си име С..
За установяване на релевантни за делото факти пред настоящата инстанция е разпитан
свидетелят Стоянов. От показанията му се установява, че непосредствено след сключване на брака
между съпрузите започнали конфликти. Установява се, че от месец март 2021г. С. се изнесла от
жилището на П., което двамата обитавали – в гр. СвСв, комплекс „***** от този момент нататък
съпрузите преустановили контактите помежду си (вкл. и по телефона).
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 49 СК:
1
Съдът намира, че е компетентен да се произнесе по така предявения иск, въпреки
обстоятелството, че ответницата е гражданин на Руската Федерация. Съгласно чл. 7 от Кодекса на
международното частно право (респ. чл. 24, пар. 2 от Договора между НРБ и СССР за правна
помощ по граждански, семейни и наказателни дела) брачните искове са подведомствени на
българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има обичайно
местопребиваване в Република България. Ищецът е български гражданин с обичайно
местопребиваване в Република България, поради което искът е подведомствен на българските
съдилища и в частност на Районен съд гр. Несебър като местно компетентен по арг. от чл. 107, ал.
1 ГПК. По арг. от чл. 24, пар. 2 от Договора и чл. 82, ал. 2 от КМЧП приложимо е правото на
Република България.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответницата е сключен граждански брак. В
негова тежест е да докаже реализирането на факти и обстоятелства, довели до дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
Както вече се посочи по делото са представени доказателства, че между страните е сключен
граждански брак. С оглед ангажираните по делото доказателства (свидетелски показания), съдът
стигна до извода, че между страните са преустановени нормалните съпружески отношения. От
показанията на разпитания по делото свидетели се установява, че от месец март 2021г. съпрузите
се намират във фактическа раздяла. Още преди това отношенията между тях били конфликтни.
След март 2021г. контактите между съпрузите се преустановили. Налага се извод, че между
съпрузите липсва привързаност и поведението им не е насочено към осигуряване благополучието
на семейството с общи грижи и взаимни усилия. Към момента страните са преустановили всякакви
контакти. Живеят във фактическа раздяла от около 9 месеца, през което време контактите им са
прекъснати. Брачната връзка е изчерпана от съдържание. Формалното съществуване на брака не е
в интерес на съпрузите. Следователно искът за развод се явява основателен, предвид установеното
дълбоко и непоправимо разстройство на брака. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК съдът
счита, че не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като никой от
съпрузите не е поискал това.
В случая заедно с иска за развод не са предявени други брачни искове по чл. 322, ал. 2 ГПК,
тъй като съпрузите нямат родени от брака непълнолетни деца, ответницата не е сменила
фамилното си име и не са предявени претенции за издръжка между тях. Не са налице основания за
произнасяне и по въпроса за ползване на семейното жилище, тъй като към настоящия случай не са
относими хипотезите на чл. 56 СК. По делото се установява, че жилището, в което съпрузите са
пребивавали съвместно, е собственост на ищеца, като ответницата го е напуснала от месец март
2021г. и към момента няма претенции за ползването му. Ето защо с оглед фактическата раздяла
между съпрузите към момента липсва семейно жилище, липсват и претенции от ответницата за
ползването на обитаваното по време на съвместното съжителство жилище. Следователно не са
налице основания за произнасяне по чл. 56 СК.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 77 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 20 лева, вносима от страните по равно, с оглед изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с акт за граждански брак № 0001 от 29.03.2019г., съставен
от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Несебър, между П. Д. П., ЕГН
**********, с адрес в гр. СвСв, комплекс „***** ЮЛ. Л. СТР., гражданка на Руската Федерация,
дата на раждане: 15.12.1973г., адрес в гр.СвСв, поч.к-с АРЕНА сгр.2 вх. Б ет. партер, ап.9,
БУЛСТАТ: *********, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ЮЛ. Л. СТР., гражданка на Руската
Федерация, дата на раждане: 15.12.1973г., адрес в гр.СвСв, поч.к-с АРЕНА сгр.2 вх. Б ет. партер,
ап.9, БУЛСТАТ: *********, да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър държавна такса при
решаване на делото в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, П. Д. П., ЕГН **********, с адрес в
гр. СвСв, комплекс „Лазур“, ул. „Бор“, бл. 54, сгр. 5, ап. 5, да заплати по сметка на Районен съд гр.
Несебър държавна такса при решаване на делото в размер на 10 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3